РЕШЕНИЕ
№238
гр. В. Търново, 15.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд В. Търново – Втори състав, в съдебно заседание на
единадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №288 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/.
Образувано е по
жалба на адв Д. Д., в
качеството й на пълномощник на „Био Вис“ ООД от гр. В. Търново, срещу
Решение №211/07.04.2022г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на
Обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния
проект на НКСИП (след пресичане с път ІІІ-301)=
км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223+426,75 по
техническия проект от 2020г.(след пресичането с път І-5), на територията на
област В. Търново, намиращи се в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.
Търново,с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски
Тръмбеш, област В. Търново, в частта относно ПИ с идентификатори 24685.137.7; 24685.141.24;
24685.101.8; 24685.194.41 и 24685.67.4 в
землището на с. Дъскот; 51740.35.17; 51740.33.22; 51740.39.1 в землището на с.
Никюп; 55508.111.9; 55508.112.19;
55508.116.1; 55508.107.11 в землището на с. Паскалевец; 40782.25.15;
40782.25.23 и 40782.48.6 в землището на с. Куцина и 21244.4.29 в землището на
с. Дичин, всички в обл. В. Търново. Жалбоподателят
счита оспорваното решение за незаконосъобразно в частта, в която е определен
размер на обезщетението за отчуждаване на посочените недвижими имоти, собственост
на дружеството. Претендира да бъде изменено решението, като бъде
определено справедливо пазарно обезщетение, както и за присъждане на разноски
по производството.
Ответникът по
жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез пълномощника си в
съдебно заседание и в представено с административната преписка становище,
оспорва подадената жалба като неоснователна. Счита, че посоченият в обжалваното
решение е правилно определен и справедлив. Претендира за разноски по
производството.
Заинтересованата
страна – Министърът
на регионалното развитие и благоустройството оспорва подадената жалба.
Заинтересованата
страна – Министърът
на финансите в представено писмено становище застъпва теза за неоснователност
на жалбата.
Заинтересованата
страна – Агенция
„Пътна инфраструктура“ чрез процесуалния си представител оспорва подадената
жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С Решение №250/25.04.2013г. на
Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и
за национален обект по смисъла на § 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗДС. Предпоставка за извършване на
отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план –
парцеларен план, и в случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед
№РД-02-15-20/08.02.2021г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройство/обн. ДВ бр. 13/2021г./. От Агенция "Пътна
инфраструктура" е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра
на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като
към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2
от ЗДС. Направено е предложение от двамата министри до МС за
отчуждаване на имотите, с приложен към него съвместен доклад и изискуемите от чл. 34а, ал.
4 от ЗДС приложения. Оспорваното решение е разгласено по реда на чл. 34а, ал.
3 от ЗДС. В табличен вид са определени имотите за отчуждаване с
техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в
административното производство от лицензиран оценител, който е изготвил
оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на
засегнатите имоти. С Решение №211/07.04.2022г. на Министерски съвет на
Република България в оспорената му част, са определени обезщетения за имотите,
собственост на жалбоподателя, съответно:
-
в размер на 4 371 лв. за отчуждаването на ПИ с
идентификатор 24685.137.7; в размер на 12 432 лв. за отчуждаването на ПИ с
идентификатор 24685.141.24;
в размер на 1 712 лв. за
отчуждаването на ПИ с идентификатор 24685.101.8; в размер на 628 лв. за отчуждаването на ПИ с
идентификатор 24685.194.41
и в размер на 12 526 лв. за отчуждаването на ПИ с
идентификатор 24685.67.4, всички те в
землището на с. Дъскот;
-
в размер на
1 232 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 51740.35.17; в размер на 636
лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 51740.33.22; в размер на 9 495 лв.
за отчуждаването на ПИ с идентификатор 51740.39.1, всички в землището на с.
Никюп;
-
в размер на
2 214 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.111.9; в размер на 8 617
лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.112.19; в размер на 5 209 лв.
за отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.116.1 и в размер на 5 814 лв. за
отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.107.11, всички в землището на с.
Паскалевец;
-
в размер на
1 530 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 40782.25.15; в размер на 2 962
лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 40782.25.23 и в размер на 2 333 лв.
за отчуждаването на ПИ с идентификатор 40782.48.6, всички в землището на с.
Куцина;
-
в размер на
1 364 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 21244.4.29 в землището на с.
Дичин.
Ответникът е приложил
административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната
оценка/оценителски доклад/ за обезщетение на частта от отчуждения имот, както и
удостоверение по чл. 32, ал. 4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител,
изпратени от Агенция по вписванията на Агенция "Пътна
инфраструктура".
Ответникът е приложил
административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната
оценка/оценителски доклад/ за обезщетение на частта от отчуждения имот, както и
удостоверение по чл. 32, ал. 4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител,
изпратени от Агенция по вписванията на Агенция "Пътна
инфраструктура".
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа
и оценителна експертиза със задача да даде заключение за пазарната стойност на
обезщетението за отчуждаването на процесия имот. В заключението на експертизата
се посочва, че имотите представляват земеделски земи/ниви/ с различна площ,
като осреднената цена на декар земеделска земя за периода от 01.06.2021г. до
31.05.2022г. е в размер на 1 946 лв. за землището на с. Дъскот; в размер на 1
664 лв. за землището на с. Никюп; в размер на 2 263 лв. за землището на с.
Паскалевец; в размер на 1 592 лв. за землището на с. Куцина и в размер на 1 216
лв. за землището на с. Дичин. При така определената цена сумата за обезщетяване на жалбоподателя е
както следва:
-
в размер на
6 542 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 24685.137.7; в размер на 18
608 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 24685.141.24; в размер на 2 563 лв.
за отчуждаването на ПИ с идентификатор 24685.101.8; в размер на 940 лв. за отчуждаването
на ПИ с идентификатор 24685.194.41
и в размер на
18 748 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 24685.67.4, всички те в землището на с.
Дъскот;
-
в размер на
1 503 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 51740.35.17; в размер на 775
лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 51740.33.22; в размер на 11 581 лв.
за отчуждаването на ПИ с идентификатор 51740.39.1, всички в землището на с. Никюп;
-
в размер на
4 064 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.111.9; в размер на 15
816 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.112.19; в размер на 9 561
лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.116.1 и в размер на 10 672 лв.
за отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.107.11, всички в землището на с.
Паскалевец;
-
в размер на
2 127 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 40782.25.15; в размер на 4 117
лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 40782.25.23 и в размер на 3 243 лв.
за отчуждаването на ПИ с идентификатор 40782.48.6, всички в землището на с.
Куцина;
-
в размер на
4 864 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 21244.4.29 в землището на с.
Дичин.
При така установеното от фактическа страна съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадени в срок, от лица, притежаващи активна процесуална легитимация и с
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по
местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Предмет на съдебен контрол е Решение
№211/07.04.2022г. на Министерски съвет на Република България, издадено на
основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал.
1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие
и благоустройството и министъра на финансите.Според § 1 от ДР на
ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както
и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение №250/25.04.2013г.
на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по
смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно министерския съвет.Оспореното решение е постановено от Министерски
съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна
собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със
ЗДС. Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е
посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът,
местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание,
регламентирано в чл. 34б от ЗДС. Съдът не констатира при издаване на
обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила. Спазена е регламентираната в чл. 34,
чл. 34а
и чл. 34б, ал.
2 от ЗДС процедура за вземане на решението. Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила Подробен устройствен
план – Парцеларен план/ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален
обект "Автомагистрала "Хемус" за процесния участък.
При принудително отнемане на
собствеността по реда на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично
обезщетение, целта на законодателя е собственикът на имота да получи парично
обезщетение в такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната
сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. Т. е.
целта на закона е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които
отговарят на определените критерии, за да бъде определено справедливо парично
обезщетение за имотите, предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени
интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени
парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на
пазара на недвижимите имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
Съдът намира, че при определяне на обезщетението
административният орган не е допуснал твърдянитe
в жалбата нарушения, като е взел предвид всички относими и годни сделки,
които да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на пазарната цена на
отчуждаваните части от имота на жалбоподателката съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 2
и § 1а, т. 2 от ДР
на ЗДС. Т.е. оценката е извършена законосъобразно, а размерът й при
съобразяване на относимите пазарни аналози се потвърждава от доказателствата по
делото.
Същевременно съдът не може да игнорира обстоятелството, че повечето пазарни
аналози, използвани при изготвяне на оценката на отчуждаваните имоти касаят са
сделки, сключени повече от година и половина преди издаването на решението на
ответника. Общоизвестно е обстоятелството за наличието на инфлационни процеси в
страната и повишаване на цените на земеделските земи през този период. В тази
връзка от жалбоподателката са представени писмени доказателства за сключени
сделки между страни, поне едната от които има търговско качество, с имоти в
същото землище след 11.03.2021г., цените по които са по-високи от посочените в
нотариалните актове, ползвани за изготвяне на оценката в хода на
административното производство. Следва да се държи сметка и за практиката на
ЕСПЧ, която е задължителна по арг. от чл. 46 от КЗПЧОС. Така в Решение от
14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, по жалба №
66581/2012 г. и № 25054/2015 г. изрично е посочено, че размерът на
обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към
датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на
§ 1а, т. 2,
изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята
/чл. 17, ал. 5 от КРБ/. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано
такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на
отчужденото имущество, като е прието допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1
от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените
имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице
съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна
стойност.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност
следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да се извършва
максимално близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл. 32, ал. 2
от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като посочения в тази допълнителна разпоредба 12
месечен срок, който е приложим преди датата на възлагането на оценката е
несъобразим, а понятието „подобни характеристики“ следва да се тълкува в
съответствие с целта на закона и при съобразяване на разпоредбата на § 1, т. 4
от ДР на ЗДС, без да се стига до абсолютизирането му чрез аргумента, че имотите
по чл. 32, ал. 2 от ЗДС следва да имат напълно идентични характеристики.
Настоящата инстанция намира, че ВЛ правилно съобразява изискванията,
формулирани в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, определяйки пазарната цена
на отчуждения имот по критериите, посочени в тази норма във връзка с
разпоредбите на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Съдът приема, че справедлив
размер на обезщетението следва да се определи съобразно даденото основно заключение
на СТОцЕ, като дадената стойност на отчуждените имоти се съобразява с
посочените от съда обстоятелства.
В заключение следва да се посочи, че съдът намира за
неотносими към разглеждания случай посочените в становището на пълномощника на
ответника съдебни актове и по специално решението по АД №278/2022г. на АСВТ.
Разглежданият казус по посоченото дело е подобен, но не идентичен на настоящия.
Отделно от това в производството по АД №278/2022г. е допуснато и прието едно
заключение на СТОцЕ, което не е кредитирано от решаващия състав по причините,
изложени в мотивите на съдебния акт. Обстоятелствата, които са способствали за
този извод на съда, не са налице в конкретния случай.
Изложеното налага извод, че така
определеното обезщетение не води до постигане на целите на закона, а именно да
се получи равностойно парично обезщетение от собственика на земята. В своята
практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение
не съответства на пълната пазарна стойност. С оглед на горното съдът приема, че
в обжалваната част решението на Министерския съвет следва да бъде изменено,
като се определи законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за
отчуждавания поземлен имот, съобразно заключението на СТОцЕ, изслушано по делото. Жалбата е
основателна.
При този изход на делото основателно се явява искането на оспорващия за
присъждане на разноски Съдът следва да осъди ответника да му заплати
направените и доказани такива в процеса, а именно – държавна такса от 50 лв.,
депозит за съдебна експертиза в размер на 2 066,51 лв. и платен адвокатски
хонорар в размер на 2 796 лв. Направените възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за жалбоподателя съдът приема за неоснователно, предвид материалния
интерес по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с
чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №211/07.04.2022г. на
Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти –
частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект
"Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект
на НКСИП (след пресичане с път ІІІ-301)=
км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223+426,75 по
техническия проект от 2020г.(след пресичането с път І-5), на територията на
област В. Търново, намиращи се в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.
Търново,с. Куцита, с. Стефан Стамболово и с. Полски сеновец, общ. Полски
Тръмбеш, област В. Търново, в частта относно ПИ с идентификатори 24685.137.7; 24685.141.24;
24685.101.8; 24685.194.41 и 24685.67.4 в
землището на с. Дъскот; 51740.35.17; 51740.33.22; 51740.39.1 в землището на с.
Никюп; 55508.111.9; 55508.112.19;
55508.116.1; 55508.107.11 в землището на с. Паскалевец; 40782.25.15;
40782.25.23 и 40782.48.6 в землището на с. Куцина и 21244.4.29 в землището на
с. Дичин, всички в обл. В. Търново, като определя обезщетение за отчуждаване на
посочените имоти, както следва:
-
в размер на 6 542/шест хиляди петстотин
четиридесет и два/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 24685.137.7; в размер на 18 608/осемнадесет хиляди
шестстотин и осем/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 24685.141.24; в размер
на 2 563/две хиляди петстотин
шестдесет и три/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 24685.101.8; в размер на 940/деветстотин и четиридесет/ лв. за отчуждаването на ПИ с
идентификатор 24685.194.41 и в размер на 18 748/осемнадесет
хиляди седемстотин четиридесет и осем/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 24685.67.4,
всички те в землището на с. Дъскот;
-
в размер на 1 503/хиляда петстотин и три/ лв.
за отчуждаването на ПИ с идентификатор 51740.35.17;
в размер на 775/седемстотин
седемдесет и пет/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 51740.33.22; в размер на 11 581/единадесет хиляди петстотин
осемдесет и един/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 51740.39.1, всички в землището на с.
Никюп;
-
в размер на 4 064/четири хиляди и шестдесет и
четири/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.111.9; в размер на 15 816/петнадесет
хиляди осемстотин и шестнадесет/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.112.19; в размер на 9 561/девет хиляди петстотин
шестдесет и един/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.116.1 и в размер на 10 672/десет хиляди шестстотин
седемдесет и два/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 55508.107.11, всички в землището на с.
Паскалевец;
-
в размер на 2 127/две хиляди сто двадесет и
седем/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 40782.25.15; в размер на 4 117/четири
хиляди сто и седемнадесет/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 40782.25.23 и в размер на 3 243/три хиляди двеста
четиридесет и три/ лв. за отчуждаването
на ПИ с идентификатор 40782.48.6,
всички в землището на с. Куцина;
-
в размер на 4 864/четири хиляди осемстотин
шестдесет и четири/ лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 21244.4.29 в землището на с. Дичин.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на „Био Вис“ ООД от гр. В. Търново разноски по делото в размер на
4 912,51 лв./четири хиляди деветстотин и дванадесет лева и петдесет и една
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: