РЕШЕНИЕ
№ 2227
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110131929 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК
с правно основание по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с
ответниците че ответниците С. АЛ. СП., Р. АЛ. СП. и АЛ. Р. СП. въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са му заплатили дължимата се цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата се цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
ежемесечната фактура на интернет страницата на продавача. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия ответниците изпаднали в забава след изтичането на 45-дневен
срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. При така
изложените фактически твърдения отправя искане към съда да бъде признато за установено,
че С. АЛ. СП., Р. АЛ. СП. и АЛ. Р. СП. му дължат при условията на разделност по 1/6 част
от общо начислените суми във връзка с доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: [адрес] за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г.
ведно със законна лихва от 18.7.2019 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
1
заповед за изпълнение на парично задължение от 01.08.2019 г. по гр.д. № 41232/2019г. по
описа на СРС, 113 състав.
Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани със
срочно депозиран писмени отговор, в който поддържат и възражение за изтекла погасителна
давност. Развиват съображения, че имотът е ползван само от съсобственика К.Г.С., поради
което последният дължал всички вземания за стойността на потребената топлинна енергия.
Оспорват доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства.
Третото лице – помагач на страната на ищеца [ФИРМА] не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Установяването на факта на доставяне на топлинна енергия в един обект /какъвто
безспорно е настоящият случай – така, заключението на съдебно-техническата експертиза/
не е достатъчно /при наличие на изрично оспорване на това обстоятелство/ да се приеме, че
ползвател на тази енергия е именно соченото от ищцовото дружество лице. Необходимо е да
се установи качеството му на ползвател на топлоенергията, т.е. да се установи титулярство в
правото на собственост на ответника върху отопляемия имот, респективно качеството му на
ползвател на същия.
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата по делото/, че
през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил
в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ /в редакцията, действаща за исковия период/,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Понятието „потребител на топлинна енергия“ е дефинирано в разпоредбата на §1, т.42 /отм./
ДР на ЗЕ, съгласно която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
2
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Според разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.
Следователно, поначало купувач /страна/ по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответниците С. АЛ. СП., Р. АЛ. СП. и АЛ. Р.
СП. и лицето К.Г.С., спрямо когото издадената по ч.гр.д. № 41232/2019г. заповед за
изпълнение е влязла в законна сила, като наследници на С. С. С. и К.Б. С. са съсобственици
на процесния имот, поради което дължат заплащане на претендираните суми. Вярно е, че по
делото е представен в частично нечетлив вид титул за собственост върху процесния обект
/нотариален акт зая собственост на жилище/апартамент, строено на държавна земя от
жилищно строителна кооперация/, но с доклада по делото е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че С. АЛ. СП., Р. АЛ. СП. и АЛ. Р. СП. и
лицето К.Г.С. са съсобственици на процесния топлоснабден имот при твърдените от ищеца
квоти в съсобствеността. Ето защо и от съвкупния анализ на представените титул за
собственост и удостоверения за наследници, съдът приема за установено, че К.Г.С. е
собственик на 3/6 ид.ч., а всеки от тримата ответници в настоящето производство притежава
по 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху топлоснабдения имот на основание
наследствено правоприемство.
Неоснователно е възражението на ответника, че отговорност за претендираните
суми следва да понесе единствено от К.Г.С.. От представения на л.30 от делото документ се
установява, че той е подал до ищеца молба-декларация за откриване на партида само на
негово име за процесния имот на 22.04.2019г. т.е. след процесния период. За процесния
период приложение намира разпоредбата на чл. 57 ал. 1 ЗС и разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от
приложимите към процесния период общи условия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва
чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция. Същият е преминал метрологична
проверка. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца.
Отчитането на топлинната енергия е извършвано от [ФИРМА]. В процесния имот няма
отоплителни тела, само в банята на имота има отоплително тяло тип щранг-лира, на което
3
не е монтиран уред за дялово разпределение. В апартамента има водомер за топла вода.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното
възражение за погасяване на вземането по давност.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
основателно. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Предявяването на иска спира течението на давността. В случая заявлението по
чл.410 ГПК е подадено в съда на 18.07.2019 г., поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 18.07.2016 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/ – в
случая това са вземанията за доставена топлинна енергия за периода м.06.2016 г. – м.04.2018
г. включително. Задълженията до м.05.2016 г. включително са погасени по давност, тъй
като съобразно общите условия вземането става изискуемо след изтичане на 30 дни от
периода, за който е доставяна енергията, т.е. вземането за м.май 2016 г. е станало изискуемо
на 30.06.206 г. – преди 18.07.2016 г.
При определяне дължимата цена за периода м.06.2016 г. – м.04.2018 г. следва да се
вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване. Така, дължимата цена, изчислена по от вещото лице по
изслушаната ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и обосновано, възлиза на общо
1 070,58 лв. за целия имот, или по 178,43 лв. от всеки от ответниците. До тази сума
предявените искове следва да бъдат уважени, а за разликата до пълния предявен размер от
203,74 лв. и за периода от 01.05.2016г. до 31.05.2016г. подлежат на отхвърляне като
погасени по давност.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ дължимата се сума за дялово разпределение е общо
12,99 лв., или по 4,33 лв. от всеки от ответниците.
По исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно Общите условия на ищеца, купувачът е длъжен да заплаща месечната
сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния
4
характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения
срок, като при забава дължи лихва, а, в случай че след изравняването се установи по-малко
или по-голямо количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече
задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответникът дължи лихва
върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко
отделно вземане.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница
се погасява. Поради това ответниците дължат обезщетение за забава в плащането само на
главницата за потребена енергия за периода м.06.2016 г. – м.04.2018г. Като съобрази
заключението по изслушваната ССЕ съдът намира, че този иск следва да се уважи до сумата
от 25,40 лв. и за периода от 15.09.2016г. – 08.07.2019г. спрямо всеки от ответниците и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 32,68 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, и поради това следва да се
приложи общата разпоредба за изпадането на длъжника в забава след покана – чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което тази претенция се явява изцяло неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл.78, ал.1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции в размер на 13,17
лв. от всеки от ответниците за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, и в размер на 115,93 лв. за държавна такса, депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Ответниците имат право на разноски, съразмерно на отхърлената част от
предявените искове, но не са представили доказателства за сторени такива, поради което
съдът намира, че разноски не следва да им се присъждат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че С. АЛ. СП. с ЕГН **********, с
адрес [АДРЕС] дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
5
седалище и адрес на управление: [АДРЕС] следните суми: 178,43 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия в периода м.06.2016 г. – м.04.2018 г. в имот с абонатен
номер 105582, ведно със законната лихва от 18.07.2019 г. до окончателното плащане; 25,40
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. – 08.07.2019 г., както и 4,33 лв. за
стойността на услугата по дялово разпределение за периода от м. 06.2016г. до 04.2018г.,
ведно със законната лихва от 18.07.2019 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане стойността на доставена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 203,74 лв., начислена за м.05.2016г., иска за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над уважения до пълния предявен размер от 32,68 лв. и иска за
мораторна лихва върху главницата за цената на услугата по дялово разпределение за
периода от 30.07.2016г. до 08.07.2019г. в размер на 1лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Р. АЛ. СП. с ЕГН **********, с
адрес [АДРЕС] дължи на [ФИРМА] със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] следните
суми: 178,43 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.06.2016 г.
– м.04.2018 г. в имот с абонатен номер 105582, ведно със законната лихва от 18.07.2019 г. до
окончателното плащане; 25,40 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2016 г.
– 08.07.2019 г., както и 4,33 лв. за стойността на услугата по дялово разпределение за
периода от м. 06.2016г. до 04.2018г., ведно със законната лихва от 18.07.2019 г. до
окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 203,74 лв., начислена за
м.05.2016г., иска за мораторна лихва върху тази главница за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 32,68 лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за цената
на услугата по дялово разпределение за периода от 30.07.2016г. до 08.07.2019г. в размер на
1лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че АЛ. Р. СП. с ЕГН **********, с
адрес [АДРЕС] дължи на [ФИРМА]със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] следните
суми: 178,43 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.06.2016 г.
– м.04.2018 г. в имот с абонатен номер 105582, ведно със законната лихва от 18.07.2019 г. до
окончателното плащане; 25,40 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2016 г.
– 08.07.2019 г., както и 4,33 лв. за стойността на услугата по дялово разпределение за
периода от м. 06.2016г. до 04.2018г., ведно със законната лихва от 18.07.2019 г. до
окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 203,74 лв., начислена за
м.05.2016г., иска за мораторна лихва върху тази главница за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 32,68 лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за цената
6
на услугата по дялово разпределение за периода от 30.07.2016г. до 08.07.2019г. в размер на
1лв.
ОСЪЖДА С. АЛ. СП. с ЕГН **********, с адрес [АДРЕС] да заплати на
[ФИРМА], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 115,93 лв. – разноски в исковото
производство, и сумата 13,17 лв.– разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Р. АЛ. СП. с ЕГН **********, с адрес [АДРЕС] да заплати на [ФИРМА]
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 115,93 лв. – разноски в исковото производство, и
сумата 13,17 лв.– разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА АЛ. Р. СП. с ЕГН **********, с адрес [АДРЕС] да заплати на
[ФИРМА] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 115,93 лв. – разноски в исковото
производство, и сумата 13,17 лв.– разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Техем сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7