№ 230
гр. Пловдив, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20245001000095 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №506/19.ХІІ.2023год. постановено по т.д.
№128/2023год. Пловдивският окръжен съд, ІІ състав, е осъдил „Д. З.“ АД
гр.София, ЕИК ********* да заплати на Ф. К. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.С., ул. М. № *, област П., сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на телесните увреждания, причинени при ПТП, настъпило на
17.V.2022год., на път І-8, при км. 218, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.VІ.2022год.- датата на предявяване на
застрахователната претенция до окончателното и изплащане, ведно със
сумата 1 230лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение по повод телесните увреждания,
причинени при ПТП на 17.V.2022год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 1.ІІІ.2023год. до окончателното и изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 900лв., които суми могат да се
изплатят по банковата сметка на ищцата в „Б. Д.“ АД с IBAN: BG****
**************.
1
Осъдил е „Д. З.“ АД гр.София, ЕИК ********* да
заплати в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, ДТ в
размер на 1 650лв..
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№446/5.І.2024год. е подадена от
„Д. З.“ АД гр.София, ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт В. Т.
против решение №506/19.ХІІ.2023год. по т.д.№128/2023год. на Пловдивският
окръжен съд, ІІ състав, с оплаквания за неправилност, поради нарушения на
материалния и процесуалния закон, както и необоснованост, тъй като
изводите на съда не кореспондират изцяло на събраните по делото
доказателства, които са тълкувани избирателно. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно и едностранно е ценил част от
събраните доказателства и доводите на страните по делото, както и че не е
разгледал в нужната пълнота възраженията на ответното застрахователно
дружество срещу основателността на претенциите в цялост. В резултат на
това е постановено погрешно решение относно основателността на исковете в
така уважените размери. Първоинстанционният съд е основал изводите си
само на заключението на КСМАТЕ относно настъпилото застрахователно
събитие /ПТП/ и неговия механизъм. Не е уважил направеното от
застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, която не е спазвала безопасна дистанция, както повелява законът и
при рязкото спиране на МПС пред нея, обусловено от настъпилото ПТП с
насрещно движещо се МПС, е настъпил удар между управляваното от ищцата
МПС и насрещно движещото се МПС. Ищцата е управлявала МПС и с
несъобразена с пътните условия скорост и без да е поставила обезопасителен
колан. Жалбоподателят счита, че тези възражения на ответника са
неправилно отхвърлени от първоинстанционния съд. Определеният размер
на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди е в
завишен размер в противоречие с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.
Не е доказана безспорно и причинна връзка между телесните увреждания на
ищцата и настъпилото ПТП. Не са доказани по безспорен начин и болките и
страданията, претърпени от ищцата вследствие на телесните увреждания, и
периода на възстановяването и. Ето защо жалбоподателят моли да се отмени
решението на ОС- Пловдив, като незаконосъобразно и необосновано, като
въззивният съд постанови ново решение, с което отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани, и му присъди
2
направените разноски включително за юрисконсултско възнаграждение.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Ф. К. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.С., ул. М. № *, област П., чрез пълномощника и адв. Р. М., оспорва изцяло
въззивната жалба на застрахователното дружество, като неоснователна и
моли ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като
законосъобразно и правилно, като и присъди направените разноски пред
въззивната инстанция, и адвокатско възнаграждение на адв. Р. М. на
основание чл.38ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ и
представителство на ищцата пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид
направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата
доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на
основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността
на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на
предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищцата Ф. К. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.С., ул. М. № *, област П., искове с правно основание
чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника „Д. З.“ АД гр.София,
ЕИК *********, с искане да и заплати обезщетение в размер на 40 000лв. за
3
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, вследствие на получените при ПТП на 17.V.2022год.
телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие,
посредством молба-претенция- 27.VІ.2022год. до окончателното и изплащане
и сумата 1 230лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение по повод
получените телесни увреждания при ПТП на 17.V.2022год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-6.ІІІ.2023год. до окончателното и изплащане, ведно с разноските
направени по делото.
Спорно по делото е наличието на всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на „Д. З.“ АД гр.София по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в претендираните
от ищцата и уважени от първоинстанционния съд размери.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
«Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу
застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу
застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е
функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко
задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на
щетата.
Безспорен факт по делото е наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил
„Ф. М.“ с рег.№*********, управляван от Г. Н. Д. ЕГН **********, към
датата на настъпване на процесното ПТП- 17.V.2022год., при ответното
застрахователно дружество „Д. З.“ АД гр.София, ЕИК ********* по
застрахователна полица №BG/*********, валидна от 9.ХІ.2021год. до
8.ХІ.2022год..
4
В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, пострадалата Ф.
К. Д., ЕГН ********** е предявила застрахователна претенция, с молба вх.
№310В016367/27.VІ.2022год. в ответното застрахователно дружество. Но в
законоустановения срок по КЗ, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение на Ф. Д. за причинените и вреди. Ето защо за
ищцата е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез иск по
чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди, в резултат на причинените и телесни увреждания при
процесното ПТП.
За да бъде уважен така предявения иск по делото следва да
се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт,
извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на
ищеца от този деликт, който представлява застрахователно събитие,
обстоятелства, които обосновават определяне по справедливост на размер на
неимуществени вреди, за които е предявена претенцията, противоправно
поведение на застрахован, причинна връзка между това поведение и вредите,
за които ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Съобразно
правилото, установено в чл.154ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже и
претърпените от него имуществени и/или неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с противоправното деяние на деликвента. А в тежест на
ответното застрахователно дружество е да докаже, че поведението на ищеца е
допринесло за настъпването на вредите, т.е. да докаже съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца Ф. Д..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и от заключението на комплексната СМАТЕ, безспорно по делото е
установено, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността
на ответното застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45
ЗЗД.
Страните не спорят, че на 17.V.2022год., на път І - 8, при км.
218, е настъпило ПТП с участници: лек автомобил марка „Ф. м. М.“ с рег.
№*********, управляван от Г. Н. Д. ЕГН **********, лек автомобил марка
„Т.“ модел „К.“ с рег. №********, управляван от Д. С. К., ЕГН ********** и
лек автомобил марка „М.“ модел „Ц. ******“ с рег.№**********, управляван
от ищцата Ф. К. Д., ЕГН ********** /установява се от представения като
доказателство по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№************год., издаден от РУ на МВР- Т., при ОД на МВР- Пловдив и
5
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум към
него от ДП№52/2022год. по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР-
Пловдив/. За установяване механизма на процесното ПТП, както и на вида и
характера на претърпените от ищцата телесни увреждания и причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и съответните травматични
увреждания, по делото са събрани гласни доказателства- изслушани са
показанията на свидетелите И. С. и Д. К., които са преки очевидци на
произшествието, и заключение на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, изготвена от вещите лица инж. Т. П. и
д-р Е. Б..
Съгласно заключението на КСМАТЕ най-вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на настъпване на процесното
ПТП: лекият автомобил „Т. К.” с рег.№********, управляван от Д. С. К., се е
движел в посока от запад на изток по път ****** между гр.Пловдив и гр. П.
със скорост 82км/ч.. В същия момент лекият автомобил „Ф. М.” с рег.
№*********, управляван от Г. Н. Д. се е движел срещу лек автомобил „Т. К.”
в посока от изток на запад по същият път ****** между гр.Пловдив и гр.П.,
със скорост 88км/ч.. Зад лекия автомобил „Т. К.”, в посока от запад на изток
се е движил лек автомобил „М. * ***“ с рег.№**********, управляван от Ф.
К. Д., със скорост 81км/ч.. В момента, когато се е намирал на около 27-28м от
мястото на първият удар, водачът на лек автомобил „Ф. М.“ Г. Н. Д. поради
субективни причини е изгубил контрол върху управлението на автомобила и е
навлезнал в насрещната лента на платното за движение, където в този момент
се е движил лекия автомобил „Т. К.“. В този момент лекият автомобил „Т.
К.”, управляван от Д. С. К., се е намирал на около 25-26м от мястото на удара.
След около 1,13 секунди е настъпил неизбежният удар между двата
автомобила, който по характер е бил кос при челно сблъскване. След удара
лекият автомобил „Т. К.” се е завъртял около вертикалната си ос в посока
обратна на часовниковата стрелка в южната лента на платното за движение,
където се е движил лекият автомобил „М. * ***“ управляван от Ф. К. Д.. След
около 1,36 секунди е настъпил вторият удар между лекия автомобил „Т. К.“ и
лекия автомобил „М. * ***“, който в анализираната пътна ситуация също е
бил неизбежен. Вторият удар по характер е бил кос със странично
приплъзване. След вторият удар лекият автомобил „Т. К.” се е завъртял в
посока по часовниковата стрелка и се е установил на мястото отразено в
протокола за оглед и видно от фотоалбума. След удара с лекия автомобил „Т.
К.“, лекият автомобил „М. * ***“ е продължил движението си в посока на
изток и е спрял на мястото отразено в протокола за оглед и видно от
фотоалбума. След първият удар, лекият автомобил „Ф. М.“ се е завъртял
около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и се е
установил на мястото отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума.
Причината за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка,
според вещите лица, е че водачът на лекия автомобил „Ф. М.” Г. Н. Д. поради
субективни причини, е загубил контрол върху управлявания от него
6
автомобил, напуснал е лентата за движение в посока югозапад, след което е
навлезнал в насрещната /южна/ лента за движение срещу лекия автомобил „Т.
К.”, като е предизвикал ПТП-то. След удара между лекия автомобил „Ф. М.“
и лекия автомобил Т. К.“, лекият автомобил „Т. К.“ е променил посоката си
на движение, завъртял се е в посока обратна на часовниковата стрелка,
намалил е значително скоростта си и така е застигнат от лекия автомобил „М.
* ***“, след което е настъпил удар между тях. В така създалата се пътна
ситуация, водачката на лекия автомобил „Т. К.“ Д. К. е нямала никаква
възможност да предотврати настъпването на удара между управляваният от
нея автомобил и лекия автомобил „М. * ***“. Водачката на лекия автомобил
„М.“ Ф. Д. също е нямала техническа възможност да предотврати
настъпването на удара в лекия автомобил „Т. К.“. Водачът на лекия
автомобил „Ф. М.“ Г. Н. Д. е можел да предотврати настъпването на
процесното ПТП, ако е следвал контура на пътя и не е напускал дясната
/северна/ лента на пътното платно по което се е движил, както и ако се е
движил със скорост от 46км/ч.
С Постановление от 2.ХІ.2022год. на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП
№52/2022год. по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР- Пловдив, водено за
извършено престъпление по чл.343ал.1б.“в“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК,
тъй като виновният за допуснатото нарушение на правилата за движение,
допринесъл на настъпване на процесното ПТП на 17.V.2022год., водач на лек
автомобил „Ф. М.“ Г. Н. Д. е починал. От Постановлението се установява, че
единствено виновен за произшествието е Г. Н. Д. който не е контролирал
непрекъснато МПС, което е управлявал, както повелява чл.20ал.1 ЗДвП,
навлязъл е в насрещната лента за движение на пътното платно и е допуснал
ПТП, при което са причинени телесни увреждания на Д. С. К., Ф. К. Д., както
и на Ц. Р. С., возила се на дясна предна седалка до Г. Н. Д. който е починал
при процесното ПТП. След като деецът на извършеното транспортно
произшествие е починал, на основание чл.24ал.1т.4 НПК наказателното
производство било прекратено по надлежния ред.
От заключението на КСМАТЕ и приложената по делото
медицинска документация се установява, че ищцата Ф. К. Д. е получила при
ПТП, настъпило на 17.V.2022год. следните травматични увреждания: открито
/с разкъсно-контузна рана/ счупване на костите на лявата предмишница в
крайните части. Точковидна рана в областта на счуването. Счупването на
костите на лявата предмишница е причинило трайно заТ.няване на
движението на левия горен крайник и е средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 НК. Разкъсно-контузната рана е причинила разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК, т.е. е лека телесна повреда по
смисъла НК. Пострадалата е била хоспитализирана на 17.V.2022год. в У. С.
Г.” АД гр. Пловдив, Клиника по ортопедия и травматология. Изписана е на
20.V.2022год., след проведено е оперативно лечение, което според вещото
лице е съвременно и напълно удачно за подобни травматични увреждания, а
7
именно открито наместване на фрагментите и фиксирането им с метални
имплантии киршнерови игли. Проведено е медикаментозно лечение с
антибиотици, противосъсирващи, обезболяващи и симптоматични средства.
Вещото лице д-р Е. Б. е категоричен, че пострадалата е търпяла болки. В
острия период от травмата, през първите 2-3 седмици, болките са били по-
интензивни, което налагало прием на обезболяващи. Сочи, че проведеното
при ищцата лечение, е правилно и своевременно, като няма изгледи при
ищцата да се получат усложнения, касаещи основаната функция на ръката-
хващане. Липсата на медицински документи за периода след
дехоспитализацията и обосновавал извода, че пострадалата се е възстановила.
Според вещото лице д-р Б. направените от ищцата разходи за лечение в
размер на 1230лв. са били абсолютно необходими, тъй като представляват
цената на поставените оперативно в ръката метални импланти и киршнерови
игли. Или направените от ищцата разходи са във връзка с лечението на
получените в резултат на ПТП травматични увреждания, за които представя и
надлежни счетоводни документи /данъчни фактури/. Вещото лице пояснява,
че при ищцата са счупени краищата на лакътната и на лъчевата кост.
Предмишницата има две кости и те имат ставни израстъци, като и двата са
счупени при ПТП-то. Ставата не е засегната, но тъй като тези фрагменти
участват в движението на ръката в областта на китката, са оперирани.
Лечение е проведено по съвременен начин- операция и имобилизация с
метални импланти. Възстановяването при правилно протичане на
оздравителния процес е около 3-4 месеца. Има имобилизация за около 30 дни
след операцията, след което имобилизацията се сваля и предстои сваляне на
металните импланти. В този период има функционален дефицит на крайника,
може да я движи, но с функционален дефицит и в периода на раздвижването,
поради имобилизацията отслабва мускулатурата и трябва да има раздвижване
по преценка на лекуващия лекар, за да се възстанови обема и силата на
съответната мускулатура. Свалянето на металните импланти става по
преценка на лекуващия лекар. Възстановителния период след сваляне на
имплантите е малък, около седмица има дискомфорт и болка във връзка с
разреза.
От разпитаните свидетели РАД-съпруг на ищцата и Ф. С.
Д.-свекърва на ищцата, чиито показания за последователни, убедителни и
непротиворечиви, по делото се установява, че свидетелката Ф. С. Д. също е
била в лекия автомобил „М.“, на задната седалка с малкото дете /на 9месеца/,
когато е настъпило ПТП на 17.V.2022год. Свидетелката не е разбрала как
точно е станало ПТП-то, но колата им била ударена, при което била счупена
лявата ръка на снаха и Ф. Д.. Твърди, че както тя, така и снаха и били с
поставени предпазни колани. След удара децата започнали да плачат. Сочи,
че при удара се отворила въздушната възглавница, която притиснала снаха и,
тя се закашляла, и за да не се задуши, свидетелката слезнала от колата и
отишла да отвори вратата и даде вода на пострадалата. Линейка дошла бързо
на местопроизшествието, като се установило, че е счупена лявата ръка на
8
снаха и в китката и кокалчето било излезнало. Имала синини на ръката и на
лакътя на лявата ръка. Снаха и била откарана в болница в гр.Пловдив, където
трябвало да и направят операция, но след като заплати металните импланти.
