и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 45/05.04.2005 г., постановена по НЧХД № 20/2005 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Есат Мюмюн Ахмед от с.Фотиново, общ.Кирково, за виновен в това, че на 23.07.2004 г. в с.Подкова, общ.Кирково, причинил лека телесна повреда – изразяваща се в оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани на лицето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на Джемил Джемил Юсуф от с.Чорбаджийско, общ.Кирково, поради което и на основание чл.78а от НК във вр. с чл.130, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. Със същата присъдата, подсъдимият Есад Мюмюн Ахмед е признат за невиновен в това, че на 23.07.2004 г. в с.Подкова е казал нещо унизително за честта и достойнството на Джемил Джемил Юсуф – престъпление по чл.146, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.302 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение. Съдът е осъдил подсъдимия Есат Ахмед да заплати на Джемил Джемил Юсуф сумата в размер на 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от 23.07.2004 г., както и направените по делото разноски в размер на 212.00 лева, а по сметка на РС-Момчилград държавна такса от 48.00 лева върху уважения размер на иска. Иска в останалата му част до пълният му предявен размер от 4000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Охвърлен е също така предявеният от Джемил Юсуф против Есат Ахмед граждански иск за сумата 1000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2004 г., като недоказан и неоснователен. Недоволен от така постановената присъда е останал тъжителят Джемил Джемил Юсуф, който чрез повереника си – адв.Белев я обжалва като незаконосъобразна – необоснована и несправедлива, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Жалбодателят счита, че определеното на подсъдимия наказание било занижено, както и неправилно бил определен и размера на присъденото обезщетение от 1200 лева. Събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната цялост и пълнота, доказвали и обвинението по чл.146, ал.1 от НК, по което подсъдмият бил незаконосъобразно оправдан. Моли съда да измени атакуваната присъда, като постанови нова, с която да увеличи наложеното наказание на подсъдимия за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като бъде определено такова към максималния предвиден в закона размер, както и да бъде уважен изцяло гражданския иск от 4000 лева. Моли също да бъде отменена присъдата в частта, с която е оправдан подсъдимия по обвинението по чл.146, ал.1 от НК, като бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание към максимално предвидения в закона размер, като ако подсъдимият бъде признат за виновен, то моли същият да бъде осъден да заплати на тъжителя Юсуф сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди. Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимият Есат Мюмюн Ахмед, който чрез защитника си – адв.Базлянков я обжалва в гражданската й част, с която подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя обезщетение в размер на 1200 лева. Счита, че размерът на обезщетението е неправилно завишен, като съдът не съобразил обстоятелството, че причинената лека телесна повреда е незначителна, както и че пострадалият е имал неправомерно поведение във връзка с нарушение по ЗДП и бил допринесъл за настъпването на вредонасния резултат. Моли съда на основание чл.317, ал.6 във вр. с чл.332, т.3 във вр. с чл.335, ал.1, т.1 от НПК да измени обжалваната присъда, като намали значително размера на присъденото обезщетение. В съдебно заседание жалбодателят Есад Мюмюн Ахмед не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от защитника му е заявено, че поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена, а жалбата на тъжителят Юсуф да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована. Жалбодателят Джемил Юсуф също не се явява в съдебно заседание, но чрез повереника си – адв.Белев, поддържат жалбата си и моли същата да бъде уважена, а жалбата на Есат Ахмед като неоснователна и недоказана моли да бъде оставена без уважение. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 от НПК, констатира следното: И двете жалби са допустими, като подани в законоустановения в чл.318, ал.1 от НПК срок и от лица имащи право на жалба. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 23.07.2004 г. тъжителят управлявал микробус “Мерцедес”, като в автомобила, на предната седалка се возил св.Акйълдъз. Пред портала на керамичната фабрика в с.Подкова му се наложило да обърне посоката на движение, за което било необходимо да направи обратен завой на пътното платно. Тъжителят предприел маневра, за да извърши горното движение, при което в срещуположното платно на движение в същия момент се появил със собствения си автомобил подсъдимия Есат Ахмед. Тъй като микробуса на тъжителя бил заел голяма част от платното, подсъдмият за да избегне ПТП се наложило да влезе в канавката отстрани на пътя. Слизайки от собствения си автомобил подсъдмият се запътил към тъжителя, отворил вратата и му нанесъл няколÛо юмручни удара в областта на главата. Били разтървани от момче, като същевременно дошли и полицаи, за да констатират пътната обстановка, които също успокоили тъжителя и подсъдимия. В резултат на нанесените удари тъжителят получил увреждания, описани подробно в медицинско удостоверение от 23.07.2004 г. от съдебния лекар д-р Маринов. Тази фактическа обстановка първоинстанционния съд е посочил, че приема, след събиране на наличните по делото доказателства – медицинско свидетелство, показания на тъжителя, показания на свидетелите Юсуф, Садула и Акйълдъз. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК. При определяне на наказнието решаващия съд е счел, че следва да бъде наложено такова при условията на чл.78а от НК, тъй като били налице кумулативно предвидените условия в цитирания член и в случая следвало да се наложи най-лекото наказание, а именно глоба в размер на 500 лева. Съдът е приел за основателен, но завишен по размер предявения граждански иск, като е осъдил подсъдимия Есат Ахмед да заплати на Джемил Джемил Юсуф сумата в размер на 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от пострадалия болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2004 г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 212.00 лева, а иска в останалата му част до пълният му предявен размер от 4000 лева е приел, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Приел е още, че с оглед на описаната фактическа обстановка, подсъдимия следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение по чл.146, ал.1 от НК и при това положение е приел, че следва да бъде отхвърлен предявеният от Джемил Юсуф против Есат Ахмед граждански иск в размер на 1000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2004 г., като недоказан и неоснователен. При разглеждане на делото, постановяване на обжалваната присъда и мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал редица съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът, след като е извършил разпит на тъжителя, подсъдмия и свидетелите Юсуф, Садула и Акйълдъз е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна и е дал “ход по същество”, като адвокатите Белев и Базлянков са изложили пледоариите си и на подсъдимия е била дадена последна дума. По този начин съдът в нарушение на правилата за провеждане на съдебното производство предвидени в НПК е приключил първоинстанционното производство и е постановил присъдата си. За всички наказателни дела, образувани от компетентните органи на Република България се прилага наказателно-процесуалния кодекс, който определя реда, по който се извършва наказателното производство и е недопустимо наказателно производство да се провежда по ред различен от определения в НПК, защото това води до опорочаване и незаконосъобразност на процеса. Така съгласно разпоредбата на чл.281 от НПК съдът не е прочел и приобщил приложениите по делото писмени доказателства. По делото са приложени: дознание №94/2004 г. по описа на РПУ – Подкова, заверен препис от определение №1/04.01.2005 г. по д.н.дело №75/2004 г. по описа на РС-Момчилград, епикриза и съдебномедицинско удостоверение №207/2004 г., но липсва произнасяне на съда по тези доказателства, следва ли да бъдат приети като такива по делото, а ако не защо. По този начин безспорно е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и са нарушени правата на страните, които са поискали събирането на тези доказателства, тъй като след като не са приети като такива по делото, те не могат да се позовават на тях при изграждане на позицията си по делото. В нарушение на чл.284 от НПК, съдът не е приключил съдебното следствие, за да пристъпи към понататъшния ход на делото, а именно изслушване на съдебните прения съгласно чл.289 от НПК. Дори да се приеме, че пледоариите след “хода по същество” са именно съдебните прения, то съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.289, ал.2 от НПК. При изслушване на съдебните прения, видно от протокола от проведеното на 05.04.2005 г. съдебно заседание, съдът не е дал думата на подс.Есад Ахмед, т.е. нарушил е правото му в пълен обем да може да реализира предоставеното му право да изрази позицията си дали счита повдигнатите спрямо него обвинения за доказани или не, да анализира данните и доказателствата по делото, да изрази отношението си към обвинението и въобще да пледира, какъв желае той да бъде съдебния акт спрямо него и съответно съдът при постановяване на присъдата си е длъжен да съобрази и вземе в предвид изложените съображения. Освен посоченото, съдържанието на мотивите към присъдата не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.303, ал.3 НПК. Съдът е посочил какви обстоятелства е счел за установени, но въз основа на доказателствени материали, които не са били приети като доказателства по делото – относно причинените на тъжителя увреждания се е позовал на медицинско удостоверение от 23.07.2004 г., което не е приемано като доказателство по делото. По този начин присъдата се явява необоснована от една страна, а от друга са нарушени правата на защита на страните в процеса, тъй като са лишени от възможността да се позовават на тези доказателства и чрез тях да докажат твърдяните от тях факти. Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.352, ал.3, т.1 от НПК и е неостранимо във въззивното производство, тъй като настоящата инстанция не може да замени вътрешното убеждение и воля на решаващия съд относно изводите, които следват от преценката на дадено доказателство. На следващо място следва да се отбележи и следното. Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство един граждански иск предявен от пострадалия Джемил Юсуф против подсъдимия Есат Ахмед за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2004 г.. В същото време съдът с присъдата си се е произнесъл по два предявени от Юсуф против Ахмед граждански иска: един за сумата от 4000 лева и един за сумата от 1000 лева, като съдът дори не е конкретизирал, че неимуществените претенции се основават на две различни извършени от подсъдимия престъпления – по чл.130, ал.1 от НК и по 146, ал.1 от НК. Или съдът се е произнесъл по неприет за разглеждане граждански иск за сумата от 1000 лева и в същото време липсва произнасяне на съда на предявен за разглеждане иск за сумата от 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК от подсъдмия. Описаното винаги води като последица обезсилване на съдебния акт и връщането му на друг съдебен състав за произнасяне по предявените за разглеждане искове. Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, респ. и да обсъжда доводите на подсъдимия Есат Ахмед и тъжителя Юсуф в тази връзка, т.к. на основание чл.332, т.1 във вр. с чл.333, ал.2 във вр. с чл.352, ал.3, т.1 от НПК, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното, и на основание чл.332,т.1 във вр. с чл.333, ал.2 във вр. с чл.352, ал.3, т.1 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 45/05.04.2005 година, постановена по НЧХД № 20/2005 година по описа на Момчилградския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |