№ 589
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.а
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ.а Административно
наказателно дело № 20215330207721 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-1030-008751/08.09.2021 г., издадено от ***
Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Т.П.И., с
ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, глоба в размер на 50 лева – за
нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева – чл. 100, ал. 1,
т. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят, Т.П.И., представляван от адв. Н., оспорва цитираното
НП и моли същото, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
оспорва така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 28.08.2021 г., около 04.05 ч. жалбоподателят И. управлявал л.а. „***“
с рег. № *** в град Пловдив, на ул. „Д-р Георги Странски“, когато достигайки
1
до № 3 бил спрян за проверка от *** на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР. Тъй като поведението на водача се сторило неадекватно на *** ***,
същите решили да го подложат на тест за алкохол с техническо средство
Дрегер Алкотест, на което водачът категорично отказал. В резултат на това,
на същия бил издаден Талон за медицинско изследване, като кръвна проба не
била дадена. В хода на проверката било установено също така, че водачът при
спирането му за проверка не е носил обезопасителен колан, с какъвто
управляваното от него МПС е оборудвано, както и не е носел Свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява. Предвид горното спрямо Т.И. бил
съставен АУАН за констатираните административни нарушения, а въз основа
на него било издадено обжалваното НП, с което същият е бил санкциониран с
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, глоба в размер на 50 лева
– за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева – чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който е
депозирал жалба срещу съставеното срещу него НП. На първо място с
жалбата се оспорва компетентността на наказващия орган, като се навеждат
доводи за отмяна на процесното НП на формални основания. По същество
нарушенията на чл. 137А, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП не се оспорват. Не се
оспорва и фактът, че на процесните дата и място същият е бил спрян за
проверка, в хода на която е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо
средство, но се твърди, че Талон за медицинско изследване не му е бил
издаван. В тази връзка се оспорва фактът на допуснато нарушение на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, като се твърди, че същото е описано по неясен начин и не става
ясно в какво се изразява нарушението. Като нарушение на процедурата се
посочва и липсата на вписване в АУАН на номера на издадения Талон за
изследване, като се опорва и подписът, положен в същия, както и
непредоставянето на възможност на водача да избере по кой метод да бъде
изследван – доказателствен анализатор или медицинско изследване. Предвид
това се претендира за отмяната на НП.
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетел е бил разпитан
*** – свид. М.А., който в своите показания изцяло е потвърдил изложените в
АУАН и НП фактически констатации, посочвайки изрично, че на водача
връчен Талон за медицинско изследване, тъй като същият отказал да бъде
2
тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, доколкото същите се явяват обективни и съответни
на останалите доказателства, в това число на приложения по преписката
Талон за изследване, чието опровергаване бе неуспешно.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът кредитира и заключението
на изготвената по делото графическа експертиза във връзка с оспорения
подпис от страна на нарушителя на реквизит „подпис на проверено лице“.
Видно е, че експертът е посочил, че този подпис е положен „най-вероятно“
именно от нарушителя, като липсата на достатъчно елементи за сравнение
препятстват даването на категоричен отговор. Съдът кредитира това
заключение, доколкото същото не е било оспорено от страните и е дало
обоснован отговор на поставения въпрос.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото
доказателства обосновават следните птравни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай отговорността на жалб. И. е била ангажира за това,
че при извършена проверка на посочените в АУАН и НП дата и място, е било
установено, че същият е отказал да бъде подложен на тест за употреба на
алкохол, с което в действителност е нарушил състава на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Съгласно визираната разпоредба, водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба
2000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се
установява по несъмнен начин, че с действията си жалбоподателят е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По категоричен начин бе
установено от доказателствата по делото (показанията на разпитания свидетел
и приложения Талон за медицинско изследване), че на процесната дата
3
жалбоподателят е бил обект на извършена проверка за алкохол, в хода на
която същият категорично е отказал да бъде тестван посредством Дрегер
Алкотест, което обстоятелство не се оспорва. Горното обосновава и извода,
че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В тази връзка съдът оцени
като неоснователно възражението за неустановеност на нарушението,
доколкото обратният извод се обосновава от целокупния анализ на събраните
по делото доказателства. Що се касае до възражението, че издаденият Талон
за медицинско изследване не бил предявен за подпис, респ. връчен, съдът
намира, че точно обратното се установява от показанията на разпитания
свидетел, подкрепени и от заключението на изготвената по делото графична
експертиза, според което подписът най-вероятно е положен от нарушителя.
Ето защо и като намира, че презумптивната доказателствена сила на АУАН,
визирана в чл. 189, ал. 2 ЗДвП не се опровергава, съдът приема за доказано,
че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят И. е отказал да
бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, след което не е
изпълнил и предписанието за кръвно изследване.
Съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено и в останалата му част,
касаеща нарушенията на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП, които
съответно забраняват управлението на МПС без поставен обезопасителен
колан и задължават водачите на МПС да носят в себе си Свидетелство за
регистрация на МПС, което управляват. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното. Тази доказателствена сила в случая не бе опровергана, точно
обратното – намира потвърждение в показанията на разпитания свидетел по
акта, който е потвърдил изложените в същия фактически констатации. Ето
защо и доколкото така или иначе по същество тези нарушения не се оспорват,
съдът намира същите за доказани.
Съдът не възприе възраженията за липса на надлежно описание на
нарушенията. Видно е, че както в АУАН, така и в НП се съдържа описание на
това кой, кога, къде и какво се твърди да е извършил, с посочване на
относимата правна уредба, което в достатъчна степен на конкретика създава
яснота относно това в какво се изразяват нарушенията.
Съдът не възприе и доводът за липса на материална компетентност на
4
наказващия орган, доколкото по преписката са представени
оправомощителни заповеди, обуславящи точно обратния извод.
Що се касае до възраженията за липса на посочване на избран метод за
изследване и посочване номера на Талона за медицинско изследване в АУАН,
в действителност същите са основателни, доколкото е видно, че липсва
отбелязване на посочените обстоятелства, но същите се оценят като
несъществени, доколкото в случая няма съмнение, че издадения Талон се
съотнася именно към издадения АУАН, като и двата акта касаят именно
жалбоподателя. В тази връзка следва да се констатира, обаче, наличието на
противоречие в защитната теза, доколкото от една страна се твърди, че Талон
не бил предявяван и връчван, а в същото време се изразява оплакване, че
нарушителят не си бил избрал сам метода на изследване. Така или иначе,
както вече посочи съдът, тези констатации не се отразяват на така вече
възприетия от съда извод за доказаност на трите нарушения и липса на
съществени процесуални нарушения, които да са се отразили на
законосъобразността на проведеното администратвинонаказателно
производство.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, защото
конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по
степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения
от същия вид. Напротив, касае се три умишлени нарушения, които се
характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което
правилно в случая наказващият орган не е квалифицирал същите като
маловажни по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Липсват и основания за ревизиране на размера на наложените глоби,
които се явяват фиксирани в закона.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
5
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, 25 н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-008751/08.09.2021 г., издадено от ***
Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Т.П.И., с
ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева – за
нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева – чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6