В момента те нямали толкова пари, затова дошли родителите на ищцата,
които внесли необходимата сума за имплантите и иглите. Всичките грижи за
бебето, което към момента на инцидента е било на 9 месеца, поела
свидетелката, защото ищцата не можела с едната ръка и с тези импланти
нищо да прави. Помагала и на ищцата. Мъжът на ищцата работел шофьор в
чужбина, но го извикали и той се прибрал след десети дни, за да помага на
ищцата, а свидетелката да гледа бебето. На Ф. свидетелката помагала за
абсолютно всичко- миене, къпане, обличане. Майката на ищцата също идвала
да помага. Ищцата се храни и пише с дясната ръка, дясната не била засегната,
можела да ходи, но лявата ръка била с шина и не можела да се облича и да се
къпе, защото имплантите стърчали, при шаване я боляло. Четири месеца
носила имплантите, след четвъртия месец ги свалили. Докато носела
имплантите ръката й била обездвижена. След това ръката пак била
обездвижена, ищцата ходела след това на раздвижване, обаче ръката й си
останала ограничена в движенията. Ходела на раздвижване в Пловдив, четири
курса направила физиотерапия и след това ходила в П. б.. Ръката от лакътя е с
ограничено движение, ищцата не може напълно да изпъне ръката.
От показанията на свидетеля Р. Д. се установява, че
когато е станало ПТП-то, той бил в чужбина, където го известили за
произшествието и той за седем-осем дни успял да се върна. Намерил ищцата
вкъщи вече с децата и майката на свидетеля. Ищцата била с два външни
фиксатора на лявата ръка и съответно с много неща не можела сама да се
справя. Свидетелят помагал с повечето, а майка му гледала бебето, съответно
и той гледал бебето, когато майка му трябвало да чисти, да готви. Ищцата
имала голяма нужда от помощ, понеже тези фиксатори били под формата на
метални винтове, шпилки, видимо стърчали поне 3-4см, затова ищцата
нямало как да облече тениска, дори и в банята не можела сама да се справя.
Ищцата имала на шията, около един месец в началото, фиксатор - превръзка,
защото не трябвало да изпъва ръката, след това го махнали, а с имплантите
ищцата била около четири месеца и половина. Ищцата била много стресирана
след катастрофата. След ПТП-то, когато се возела в кола се страхувала, при
всяко едно насрещно движение изпитвала уплах. Ищцата изпитвала болки,
пиела болкоуспокояващи през първия месец по предписания на лекаря, после
вече при нужда, когато тя правела опити след махането на превръзката, която
носела, да изпъва ръката по малко, но тези фиксатори не позволявали, защото
костите били счупени и отделно малки парченца имало, които се виждали на
рентгеновата снимка. Ищцата претърпяла и втора операция за махане на
имплантите. Свидетелят сочи, че ищцата все още не може на 100% да изпъва
лявата ръка, не може и да вдига тежко с нея. Обезболяващи предимно през
деня взимала, защото нощно време ръката била обездвижена, но през деня
при движение усещала болка. Ищцата редовно ходела на прегледи в
9
гр.Пловдив по предписание на доктора, за да се следи как зарастват малките
парченца. По лекарско предписание ищцата трябвало да продължи с
раздвижване на ръката чрез физиотерапия, за което ищцата провела два курса
в Пловдив и два пъти ходела в П. б.. Ищцата започвала да шофира след петия-
шестия месец на къси разстояния, за да може да преодолее страха си.
Или в случая от събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че причина за настъпилото ПТП на 17.V.2022год. е
противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Ф. М.“ Г. Д.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20ал.1 ЗДвП /която
норма го задължава да контролира непрекъснато ППС, което упрпавлява/ и
чл.16ал.1т.1 ЗДвП, която норма забранява на водача на ППС, при движение на
пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две
пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване или заобикаляне. В случая безспорно по делото е
установено, че водачът Г. Н. Д. е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, при спазване на правилата за движение по
пътищата, ако не е бил навлезнал в насрещната лента за движение. На
следващо място е установено, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила травматични увреждания на лявата ръка: открито счупване на
костите на лявата предмишница в крайните части /счупени краища на
лакътната и на лъчевата кост/.
