ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 460
гр. Пазарджик, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20225200100452 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Образувано е по повод предявен иск от Г. П. С. с ЕГН **********, с настоящ
адрес град В., ул. „С.” № , чрез пълномощникът му адв. С. М. от АК Пазарджик със
съдебен адрес гр.В. бул. „Х. А.“ №, бл., ет., срещу Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2,представлявана от Главния прокурор И. Г. по
реда на чл.2 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 25001
/двадесет и пет хиляди и един/ лева, представляващо обезщетение за неимуществени
вреди.
Твърди, се че на 21.06.2019 г., с Постановление на разследващ орган, ищецът е
бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 348/2019 г. по описа на РУ
Приморско и № 836/2019г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, Териториално
отделение - Царево /тогава РП- Царево/ - за престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с
чл. 26, ал.1 от НК, като след неразумно дълго продължило производство спрямо същия,
около 2 години, на 09.06.2021г., Районна прокуратура-Бургас, Териториално отделение
- Царево /тогава РП Царево/ е прекратила с Постановление за частично прекратяване
на наказателното производство по ДП №348/2019г. по описа на РУ Приморско и
№836/2019 г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, Териториално отделение
Царево /тогава РП Царево/ - на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК.
Твърди се, че в тази ситуация са били изправени пред хипотеза на привличане
като обвиняем без изобщо да е имало данни за извършено престъпление.
Ищецът сочи, че през времето на цялото досъдебно производство, което
неоснователно се е водило срещу него, за нещо, което не е бил извършил и бил
изключително притеснен. А през целия си живот се е стремял да бъде порядъчен,
честен и добронамерен човек, но бил попаднал в тази ситуация без все да може да си
обясни как. За този неприятен инцидент били научили жителите във град Велинград и
ищецът изпитвал срам да се покаже, ходел с наведена глава, за да не среща погледите
на роднини, приятели, познати, тъй като не желаел да им обяснява, как без вина се е
оказал виновен; как бил третиран като престъпник, заедно с такива, които били с
1
обвинение за най-тежките престъпления; как бил разкарван по полицейските
управления на отдалечения град Я.за нещо, което не бил направил.
Твърди, че все още понякога имал кошмари и съзнанието му било обременено от
тези неприятни инциденти, че бил се отчуждил от хората, че с много от тях загубил
реален контакт и не поддържал контакт с роднините си от град В. Описва, че през
времетраенето на цялото досъдебно производство е бил с ограничени граждански
права, бил с наложена мярка „подписка“ и му било забранено да напуска
местоживеенето си през времетраенето на досъдебното производство, което не му
позволило да пътува извън град В. за дълъг период от време.
Ищецът е изложил обстоятелства, че е претърпял неимуществени вреди във
връзка с воденото срещу него наказателно дело, които оценява в размер на 25 001
лева. Налице бил правен интерес и предпоставките за предявяване на претенция за
обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него досъдебно производство
№348/2019г. по описа на РУ Приморско и № 836/ 2019 г. по описа на РП Бургас, ТО -
Царево.
За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните
органи неимуществени вреди, следвало да се определи обезщетение, съгласно § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ, във връзка с чл.52 от ЗЗД – от съда по справедливост, като счита, че
именно претендирания размер от 25001 лева е едно справедливо обезщетение.
Сочи също, че според константната практика на ВКС, обезщетение за
неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй
като било нормално такива вреди да са търпени. Цитира се съдебна практика Решение
№ 427/16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г. на ВКС, III ГО, Решение № 457 от
25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО.
Ищецът, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, представя банкова сметка, по която
можело да бъде преведена дължимата му сума, ведно със сторените съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, която банкова сметка била на упълномощения от
него адвокат, а именно: IBAN: BG
Заявяват, че в случай, че не се явят в първото открито съдебно заседание по
делото или не вземат становище по писмения отговор, молят да се даде ход на делото в
тяхно отсъствие и да се разгледат предявените искове срещу ответника, които смятат за
основатели, както и да се приеме, че не са налице основанията на чл.238, ал.2 от ГПК.
Във връзка с така изложеното се моли, съдът да постанови решение, с което да
осъди Прокуратурата на Република България - гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
представлявана от Главен Прокурор - И.С. Г., да му заплати сумата от 25001 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпените вследствие на
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с
чл.26, ал.1 от НК, за което обвинение ДП №348/ 2019г., по описа на РУ Приморско и
ДП № 836/2019г., по описа на Районна прокуратура - Бургас, Териториално отделение
Царево /тогава Районна прокуратура-Царево/, било прекратено на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено
престъпление - с Постановление от 17.01.2022 г.
Моли се ответника да бъде осъден да заплати и законната лихва върху сумата от
25 001 лева, считано от датата на подаване на настоящата искова молба - 3.08.2022
2
година до окончателното изплащане на сумата.
Претендират и направените разноски в полза на упълномощения от ищеца
адвокат, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, определени по правилата на
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. - за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства описани в раздел
„Доказателства” на същата.
Направено е искане за събиране на гласни доказателства – показанията на един
свидетел, при режим на довеждане, за установяване на изложените факти и
обстоятелства в исковата молба.
Моли се да бъде изискано и приложено за послужване по настоящото дело
досъдебно производство № 348/2019г., по описа на РУ Приморско и ДП №836/2019г.
по описа на Районна прокуратура - Бургас, Териториално отделение Царево /тогава
Районна прокуратура Царево/.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на
РБългария чрез представител от страна на ОП-Пазарджик, прокурор С. Янев.
Становището е, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.
Възразява се, че не са налице твърдените неимуществени вреди настъпили за
ищеца от действия на Прокуратурата на РБългария, които се сочат в исковата молба.
Вредите били недоказани по основание, по размер и като пряка последица от
действията на Прокуратурата на РБългария. Оспорват се всички твърдения за
причинени вреди, които били в тежест на ищеца да ги докаже.
Сочат, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 25 001 лева
било изключително завишено, не съответствало на описанието на вредите, които сочел
ищеца, нито на съдебната практика в подобни случаи, нито на икономическия стандарт
на живот в страната. Не съответствали и на обстоятелствата, свързани с развитието и
движението на наказателното производство, посочени от ищеца и поради
неоснователността на иска, то не следвало и да се дължи.
Изтъква се, че липсват доказателства за наложена мярка за неотклонение,
ограничение или обезпечение.
От приложените към исковата молба писмени доказателства било видно, че
делото е било с фактическа и правна сложност, което обуславяло по-продължителен
период за развитието на процеса. Продължителността на наказателното производство и
евентуални вредни последици от това били обстоятелства, които били предмет на
конкретна преценка и те не следвало да намират изражение в един прекомерно
увеличен размер на обезщетението.
Сочи се, че към исковата молба липсвали доказателства за някаква прекалена
интензивност на упражнена наказателна репресия спрямо ищеца и размерът на
обезщетението не следвало да бъде източник за обогатяване на същия.
Недоказани били и твърденията на ищеца, че в резултат на воденото наказателно
3
производство, същият е изпаднал в редица негативни изживявания, отчуждения от
хората, несигурност, отрицателно въздействие върху емоционалното му състояние,
психика и поведение. Липсвали доказателства за поведението на ищеца на работното
му място и в близкото му обкръжение. Липсвали доказателства за засягане на личен и
професионален живот сред търговци и колеги. Липсвали вреди над обичайните, които
се презумират от ищеца в исковата му молба.
Сочи се също така, че липсват и доказателства за направени разноски от ищеца,
освен платените 10 лева за държавна такса по делото.
Изтъква се, че делото не се отличавало с фактическа или правна сложност,
поради което евентуално на по-късен етап, удостовереното възнаграждение за платен
адвокатски хонорар, не следвало да превишава минималните размери, определени в
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и поради
неоснователността и недоказаността на иска, претендираните разноски не следвало и
да се дължат.
Сочи се, че при направеното искане за допускане на един свидетел, не са
посочени обстоятелствата, за които той ще свидетелства.
С оглед изложеното, се оспорва иска по основание, по размер и като пряка
последица на твърдените вреди от действията на Прокуратурата на РБългария.
Направени са доказателствени искания – да се изиска и приложи като
доказателство ДП №348/2019г. на РУ МВР - гр. Приморско с вх. №836/2019 г. на РП -
гр. Бургас ТО Царево, в което се съдържали материалите по досъдебното производство
срещу ищеца и без които фактическата обстановка, процесуалното поведение на
ищеца, видът и интензитетът на извършените с него действия, не могли да бъдат
изяснени.
Заявяват, че на основание чл. 143, ал. 2, чл. 144, ал. 1 и ал. 2 и чл. 147 от ГПК,
както и след запознаване с материалите от наказателното производство, ще се
възползват от правото да сочат и други доказателства, или да твърдят нови или
нововъзникнали обстоятелства от значение за делото.
Съобразно така изложеното, съдът намира, че следва при условията на чл.140
от ГПК, да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по
допускане на доказателствата, като настоящето определение представлява и проект за
доклад по делото при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с
чл.146 от ГПК :
Правното основание на предявените искове е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - главният
иск и чл. 86 от ЗЗД на акцесорния. Същите са процесуално допустими като предявени
от надлежна страна, при наличие на правен интерес за същата.
Така предявените искове са родово и местно подсъдни на Окръжен съд -
Пазарджик.
В конкретния случай, в тежест на ищецът е да докаже претенциите си по
основание и по размер, а на ответника се ръзпределя тежестта върху всички
правоизключващи твърдения.
На основание чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
4
които основава своите искания или възражения.
Що се отнася до направените от страните доказателствени искания, съдът намира
следното:
Ще следва да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства,
както и да се допусне поискания един свидетел, при режим на довеждане, като в
едноседмичен срок от получаване на определението, следва ищецът да се задължи да
посочи имената му и обстоятелствата относно които се иска разпита му.
Ще следва да се изиска и приложи към настоящето дело копие на ДП №
348/2019 г. на РУ МВР - гр. Приморско с вх. № 836/2019 г. на РП - гр. Бургас ТО
Царево.
Анализът на изложените от страните доводи сочи, че между страните са спорни
основанието и размера на вредите, както и дали същите са пряка последица от
действията на Прокуратурата на РБ.
Ето защо, тези обстоятелства се нуждаят от доказване от страна на ищеца.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, съдът дава възможност на страните да
упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия за
установяване на техните твърдения и възражения при условията на чл.154 от ГПК.
В този смисъл ищецът ще следва да установи правопораждащите за него факти и
обстоятелства - причиняването, вида и интензитета на твърдените от него за изживени
неимуществени вреди.
Ответната прокуратура ще следва да установи правопогасяващите факти, сочени
от нея.
Наред с горното и при спазване изискванията на чл.146, ал. 2 от ГПК, съдът ще
следва да укаже на ищеца, че е в негова тежест да установи и размера на претърпените
от него неимуществени вреди.
На основание чл.140, ал.3, изр.2-ро от ГПК във вр. с чл.146 от ГПК, с настоящето
определение, съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото.
Делото следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба на ищеца писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ към настоящето дело преписка ДП №
5
348/2019 г. на РУ МВР - гр. Приморско с вх. № 836/2019 г. на РП - гр. Бургас
ТО Царево, за което да се изготви писмо.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищцовата страна, при режим на
довеждане в съдебно заседание, като в едноседмичен срок от получаване на
определението, следва ищецът да посочи имената и обстоятелствата относно
които се иска разпита му.
На основание чл.140 ал.3, изр.2-ро от ГПК, с настоящето определение
съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото.
Внася делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните и го НАСРОЧВА за 18.10.2022 година от 10.зо ч.,
за която дата да се призоват страните, свидетелят – при довеждане.
Преписи от постъпилият писмен отговор на ответника да се изпрати на
ищецът.
Определението е окончателно, препис да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6