№ 5037
гр. С., 30.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110148027 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск от О. Ч. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „С.В.“ № 22, ет. 3, ап.
3, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „О.П.“ № 260, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски
кредит № PLUS-****, оторизационен код a47takay, сключен между страните.
При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността, на на
клаузата на чл. 2 от Договор за потребителски кредит № PLUS-****, предвиждаща
заплащане на застрахователна вноска за застраховка „Защита на плащанията“ и на такса
ангажимент, както и клаузата, според която ГПР е в размер на 33,27 %.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени пълномощно, ДПЗС, Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-****/15.01.2021 г., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв.
С отговора са представени: Договор за продажба и прехвърляне на вземания и
Приложение № 3 към него, пълномощно; Договор за потребителски паричен кредит PLUS,
оторизационен код а96х7а5t/ 27.12.2018 г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити; Договор за потребителски паричен кредит
PLUS, сключен на 28.09.2016 г. в гр. Р.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити; Договор за потребителски паричен кредит PLUS,
сключен на 21.09.2018 г. в гр. С.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити; Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-18828, сключен на 16.09.2021 г. в гр. С.З., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-1882, сключен на 14.09.2021 г. в гр. В.; Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Иска се да бъде привлечено като трето лице помагач “ЕОС М.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Р.П.- К.” №4-6, сграда „М. Т.“, ет.
6, което да бъде задължено да представи намиращи се при него документи.
Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
1
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Искането за конституиране на „ЕОС М.“ ЕООД като трето лице помагач по делото,
съдът намира е неоснователно, тъй като от изложеното в отговора на исковата молба, че
вземането на ответника срещу ищеца по процесния договор за кредит е прехвърлено на
„ЕОС М.“ ЕООД, преди предявяване на иска, не може да се обоснове самостоятелен извод за
наличие на правен интерес от участие на цесионера в настоящото производство, тъй като
ответника не излага доводи за съществуване на регресни права срещу цесионера при
евентуален неблагоприятен изход от настоящия спор.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към
нея документи, като относими към предмета на спора. За изясняване спора от фактическа и
правна страна, следва да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и да бъде
уважено искането на ответника по реда на чл. 192 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за
конституиране като трето лице помагач на страната на ответника на „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Р.П.- К.” №4-6, сграда „М. Т.“, ет.
6.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2025г. от
13.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен e иск от О. Ч. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „С.В.“ № 22, ет. 3, ап.
3, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „О.П.“ № 260, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски
кредит № PLUS-****, оторизационен код a47takay, сключен между страните.
При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността, на на
клаузата на чл. 2 от Договор за потребителски кредит № PLUS-****, предвиждаща
заплащане на застрахователна вноска за застраховка „Защита на плащанията“ и на такса
ангажимент, както и клаузата, според която ГПР е в размер на 33,27 %.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2021 г. ищецът е сключил Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-****, оторизационен код a47takay с „БНП П.П.Ф. С.А.,
клон България” /КЧТ/, действащ на територията на България от името на принципала -
„БНП П.П.Ф. С.А.” - Париж, чийто правоприемник към момента на депозиране на исковата
молба е ответното дружество - „Юробанк България” АД. По силата на сключения договор
дружеството е поело задължението да предостави на ищеца парична сума в размер на 6000
лева, а ищецът се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и
другите такси и разходи. Ищецът излага твърдения, че условията по договора за кредит са
следните: 6000 лева – общ размер на кредита, ГПР - 33,27 %; лихвен процент на кредита -
26,89 %; без уговорен лихвен процент на ден; застрахователна премия - 1707,84,00 лева,
брой месечни погасителни вноски – 48, размер на месечната погасителната вноска - 240,93
2
лева, обща сума, дължима по кредита – 11 564,64 лева. Твърди, че не е получил пълния
размер на отпуснатия заем, тъй като ответникът е удържал такса „ангажимент“ в размер на
210 лева и на ищеца е предоставена сумата то 5790 лева. Поддържа, че договорът за
потребителски кредит е недействителен. Излага съображения, че шрифтът на договора е по-
малък от по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към него, както и на
застраховката, като на ищеца не е представяна застрахователна полица/договор, но въпреки
това от него ежемесечно се изискват плащания за застрахователни премии. Твърди, че
посоченият в договора ГПР от 33,27% не отговаря на действителния ГПР, тъй като не
съдържа всички разходи по кредита, а именно разходите за застрахователна премия, както и
допълнителната „такса ангажимент“. Поддържа, че е посочен лихвен процент от 26,89 %, но
не е обяснено как тази стойност се съотнася към ГПР по договора и какво друго е включено
в ГПР. Прави заключение, че след като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и
задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, а когато не е посочен лихвен процент на ден е нарушено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 20 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага и
съображения за нищожност на клаузата за сключване на задължителна застраховка „Защита
на плащанията“, тъй като същата не е индивидуално уговорена, а е включена в чл. 2 от
Общите условия, според която застрахователната премия се заплаща заедно с месечната
погасителна вноска, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПК. Твърди, че само застрахователната премия възлиза на 1707,84 лева,
което е още около 30 % оскъпяване на заема, а застрахователят е едностранно определен от
БНП Париба и който застраховател - Кардиф, е част от групата Париба. Ищецът излага
съображения и за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса
„ангажимент“ поради това, че няма никаква яснота какви точно услуги се предоставят при
нейното заплащане, и същата по същество представлява възнаградителна лихва по договора.
Поддържа, че от представената таблица с наименование „погасителен план“ може да се
направи извод, че застрахователната премия, както и такса „ангажимент“ се олихвяват, което
води до анатоцизъм, предвид обстоятелството, че същите по същество представляват
възнаградителна лихва по договора.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който развива аргументи за недопустимост и неосноватеност на предявените искове. Твърди,
че на 27.02.2022 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП
П.П.Ф. С.А., клон България“ КЧТ и „ЕОС М.“ ЕООД вземанията от ищеца О. Ч. Н.,
произтичащ от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-**** от 15.01.2021 г. са
прехвърлени на клон на „ЕОС М.“ ЕООД, поради което към датата на подаване на исковата
молба в съда – 13.08.2024 г. „Юробанк Бългапия” АД, не е кредитор по Договор № PLUS-
**** от 15.01.2021 г. и съответно предявените искове са недопустими. Оспорва твърденията,
че договорът за потребителски кредит не е съставен с шрифт 12, както и че
застрахователният сертификат и Общите условия по застраховка „Защита на плащанията“,
представляват приложения към Договора за кредит. Оспорва твърдението, че в договора не е
посочено кои точно разходи формират ГПР от 33,27 %, както и че същият не съдържа
всички разходи, който водят до оскъпяване на отпуснатия финансов ресурс. Излага
съображения, че в чл. 2 от Договор № PLUS-**** от 15.01.2021 г. е предвидено, че същият се
сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК, поради което не е
необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите,
които се погасяват с погасителната вноска. Поддържа, че не е налице и нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като в клаузата на чл. 7, изречение четвърто ясно е посочено, че
кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за
състоянието на договора, под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и
предстоящи плащания. Излага съображения, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена,
когато в заемното съглашение са посочени ГПР по кредита и общата сума, дължима от
3
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид
допускания, и така посочените компоненти се съдържат в Договор № PLUS-**** от
15.01.2021 г. Твърди, че не е налице основание за включване на застрахователната премия по
застраховка „Защита на плащанията" в ГПР по процесния кредит, тъй като същата е
сключена по избор на ищеца и не е била условие за отпускане на кредита или усвояването
му при предложените параметри, т.е. не е налице основанието по § 1, т. 1 от ЗПК. Поддържа,
че задължението за кредитора да посочи приложимия лихвен процент на ден или
референтен лихвен процент се съдържа в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и касае кредити,
договорени при променлив лихвен процент. В Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, както и в чл. 2 от процесния
договор ясно е посочено, че по договора е приложим фиксиран лихвен процент, като в чл.
11, изречение седмо от Договор № PLUS-****/15.01.2021 г. е посочено, че лихвеният
процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в договора, разделен на 365 дни. По
отношение на аргументите за нищожност на клаузата за сключване на застраховка „Защита
на плащанията", излага съображения, че в случая не е налице задължение за включване на
застрахователната премия в ГПР по договора, тъй като застраховката „Защита на
плащанията“ е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и
сключването й не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при
определени параметри, а обстоятелството, че „БНП П.П.Ф. С.А, клон България“ КЧТ и
застрахователни дружества „Кардиф“ са били от една финансова група не обосновава
недействителност на процесния договор за кредит. Твърди, че в чл. 5.6. от Общите условия
по застраховката е предвидена възможност за застрахованото лице едностранно да прекрати
застраховката без каквито и да било последици по кредитното правоотношение, а в договора
за заем или Общите условия по застраховката не са налице клаузи, предвиждащи изменения
в условията по кредита, предсрочна изискуемост на заема или начисляване на допълнителни
такси, в случай, че застраховката бъде прекратена. Относно твърденията за нищожност на
клаузата, предвиждаща заплащане на „такса ангажимент“ поддържа, че целта на процесната
такса е да покрие административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит, различна от основната
услуга по предоставяне на кредит, а именно – за фиксиране на лихвения процент за целия
срок на договора. Оспорва твърденията на ищеца, че такса „ангажимент“ и
застрахователната премия по същество представляват възнаградителна лихва по договора, и
поддържа, че поради това не е налице анатоцизъм.
Претендира разноски.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът претендира права от нищожност на договор за потребителски кредит, респективно
от нищожност на отделни негови клаузи.
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 26 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: сключен между страните ДПК №
PLUS-****.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горните обстоятелства.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищецът следва да установи сключен между страните договор за потребителски
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, наличието на основанията, на които
основава исковете си и твърди, че те води до нищожност на договора, респективно на
нищожност на отделните договорни клаузи.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства –няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
4
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства, а именно: Договор за правна защита и съдействие, Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-****/15.01.2021 г., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за продажба и
прехвърляне на вземания и Приложение № 3 към него, пълномощно; Договор за
потребителски паричен кредит PLUS, оторизационен код а96х7а5t/ 27.12.2018 г.; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Договор
за потребителски паричен кредит PLUS, сключен на 28.09.2016 г. в гр. Р.; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Договор
за потребителски паричен кредит PLUS, сключен на 21.09.2018 г. в гр. С.; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта PLUS-18828, сключен на 16.09.2021 г. в гр. С.З., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор
за потребителски паричен кредит PLUS-1882, сключен на 14.09.2021 г. в гр. В.; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице В.П. тел.********** и **********, която като се запознае с данните по делото и
извърши необходимите справки, да отговори на поставените в отговора на исковата молба
въпроси. Определя депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400,00 лв., вносим от
ответника, в едноседмичен срок от уведомяването му, по депозитната сметка на СРС, като в
същият срок следва да представи и вносния документ по делото.
Вещото лице да се призове, след представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на дадените му указания по
допуснатата съдебна експертиза, същата ще бъде заличена.
ЗАДЪЛЖАВА „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. “Р.П.- К.” №4-6, сграда „М. Т.“, ет. 6, на основание чл. 192, ал. 1 ГПК,
в едноседмичен срок, да представи заверен препис на цялото кредитно досие по Договор за
потребителски кредит № PLUS-****/15.01.2021г., сключен между О. Ч. Н. и „БНП
П.П.Ф. С.А., клон България” /КЧТ/, действащ на територията на България от името на
принципала - „БНП П.П.Ф. С.А.” - Париж. УКАЗВА, че в случай, че не представи исканите
документи в посочения срок, съдът на основание чл. 192, ал. 3 ГПК, може да наложи глоба.
Да се връчи препис от молбата по чл. 192 ГПК на „ЕОС М.” ЕООД, ведно със съобщението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, в едномесечен срок от получаването на
настоящото определение, да вземе становище по представените от ответника писмени
доказателства, приложени към отговора на исковата молба,
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
5
връчи и препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6