№ 2398
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330206027 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. П. С. от г*** против Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 4677773, с който на жалбоподателя за
нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. С жалбата се моли ел.
фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Т.Т. от АК Пловдив, който поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което ел. фиш е правилно и
законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден. Претендират се
разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
1
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 29.03.2021 г. в 10:42 ч. на републикански път I I-64 километър
50+500 посока от гр.Пловдив към с.Труд извън населено място при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В 26 с АТСС TFR1 – M 529
било установено движение на МПС л.а. БМВ х 4 Драйв 30 Д с рег.№ *** със
скорост 112 км/ч.
За така установеното превишение на скоростта с 52 км/ч на името на
собственика на МПС бил издаден обжалваният ел. фиш.
АТСС TFR1 – M 529, с което е установено нарушението, е от одобрен
тип, като доказателство за това е приложеното към преписката удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
АТСС е преминало и съответната метрологична проверка.
Доказателство за това е приложеният към преписката протокол № 2-32-
20/12.06.2020 г. със срок на валидност една година, считано от проверката,
който срок към датата на нарушението не е изтекъл.
За използването на АТСС е съставен протокол, съдържащ данни за дата,
място на контрол, начало и край на работа с АТСС, брой свалени
изображения, номер на първо и последно изображение, имена на служителя,
поставил началото и края на работа с АТСС, имена на служителя, проверил
въведените в съставения протокол данни. Данните в съставения протокол
съответстват напълно на въведените в съдържанието на ел. фиш . Съставеният
протокол представлява официален удостоверителен документ, чиято
материална доказателствена сила не е оборена.
Движението на посоченото МПС с посочената в ел. фиш скорост на
движение се доказва от приложения снимков материал от клип,
представляващ годно доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15
от ЗДвП.
Твърдяното в ел. фиш ограничение на скоростта, заради което е
санкциониран жалбоподателят с пътен знак, се опровергава от получената от
Областно пътно управление Пловдив информация съгласно писмо вх.№
91416/15.11.2022 г., според която на км 50+500 не е поставен пътен знак,
съответно няма действащо ограничение. Км 50+500 попада в зоната на
кръстовище, поради което поставеният на км 50+560 пътен знак В 26 важи
2
единствено до следващо кръстовище км 50+590 , а км 50 +500 се намира след
посоченото кръстовище.
При това положение описаната в ел. фиш фактическа обстановка се
явява неправилно установена.
Поради липса на въведено ограничение с пътен знак, неправилно е
приложен материалният закон и съответната на нарушението санкционна
разпоредба. Жалбоподателят в качеството му на собственик на МПС е бил
санкциониран за нарушение на ограничението на скоростта, въведено с пътен
знак, а именно чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която норма представлява квалифициран
състав на нарушение, обуславящ налагане на по-тежко наказание поради
несъобразяване на скоростта с пътен знак.
В настоящото производство първоинстанционният съд в качеството му
на въззивна инстанция има правомощие да преквалифицира нарушението,
като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, както и да намали
размера на наказанието. В този смисъл е разпоредбата на 63, ал.7 т.1 от
ЗАНН. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП представлява основен състав на
нарушение, въвеждащо забрана за управление на МПС извън населено място
с повече от 90 км/ч. В настоящия случай след приспадане на законовия
толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача установената скорост на движение
е 112 км/ч. За превишение на скоростта с 22 км/ч извън населено място
санкционната норма на чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. В случая не е налице
съществено изменение на обстоятелствата по делото, доколкото управлението
на посоченото МПС на посоченото време и място с посочената скорост е
безспорно установено. Не се доказва единствено въведеното ограничение с
пътен знак на пътя. При липса на въведено ограничение с пътен знак, водачът
е длъжен да спазва общото правило за поведение, въведено в нормата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП и да съобразява скоростта на управляваното от него МПС
с въведените законови ограничения, като в конкретния случай ограничението,
което важи за всеки водач, е 90 км/ч. Неоснователно е становището, изложено
от процесуалния представител на жалбоподателя, съгласно което в случая е
невъзможно изменение на ел. фиш, тъй като такава възможност е предвидена
единствено за наказателните постановления. Сред актовете, предвидени в
нормата на чл.58д от ЗАНН , фигурират и ел. фишове. Процедурата по
3
обжалване на ел. фиш е предвидена в чл.189, ал. 14 от ЗДвП, която норма
препраща към реда за обжалване на наказателните постановления.
По изложените съображения следва съдът да преквалифицира
нарушението от нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП в нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, както и да измени основанието, въз основа на което е санкциониран
жалбоподателят и да намали размера на наложената глоба.
С оглед изхода на делото и при направено искане от всяка от страните
по делото следва да им бъдат присъдени сторените разноски по съразмерност.
От страна на жалбоподателя се представят доказателства за сторени разноски
в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е в
съответствие с минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвидени в Наредба № 1 от 2004 г. , като съответната част от
претендираното възнаграждение съобразно уважената част от им. претенция е
в размер на 50 лв. По отношение на юрисконсултското възнаграждение с
оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт
законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в минималния размер предвид факта, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и да присъди съответната част от това
възнаграждение съобразно уважената част на им. претенция. В полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 67 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4677773, с
който на В. П. С. от г***, ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
4
наказание „глоба” в размер на 600 лв. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението от нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП в нарушение на чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата, НАЛАГА на В. П. С. от г***, ЕГН
********** наказание „глоба” вместо на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.2 т.6 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2 т. 3 от Закона за движение по пътищата и НАМАЛЯ размера на
наложената "глоба" от 600 лв. на 100 лв.
ОСЪЖДА В. П. С. от ***, ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР
Пловдив сумата от 67 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на В. П. С. от ***, ЕГН
********** сумата от 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5