Р Е Ш Е Н И Е
№…..../28.05.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 10411 по описа за 2017 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от И.Г.К.,
ЕГН: ********** срещу
Л.С.П., ЕГН: **********, искове както
следва: да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
по наследство на 1/3 идеални части от недвижим
имот с идентификатор
10135.3515.65 по кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр.Варна
с площ от 180 кв. при граници
имоти с идентификатори:
10135.3515.76, 10135.3515.75, 10135.3515.66, 10135.3515.70, 10135.3515.1767, с административен адрес гр.Варна, ул.“Копнеж“
№ 27 ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 45 кв.м с идентификатор
10135.3515.65.5, състояща се
от входно антре, баня, тоалетна,
дневна с кухненски бокс, спалня и лятна кухня и да
бъде осъден ответника да предаде
владените върху целия имот, на осн. чл. 108 от ЗС и да
бъде осъден ответника да заплати
на ищеца обезщетение за ползване в размер на сума от
1572 лева за периода 10.12.2016г. до
25.07.2017г./
след допуснато изменение с протоколно определение от о.с.з. от
2.05.2018г. в размера чрез намаляване
и прекратяване поради отказ по отношение
на първоначално заявения размер на претенцията/, на осн.чл. 59 ЗС.
В исковата молба ищецът излага, че ищецът е собственик по наследство от
брат си Костадин
Г.К., починал на
10.12.2016г. на процесния недвижим имот. Неговата квота от наследството, а така също и от
процесния имот е 1/3. Наследодателят придобил имота по силата
на договор за продажба, обективиран
в НА №75, том, XXIII, дело
№ 6175/1996г. на нотариус Д.Стоянова и договора за продажба на недвижим имот, сключен с Община Варна на 15.06.2005г. Твърди се, че
ответницата упражнява фактическа власт върху имота без
основание, поради което се претендира
да предаде владението му. Ведно с това се
претендира сумата от 185 лева месечно като обезщетение
за ползване на имота, считано
от датата на откриване на
наследството 10.12.2016г. до
датата на исковата молба.
Ответникът оспорва
иска. Възразява за идентичност на сградата придобита
от наследодателя на ищеца с договор
за продажба, обективиран в НА №75, том, XXIII,
дело № 6175/1996г. и тази, която понастоящем се намира в имота.
Твърди, че придобитата от наследодателя с горепосочения титул е разрушена пред 2008г. Понастоящем в имота има построена
друга сграда, която се владее
от ответницата. Твърди, че е придобила
имота чрез упражнявано на давностно владение в периода от 15.10.2003г. до настоящия момент.
Сочи, че е влагала лични средства
в имота с убеждението, че това е нейния
дом, в който ще живее до
края на живота
си. Оспорва размера на претендираното
обезщетение. Моли за отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по
спора. Ангажирали са подробни писмени
бележки.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Чл. 108 ЗС предвижда,
че собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без
основание. За предявяването на иска по чл. 108 ЗС
е необходимо
ищецът да заяви придобивен способ и да твърди,
че ответникът няма основание да владее или
държи вещта. Защитата срещу иска ответникът упражнява с възражения, че: придобивният способ не е осъществен
или се е погасил; не владее
или не държи
вещта или я владее или държи
на противопоставимо на ищеца основание.
Съобразно указанията,
дадени в 2А на ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран
с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе
с отделен установителен диспозитив за принадлежността
на правото на собственост към патримониума на ищеца.
По
придобивното основание на ищеца:
В случая не е
спорно по делото, а и се установява от представеното удостоверение за
наследници, че ищецът И.К. е наследник по закон на брат си Костадин Г.К.,
починал на 10.12.2016г. и с оглед броя на наследниците притежава 1/3 от наследството,
оставено след смъртта на наследодателя.
Oт представената по делото скица на поземлен имот №15-220557-15.05.2017г. и скица на сграда
№15-220555-15.05.2017г. се установява, че наследодателя на ищеца Костадин Г.К. е бил собственик на
процесния недвижим имот с идентификатор
10135.3515.65 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Варна с площ
от 180 кв., с административен адрес гр.Варна, ул.“Копнеж“ № 27, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна
сграда с площ 45 кв.м с идентификатор 10135.3515.65.5
Макар да не
са представени други доказателства за придобивното основание на наследодателя
на ищеца, на осн. чл. 2, ал. 5 вр.
ал. 2 т.1 от ЗКИР вписаните в кадастралните регистри данни представляват
доказателство за правото на собственост. Така с оглед доказателственото
значение на вписването в регистрите и предвид липса на спор между страните, че
именно Костадин К. е бил собственик на процесния имот, съдът приема, че именно
наследодателят на ищеца е титуляр на вещното право на собственост върху имота и
построената в него сграда.
Без значение
е, че за сградата не е издаден титул са собственост. Трайно е разбирането в практиката,
че законността на строежа не се отразява върху неговата годност да бъде обект
на вещни права. Също така като ирелевантни към спора се преценяват въпросите
относно съществувалата в имота друга сграда, нейното премахване или
преустройство и дали съществуващата понастоящем сграда е построена на мястото
на предходната. Съществено е, че процесната сграда понастоящем съществува в
имота така както е отразена в кадастралната карта, както и че е била
собственост на наследодателя на ищеца.
Предвид изложеното следва да се приеме, че с
откриване на наследството, оставено от Костадин К. в патримониума
на ищеца е преминала 1/3 идеална част от процесния имота в съответствие на
наследствената квота на страната.
В хода на
процеса ищеца И.К. е придобил останалите идеални части от имота по силата на
договор за дарение, обективиран в НА №114, том 1,
рег. № 1438, нот.
дело №94/2018г. на нотариус рег. № 335 НК. Въпросната разпоредителна сделка, обаче се явява
без значение за премета на спора. В производството по предявения ревандикационен
иск съдът разглежда и се произнася по въведеното от ищеца основание, на което
той твърди да е собственик и относно обема от права, които твърди да притежава.
В случая предмет на ревандикационната претенция е
правото на собственост върху идеални части от имота, придобити по наследство.
Собствеността на останалите идеални части от имота не е предмет на делото, а
и такъв предмет не би могъл да бъде въведен по пътя на
изменение на иска съгл. чл. 214 ГПК, тъй като при въвеждането на останалите
идеални части от имота в предмета на делото би се стигнало до въвеждане на ново
основание и добавяне на нов петитум.
В заключение
съдът приема, че ищецът е придобил право на собственост върху 1/3 идеална част
от имота по наследство.
Горният извод
налага да се разгледат правното
основание, на което ответникът упражнява фактическа власт върху имота. В
случая ответникът навежда, че е придобил вещно право на собственост на
оригинерно правно основание, упражнявайки фактическа власт повече от десет
години. За придобиването на правото на собственост по давност
законът изисква лицето, което се позовава на съответното оригинерно
основание да е упражнявало владение по отношение на имота с намерение за своене
в определения от нормата на чл. 79 от ЗС срок. По отношение на признаците на самата
фактическа власт законът също предвижда определени изисквания, като указва, че за да породи
правните последици на придобивната давност е
необходимо владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
В случая от
събраните по дело гласни доказателства се установи по категоричен и
непротиворечив начин, че ответницата е живяла в имота като фактически
съпружески съжител на наследодателя К.. Както водените от ищцовата
страна, така и свидетелите на ответната
страна бяха категорични, че ответницата е живяла в имота поради близките
с отношения с К..
При тази
фактическа установеност, съдът намира, че до датата на смъртта на наследодателя
ответницата П. не е упражнявала владение / тоест фактическа власт с намерение
за своене/, а е налице хипотеза на така наречени „търпими действия“. Търпимите действия се състоят в добрите
междучовешки /съседски, приятелски или роднински/ отношения, поради което се
търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето,
което го извършва няма никакво право.
Търпими според правната
теория са всички онези действия,
които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца
и за които може да се
допусне, че той би търпял
да се извършват
само поради това от обикновена
любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични
отношения и поради това да се
смятат за извършени с неговото съгласие. Пример за такива действия е когато някой разреши
друг да се
настани временно да живее в неговата
къща Проф. Петко Венедиков,
Ново вещно право, Сиби 1995 г., т. 29, стр. 45. С Решение № 159/14.06.2013 г. по гр.д. № 1492/2013, ІІ г.о. е прието, че лицето,което е било допуснато в имота със съгласието
на собственика с уговорка за ползване,т.е.
ако са налице
т.нар. “търпими действия”, има качеството “държател” дори при наличие
на уговорка за последващо прехвърляне
на правото на собственост.
Както се
посочи по- горе до датата на смъртта на наследодателя не се установи
ответницата да е упражнявала фактическа власт по смисъла на чл. 68 от ЗС.
Извършените подобрения в имота са ирелевантни в тази връзка, тъй като те са
извършвани от П. за подобряване на битовите условия на партньорите, а не в
качеството на владелец, който подобрява собствената си вещ. След смъртта на К.,
дори и да се приеме, че ответницата е владяла имота с намерение за своене, това
не е станало в необходими за придобиване на право на собственост десет годишен
срок.
Предвид на
изложеното, съдът намира за неоснователно направеното възражение за придобивна давност, а оттам приема, че не е доказано наличието
на годно правно основание, на което ответника държи имота.
Според
изложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан. Ответникът следва
да се осъди да предаде владението по отношение на целия имота, макар с оглед
обема на заявените права ищецът да следва да се признае за собственик на 1/3 ид. част. Предявяване на иска за ревандикация съставлява
действие на управление на имота, поради
което може да се извърши от всеки един от съсобствениците. В този смисъл са
постановките на ТР 91/1.10.1974 на ОСГК на ВС, което не е изгубило значението
си.
Основателността на ревандикационния
иск налага да бъде разгледана претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД за лишаване
от право на ползване. Съгласно установената практика /например решение № 409 от
20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д.
№652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС
/ лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил,
като правноирелевантно за пораждане на
извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била
ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта от несобственика
може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава
добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно. Същественото за
основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана без той да има
основание за това. По този начин собственика е бил лишен от възможност да я
ползва, поради което за него е налице обедняване.
В случая
безспорно се установи, че за периода 10.12.2016г. до 25.07.2017 г ответницата е
била в държане на имота и само по тази причина искът с правно основание чл. 59 ЗЗД се явява доказан по основание.
Трайно е
разбирането в съдебната практика, вкл. в цитираните по- горе решения, че
обезщетението за пропуснати ползи се равнява на пазарния наем. Относно размерът
на този наем съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза.
Съгласно заключението средния пазарен наем за процесния период възлиза на 185
лева месечно. Дали за процесния период в имота е имало ток е обстоятелство,
което няма отношение към размера на обезщетението, което се определя на база
пропуснатия наем. В случай имотът без съмнение е електрифициран и спирането на
тока е по волята на собственика. Размерът на обезщетението се определя на
базата на наема, който би се получил от трети лица (защото така се измерва
загубата на собственика), а не с оглед условията, в които ползващия несобственик
е живял.
В случая
обаче за времето на исковия период 10.12.2016г. до 25.07.2017 г. ищецът е бил
собственик само на 1/3 ид. част от имота, като
останалите 2/3 е придобил по- късно. Следователно през този период ищецът е бил
лишен от ползването само на 1/3 ид. част , съответно
за толкова му се дължи обезщетение. Така за 7 месеца и 15 дни
на ищеца се дължи обезщетение в размер на 462,5 лева (185 лева х 7 м. и
15 дни =1387,5 лева :
3=462, 5 лева). За разликата до
претендираните 1572 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора на ищеца се следват сторените по делото разноски съобразно
уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 1700 лева, но
същевременно удостоверява сторени разходи само за 500 лева, тъй като видно от
приложения на л. 143 от делото договор за правна защита остатъкът от дължимото
възнаграждение, или 1200 лева е платима по банков път, без да са ангажирани
доказателства / например банково бордеро/ за действителното заплащане на
сумата( съгл. т. 1 от ТР 6/12 на ОСГК на ВКС). На следващо място, съдът намира,
че разходите, посочени в списъка по чл. 80 ГПК на л.144 под номера 4-6 не
съставляват деловодни разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което не
следва да се присъждат на страната. В заключение съдът приема за доказани
разходи в размер на 788, 56 лева. Така
при общ материален интерес от 40147,9 лева( дан оценка на имота+ цената на иска
с пр. осн. чл. 59 ЗЗД) и общо признати разходи от
788, 56 лева, на ищеца се присъждат 766,76 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Л.С.П., ЕГН: **********, че И.Г.К., ЕГН: ********** *** притежава право на собственост, придобито по
наследство, оставено му от Костадин Г.К., починал на 10.12.2016г. по отношение
на 1/3 идеални части от недвижим имот с идентификатор 10135.3515.65 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Варна с площ от 180 кв. при
граници имоти с идентификатори: 10135.3515.76, 10135.3515.75, 10135.3515.66,
10135.3515.70, 10135.3515.1767, с административен адрес гр.Варна, ул.“Копнеж“ №
27 ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 45 кв.м
с идентификатор 10135.3515.65.5, състояща се от входно антре, баня, тоалетна,
дневна с кухненски бокс, спалня и лятна кухня.
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН: **********
ДА
ПРЕДАДЕ на И.Г.К., ЕГН: ********** *** владението
върху целия недвижим имот с идентификатор 10135.3515.65 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Варна с площ от 180 кв. при
граници имоти с идентификатори: 10135.3515.76, 10135.3515.75, 10135.3515.66,
10135.3515.70, 10135.3515.1767, с административен адрес гр.Варна, ул.“Копнеж“ №
27 ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 45 кв.м
с идентификатор 10135.3515.65.5, състояща се от входно антре, баня, тоалетна,
дневна с кухненски бокс, спалня и лятна кухня, на осн.чл.
108 ЗС.
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.К., ЕГН: ********** *** сумата
от 766,76 (седемстотин шестдесет и шест лева и 76 ст.), представляваща сторените по делото съдебно –деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ OКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: