№ 38850
гр. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110157340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ответницата с искане за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските. Ответницата счита, че в нейна тежест не следва да
бъдат възлагани разноски, доколкото е потребител, а съгласно европейското законодателство
при частично уважен иск за установяване нищожността клауза от договор с потребител,
разноски в тежест на потребителя не следва да се възлагат. В условията на евентуалност
намира, че при присъждане на разноски в полза на ищеца съдът следва да съобрази
заплатената от ответницата сума в размер на 400 лева, с която са били заплатени част от
разноските по делото.
В становище, подадено от ищеца, се излага, че искането е неоснователно, доколкото в
практиката на СЕС и ВКС, която предвижда неприсъждането на разноски в тежест на
потребителя, се има предвид искове, предявени от потребител, а не срещу него. Излага, че
ответницата не е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК. Разгледана по същество молбата е частично основателна.
С постановеното по делото решение съдът е осъдил Н. М. М. да заплати на .......... АД
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 997,37 лева – разноски за исковото и заповедното
производства. Производството е образувано по предявени от .......... АД срещу Н. М. М.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на СЕС съдът се е
произнесъл по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност възлагането на
потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че
искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. СЕС е
приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство само
1
с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може да възпре потребителя да
упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по
съдебен ред и е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както
и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба,
която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в
зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие
на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер,
като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да
възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен
съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Това
разрешение е застъпено и в практиката на ВКС (определение от 16.08.2022 г. по ч.т.д. №
1085/2022 г.). Но в конкретния случай не се касае за иск, предявен от потребител, който да се
позовава на неравноправни клаузи в договор за банков кредит, за да не се възложат съдебни
разноски в тежест на ответницата, когато предявените срещу нея искове са уважени.
По изложените съображения искането на ответницата за невъзлагане на разноски в
нейна тежест следва да бъде оставено без уважение. Съдът следва да се произнесе по
искането, направено в условията на евентуалност.
Съдът констатира, че действително в исковата молба е посочено, че сума в размер на
400 лева е била заплатена от ответницата след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като с тази сума били погасени вземания за съдебни разноски –
държавна такса за образуване на заповедното производство и част от дължимия адвокатски
хонорар. При разпределяне на разноските с решението по делото съдът е присъдил в полза
на ищеца всички дължими разноски, вкл. държавната такса за заповедното производство и
адвокатски хонорар в пълен размер, като не е съобразил извършеното плащане. Поради
изложеното разноските, дължими на ищеца, следва да бъдат намалени със сумата от 400
лева и да не бъдат присъждани в пълните размери, като се съобрази заплатената сума.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение от 14.08.2023 г. по гр. д. № 57340/2022 г. на СРС, 82 състав, на
основание чл. 248 ГПК, като диспозитивът за разноските следва да се чете по следния начин:
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, да заплати на .......... АД, ЕИК ...... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 597,37 лева – разноски за исковото и заповедното
производства.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2