Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 85/30.01.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на тринадесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2774 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова
молба от А.Д.Е. с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу Ж.П.Ж..
Ищцата твърди, че в полза на „Обединена
българска банка" АД /"ОББ" АД/, по договор за потребителски
банков кредит, срещу нея, ответника и П.А.Н. бил
издаден
изпълнителен лист от 23.04.2009 г. по ч. гр. д. № 409/2009 г. описа на PC - Хасково за
следните суми: 12 283.31 лв. - главница; 574.73 лв. - договорна лихва
от 20.11.2008 г. до 31.03.209 г.; 3,81 лв. -
наказателна лихва от 20.11.2008 г. до 31.03.2009 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 01.04.2009 г. до окончателното
изплащане на сумата и 865,93 лв. - разноски по делото. Въз
основа на този изпълнителен лист и по искане на
взискателя „ОББ" АД, на 30.05.2009 г. било образувано изп. д. №
20098750400282 по описа на ЧСИ с peг. № 875 - З.З.. И
тримата посочени солидарни длъжници извършили плащания, като ответникът и П.А.Н. заплатили суми в размер
на по 4 606.40лв. на 19.08.2009 г.
По тяхна молба с постановление от 19.08.2009 г. на ЧСИ З.З. прекратил изпълнителното
производство по изпълнителното дело по отношение на взискателя „Обединена
българска банка" АД и конституирал Ж.П.Ж. и П.А.Н. като
взискатели по изп. д № 20098750400282, за което ищцата
била
уведомена на 08.09.2009 г. На 07.12.2011 г. й бил направен запор на банкова сметка, но
вследствие на наложения запор не постъпвали суми по изпълнителното дело. През
следващите осем години по образуваното изпълнително дело не били искани от
взискателите, нито били предприемани други изпълнителни действия. Ето
защо се счита, че по силата на закона делото било прекратено поради настъпила
перемпция на 07.12.2013 г., като с постановление от
28.03.2019 г. ЧСИ З.З. го прекратил на основание чл. 433,
ал. 1,
т. 8 ГПК. Поддържа се и че съобразно т. 10
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на
ВКС и на основание чл. 110 и чл. 119 от ЗЗД, на
07.12.2016 г. били погасили по давност всички вземанията по гореописания
изпълнителния
лист. Сочи се
още, че на 20.06.2019 г. със
същия
изпълнителния и с удостоверение издадено от ЧСИ по изп. д. №
20098750400282, от което било видно, че на основание чл. 429,
ал. 1 от ГПК, ответникът встъпил в
правата на удовлетворения кредитор за сумата от 4 606.40лв., й образувал
изпълнително дело № 20198750400386 по описа на ЧСИ З.З.. На 28.09.2019 г.
ищцата
получила съобщение за образуваното срещу нея като длъжник
изпълнително дело № 20198750400386 по описа на ЧСИ З.З.. Плащането
на претендираните суми по него било недължимо, тъй като вземанията по
изпълнителния лист били погасени по давност след издаването му и преди
образуване на № 20198750400386 по описа на ЧСИ З.З.. Предвид изложеното се иска да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи сумите по изпълнителен лист от 23.04.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 409/2009 г. описа на PC - Хасково, както следва: 24.00 лв. - неолихвяема
сума, 4 606.40 лв. - главница,
4 644.63 лв. - лихви, 19.70 лв. - разноски, 204 лв. - разноски по изп. дело, такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС - 916.30 лв., за принудителното събиране на които е
образувано изп. д. № 20198750400386 по описа на ЧСИ З.З..
Ответникът признава
иска.
В с.з. на 13.01.2020
г. ищцата, чрез пълномощника си по делото - адв. И.В., поддържа така предявената претенция и прави искане за постановяване на
решение при признание на иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира
следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът е изразил ясно и категорично съгласие и потвърждение относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца и обоснования с тях петитум. Следователно, налице е признание на спорното право с неговите характеризиращи го белези, а ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска, който безспорно е допустим. На следващо място, не съществуват визираните в чл. 237, ал. 3 ГПК пречки, доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него.
Предвид изложеното съдът
намира, че следва да
се постанови исканото решение,
с което да бъде уважен предявеният иск, като на основание чл.
237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава на признанието на иска.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на
същия следва да се присъдят такива, а именно исканата сума от 1 276,61 лв. за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 439,
ал. 1 ГПК,
по отношение на Ж.П.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, че А.Д.Е., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис *, чрез адв. И.В., не му дължи сумите по изпълнителен лист от 23.04.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 409/2009 г. описа на PC - Хасково, както следва: 24.00 лв. - неолихвяема
сума, 4 606.40 лв. - главница,
4 644.63 лв. - лихви, 19.70 лв. - разноски, 204 лв. - разноски по изп. дело, такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС - 916.30 лв., за принудителното събиране на които е
образувано изп. д. № 20198750400386 по описа на ЧСИ З.З., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА Ж.П.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А.Д.Е., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис *, чрез адв. И.В., сумата от 1 276,61 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар:
М.Б.