Решение по дело №1242/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260495
Дата: 12 октомври 2020 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20191100101242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 12.10.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1242/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Л.С.Г., с която е предявен иск срещу З.Л.И. АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 700000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Претендира законната лихва от 20.11.2018г., както и разноски по делото.

Ищецът твърди, че на 28.05.2018г., около 18:15 ч., в гр. София, по ул. Кумата, с посока на движение от кв. Бояна към Киноцентъра, П.П.Г.е управлявал лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х Трейл“, с рег. № *****. а същото време в обратна посока на движение ищцата е управлявала мотоциклет. П.Г.е изгубил управление над автомобила, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е настъпил е удар с ищцата и управлявания мотоциклет. В резултат на произшествието ищцата е претърпяла неимуществени вреди: болки и страдания, предизвикани от причинен шок, контузии, разкъсване на вътрешни органи, заради част от които се е наложило отстраняване на левия й яйчник, счупване на таза, счупване на рамена, срамни кости, луксация. Наложени са били няколко оперативни интервенции и следоперативно лечение. Твърди, че не е възстановена напълно, налице е ограничен обем на движенията на левия горен крайник, страда от бърза уморяемост, непълноценност, ограничена е възможността й за труд. Преживените силни болки и страдания от инцидента и продължителните ежедневни затруднения в бита, които понася оттогава, са довели до срив на самочувствието й и тежък психически шок, не спи спокойно, станала е много чувствителна. На 30.08.2018 г. ищцата е депозирала пред ответника молба за обезщетение, но липсва произнасяне.

Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва механизма, като твърди липса на нарушение, извършено от застрахования при него водач, а евентуално - съпричиняване.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

С влязло в сила определение от 23.11.2018г. по НОХД №19772/2018 г. на СРС е одобрено споразумение на основание чл.382, ал.6 и ал.7 и чл.384, ал.3, вр. ал.1 НПК, с което П.П.Г.е признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г. около 18:15 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х Трейл“ с рег. № *****, по ул. „Кумата“, с посока на движението от кв. „Бояна“ към Киноцентъра и в района на №63 е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се мотоциклет, управляван от Л.С.Г., като й е причинил по непредпазливост тежка телесна повреда, изразяваща се в гръдно-коремна контузия, разкъсване на вътрешни органи, размачкване на левия яйчник, наложило оперативното му отстраняване, като тези увреждания са реализирали биологичния признак на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалата.

Съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, настоящият състав е обвързан от приетото от наказателния съд, във връзка с настъпването на увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици.

От представените медицински документи и заключението на трите съдебно-медицински експертизи се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила следните увреждания: травматичен шок, контузия на гръдния кош и корема, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото черво и на чреводържача, размачкване на левия яйчник, довело до неговото отстраняване, събиране на течност в гръдната клетка, счупване на кръстната кост, счупване на таза и на двете срамни кости, разчленяване на лонното съчленение, изкълчване на дясната кръстно-седалищна става, счупване на лявата лакътна кост. Уврежданията са причинили трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 4 месеца, трайно затруднение на движенията на долните крайници за повече от 4 месеца и трайно затруднение на снагата за повече от една година и половина. След произшествието ищцата е приета за лечение в болница „Пирогов“ по спешност, оперирана е по спешност, поставен й е гипс; след осем дни е направено наместване на дясната кръстно-седалищна става и фиксация с два метални винта; след осем дни е направено наместване и фиксация на лявата предмишница; след още осем дни е оперирана отново и след тридесет и четири дни е оперирана за пети път. Извършвани са рехабилитационни лечения в продължение на общо седемнадесет дни (едно лечение в периода 20-30.09.2018 г. и едно лечение в периода 07-14.02.2019 г.). Периодът на възстановяване на уврежданията на таза на ищцата в тяхната съвкупност е повече от две години като ищцата е претърпяла болки с много голям интензитет за около 4 месеца и до сега – болки с умерен интензитет. Ищцата не е можела да извършва ежедневните си дейности за не по-малко от една година като през това време е била зависима от помощта на близки. Към момента е в добро общо състояние, походката й е без помощно средство, има четири белега на таза по 2-3 см., един белег - 6 см. и един на лявата предмишница от 13 см. Към момента дясната тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10%, поясният отдел на гръбначния стълб извършва движения в обем по-малък от нормата с 15%, лявата гривнена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10%. На ищцата й предстоят нови операции – за изваждане на метални импланти от лявата предмишница и от кръстната кост, а също и операция за корекция на таза; по отношение на коремната травма прогнозата е благоприятна, но е възможно в бъдеще да се проявят смущения на чревния пасаж поради следоперативни сраствания в корема. Продължава да търпи болки и страдания в областта на гърба, кръста, долните крайници и лявата китка, с умерен и малък интензитет в зависимост от натоварването, двигателния режим и сезоните на годината. Наложилото се отстраняване на единия яйчник е намалило фертилността на пострадалата, причинените увреждания на таза правят евентуална бъдеща бременност рискова, налагаща специален режим, консултации с ортопед и допълнително лечение по време на бременността, не е препоръчително пострадалата да ражда по естествен път; поставените по три винта във всяка хълбочна кост сочат за дискомфорт и болки в таза и тазобедрените стави при осъществяване на полов акт, която повлиява негативно сексуалната активност на пострадалата.