Следващият спорен по делото въпрос е относно
справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, болки и страдания от телесните увреждания, които е
получила при процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищцата претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на
17.V.2022год. травматични увреждания. При увреждане на здравето или на
телесната цялост, при намаляване на Т.оспособността и при причиняване на
смърт, лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В
категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което
съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предоставя
човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да се изброят
загубата от удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от
бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за
нереализиране. С други думи пострадалият е принуден да изживее
отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и
щастлив живот, да се радва на живота, така, както може да се радва един
10
здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да
се обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които
нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят
точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези
вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят
точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е Т.но да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно е установено по
делото, че при ПТП на 17.V.2022год. са причинени телесни увреждания на
ищцата Ф. Д.- открито счупване на костите на лявата предмишница в
крайните части /счупени краища на лакътната и на лъчевата кост/, разкъсно-
11
контузна точковидна рана в областта на счупването. Според заключението на
комплексната СМЕ, се касае за увреждане на горен ляв крайник, не
застрашаващ живота на пострадалата, което по медико-биологичен признак е
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК. През възстановителния
период от 3-4 месеца, ищцата е била неТ.оспособна и се е налагало да ползва
чужда помощ при хигиенното си обслужване, обличане и събличане, и други
битови дейности. През четирите месеца се е налагало пострадалата да бъде
подпомагана от друг човек при извършване на тези дейности. Към настоящия
момент ищцата Ф. Д. е възстановила хватателната способност на лявата ръка,
но все още е с мускулна слабост /но може да вдига тежко/. Оплакванията от
болки се влияят от физическата дейност, температурата и влажността на
въздуха. От разпитаните свидетели, чиито показания за последователни,
убедителни и непротиворечиви, по делото се установява, че лечебния и
възстановителния процес при ищцата е бил продължителен /около 4 месеца и
половина/, както и че към настоящия момент лявата ръка на ищцата все още
не може да се изпъне напълно. Свидетелите посочват и увреденото
психическо състояние на ищцата от самото произшествие, и че след ПТП-то
дълго време изпитвала страх да управлява автомобил.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищцата Ф.
Д.- 35 години към момента на настъпване на ПТП, икономическата
конюктура в страната и общественото възприемане на критерия
справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, неудобствата и
ограниченията на пострадалата в личен, социален и Т.ов характер, вида и
характера на полученото увреждане, оперативното лечение на травмата, с
поставяне на имплатни и киршнерови игли, последвано от оперативното им
отстраняване, доказателствата за периода на болки, страдания и житейски
неудобства вследствие травмата в лявата ръка, както и че в резултат на
същата, животът на ищцата се е променил за продължителен период от време
в негативен аспект, намалявайки възможността да се самообслужва, както и
да е физически активна както преди произшествието, обстоятелството, че и
към настоящия момент тя все още изпитва страх да пътува в автомобил, съдът
счита за справедлив размер на дължимото обезщетение на Ф. Д. за
причинените и неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес, в
резултат на телесните увреждания, получени при ПТП на 17.V.2022год.,
сумата 30 000лв., а за разликата над този размер до претендирания от 40
000лв. искът се явява неоснователен и недоказан, и ще следва да се отхвърли
12
като такъв. При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди
се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с
изживяванията на личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази
насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства
/медицинска документация/ и преди всичко констатациите, съдържащите се в
приетата СМЕ.
Спорен е и въпроса за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата Ф. Д.. В задължителната
практика на ВКС /т.7 от ППВС№17/1963год./ е застъпено становището, че
обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
настъпването им, като от значение е причинната връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7 от
ТР№1/23.ХІІ.2015год. по тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на ВКС,
„съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина“. Приносът на увредения- обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен. Или само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата, не е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение,
тъй като е необходимо нарушението да бъде в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие,
доколкото приложението на правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и да се изразява
в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Т.е. съпричиняване на вреди от пострадалото
лице е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-
малко две лица- деликвентът и увреденият.
