Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 832
гр.Пловдив, 04.06.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори състав, в
публичното съдебно заседание на трети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия АНД 8026 по описа за 2019 година
на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 19-0273-000779 от 12.11.2019г., издадено от П.П.А., на длъжност
Началник на РУ към ОДМВР Пловдив, РУ
Хисар, с
което на С.Б.Н. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева за нарушение на чл.150
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
С
жалбата се оспорва
правилността и законосъобразността на обжалваното НП и се прави искане да бъде
отменено.
Жалбоподателят редовно призован, не
се явявя и не се представлява.
Въззиваемата
страна, РУ Хисар при ОДМВР-Пловдив, редовно призована
не се представлява. По делото не изразява становище по депозираната жалба.
Съдът като съобрази
събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.10.2019г. свидетел И.Й.С. –
полицейски служител при РУ Хисар и Д.Т.Ш., също полицейски служител при РУ
Хисар, и двамата на длъжност *** извършвали в с.Старо Железаре контрол върху
движението на МПС в изпълнение на служебните им задължения. Около 16:40 часа,
на ул.33-та бил спрян за проверка водач
на МПС – трактор, с прикачено към него ремарке. МПС и ремаркето не са имали
поставени регистрационни табели.
В хода на проверката било установена самоличността на водача - С.Б.Н. ***, ЕГН **********, както и че няма
надлежно придобито СУМПС. Било е установено и че МПС и ремаркето също не са били регистрирани
по надлежния ред, и нямали издадени за това регистрационни табели. Против
жалбоподателя С.Н. били съставени два акта за установяване на административно
нарушение а именно: АУАН бл. № 466309 за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП
и АУАН бл.№ 466065 за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП било образувано бързо производство № 246/2019г. по описа
на РУ Хисар, по което с постановление на РП Пловдив е било прекратено
наказателното производство и материалите по делото изпратени на РУ Хисар за
реализиране на административно наказателна отговорност по отношение на С.Н..
Въз основа на така
съставения АУАН бл. № 466309 за извършено
нарушение по чл.150 от ЗДвП е било издадено атакуваното НП, с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н. за
извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП като му било належоно
наказание глоба в размер на 200 лева.
Издаденото НП е било получено лично от жалбоподателя на 28.11.2019г.
Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се
възприема и от настоящия съдебен състав, доколкото същата се потвърждава и от
събраните по делото доказателства – показанията на разпитания по делото
актосъставител, който изцяло потвърждава изложенте от него в АУАН фактически
констатации, които съдът кредитира като обективни, логични и неопровергани. Налице
е и съответствие на отразеното в АУАН със събраните по делото доказателства,
поради което се извежда и изводът, че презумптивната доказателствена сила на
АУАН, регламентирана в нормата на чл.189,
ал.2 ЗДвП,
не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по
делото.
Тази фактическа обстановка и събраните поделото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя
като неоснователна.
За да се произнесе по съществото на
правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по
обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за
установяване на административно нарушение фактически констатации нямат
доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени,
както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода
на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има
извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът
следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и
спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
В конкретния случай в хода на
съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията си
жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото
му административно нарушение. По категоричен начин се установява от показанията
на свидетел С., че на процесната дата и място жалбоподателят Н. като водач на
описаното по-горе МПС го е управлявал, въпреки че той не е имал надлежно
издаденото СУМПС, т.е бил неправоспособен, което свидетелят установил след
извършена справка. С описаните по-горе действия жалбоподателят несъмнено е извършил
нарушение на чл.150 ЗДвП което забранява
управлението на МПС от неправоспособни водачи. Предвид горното съдът намира, че в конкретния случай
са налице достатъчно доказателства, които да обосноват извод за наличие на
виновно извършено административно нарушение именно от жалбоподателя Н., а и нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП въвежда
правило, че редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН констатации и в този
смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за съда. Приложеното към
жалбата постановление на РП Пловдив се отнася за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и същото няма сила на присъдено нещо по отношение на нарушението предмет
на разглеждане по настоящето дело.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като
при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване
на производството.
Не са налице и основания за
приложението на чл. 28 ЗАНН, нито за ревизиране на размера на санкцията. Касае се за умишлено нарушение,
с висока степен на обществената опасност. Съдът счита, че
административнонаказващият орган е индивидуализирал правилно наказаниято.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0273-000779 от
12.11.2019г., издадено от П.П.А., на длъжност Началник на РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с което на С.Б.Н. ***, ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Пловдивски Административен съд по реда на Глава XII от АПК и на основанията в
НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.