От показанията на свидетеля Ц.Д.Г., майка на ищцата, се установява, че след катастрофата и изписването й от болница ищцата три месеца е била изцяло на легло, след което, повече от месец се е движила с патерици и е ходила на рехабилитация, все още се оплаква от болки; преди инцидента е работила като оператор в киното, което е била мечтаната й професия, а след инцидента се е оказало, че не може да продължи работата си като оператор, работи в техническия отдел. Друго голямо притеснение за ищцата са многото й белези по корема, ръката, краката, както и повишение в телесното тегло в следствие проведените лечения, което е довело до понижение в самочувствието.

По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Х Трейл“, с рег. №*****, което е противоправно. От одобреното от наказателния съд споразумение, представените медицински документи, заключението на съдебно-медицинските експертизи и показанията на свидетеля се установява причинната връзка между получените от пострадалата травматични увреждания и произшествието. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача П.П.Г.при управлението на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х Трейл“, с рег. № *****.

Установява се по делото от справката от Гаранционен фонд, че е налице полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и делинквента, сключена на 18.07.2017г. Поради това, съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

От заключението на съдебната авто-техническа и повторна авто-техническа експертиза се установява, че ищцата – водач на мотоциклета не е имала възможност да предотврати удара като не се установява същата да е допринесла за настъпване на произшествието, поради което възражението на ответника за съпричиняване не неоснователно.

По изложените съображения в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – големият брой и тежки по вид уврежданията, създали опасност за живота на пострадалата, големият интензитет и продължителност на болката, множеството претърпени операции и предстоящите такива, продължителния период на възстановяване, необходимостта от чужда помощ за обслужване през дълъг период от време, в който ищцата е била на легло, напълно неподвижна, а впоследствие – със силно затруднена мобилност, създадените на пострадалата неудобства, изразяващи се в ограничение на движенията й и зависимостта й от чужда помощ, необходимостта от допълнителни лечения, трайните последици за организма и за самочувствието на пострадалата - видимите белези по тялото й от операциите, засегнатата фертилна способност, създадените рискове за евентуална бъдеща бременност, създаденият дискомфорт и болки в таза и тазобедрените стави при осъществяване на полов акт, което повлиява негативно сексуалната активност на пострадалата и възможността за създаване на потомство по естествен път, останалия дефицит в движенията в частта на дясната тазобедрена става, поясния отдел на гръбначния стълб и лявата гривнена става. При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 180000 лв. Размерът на обезщетението е повлиян в най-висока степен от множеството претърпени оперативни интервенции и предстоящите операции, продължителния болничен престой и домашно лечение, липсата на възстановяване, отстраняването на един от яйчниците на пострадалата, която е в детеродна възраст, и засегнатата от това фертилна способност на пострадалата и способността й за износване на плода, което е значим дефицит с оглед младата й възраст. В същото време е съобразено, че към момента ищцата е в добро общо състояние, работи, походката й се осъществява без помощно средство.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Видно от приетите по делото първоначална и повторна авто-технически експертизи, ударът е бил непредотвратим за ищцата. Сблъсъкът е настъпил в платното за движение на мотоциклета, в следствие на неправомерно навлизане в него от насрещно движещия се лек автомобил, като ищцата не е имала възможност да спре или да предприеме спасителна маневра, с която да предотврати настъпване на произшествието. Поради това съдът приема направеното от ответник възражение за съпричиняване за неоснователно.

Върху определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от доброволна претенция вх. № 12157 от 30.08.2018 г., на посочената дата пострадалият е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но претендира законна лихва от по-късна дата - 20.11.2018 г., когато е предоставил на ответника банкова сметка ***. С оглед диспозитивното начало, лихвата следва да се присъди от заявената по-късна дата – 20.11.2018 г.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 4792.11 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, съразмерно с уважената част от иска.

На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 594,29 лв., представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 7200 лв. – държавна такса, както и сумата от 700 лв. - разноски по делото.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.С.Г., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 180000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 28.05.2018 г., заедно със законната лихва от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 700000 лв.

 

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. В.В.О., ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 4792.11 лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с включен ДДС.

 

ОСЪЖДА Л.С.Г., ЕГН **********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 594,29 лв., представляваща съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 7200 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 700 лв., представляваща разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: