Р Е Ш
Е Н И Е
№ 130/ 27.02.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд Монтана, в съдебно заседание на
двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар А*** и с участието на прокурора Г. А***
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 52/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 461/20.12.2017 г., постановено по АНД № 1790 по описа на Районен съд Монтана за 2017 г., с което е потвърдено наказателно постановление № ПО-05-72/02.10.2017 г. на директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Монтана. С него е наложена имуществена санкция на „В и К” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул. А*** .Стамболийски №* /не е посочено от кого се представлява дружеството/, в размер на 1000 лева на основание чл. 210, ал.3 от Закона за здравето, за нарушение на чл.3, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
Касаторът, чрез пълномощника адв.К., обжалва решението на съда, молят същото да бъде отменено изцяло, както и наказателното постановление, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на изводите. Навеждат доводи за неправилност на решението на първата съдебна инстанция поради съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон.
Ответникът, чрез процесуалния представител юрк.Стоянова, оспорват жалбата и молят съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за основателност на жалбата и заключение, че атакуваното решение следва да бъде отменено, както и издаденото НП
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна, за която постановения съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
При постановяване на обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че в производството безспорно е установено, че при мониторинг, извършен от контролните органи на РЗИ на 28 и 29. 08.2017 г. на централното водоснабдяване на с.Г.Дамяново и с.Меляне, при лабораторни анализи на водните проби е установено завишено количество на арсен, с което дружество „В и К” ООД е нарушило разпоредбите на чл.3, ал.2, т.1и т.2 от Наредба №9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, за което е съставен АУАН от 26.09.2017 г. и въпреки депозираните възражения и допълнителни доказателства е издадено НП № ПО-05-72/02.10.2017 г. на директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Монтана.
Съдът разсъждавал надълго и нашироко и приел, че безспорно е налице извършено нарушение по чл.3, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, без да е ясно с кое свое деяние/ действие или бездействие/ административно привлеченото дружество е извършило твърдяното нарушение, предвид посочените нарушени разпоредби на чл.3, ал.2, т.1 и т.2 от цитираната Наредба № 9//16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели„(2) По смисъла на наредбата питейната вода е безопасна и чиста, когато: 1. не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека; 2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011г.) отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А и Б; и..”, т.е. посочените като нарушени разпоредби определят само коя вода е чиста и безопасна, без да въвеждат задължения за изпълнение.
Въззивният съд също така е приел, че при налагане на санкцията не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на административнонаказателно дружество, както и че наказващия орган правилно е индивидуализирал санкцията, доколкото размера на същата е в минимума на санкционната разпоредба, при което е потвърдил наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществено нарушение на процесуални правила, както и неправилно приложение на материалния закон – наведените с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При анализа и разбора на доказателствата въззивният съд не е обсъдил направените от административнонаказаното дружество възражения, доколко същото е отговорно за установеното от контролните органи отклонение на допустимите норми. Нито в АУАН, нито в издаденото впоследствие НП, административнонаказващият орган е посочил в какво всъщност се състои нарушението извършено от дружеството на 28 и 29.08.2017г. Всички изложени от съда доводи не се отнасят за тези две дати, когото се твърди, че е извършено нарушението. Единственото безспорно установено обстоятелство, че на тези дати изследваните водни проби от централното водоснабдяване на селата Г.Дамянов и Меляне, са били с завишено, над допустимото
количество арсен, не може да бъде прието за основание за налагане на санкция на „В и К” ООД. Нито в АУАН, нито в НП въобще е посочено какви установени от закона задължения в тази връзка следвало да предприеме дружеството и доколко същото ги е изпълнило или не. Предвид което настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд, че правилно е приложена санкционната норма на чл.210, ал.3 от ЗЗ
” ..Който извършва дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му……Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв…”, т.к. остава неясно коя е извършената дейност от дружеството в нарушение на закона и нормативните актове по прилагането му.
Поради което настоящият съдебен състав не споделя изложените мотиви в обжалваното решение, намира, че административнонаказващият орган е подходил формално. Без да е ясно в какво се изразява извършеното от дружеството нарушение, без да посочи изпълнителното деяние, с което дружеството е осъществило нарушение, като е посочил само нормата, определяща изискванията за чиста и безопасна питейна вода, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а въззивният съд обсъждайки факти и обстоятелства извън конкретното административнонаказателно производство е постановил едно неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че неправилно въззивният съд е приел за установени и квалифицирал нарушение, което въобще не е посочено от административнонаказващия орган. Очевидно водните проби не са отговаряли на изискванията за чиста и безопасна питейна вода, но само ако това не е достатъчно основание да бъде санкционирано дружеството, т.к. съгласно посочената разпоредба на чл.210, ал.3 от ЗЗ, за да бъде наложена санкция същото следва да е извършило дейност в нарушение на здравните изисквания на този закон или нормативните актове по прилагането му, каквато дейност не е посочена нито в АУАН, нито в НП. Поради което по разбиране на настоящия съдебен състав, постановеното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено, както и издаденото НП № ПО-05-72/2.10.2017 г., изд. от директор на РЗИ Монтана.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.221 АПК във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 461/20.12.2017 г., постановено по АНД № 1790/2017 г.по описа на РС Монтана, вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ПО-05-71/2.10.2017 г. на директор на РЗИ Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: