№ 20358
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110130408 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба „Й. Б.“ ЕАД /с предишно наименование
„Т. Б.“ ЕАД/ против В. С. П., с която са предявени обективно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 342 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл.92 ЗЗД сумата 1 335,26 лева, представляваща главница
за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължима сума за
мобилно устройство и неустойки по фактури за период от 05.11.2021 г. до 04.03.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52076/2023 г. на СРС, 141
състав.
Ищецът „Й. Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т. Б.“ ЕАД/твърди, че сключил с В. С.
П., Договор за лизинг за устройство от 05.10.2020 г., Договор за лизинг за базови аксесоари
от 05.10.2020 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 15.04.2021
г., Договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г., Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги от 03.12.2021 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги от 03.12.2021 г и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от
03.12.2021 г. На 02.02.2021 г. между В. С. П. и ищеца, бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359*********** за срок от 24 месеца с абонаментен план
"Интернет 10.99", месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 8,99 лв. и в
размер на 10,99лв. след изтичане на първоначалния срок. П. не изпълнява задълженията си
по договора в общ размер 17,98 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за
отчетен период 05.11.2021 г. - 04.01.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от
договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 38,66 лв., която не
надвишава размера на три месечни абонаментни такси във фактура №
**********/05.03.2022г. На 03.12.2021г. между В. С. П. и ищеца, било сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359******* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +", месечен абонамент за
първоначалния срок на договора от 14,99лв. и в размер на 19,99 лв. след изтичане на
първоначалния срок. П. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер
29,92 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.11.2021 г. -
1
04.01.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 58,56 лв., която не надвишава размера
на три месечни абонаментни такси във фактура № **********/05.03.2022г. На 03.12.2021 г.
между В. С. П. и ищеца, било сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359******** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал +", месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 30,99лв. и в размер на
35,99лв. след изтичане на първоначалния срок. П. не изпълнява задълженията си по
споразумението в общ размер 63,13 лв., представляващи неплатени абонаментни такси
използвани услуги за отчетен период 05.11.2021 г. - 04.01.2022г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор
начислява неустойка размер на 99,88 лв., която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси, начислена във фактура № **********/05.03.2022г. На 03.12.2021г. между
В. С. П. и ищеца било сключено допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359******** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал
+", месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 15,99лв. и в размер на 20,99лв.
след изтичане на първоначалния срок. П. не изпълнява задълженията си по споразумението
в общ размер 421,64 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за отчетен период 05.11.2021 г. - 04.01.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно
раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на
61,19 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във
фактура № **********/05.03.2022г. По отношение на задълженията за лизингови вноски
била налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в
чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена,
предоставените устройство и базови аксесоари не били върнати на мобилния оператор.
Поради изложеното моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите сумата 1 335,26 лева (хиляда триста тридесет и пет лева
и 26 стотинки), представляваща главница за неплатени месечни абонаменти, използвани
услуги, лизингови вноски, дължима сума за мобилно устройство и неустойки по фактури за
период от 05.11.2021 г. до 04.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г. до
изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът В. С. П. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете. Възразява, че не са представени доказателства ищецът да е изпълнил
задълженията си по Договорите за лизинг от 05.10.2020 г. Претендираните месечни
абонаменти такси също били недължими, тъй като видно от договорите размерът им е друг
и са начислени за периоди, преди подписване на договорите. По отношение на Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + 359******** от 03.2021 г. претенцията за периода
05.11.2021 г. – 04.01.2022 г. била повече от 10 пъти над договорената с потребителя цена на
услугата. Претенциите за неустойки по договорите били прекомерни, тъй като надхвърляли
уговореното между страните. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 вр.
чл. 12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2023 г. "Й. Б." ЕАД /с предишно наименование "Т. Б." ЕАД/ е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. П., което е уважено.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, a
установителните искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени в законовия срок за
това, поради което са допустими.
От приетия по делото Договор за лизинг от 05.10.2020 г., подписан по повод
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен номер
+359********, се установява, че лизингодателят е предоставил за временно и възмездно
ползване на ответницата устройство HUAWEI P40 lite 128GB Dual pink за цена 289.57 лв.