Съдът намира, че при лежаща върху ответника
доказателствена тежест, от същия не е проведено пълно насрещно доказване
по наведените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата Ф. Д.. От заключението на КСМАТЕ безспорно се
установява, че водачката на лек автомобил „М.“ с рег.№********** Ф. Д. е
нямала техническа възможност да предотврати настъпването на удара с лек
автомобил „Т. К.“ с рег.№********, тъй като се е намирала на разстояние от
мястото на втория удар по-малко от дължината на пълния спирачен път при
движение със скорост от 81км/ч. в момента на първия удар. Безспорно е, че тя
се е движила в процесния отрязък от път І-8 с допустимата и разрешена
13
скорост от 81км/ч, при доказано законово ограничение на скоростта в този
участък от пътя 90км/ч. Безспорно е установено по делото както от
заключението на КСМАТЕ, така и от свидетелските показания на Ф. С. Д.,
която е била на задната седалка в лекия автомобил „М.“ в момента на
настъпване на процесното ПТП, че пострадалата Ф. Д. е била с поставен
предпазен колан. Вещото лице д-р Б. сочи, че горният ляв крайник е свободно
движеща се част на тялото и не подлежи на фиксиране с предпазни средства.
Пострадалата е посочила и болки в коремната стена, което не е специфично,
но е характерно за въздействието на поставен колан при удар по автомобила.
Освен това в пътническото отделение на купето на лек автомобил „М.“ няма
деформации в посока към водача, затова най-вероятния механизъм на
получаване на телесното увреждане от Ф. Д. е при инстиктивно стискане на
волана на автомобила при настъпилия удар.
Що се отнася до възражението въведено с въззивната жалба
от застрахователя, че ищцата Ф. Д., като водач на лек автомобил „М.“ с рег.
№********** не е спазвала необходимата дистанция от движещия се пред
нея лек автомобил „Т. К.“ с рег.№********, управляван от Д. К. то е
преклудирано, защото не е въведено в законоустановения срок с отговора на
исковата молба или най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание, а се прави едва с въззивната жалба. Освен това по делото не са
ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест, за дистанцията, на които се е движил лек
автомобил „М.“ с рег.№**********, управляван от Ф. Д. след лек автомобил
„Т. К.“ с рег.№********, управляван от Д. К. преди удара и в момента на
настъпване на процесното ПТП.А посочените от ответното застрахователно
дружество величини на дистанция в метри са произволни и не отговарят на
събраните по делото доказателства. Поради което освен че е неоснователно,
като преклудирано, това възражение е и недоказано по делото.
Искът за обезщетение на причинените имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение на ищцата, е основателен и правилно и
законосъобразно е бил уважен изцяло в размер от 1 230лв. от
първоинстанционният съд. От заключението на КСМАТЕ се установява
безспорно, че направените от ищцата разходи за нейното лечение са били
необходими и е налице причинно- следствена връзка между тях и процесното
ПТП. Разходите са били направени за лечение на получените в резултат на
процесното ПТП травматични увреждания. По делото като доказателства са
представени фактура №**********/17.V.2022год. и фактура №
**********/17.V.2022год., ведно с приложени към тях касови бонове, от
които се установява, че ищцата заплатила сумата от 1 230 лв. за медицински
консумативи- външен фиксатор и киршнерови игли.
По гореизложените съображения ще следва въззивният съд
на основание чл.271ал.1 ГПК да отмени решението на ОС- Пловдив в частта,
с която „Д. З.“ АД гр.София е осъдено да заплати на Ф. К. Д. обезщетение за
14
неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на телесните
увреждания, причинени при ПТП на 17.V.2022год. за сумата над 30 000лв. до
присъдения размер от 40 000лв., като отхвърли предявения иск по чл.432ал.1
КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 30 000лв. до
претендирания размер от 40 000лв., като неоснователен.
Ще следва да се измени първоинстанционното решение и в
частта за разноските, като дължимата ДТ възлиза на 1 250лв., и над този
размер до присъдената ДТ от 1 650лв. решението ще следва да се отмени,
както и направените разноски от ищцата, съразмерно на уважената част от
предявените искове, са в размер на 681.72лв., като над този размер до
присъдените 900лв. решението ще следва да се отмени.
Ще следва на основание чл.78ал.3 ГПК да се осъди
въззиваемата Ф. Д. да заплати на жалбоподателя „Д. З.“ АД гр.София
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 236.48лв.,
съразмерно на уважена част от въззивната жалба и 169.78лв. направени
разноски пред първата съдебна инстанция, съразмерно на отхвърлената част
от предявените искове.
По делото се претендира адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ и представителство на ищцата пред
въззивната инстанция да се присъди на адв. Р. М., на основание чл.38ал.1т.2
ЗА във връзка с чл.36 ЗА, но не се представя договор за правна помощ и
съдействие, от който да се установи, че между ищцата Ф. Д. и адв. Р. М. е
договорена безплатна правна защита по делото. Ето защо въззивният съд не
следва да присъжда адвокатско възнаграждение на основание чл.38ал.1т.2 ЗА
на адв. Р. М., определено по реда на Наредба №1/9.VІІ.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказана безплатна
правна помощ и представителство на ищцата пред въззивната инстанция.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №506/19.ХІІ.2023год. постановено по
15
т.д.№128/2023год. на Пловдивския окръжен съд, ІІ състав В ЧАСТТА, с която
„Д. З.“ АД гр.София, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Ф. К. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.С., ул. М. № *, област П., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
телесните увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 17.V.2022год., на
път І-8, при км. 218 за сумата над 30 000лв. до присъдените 40 000лв., както и
направените по делото разноски над 681.72лв. до присъдените 900лв., И В
ЧАСТТА, с която е осъдено „Д. З.“ АД гр.София, ЕИК ********* да заплати
в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, ДТ в размер над
1 250лв. до присъдената ДТ от 1 650лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф. К. Д., ЕГН **********
срещу „Д. З.“ АД гр.София, ЕИК ********* иск с правно основание
чл.432ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от нея болки и страдания от причинените и телесни увреждания
при ПТП, настъпило на 17.V.2022год., за разликата над 30 000лв. до уважения
размер от 40 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.VІ.2022год. до окончателното и изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН!
ПОТВЪРЖДАВА решение №506/19.ХІІ.2023год. по т.д.
№128/2023год. на Пловдивския окръжен съд, ІІ състав, В ЧАСТТА, с която
„Д. З.“ АД гр.София, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Ф. К. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.С., ул. М. № *, област П., сумата 30 000лв. /тридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на телесните
увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 17.V.2022год., на път І-8, при
км. 218, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.VІ.2022год.-
датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното и
изплащане, ведно със сумата 1 230лв. /хиляда двеста и тридесет лева/,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение по повод телесните увреждания, причинени при ПТП
на 17.V.2022год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
1.ІІІ.2023год. до окончателното и изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 681.72лв. /шестстотин осемдесет и един лева и
седемдесет и две стотинки/, които суми могат да се изплатят по банковата
сметка на ищцата в „Б. Д.“ АД с IBAN: BG**** **************.
16
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД гр.София, ЕИК ********* да заплати в
полза на Държавата, по сметка на ОС- Пловдив държавна такса в размер на
1 250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА Ф. К. Д., ЕГН ********** да заплати на „Д. З.“
АД гр.София, ЕИК ********* сумата 169.78лв. /сто шестдесет и девет лева и
седемдесет и осем стотинки/ разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете пред първата съдебна инстанция и 308.70лв. /триста и осем лева и
седемдесет стотинки/ разноски пред въззивната съдебна инстанция,
съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17