Решение по дело №658/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от ЗДОИ вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Б.П.М. срещу Решение № РД-88/07.03.2023 година на Председателя на Окръжен съд – Варна, с което е отказан достъп до обществена информация по Заявление с вх. № 4-23 ЗДОИ/23.02.2023 година.

С Определение № 877/30.03.2023г. по адм. дело № 677/2023г. на Адм. съд – Варна, образувано по идентична жалба на М. срещу цитирания административен акт, производството по същото е било присъединено към настоящото производство.

В жалбата се твърди неоснователност и незаконосъобразност на оспорвания отказ за достъп до обществена информация. Сочи се, че исканата информация, която касае образователно-квалификационната степен на вещото лице А.В.и стажът му по съответната специалност, с които е вписан в списъка на вещите лица към Окръжен съд – Варна, е не само обществена, но и достъпът до нея е безусловно свободен. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.11 от Наредба №2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /отм./, според която кандидатите представят до председателя на съответния окръжен или административен съд писмено заявление, съдържащо заверено копие на диплома за завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“, „бакалавър“ или диплома за завършено средно образование, и документи, удостоверяващи стажа по специалността. Твърди, че въведеният с посочената наредба Единен регистър на вещите лица не съдържа коректно и изчерпателно въведени данни. Излага съображения, че ако компетентният орган е счел, че искането за достъп до обществена информация е неясно, същият е разполагал с възможността по чл.29 от ЗДОИ. Отправя се искане за отмяна на отказа на Председателя на ОС – Варна за достъп до обществена информация и задължаването му да я предостави в поисканата форма на достъп.

В съдебно заседание жалбоподателят подчертава, че хипотезите за отказ на обществена информация по ЗДОИ не са налични в обжалвания акт. Оспорва мотива, че поисканата информация не е обществена. Твърди, че е ирелевантно професията, която практикува, спрямо изисканата информация. Посочва, че е узнала конкретно за вещото лице – А.В., че не е инженер, което възбудило у нея интерес, с оглед изричното изискване за техническо образование при вписване в раздел „Инженерно – технически експертизи“. Конкретизира, че отправеното от нея искане е било дали той притежава техническо образование.

Ответникът по жалбата – Председател на Окръжен съд – Варна, в депозирано становище оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че поисканата информация не е обществена, тъй като не отговаря на изискването на чл.2, ал.1 ЗДОИ. Сочи, че за него като орган, не са налице законови предпоставки да дава обяснения и разяснения.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Началото на административното производство е поставено със Заявление № 4-23 ЗДОИ от 23.02.2023 г. от Б.М. до председателя на Окръжен съд – Варна, с което е поискала предоставяне на информация, относно образователно-квалификационната степен на вещото лице А.Х.В., вписан под № 505 в „5. Клас – Съдебни инженерно-технически експертизи“. Заявителката уточнила, че иска да получи информация вещото лице има ли придобита техническа специалност и съответния стаж. Посочила, че в съдебно заседание въпросното вещо лице уточнило, че не бил инженер, но бил вписан в „5.Клас – Съдебни инженерно – технически експертизи“.

По така подаденото заявление за достъп до обществена информация, Председателят на Окръжен съд - Варна е постановил процесното решение№ РД-88/07.03.2023 година, с което е отказал предоставяне на поисканата информация на няколко основания. На първо място счел, че поисканата информация не представляват обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, поради това, че същата не е свързана с обществения живот на страната, даваща възможност на гражданите да си съставят свое мнение. На следващо място е прието, че от съдържанието на заявлението, може да се направи предположение, че Б.М. има качеството на процесуален представител на страна по дело, и в качеството й на такава е задавала въпроси в открито съдебно заседание към вещото лице А.В.. Направен е извод, че тя пряко е заинтересована от изхода му, което обосновава преценката, че заявлението и исканата информация обслужва личните интереси на заявителя и няма да послужи за формиране на обществено мнение относно работата на съда. Преследваната цел не е законовата, по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Пояснено е, че на разположение на заявителката са налице други правни способи за реализиране на търсената защита и събиране на исканата информация в рамките на съдопроизводството по делото. Накрая, отказът е мотивиран с обстоятелството, че е поискано предоставяне на обяснения за реда и начина на формиране на извод за притежавани от вещото лице професионално-квалификационна степен и професионален стаж, която процедура е разписана в нормативен акт. Изложено е, че задълженият по ЗДОИ субект има задължение за предоставяне на съществуващи документи, но няма законово основание да съставя нови документи, само и единствено, за да удовлетвори заявления за достъп до информация. Направен е извод, че е недопустимо по този ред да се искат обяснения за реда и начина, по който задълженият субект е организирал изпълнението на законоустановени задължения за институцията.

Съобразно така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата срещу решението се явява неоснователна, по следните съображения.

Оспореният ИАА е издаден от компетентен орган – административният ръководител на Окръжен съд – Варна има правомощие да се произнесе по подаденото заявление по ЗДОИ, съобразно чл. 61, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 от ЗСВ вр. чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, т.е. актът не е нищожен. В производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно по същество произнасяне на задължения субект. Решението е постановено в изискуемата от специалния ЗДОИ писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59 от АПК, вкл. изчерпателни и подробно мотивирани правни доводи за достигнатия краен резултат.

Спорът се свежда преди всичко до това представлява ли исканата от жалбоподателя информация обществена такава или не, преценявана в контекста на обстоятелствата и мотивите, при които същата е била поискана.

Правото да се търси и получава информация, прогласено с чл. 41, ал. 1 от Конституцията, кореспондира със задължението на държавните органи, както и органите на местното самоуправление да осигуряват достъп до обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в ЗДОИ. Според легалната дефиниция на понятието обществена информация, дадена от законодателят с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Информацията следва да отговаря на тези две условия едновременно, за да се определи като обществена. Под "обществен живот" се разбира живота на обществото като група хора. За второто условие е от значение да се отбележи, че за да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект, информацията трябва да е пряко обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на изискването да способства за постигане на посочената от закона специална цел.

В светлината на гореизложеното, съдът намира, че при издаването на оспорения ИАА е приложен правилно материалният закон. В разглеждания случай не е спорно правото на жалбоподателя да получава обществена информация. Условие за предоставяне на такава е да се установи наличието на всички останали положителни материални предпоставки на закона, както и отсъствието на която и да е от негативните материални предпоставки, предвидени от законодателя, при наличие на които задълженият субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ може да откаже достъп да обществената информация. Правилен е изводът на органа, изложен в оспореното решение, че поисканата информация не представляват обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, доколкото не осъществява посочената в правната норма цел – да даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект. Предоставянето на заявените данни относно образователно – квалификационната степен на посоченото вещо лице и неговия стаж, не цели формиране на собствено мнение за дейността на задължения субект – административния ръководител на ОС – Варна, а е мотивирано от личен за заявителката интерес от поисканата информация. Този изводи намира своята обосновка, както в употребения в заявлението израз – „в съдебно заседание вещото лице уточни“, така и в житейски нелогичната контратеза за случайно проявен интерес относно образователно – квалификационната степен и стаж именно на това вещо лице. Цитираният израз от заявлението е категорична индиция за евентуална лична, вероятно професионална, заинтересованост от поисканата информация, пряко свързана с конкретно съдебно производство. Данните за образователно – квалификационната степен и стаж на конкретно вещо лице не представляват част от обществения живот в Република България и получаването на тази информация не отговаря на целите на Закона за достъп до обществена информация. В този смисъл, правилно органът е мотивирал отказа си с обстоятелството, че информацията няма да послужи на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, а е поискана в личен или професионален интерес, в качеството й на страна/процесуален представител в конкретно съдебно производство. Употребените в заявлението изрази, а и обикновената житейска логика, опровергават твърденията в жалбата, че предвид публичния характер на съдебните заседания, вероятно при присъствие на такова открито съдебно заседание, заявителката е възприела информацията, която възбудила у нея интерес. Тази теза не би могла да бъде споделена като достоверна. Предвид обстоятелството, че търсената информация е пряко свързана с лични права и законни интереси, предмет на въпросното конкретно дело, следва да приеме, че не са налице юридическите факти, които обуславят приложението на ЗДОИ, т.е. следва да приеме, че търсената информация не е обществена по смисъла на чл.2, ал. 1 ЗДОИ. Наред с това, начинът по който е формулирано искането реално не изисква предоставяне на налични сведения и данни като обществена информация, а обяснения на сезирания орган във връзка с уточненията на вещото лице в съдебно заседание, че „не е инженер, но е вписан в „5.Клас – Съдебни – инженерно – технически експертизи“, подклас „5.2. Съдебна автотехническа експертиза“.

Следва да бъде споделен и допълнителният аргумент на органа за постановения отказ, а именно – за съществуването на други правни способи за събиране на исканата информация. В рамките на съдопроизводството по делото, визирано в самото заявление, обосноваването на квалификацията, специалността и стажа на съответното вещо лице е част от процедурата по назначаване, изготвяне и приемане на експертизата. Посочените обстоятелства подлежат на оспорване от страните и доказване от самото вещо лице при преценка правилността на експертизата, респективно – биха могли да бъдат предмет на проверка при евентуално иницииран инстанционен контрол. Съществуващите процесуални способи и гаранции за достъп и проверка на заявената информация в рамките на съответното производство, са друг процесуален ред за получаване на исканата информация по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДОИ, който изключва приложното му поле.

Други способи за събирането на информацията представя и самата цитирана от жалбоподателя наредба за вещите лица. Съгласно чл.38, ал.3, т. 2, 3 и 5 от Наредба №2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /отм./, респективно – чл.38, ал.3, т.2, 3 и 5 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица / oбн., ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г./, заявената от жалбоподателя информация е предмет на публичната част на Информационната система "Единен регистър на вещите лица".

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

От страна на ответника липсват претендирани разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Б.П.М., с адрес ***, против Решение № РД-88/07.03.2023 г. на Административния ръководител на Окръжен съд – Варна, с което е отказан достъп до обществена информация по Заявление с вх. № 4-23 ЗДОИ/23.02.2023 година.

Решението не подлежи на касационно оспорване, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.

	Съдия: