Р Е Ш Е
Н И Е
№… / 18.02.2019 г. град М.Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
М.Търновски
районен съд наказателен състав
На
тринадесети февруари 2019 година
В
публичното заседание в следния състав :
Председател : ЧАНКО ПЕТКОВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар:
М.Димова
прокурор
………...........................
като
разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ
НАХ дело №63 по описа за 2018 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на *
*гражданин, роден на ***г. в *, паспорт № *, str.*, против наказателно постановление № * г.на Началник на Агенция Митница –ТД”Южна морска”,с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.18,
ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ е наложена глоба в размер на 1000лв. и
на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на
нарушение, както следва:
Банкноти евро в купюри по 100 - 53 броя - 5300 евро
Банкноти евро в купюри по 50 - 326 броя - 16300 евро
Банкноти евро в купюри по 20 -150 броя- 3000 евро
Банкноти евро в купюри по 10- 40 броя -400 евро
с общ размер на откритата валута 25 000 евро /двадесет и пет хиляди евро/,преизчислени
в български лева. съответно - 48 895.75лева /четиридесет и осем хиляди осемстотин
деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, при курс за митнически
цели към 22.02.2018г.: 1 евро = 1.95583 лева.
Жалбоподателят редовно призован се
явява лично.Моли съда да бъде отменено НП.
Защитата
на жалбоподателя пледира за отмяна на НП.
Във въззивната жалба се оспорва
извършеното нарушение и се излагат основания за отмяна на наказателното
постановление.
Процесуалният представител на
административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на
изискванията на закона. Същата е допустима.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното: Административно
наказателното производство е образувано с акт за установяване на
административно нарушение сериен № *.по описа на митница Бургас, съставен
от С.Т.Н.-на длъжност старши митнически инспектор в митнически пункт „Малко
Търново” за това ,че при извършена
проверка на *“, на трасе изход, е
пристигнал пътуващ от Република * лек автомобил марка *, управляван от лицето *
*/К.Т./. Актосъставителят е запитал шофьора и спътника му на разбираем за тях
език
дали имат нещо за деклариране и какво количество парични средства носят.Същите
са отговорили, че пренасят малки суми. Актосъставителят, съвместно с
митническия служител *са пристъпили към извършване на проверка на превозното
средство и багажа на лицата. В хода на проверката под стелката в краката пред шофьорската
седалка са намерили пачка от 100бр. банкноти в купюри по50евро,в жабката на
автомобила между празни пликове и документи са намерили пачка от 100бр.банкноти
в купюри по 50 евро, в раница с личен багаж, както и в джобовете на яке
намиращо се на задната седалка са открили други банкноти в евро, като общата
сума на откритата валута възлиза на 25000 /двадесет и пет хиляди/ евро.
Съставен е протокол
за извършена митническа проверка № КЦ-М-
702/22.02.2018г. и Протокол за личен преглед № *
Снети са писмени
обяснения от * T*/К.Т./.
Недекларираната
валута е иззета с разписка за задържане №
0090217/22.02.2018г.,. а именно:
Банкноти евро в
купюри по 100 - 53 броя - 5300 евро
Банкноти евро в
купюри по 50 - 326 броя - 16300 евро
Банкноти евро в
купюри по 20 -150 броя- 3000 евро
Банкноти евро в
купюри по 10- 40 броя -400 евро
Общият размер на
откритата валута е: 25 000 евро /двадесет и пет хиляди евро/,преизчислени в
български лева. съответно - 48 895.75лева /четиридесет и осем хиляди осемстотин
деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, при курс за митнически
цели към 22.02.2018г.: 1 евро = 1.95583 лева.
Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ. Актът е подписан от нарушителя.
Административно наказващият орган въз
основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на приетите факти по
делото съдът прави следните правни изводи:
При проверка на акта и НП съдът не
откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.Акта и НП имат необходимите реквизити
съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ . Тези
изводи бяха подкрепени и от показанията на св.Н..Същата заявява,че е попитал
жалбоподателя на румънски език дали има нещо за деклариране и ,че е получила на
румънски език отговор,че пренася малко пари.Впоследствие комуникирали на
английски език. Съдът не кредитира показанията на св.Кота,който е приятел на жалбоподателя и също е пътувал в
автомобила по време на проверката,тъй като е заинтересован от изхода на спора.
Съгласно действащото
законодателство - чл.2, т.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г., при пренасяне
през границата на страната на парични средства над 10000 евро или повече или
тяхната равностойност в левове или друга валута подлежат на деклариране.
Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Н-1, се
декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 от същата наредба с
валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.
С
деянието си К.Т. е нарушил разпоредбите на
чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл.9,ал.1от
Наредба №Н-1 от 1 февруари 2012 г. на МФ и чл. 3, параграф 1 от Регламент ЕО
1889/2005, с което е осъществил състава на чл. 18, ал. 1 от Валутния закон. К.Т.
не е изпълнил своето задължение да
декларира по установения ред - чрез писмено деклариране с декларация за
паричните средства пренасяната от него валута е обща равностойност в лева 25 000
евро /двадесет и пет хиляди евро/,преизчислени в български лева. съответно - 48
895.75лева /четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и
седемдесет и пет стотинки/, при курс за митнически цели към 22.02.2018г.: 1
евро = 1.95583 лева.въпреки че е имал
възможност и е бил длъжен да го направи. Същият е бил длъжен да декларира пренасяната
от него валута, за което му е била предоставена възможност с отправеното запитване
дали има нещо за деклариране пред митническите органи, на което е
отговорил отрицателно.
Съдът
не споделя възраженията на защитата на жалбоподателя,че при съставянето на акта
не е имало преводач и акта не е преведен на жалбоподателя. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето
защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за
назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като
са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред
съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която в
българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в
случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на
санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред съд. Безспорно е, че при установяване на нарушението и
съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които
не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са
обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се
обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и
да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6
от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС,
доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на
свободно движение на чужди гражданин. При преценката на нарушението, описано в
НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за
обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част
е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС.
В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС
относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно
транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването
за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по
обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви
установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките
на наказателното производство, като за извършените административни нарушения
такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач
при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално
нарушение в административно наказателното производство. При спазване на горните
Директиви в съдебното производство на жалбоподателя бе назначен преводач.
Съдът не споделя и възражението на
защитата на жалбоподателя ,за разминаване в датите относно времето на извършване на нарушението.Действително
в акта е записано,че нарушението е извършено на 22.02.2015г. но навсякъде в
обстоятелствената част на акта,в констативния протокол както и в издаденото НП
се посочва датата 22.02.2018г.поради което съдът намира,че е налице техническа
грешка в акта,която не влияе на нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
Предвид горното съдът намира ,че НП
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление *г.на Началник на Агенция Митница –ТД”Южна морска” с
което на *
*гражданин, роден на ***г. в *, паспорт № *. –К*. адрес *, за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ
е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са
отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва:
Банкноти евро в купюри по 100 - 53 броя - 5300 евро
Банкноти евро в купюри по 50 - 326 броя - 16300 евро
Банкноти евро в купюри по 20 -150 броя- 3000 евро
Банкноти евро в купюри по 10- 40 броя -400 евро
Общият размер на откритата валута е: 25 000 евро
/двадесет и пет хиляди евро/,преизчислени в български лева. съответно - 48
895.75лева /четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и
седемдесет и пет стотинки/, при курс за митнически
цели към 22.02.2018г.: 1 евро = 1.95583 лева.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: