№ 1641
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.ов
И. Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от И. Д. ЧАВДАРОВА Въззивно гражданско
дело № 20223100500216 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 3, вр. с чл. 308, вр. с чл. 258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 60307/06.01.2022г., постановено по касационно
гражданско дело № 3681 по описа за 2021г. на ВКС, IV ГО, на основание чл.
303, ал. 1, т. 1 ГПК е отменено Решение № 164/27.01.2021г. по в. гр. д. №
3290/2020г. по описа на ОС – Варна и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на въззивния съд.
Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е
образувано по въззивна жалба на С. Я. Н., ЕГН **********, против Решение
№ 420 от 29.01.2020г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 3568
от 28.07.2020г., постановени по гражданско дело № 17117 по описа за 2018г.
на Районен съд – Варна, XLIII състав, с което е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу Р. Г. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъжданe на ответницата да заплати на ищцата сума в
размер на 20 000 лева, представляваща получен от ответницата без правно
основание задатък (капаро) по повод водени преговори за сключване на
договор за продажба на недвижим имот, като неоснователен, както и е
отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Р. Г. Б. иск с правно основание
1
чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за осъжданe на ответницата да заплати на ищцата
сума в размер на 20 000 лева, представляваща получен от ответницата с оглед
неосъществено основание задатък (капаро) по повод водени преговори за
сключване на договор за продажба на недвижим имот, като неоснователен.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и неправилно.
Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото
доказателства в цялост и поотделно, поради което е достигнал до неправилен
извод, че процесната сума от 20 000 лева не е получена от ответницата без
основание или с оглед на неосъществено основание. Излага се, че е налице
недобросъвестно поведение у ответницата, което съдът не е възприел. По
делото липсват доказателства, че страните са правили уговорки по чл. 93 от
ЗЗД, напротив – ищцата твърди, че е дала сумата като аванс във връзка с
водените преговори за покупко-продажба на имота, а насрещната страна
първоначално заявила, че процесната сума представлява капаро, което
впоследствие задържала като неустойка. Сочи се липса на писмен договор,
уреждащ клаузи за неустойка, за задатък (капаро), както и липса на
доказателства, че водените преговори за продажба на недвижимия имот в с.
Въглен са финализирани и собствеността върху имота е преминала върху
ищцата, поради което авансово платената сума в размер на 20 000 лева се
държи без правно основание от ответницата. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена
предявената претенция по чл. 55, ал.1 от ЗЗД в пълен размер, евентуално при
преценка за наличие на правно основание за получаване на процесната сума
от ответницата, то да бъде прието, че последната дължи връщане на сумата на
неосъществено основание – нефинализиране на договорките за покупко-
продажба на недвижим имот.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата Р. Б. е депозирала писмен
отговор, с който счита подадената въззивна жалба за недопустима,
евентуално – неоснователна. Недопустимостта се основава на твърдения, че
въззивната жалба е депозирана едва след постановяване на решението по член
247 от ГПК, а неоснователността – че решението е постановено при правилно
преценяване на фактическата обстановка въз основа на събраните
доказателства и законосъобразно направени изводи. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че платената процесна сума
представлява задатък, доколкото това е вписано като основание и в
преводното нареждане, представено от ищцата. Сочи, че банков кредит не е
бил отпуснат на последната по нейна вина, тъй като не отговаряла на
изискванията на банката. Настоява за потвърждаване на атакуваното решение.
В развилото се пред ВКС производство за отмяна на влязло в сила
решение е прието, че писмено доказателство по спорния между страните
въпрос, за наличието на предварителен договор за покупко-продажба на
2
недвижим имот – Предварителен договор от 30.03.2018г., не е представено
по делото своевременно от банковата институция, въпреки отправеното
искане в тази насока. Цитираното доказателство, изпратено до деловодството
на Районен съд – Варна, от „Уникредит Булбанк“ АД на 29.03.2021г.,
прикрепено към корицата на въззивното дело, се явява необходимо и
относимо по съществoто на спора и следва да бъде прието като писмено
доказателство пред настоящата инстанция, като на страните следва да бъде
дадена възможност да изложат всичките си възражения и оспорвания на
документа.
В открито съдебно заседание по настоящото дело въззивницата се
представлява от адв. Г. И., която поддържа въззивната жалба и моли за
отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, съответно за
уважаване на исковите претенции. В ход по същество и с депозирани писмени
бележки излага подробни съображения във връзка с неоснователността на
атакувания акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от адв. И. Р., който оспорва
жалбата, поддържа депозирания по нея писмен отговор и моли за
потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно, ведно
с присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гражданско дело № 17117 по описа за 2018г. на
Районен съд – Варна, XLIII състав, е образувано по предявени от С. Я. Н.,
ЕГН **********, срещу Р. Г. Б., ЕГН **********, обективно съединени в
условията на евентуалност искове, както следва – главен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъжданe на ответницата да
заплати на ищцата сума в размер на 20 000 лева, представляваща получен от
ответницата без правно основание задатък (капаро) по повод водени
преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот и
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за осъжданe
на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 20 000 лева,
представляваща получен от ответницата с оглед неосъществено основание
задатък (капаро) по повод водени преговори за сключване на договор за
продажба на недвижим имот.
По твърдения на ищцата в исковата молба, през месец декември 2017г.
тя, от една страна, съотв. ответницата и нейният съпруг, от друга, водили
преговори с оглед сключване на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, находящ се в село Въглен, община Аксаково, област Варна,
представляващ дворно място цялото с площ 500 кв.м, парцел I -226 в квартал
13, заедно с изградените в него жилищна сграда, сайвант и лятна кухня, както
и едноетажна търговска сграда, представляваща магазин за хранителни стоки
3
със склад и санитарен възел със застроена площ на магазина от 50 кв.м, при
граници на парцела: от две страни улици и парцели №№ II - 225, XV - 213.
Страните уговорили цена за прехвърляне на собствеността върху описания
по-горе имот в размер на 100 000 лева, като било предвидено същата да бъде
платена чрез ипотечен банков кредит. В началото на месец февруари 2018г.,
във връзка с подготовка на документите за продажбата на имота и сключване
от ищцата на договор за банков ипотечен кредит за заплащане на
договорената цена, от банката установили, че документите за собственост,
касаещи едната от сградите в имота – магазина за хранителни стоки не са
изрядни. От банката поискали да им бъде представен документ,
удостоверяващ собствеността. Наред с това, с оглед одобряване на
документите за покупката и отпускане на поискания кредит, банката
изискала и доказателства за заплатено капаро. С оглед на това, на 01.10.2018г.
ищцата заплатила по банков път, по сметка с титуляр ответницата Р. Г. Б.
сумата от 20 000 лева. Заплащането на посочената сума станало чрез
извършени два парични превода, съотв. на стойност 11 600 лева и 8 400 лева.
Ищцата твърди, че ответниците не могли да се снабдят с документи, които да
отговарят на изискванията на банката, поради което последната отказала
отпускането на искания кредит. Със съпруга на ответницата се споразумели
да сключат договора за покупко-продажба, като първоначално ищцата плати
още 55 000 лева, а остатъкът от 25 000 лева да се заплати в срок до една
година. При последната им среща този срок бил намален на шест месеца и
тъй като ищцата заявила, че не може да изпълни тези условия, Б. отказали
сключване на договора. Заявено ѝ било, че последните ще върнат сумата от 20
000 лева, когато продадат имота на трето лице. На 17.10.2018г. ищцата
отправила телепоща до Р. Г. Б. с изявление за разваляне на уговорката за
сключване на договор за покупко-продажба, липсата на съществуващ вече
интерес от нейна страна за сключването на окончателен договор и за връщане
сумата от 20 000 лева – заплатено капаро. Твърди се, че телепощата е
получена на 18.10.2018г. от И. Г. – дъщеря на Т. и Р. Б., живееща в едно
домакинство с тях. Ищцата излага, че сумата не е върната, поради което
претендира същата по съдебен ред.
С отговора на исковата молба ответницата Б. счита иска за
неоснователен. Не оспорва, че между страните са водени преговори по
сключване на договор за покупко-продажба на описания в исковата молба
имот, както и че сумата в размер на 20 000 лева е постъпила под формата на
капаро в нейната банкова сметка. Твърди, че между страните има сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.03.2018г. Оспорва твърденията на ищцата за неизправност на продавачите
като страна по същия и сочи, че именно ищцата е неизправна страна по
договора, тъй като не е заплатила в пълен размер уговореното капаро от 25
4
000 лева и не е изпълнила задължението си да сключи окончателен договор
до 30.06.2018г. Ответницата счита, че има право да задържи платената като
капаро сума под формата на обезщетение за неизпълнение на задължението
на купувача да сключи окончателен договор. Твърди също така, че причините
да не бъде отпуснат кредит на ищцата са свързани единствено и само с
нейните действия, като същата не е отговаряла на изискванията на банката,
поради което и пожелала срокът на предварителния договор да бъде удължен
с още три месеца за да може да кандидатства в други банки. Въпреки
постигнатите договорки и намерения за удължаване на срока за сключване на
окончателен договор, през месец октомври 2018г. ответницата и съпругът
получили телеграма, с която ищцата ги уведомява, че е изгубила интерес от
сключване на окончателен договор, не може да изпълни предварителния
такъв и ги кани да ѝ върнат платената сума.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, с оглед на което е и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г.
на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
Предявените искови претенции намират правното си основание в
разпоредбите на чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или
5
с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Първият фактически състав – начална липса на основание е налице,
когато още към момента на предаване, съответно получаване на сумата,
липсва правно основание за имущественото разместване. При тази претенция
в тежест на ищеца е да докаже това имуществено разместване – в случая
заплащането на процесната сума в полза на ответника, а в тежест на
последния е да установи основанието да я получи, съществувало към момента
на плащането.
В настоящия случай не е спорно между страните по делото, че сумата в
размер на 20 000 лева е постъпила по банковата сметка на ответницата.
Последното обстоятелство се установява и от приетите като писмени
доказателства по делото Преводно нареждане за кредитен превод от
01.10.2018г., издадено от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с наредител С.
Я. Н. и получател Р. Г. Б. за сумата от 8400 лева и Преводно нареждане за
кредитен превод от 01.10.2018г., издадено от „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД, отново с наредител С. Я. Н. и получател Р. Г. Б., за сумата от 11 600 лева.
И в двете преводни нареждания като основание за извършения банков превод
е посочено "капаро за покупка на имот".
Не се спори и че между страните са били водени преговори за
сключване на договор за покупко-продажба на описания в исковата молба
недвижим имот. Това, за което се спори и върху което са концентрирани
оплакванията във въззивната жалба, е дали между страните е налице сключен
предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот с
необходимото за такъв съдържание – индивидуализация на имота, предмет на
сделката, продажна цена и страни.
В тази връзка и в изпълнение на указанията на ВКС, обективирани в
Решение № 60307/06.01.2022г., постановено по касационно гражданско дело
№ 3681 по описа за 2021г. на ВКС, IV ГО, по настоящото дело е приет като
писмено доказателство Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 30.03.2018г., сключен между Т. Г. Б. и Р. Г. Б. /като
продавачи/ и Н. А. Н. и С. Я. Н. /като купувачи/. Видно от съдържанието на
договора, предмет на същия е къща, находяща се в с. Въглен, общ. Аксаково,
обл. Варна, с УПИ I -226 в квартал 13. Съгласно раздел III от договора,
страните са определили като краен срок за сключване на окончателен договор
датата 30.06.2018г. Посочено е, че промяна на този срок може да става само
по взаимно писмено споразумение между страните. Уговорена е и продажна
цена на имота в размер на 100 000 лева, като е посочено, че купувачът се
задължава да внесе като капаро сумата от 25 000 лева; сумата от 54 000 лева,
представляваща размера на отпуснат от „УниКредит Булбанк“ АД банков
кредит следва да бъде заплатена на продавача по банков път, а остатъчната
сума от 21 000 лева следва да бъде заплатена от купувача при подписване на
6
сделката пред нотариус.
С оглед оспорването от ищцата – въззивник на положения в договора
под номер две за „купувач“ подпис, за който ответницата твърди, че е
положен от ищцата, по делото е назначена и изготвена съдебно-графологична
експертиза. От заключението по същата, както и от това по допуснатата
повторна такава, които настоящият съдебен състав кредитира като обективно
изготвени, даващи компетентен и добре обоснован отговор на поставените
задачи, се установява, че изследваният подпис вероятно е изпълнен от ищцата
С. Я. Н.. Предвид изводите на двете независими вещи лица съдът приема, че
процесният Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 30.03.2018г. е автентичен частен документ, подписан и изходящ от ищцата
като „купувач“. Оспорването на неговата автентичност, което в случая е в
тежест на ищцата, не е успешно проведено по делото. Сериозна индиция за
това, че документът е подписан от ищцата е и обстоятелството, че същата се е
позовала на него, ползвала се е от него, представяйки го пред кредитната
институция –„УниКредит Булбанк“ АД, кандидатствайки за отпускане на
поискания банков кредит /договорът е представен по делото именно от
„УниКредит Булбанк“ АД, като част от преписката по искане на ищцата С. Я.
Н. за отпускане на жилищен/ипотечен кредит от 03.09.2018г.
Предвид това съдът приема, че процесната сума от 20 000 лева е
получена от ответницата на годно правно основание – сключен между
страните Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.03.2018г., с оглед на което предявеният главен иск се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Обстоятелството, че сумата е преведена след
датата 30.06.2018г., посочена в предварителния договор като краен срок за
сключване на окончателен такъв, не променя този извод на съда, тъй като не е
спорно между страните по делото, че действието на предварителния договор е
било продължено по устна договорка между тях /независимо от предвидената
в договора писмена форма на подобно споразумение/ до датата на получаване
от ответниците на изявлението на ищцата, с което същата заявява липса на
интерес от сключване на окончателен договор и иска връщане на процесната
сума, а именно – датата 18.10.2018г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне от същата дата.
С оглед отхвърлянето на главния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
налице са основанията за разглеждане евентуалната претенция по чл. 55, ал.
1, предл. 2 от ЗЗД.
Вторият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице, когато към
момента на получаването на престацията не съществува валидно правно
отношение, което да оправдае даването и получаването, но страните разумно
очакват такова да възникне и именно с оглед на това очакване предприемат
съответните действия, водещи до имуществено разместване. При този състав
7
на неоснователното обогатяване в тежест на ищеца е да установи, че е
престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно
правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него
разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е
възникнало. В тежест на получилия облагата – ответникът е да докаже, че има
основание да я получи, респ. да задържи полученото.
В настоящия случай по делото е установено, че между страните е
сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.03.2018г. Не е спорно между същите, че окончателен договор за
прехвърляне на собствеността върху имота не е сключен. Получаването на
сумата в размер на 20 000 лева също не се оспорва от ответницата. В тази
връзка, относно характера на същата следва да се отбележи, че съобразявайки
посочения в договора размер на дължимата предварително по договора сума –
25 000 лева, част от която е процесната сума от 20 000 лева, съотнесен към
размера на останалите дължими плащания по договора, съотв. в размер на 54
000 лева и 21 000 лева, сборът от които три плащания е в размер на
посочената в договора продажна цена на имота – 100 000 лева, съдът приема,
че процесната сума има характера на авансово плащане на част от продажната
цена на имота.
Несключването на окончателния договор за покупко-продажба, като
очакваното правно основание, с оглед на което е извършено имущественото
разместване, обосновава извода, че процесната сума от 20 000 лева – част от
продажната цена на имота е получена от ответницата на неосъществено
основание, съответно същата подлежи на връщане, а предявеният евентуален
иск се явява основателен.
По изложените съображения и поради частичното съвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен главният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и съотв. отменено в частта, с
която е отхвърлен евентуалният такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
2 от ЗЗД, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата
процесната сума в размер на 20 000 лева, получена от нея на неосъществено
основание.
По разноските:
При този изход от спора, като законова последица въпросът за
присъдените разноски следва да бъде преразгледан.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 284 от
06.04.2012г. по ч.гр.д. № 238/2012г., IV г.о. на ВКС; Определение № 70 от
05.02.2018г. по ч.т.д. № 257/2018г., I т.о. на ВКС; Определение № 477 от
04.11.2016г. по ч.т.д. № 1218/2016г., I т. о. на ВКС и др., когато между
страните са предявени алтернативно или евентуално съединени искове
8
дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение.
Отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на
предявената претенция срещу ответника по главен иск или по съединен с него
евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск, ответникът
дължи направените от ищеца разноски. Ако главният иск бъде отхвърлен или
производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се
определя от изхода по евентуалния иск.
В настоящия случай и с оглед основателността на евентуалния иск,
право на разноски в производството има единствено ищцата – въззивник.
Съобразно представените списъци с разноски, същата е претендирала такива
в общ размер на 5727,30 лева, от които държавни такси в размер на 1200 лева,
депозити за вещи лица в размер на 300 лева, преводни такси в размер на 27,30
лева и заплатени адвокатски хонорари за процесуално представителство пред
ВРС, ВОС и ВКС в общ размер на 4200 лева. С оглед представените
доказателства за извършването им, в полза на ищцата – въззивник следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 5700 лева. Заплатените суми за
преводни такси в размер на 27,30 лева касаят избрания от страната начин на
заплащане на дължимите по делото държавни такси, поради което не
представляват разноски по смисъла на чл. 78 ГПК и не следва да бъдат
възлагани в тежест на насрещната страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 420 от 29.01.2020г., поправено по реда на чл. 247
ГПК с Решение № 3568 от 28.07.2020г., постановени по гражданско дело №
17117 по описа за 2018г. на Районен съд – Варна, XLIII състав, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от С. Я. Н. с ЕГН **********, срещу Р. Г. Б. с
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за
осъжданe на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ лева, получена от ответницата с оглед неосъществено
основание по повод водени преговори за сключване на договор за продажба
на недвижим имот, както и в частта за разноските
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. Г. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Я. Н. с ЕГН
**********, сумата размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, получена от
ответницата с оглед неосъществено основание по повод водени преговори за
сключване на договор за продажба на недвижим имот, на осн. чл. 55, ал. 1,
предл. 2 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 420 от 29.01.2020г., поправено по реда
9
на чл. 247 ГПК с Решение № 3568 от 28.07.2020г., постановени по
гражданско дело № 17117 по описа за 2018г. на Районен съд – Варна, XLIII
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Я. Н. с ЕГН
**********, срещу Р. Г. Б. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъжданe на ответницата да заплати на ищцата
сумата в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, получена от ответницата
при начална липса на основание.
ОСЪЖДА Р. Г. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Я. Н. с ЕГН
**********, сумата размер на 5700 /пет хиляди и седемстотин/ лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10