№ 553
гр. Ловеч, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500364 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 2769/ 27.07.2022година „Кредит Тайм" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9,
представлявано от М.Т. И., чрез адв. М.П., вписан в АК - София, с личен №
**********, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.София, бул. „Мелодия № 30,
срещу Разпореждане № 636/30.06.2022г., постановено по ч. гр. д. № 20224320100306 по
описа за 2022г. на PC – Луковит, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед
за изпълнение в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение от
300 лева, като счита същото за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли да
бъде отменен. Изтъква, че съгласно чл. 36 от ЗА, адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, като размерът на същото се определя с договор между
адвоката и клиента. Излага, че по същността си договорът е такъв за поръчка, като
ЗАдв. въвежда отклонение от правилото на чл. 286 от ЗЗД, че възнаграждение се
дължи само ако е било уговорено такова. Сочи, че в отношенията между адвокат и
клиент на адвоката винаги се дължи възнаграждение, с изключение на случаите ,
посочени в чл. 38 ал.1 от ЗА. Твърди, че по ч. гр. д. № 20224320100306 по описа за
2022г. на PC – Луковит е приложен договор, в който са посочени страните, датата и
начина на плащане, като сумите са заплатени в брой. Счита, че така изготвения и
подписан документ играе ролята на фактура, съдържащ всички необходими реквизити
по смисъла на ЗСч. и служи за отчитане приходите от извършената адвокатска дейност.
Счита, че договорът не е задължително да бъде на адвокатски кочан. Изтъквайки
указанията, дадените в т.1 от ТР 6/20212г. на ОСГТК на ВКС, счита че заявителят е
1
доказал заплатеното от него възнаграждение на адвоката си пред съдебната инстанция.
Посочва, че законът не предвижда изискване в каква форма да бъде съставен договорът
за правна помощ. Сочи, че изготвянето му в писмен вид на хартия в свободна форма
не може да бъде разглеждано като заобикаляне на закона, в който смисъл цитира
съдебна практика. Излага, че е налице непротиворечива съдебна практика, която се
придържа към становището, че разноски се присъждат, ако по делото са представени
доказателства за реалното им извършване, без да е от значение формата на документа,
удостоверяващ тяхното разходване, като в тази връзка излага аргументи. Излага, че
няма утвърден от ВАС образец на промонерован кочан, върху който се акцентира в
обжалвания акт и че отказът за присъждането им би било нарушение на правото на
защита. Счита, че съгласно представения договор за процесуално представителство и
отбелязаните плащания по тях, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300
лева. Сочейки ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, твърди, че в постановеното тълкувателно
решение никъде не е описан определен образец на прономерован кочан.
Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, в частта, в която е
отхвърлена претенцията за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение от
300,00 лева, като неправилно и присъдени в полза на „Кредит Тайм" ЕООД, ЕИК ***
сторените в производството по ч.гр.д. № 20224320100306 по описа за 2022г. на PC –
Луковит разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от
300,00 лева.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от на „Кредит Тайм" ЕООД,
ЕИК *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжника М. ХР. Д., ЕГН **********, от град Луковит, Област Ловеч, ул. „Герилица“
№ 3, за вземане в размер на 228.06 лева главница, 17.04 лева – договорна лихва от
29.09.2019 година до 29.02.2020 година и 53,27 лева – лихва обезщетение за забава от
29.09.2019г. до 15.06.2022г., както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането по договор за паричен заем № 47256 от
30.08.2019 година, сключен между „Кредит Тайм" ЕООД, ЕИК *** и М. ХР. Д., ЕГН
**********. Твърди се, че поради неплащане на дължими по договора месечни вноски
в общ размер от 245,10 лева от страна на кредитополучателя М. ХР. Д., кредитът
изцяло е падежирал. Претендира се заплащане на сумата в размер на 228.06 лева –
главница; 17.04 лева – договорна лихва от 29.09.2019 година до 29.02.2020 година;
2
53,27 лева – лихва за забава от 29.09.2019г. до 15.06.2022г, както и 325 лева съдебно
деловодни разноски, от които 25 лева д.т. и 300 лева, адв. възнаграждение.
С разпореждане № 636/ 30.06.2022 година, заповедният съд е уважил
заявлението по чл.410 от ГПК по отношение на претендираните суми и разноските в
размер на 25 лева, като е отхвърлил същото относно претенцията за разноски в размер
на 300 лева адв. възнаграждение. Мотивирал се е, че не е доказано реално плащане,
предвид липсата на изискуеми реквизити на договора за правна помощ, като документ
удостоверяващ плащането по смисъла на ЗСч и ЗДДФЛ, каквото е задължението на
адвокатите, като самоосигуряващи се лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК при уважаване на претенцията на
страната се присъждат заплатените за производството разноски. В т.1 на ТР № 6 от
6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната реално е
заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане. При
уговорка за плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това,
а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В конкретния случай към заявлението е приложен договор за правна помощ от
15.06.2022 г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева. Отразено е
още, че сумата от 300 лева е внесена в брой.
Настоящата инстанция счита, че с оглед начина на договарянето на
възнаграждението се касае до субект, упражняващ свободна професия по см. на §1, т.
29 от ДР на ЗДДФЛ, респ. е самоосигуряващо се лице и данъчно задължено по ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.2 от ЗДДФЛ във връзка с придобитите доходи
следва да издава документ съдържащ реквизитите на чл. 6, ал.3 от ЗСч. В случая
разписката, обективирана в договора за правна помощ не съдържа тези данни, поради
което не може да бъде прието, че доказано реалното плащане по договора.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Луковит е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 636/ 30.06.2022 година, постановено по
ч.гр.д. № 20224320100306 по описа за 2022г. на РС-Луковит, в частта, в която е
отхвърлено искането на „Кредит Тайм" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, представлявано от М.Т. И., чрез адв.
3
М.П., вписан в АК - София, с личен № **********, с адрес за съобщения и
кореспонденция: гр.София, бул. „Мелодия № 30, против М. ХР. Д., ЕГН **********, от
град Луковит, Област Ловеч, ул. „Герилица“ № 3, за присъждане на съдебни разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4