2
дължима на 23 лизингови вноски по 12.59 лева всяка, от която дължими били вноските за
м.12.2021 г. и м.01.2022 г. и още 8 лизингови вноски на основание чл.12 от Общите условия
или общо сумата от 125.90 лв. На основание същото допълнително споразумение е
представени и Договор за лизинг на базови аксесоари от 05.10.2020 г. за 23 лизингови
вноски всяка от които по 2.44 лева, по който дължима била сумата от 24.40 лева лизингови
вноски за периода 05.11.2021 г. – 04.03.2022 г. Представен е и Допълнително споразумение
за мобилен номер + 3598******** от 15.04.2021 г., по което дължими били 100.86 лева
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за период 05.11.2021 г. – 04.01.2022 г.,
както и неустойка на основание раздел III, чл.2 от споразумението в размер на 178.26 лв.
ненадвишаваща размера на три месечни абонаментни такси.
Представен е договор за мобилен номер + 359*********** от 02.02.2021 г. сключен
между страните за срок от 24 месеца с абонаментен план "Интернет 10.99", месечен
абонамент за първоначалния срок на договора от 8,99 лв. и в размер на 10,99лв. след
изтичане на първоначалния срок. П. не изпълнява задълженията си по договора в общ
размер 17,98 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
05.11.2021 г. - 04.01.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 38,66 лв., която не надвишава размера
на три месечни абонаментни такси във фактура № **********/05.03.2022г. Представено е
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359******* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +", месечен абонамент за
първоначалния срок на договора от 14,99лв. и в размер на 19,99 лв. след изтичане на
първоначалния срок. П. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер
29,92 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.11.2021 г. -
04.01.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 58,56 лв., която не надвишава размера
на три месечни абонаментни такси във фактура № **********/05.03.2022г.
Представено е Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359******** от 03.12.2021 г. за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал +", месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 30,99лв. и в размер на
35,99лв. след изтичане на първоначалния срок. П. не изпълнява задълженията си по
споразумението в общ размер 63,13 лв., представляващи неплатени абонаментни такси
използвани услуги за отчетен период 05.11.2021 г. - 04.01.2022г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор
начислява неустойка размер на 99,88 лв., която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси, начислена във фактура № **********/05.03.2022г.
Представено е допълнително споразумение от 03.12.2021 г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359******** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал
+", месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 15,99лв. и в размер на 20,99 лв.
след изтичане на първоначалния срок. П. не изпълнява задълженията си по споразумението
в общ размер 421,64 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за отчетен период 05.11.2021 г. - 04.01.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно
раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на
61,19 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във
фактура № **********/05.03.2022г.
За процесните периоди и суми са издадени фактури с обединени задължения от
ищцовото дружество, приети по делото, както следва: фактура № **********/05.12.2021 г.,
фактура № **********/05.01.2022 г. и фактура№ **********/05.03.2022 г.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като
3
неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По иска за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:
С процесните договори и споразумение са представени и приложения-ценови листа,
подписани от абоната, в които са инкорпорирани декларация - съгласие от ответницата, че е
получила подписан от оператора – ищец в настоящото производство, екземпляр от общите
му условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или
общите условия за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги.
Писмено ответницата е заявила съгласието си, че приема тези общи условия, като
декларация - съгласие е приложена при подписване на всяко едно от процесните съглашения
за мобилни услуги. Това води до извод за съда, че приложимите общи условия валидно са
обвързали ответницата П. и са действали по отношение на него в процесния период, за който
се претендират вземанията по фактурите.
Процесните договори за мобилни услуги, заедно с допълнителните споразумения към
тях, сключен между страните в настоящото производство, по своята правна природа
представляват ненаименовани и консенсуални, двустранни и възмездни договори, по силата
на които в момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни
права и правни задължения. Правното действие на сключените ненаименовани договори
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение
е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него
занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя – настоящ ответник, тъй
като писмено ги е приел, както вече беше обсъдено по-горе. В производството по делото не
е оборена формалната доказателствена сила на така сключените между страните договори,
представляващи частни диспозитивни документи, поради което следва да се приеме, че
обективираните в последните изявления изхождат от страните, сочени като техни автори.
Съгласно чл. 20 и сл. от представените общи условия на „Й. Б.“ ЕАД /с предишно
наименование „Т. Б.“ ЕАД/, в сила от 10.09.2010 г., задължението за плащане на уговореното
възнаграждение възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в
качествено и времево отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по
правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.154, ал.1 ГПК. В договорите
за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях са посочени конкретни номера,
посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са
предадените активни СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват
достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен
достъп до мрежата чрез предоставения фиксиран номер. С това ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите, поради което се явява изправна страна по същите.
Съобразно поетите задължения със сключените договори е издал на ответника фактури за
месеците от процесния отчетен период и за всеки предоставения номер. Ответницата от своя
страна не е изпълнил своите задължения – за заплащане изцяло на дължимите месечните
абонаментни такси и услуги по договорите за мобилни услуги. Следва да се посочи, че
независимо от обстоятелството дали ответницата е използвала мобилните услуги, за които
ищцовото дружество и е предоставило достъп, тя дължи таксите за този достъп до
далекосъобщителната мрежа на “Й. Б.” ЕАД. В тази връзка следва да се има предвид, че е
достатъчно операторът да е предоставил възможност за ползване на услугите от абоната, а
дали и какви услуги е ползвал последният не се отразява на дължимата месечна такса по
4
договора. Въз основа на изложеното съдът достигна до извод за основателност на
предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
доколкото от своя страна ответникът не се установи погасяване на задълженията си по
процесните фактури. Размерът на месечните абонаментни вноски се установява от
уговореното между страните в договорите и допълнителните споразумения, като
задълженията са отразени в приложените фактури по делото. За предпочетени номера
+359*******, +359******** и +359********, допълнителните споразумения, сключени на
дата 03.12.2021г. продължават вече възникналите облигационни отношения между страните,
по които мобилният оператор е предоставял достъп до своята мобилна мрежа и
далекосъобщителни услуги. С допълнителните споразумения са изменени условията на
абонаментните планове по първоначално сключените договори с посочените номера
(включени услуги в пакет и размер на абонаментните такси), но те не поставят началото на
предоставянето на далекосъобщителните услуги от ищеца, респ. използването им от
ответника, с оглед на което последният продължава да дължи вече потребените такива по
тарифата, съобразена с абонаментните планове преди изменението. По отношение на
оспорването на размера на начислените абонаментни такси за предпочетен номер
+3598******** същото е неоснователно, тъй като са претендирани както абонаментни
такси, така и допълнително използвани услуги, с оглед на което сумите надхвърлят сбора на
абонаментните такси за отчетен период от два месеца. В производството по делото не бе
оспорена, нито оборена формалната доказателствена сила на така сключените между
страните договори, представляващи частни диспозитивни документи, поради което следва да
се приеме, че обективираните в последните изявления изхождат от страните, сочени като
техни автори. По силата на сключените договори и допълнително споразумение на
потребителя са предоставени посочените предпочитани номера със стандартни абонаментни
планове. Със сключването на договорите, ответникът е приел и потвърдил, че е запознат с
общите условия на мобилния оператор. Следователно между страните е доказано
възникване на облигационните отношения по процесните договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги и предоставянето на процесното устройство на лизинг, по
силата на които ответникът се е задължил за заплаща месечни такси и лизингови вноски
съгласно избрания абонаментен план. С оглед на изложеното предявеният иск следва да
бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2023 г. до
погасяване на задължението.
По иска за незаплатени лизингови вноски с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл.
342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,ал. 2, предл. първо ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи следните предпоставки: 1. че между
страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора за финансов
лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да
заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника
е да установи погасяване на задължението си.
От представените като доказателства договори за лизинг се установява факта на
валидно възникнали между страните облигационни отношения по посочените договори. С
договорите лизингополучателят е декларирал, че лизингодателят му е предоставил о
HUAWEI P40 lite 128GB Dual Pink и базови аксесоари. Установява се и цената на
устройството без преференциални условия. Удостоверено е, че при подписването
потребителят е получил устройствата. Следователно за ответника е възникнало задължение
да заплати на „Й. Б.” ЕАД договорените лизингови вноски. В погасителните планове
изрично е посочено, че месечните лизингови вноски са дължими за съответния посочен по-
горе период по договора за лизинг и за съответната месена дължима вноска. Доколкото
съгласно погасителните планове към договорите за лизинг е посочен общият брой на
погасителните вноски, то се налага извод, че към датата на депозиране на заявлението за
5
издаване на заповед за изпълнение е настъпила изискуемостта на всички тях. Освен това,
съгласно чл. 12, ал.2 от общите условия към договорите за лизинг, месечните вноски стават
предсрочно изискуеми в случай на забава за плащане на дължими съгласно договора за
лизинг суми. Съдът намира, че доколкото срокът на договорите за лизинг е изтекъл към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 52076/2023 г., СРС, 141 с-в, и доколкото по време на
срока на договора ответникът е ползвал предоставените му устройства HUAWEI P40 lite
128GB Dual Pink и базови аксесоари, то същият дължи стойността на незаплатените
лизингови вноски. Срокът за ползване и по двата лизингови договора е изтекъл към датата
на подаване на заявлението в съда, поради което е безпредметно да се изследва
настъпването на предсрочна изискуемост. Ето защо ответникът е бил длъжен по силата на
чл. 345, ал. 1 от ТЗ да върне мобилните устройства след изтичане на наемния срок, освен при
подписване на договор за изкупуването им. Така или иначе, и в двата случая той е бил
длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Предвид падежирането им, те
са станали изискуеми. Доказателствената тежест за установяване на плащането или
връщането е на лизингополучателя. Доколкото не се установи ответникът да е върнал
лизинговите устройства, той дължи да заплати освен цената им, и предвиденото договорно
обезщетението в размер на по една месечна вноска. При липса на доказателства и за
плащане, исковете следва да се уважат в цялост. Ответната страна не проведе насрещно
доказване за погасяване на задълженията по договора за лизинг, нито, че след прекратяване
на срока на договора е върнал предоставените му устройства на лизингодателя и доколкото
заплащането на неустойката по чл. 1, ал. 3 от договорите за лизинг не е обвързано с
прекратяване на договора за лизинг, а единствено с виновно поведение на
лизингополучателя, състоящо се в невръщане на устройствата – обект на договора, следва да
се приеме, че ответникът дължи заплащането и на начислените като непогасени суми по
договорите за лизинг. В чл.1, ал.2 от договорите за лизинг е уговорено право на
лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
срещу заплащане на допълнителна сума в съответен размер. В случай че
лизингополучателят не упражни правото си да придобие собствеността върху устройството,
в чл.1, ал.3 от договорите за лизинг е уговорено, че лизингополучателят дължи връщане на
устройството в 1-месечен срок от изтичане на срока на договора, като в случай че
устройството не бъде върнато или не бъде върнато в състоянието, уговорено в договора, или
ако лизингодателят заяви изрично в писмена форма, че не желае да закупи устройството,
лизингополучателят дължи неустойка в съответно уговорен размер. Съгласно чл. 4 от
договорите за лизинг, с подписването на договора лизингополучателят декларира, че е
получил устройството във вид, годен за употреба, с договорени технически характеристики
и комплектован. В Раздел IV, т. 2 на приетото по делото допълнително споразумение, респ.
т. 9 от договорите за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока, посочен в договора, по вина или по инициатива на потребителя
или при нарушаване на задълженията му по този договор или други документи, свързани с
него, в това число приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, но максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаментни вноски, като в допълнение към неустойката
потребителят дължи възстановяване на част от ползваната отстъпка от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Уговорено е освен това, че в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
договора или по друг предходно подписан договор, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и заплатената
6
от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
След удостовереното предаване на устройството, няма данни същото да е било върнато
на лизингодателя. За всички предоставени устройства била уговорена отстъпка от
стандартната цена на съответното устройство поради предоставения абонаментния план към
съответния договор. Искът следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва
от 21.09.2023 г. до погасяване на задължението.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите и за заплащане на разлика в цената на устройствата.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно
сключен договор за процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за
ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор
по негова вина и такова, предвиждащо отстъпка на цена на закупено устройство; 3.
настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4.
конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в тежест на
ответника е да установи погасяване на задължението си. Съгласно разпоредбата на чл. 19б,
б. „в“ от Общите условия на ищцовото дружество, мобилният оператор има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, ако потребителят не
е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съгласно Общите условия – в срока, указан във фактурата, но не по – късно от 18 дни след
датата на издаването – чл. 27 от Общите условия. Посочи се по-горе, че ответната страна не
е ангажирала доказателства, че е изпълнила изцяло или частично своите договорни
задължения по договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения по тях за
заплащане на дължимата цена, поради което съдът намира, че за мобилния оператор е
възникнало правото едностранно да прекрати правоотношенията, респ. да претендира
уговорената при прекратяване на договорите и допълнителните споразумения към тях
неустойки. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на
договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение,
чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и
специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с
преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник,
обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в случаите,
при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали
уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за
отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които:
вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. В случая, в Раздел III, т. 2 от
допълнителните споразумения към договори за мобилни услуги и в т. 9 от договорите за
мобилни услуги за процесните предпочетени номера е уговорено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в чл.1, по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по този договор или
други документи, свързани с него, в това число приложимите общи условия, последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване на
7
договора до изтичане на уговорения срок, но максималния размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски, като в
допълнение към неустойката потребителят дължи възстановяване на част от ползваната
отстъпка от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че начина, по който е уговорена методиката за
изчисляване на размера на неустойката – всички месечни абонаментни такси до края на, но
не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски, не е
недействителна поради накърняване на добрите нрави. Уговарянето на максимален размер
на неустойката /който не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
вноски/ не създава за потребителя значително неравновесие съпоставимо с правата и
задълженията на търговеца. Потребителят е задължен да заплати размер на неустойка, чийто
максимум към момента на сключване на договора е предварително определяем. Освен това,
ако остава по-кратък срок от три месеца до крайния срок на договора, неустойката не би
достигнала максимално уговорения си размер. Така уговорена, неустойката не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорената неустойка
обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на това задължение, водещо до
предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилният оператор да получи
абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока на договора. В случая тези неустойка
не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор.
Стандартният месечен абонамент за предоставената СИМ карта е конкретно определен, като
претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните максимален размер от
три стандартни месечни такси. Неустойката притежава присъщите на неустойката функции,
като начина по който е уговорена, представлява санкция за страната, допуснала
неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетяват изправната
страна, изпълнила своите договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на
добрите нрави и съответно не е налице нищожност на неустоечните клаузи от
допълнителните споразумения, имащи еднаква уредба. Искът за неустойка в частта му,
касаеща предсрочно прекратяване на договорите за услуги с предпочетени номера: + с
предпочетен номер +3598********, от Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359*******, от Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359******** и от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********, както и т. 9, б. (а) от
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********** е основателен и следва
да бъде уважен. Съгласно постигнатите между страните уговорки в процесните договори за
мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между
цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на
оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на съответния договор
по отношение на която и да е СИМ карта/номер, посочени в него и заплатената от него при
предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договор
за лизинг. В случая потребителят получава на лизинг различни устройства на
преференциална цена, тъй като се ангажира за определен период да ползва предоставените
от оператора мобилни услуги. Когато операторът е предоставил устройството на по-ниска
цена от стандартната към момента на сключване на договора, той очаква печалба за
уговорения срок по договора за предоставяне на мобилни услуги. Дължимият размер на
неустойката е поставен в зависимост от оставащия срок по договора, за който се изчислява
частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима процесната неустойка.
Тази неустойка не внася значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, поради което не може да се приеме, че същите са неравноправни. В
договорите за лизинг е посочена общата лизингова цена на процесните устройства с
абонаментен план, както и стандартната цена на устройствата към момента на сключване на
8
договора, като се установява размерът на отстъпката от стандартната цена. Ищецът
претендира претендира като неустойка, уговорената между страните разлика в цената на
устройствата. Поради посоченото предявените искове за неустойка, равняваща се на
разликата в цената без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, се явява
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.02.2024г. до погасяване на задължението.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
направените по делото разноски възниква само за ищеца и ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 506.71 лева – разноски по заповедното
производство и 860.71 лева разноски за исковото производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Й. Б.“ ЕАД /с предишно
наименование „Т. Б.“ ЕАД/, ЕИК ********, с адрес ГР.С., Б. п. С., №6, че В. С. П., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. М. 4, бл.470, вх.5, ет.2, ап.97 дължи на „Й. Б.“ ЕАД сумата
1 335,26 лева (хиляда триста тридесет и пет лева и 26 стотинки), представляваща главница
за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължима сума за
мобилно устройство и неустойки по фактури за период от 05.11.2021 г. до 04.03.2022 г. по
Договор за лизинг за устройство от 05.10.2020 г., Договор за лизинг за базови аксесоари от
05.10.2020 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 15.04.2021 г.,
Договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г., Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги от 03.12.2021 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги от 03.12.2021 г и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от
03.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52076/2023 г. на
СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. П., ЕГН: **********да заплати на „Й.
Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т. Б.“ ЕАД/, ЕИК ******** сумата в размер на
506.71 лева разноски по заповедното производство и 860.71 лева разноски за исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9