Решение по дело №1032/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 13 юни 2019 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20184120201032
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

142

 

град Горна Оряховица, 17.05.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ……....................….…, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 1032 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА М.Й.К. обжалва наказателно постановление № 18-0268-001581/01.11.2018 г., издадено от началника на началника на сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Горна Оряховица, с което ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл.150 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.38, ал.3 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.140, ал.1 от същия закон. За пътното превозно средство, което управлявала, ѝ било обяснено, че не подлежи на регистрация и че не било необходимо да притежава свидетелство за управление. Посочва, че е пострадала от настъпилото пътнотранспортно произшествие. Поддържа, че случаят е маловажен. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. П.С. от ВТАК поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълнително посочва, че не е установено по несъмнен начин, че пътното превозно средство, което жалбоподателката е управлявала, представлява мотопед по смисъла на § 6, т.14 от ДР на ЗДвП. Посочва също така, че не е изяснено дали конструктивната максимална скорост на управляваното от жалбоподателката пътно превозно средство надвишава 25 км/ч и дали с оглед разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.1 от ЗДвП за управлението на това превозно средство се изисква регламентираната в закона правоспособност. Поддържа, че не е изяснен механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Излага доводи за маловажност на случая. Моли съда да отмени наказателното постановление или да намали наложените глоби до предвидените в закона минимуми.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ-ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.10.2018 г. в 13:00 часа жалбоподателката М.Й.К. управлявала мотопед „Т.“ без регистрационен номер по улица „А.С.“ в село Д.. Зад нея в същата посока се движел товарен автомобил „С.“ с рег. № ********, управляван от свидетеля Я.С.Я.. В участъка пред № 8 на посочената улица К. започнала маневра завиване в обратна посока от най-дясната част на платното за движение. При извършване на тази маневра жалбоподателката не пропуснала попътно движещия се от лявата ѝ страна автомобил „С.“. В резултат на това управляваният от К. мотопед се блъснал в дясната врата на автомобила. При настъпилото пътнотранспортно произшествие жалбоподателката паднала на земята и получила охлузни рани по лицето и контузия на лявото рамо, а дясната врата на управлявания от Я. автомобил била надраскана.

Пристигналите на местопроизшествието полицейски служители установили, че управляваният от К. мотопед не е регистриран по надлежния ред и че жалбоподателката не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Свидетелят Л.А.Б. – младши автоконтрольор в РУ-Горна Оряховица, съставил против жалбоподателката в нейно присъствие акт за установяване на административно нарушение за това, че при извършване на маневра завиване в обратна посока не пропуска попътно движещия се от лявата ѝ страна товарен автомобил „С.“, в резултат на което причинява пътнотранспортно произшествие, и за това, че управлява нерегистрирано моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, с което нарушава съответно разпоредбите на чл.38, ал.3, чл.140, ал.1, предл.1 и чл.150 от ЗДвП. К. подписала предявения ѝ акт за установяване на административно нарушение и получила срещу разписка препис от акта.

На 01.11.2018 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля Б. акт за установяване на административно нарушение и материалите от прекратеното досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Горна Оряховица издал обжалваното наказателно постановление № 18-0268-001581, с което наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл.150 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.38, ал.3 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.140, ал.1 от същия закон.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателката на 30.11.2018 г. На 06.12.2018 г. защитникът на жалбоподателката депозирал жалбата против постановлението в РУ-Горна Оряховица.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателката, показанията на свидетелите Л.А.Б., Т.Д.Д. и Я.С.Я. и приетите писмени доказателства, описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (заповедта на л.12 и 13) и е предявен на нарушителката. На К. е била осигурена възможността да възрази срещу констатациите в акта при неговото съставяне или да представи писмени възражения против констатациите на актосъставителя в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (цитираната заповед) преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Предвид изложеното съдът приема, че няма основание обжалваното наказателно постановление да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неговото издаване.

Относно материалната законосъобразност на наказателното постановление съдът приема следното:

1. В частта относно наложеното административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.150 от същия закон наказателното постановление е незаконосъобразно поради недоказаност на административнонаказателното обвинение и следва да бъде отменено. В хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства за техническите характеристики на управлявания от жалбоподателката мотопед, необходими за преценката към коя категория от предвидените в чл.150а, ал.2 от ЗДвП следва да бъде отнесено това моторно превозно средство. Основателен е доводът на защитника, че при липсата на данни за конструктивната максимална скорост на моторното превозно средство не може да се направи категоричен извод дали управляваният от К. мотопед следва да бъде отнесен към регламентираната в чл.150а, ал.2, т.1 от ЗДвП категория АМ или представлява мотопед с конструктивна максимална скорост, по-малка или равна на 25 км/ч, който не попада в посочената категория и в нито една от останалите категории МПС по чл.150а, ал.2 от ЗДвП, за управлението на които се изисква съответна правоспособност. При това положение не може да се приеме за доказано административнонаказателното обвинение против жалбоподателката, че като е управлявала посочения в наказателното постановление мотопед, без да е придобила регламентираната в закона правоспособност за управление на МПС, е нарушила разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.

2. В частта относно наложеното административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.38, ал.3 от същия закон наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. От събраните доказателства се установява, че при започване и извършване на маневрата завиване в обратна посока К. не пропуснала попътно движещия се от лявата ѝ страна автомобил „С.“, нарушавайки правилото за предимство, регламентирано в чл.38, ал.3 от ЗДвП. В резултат от това нарушение настъпило описаното по-горе пътнотранспортно произшествие. Като е причинила пътнотранспортното произшествие чрез нарушаване на цитираното по-горе правило за предимство, жалбоподателката е осъществила състава на административното нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП.

Механизмът на произшествието и вината на жалбоподателката се установяват от обясненията на самата К. и кореспондиращите с тях показания на другия участник в произшествието – свидетеля Я., от събраните в хода на административнонаказателното производство писмени сведения от очевидката Стелияна Стоянова Димитрова и от данните в съставения от младши автоконтрольора Л.Б. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.

Неоснователен е доводът на защитника, че не е изяснен механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие, и по-специално, че не било ясно в хода на каква извършвана от жалбоподателката маневра е настъпило произшествието. Събраните доказателства, че непосредствено преди удара автомобилът „С.“ се е движел след управлявания от жалбоподателката мотопед в същата посока и че ударът между двете превозни средства е реализиран на платното за движение с предното колело на мотопеда и с дясната врата на автомобила, водят до единствения възможен извод, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в хода на извършвана от жалбоподателката маневра завиване в обратна посока.

Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като административно нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП и е наложил на К. абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Настъпилото пътнотранспортно произшествие е резултат от нарушаването на регламентирано в закона правило за предимство, чието спазване е основна гаранция за осигуряване на безопасността на движението. От друга страна, жалбоподателката е причинила пътнотранспортното произшествие при управление на моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред, поради което за него не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която да покрие причинените с произшествието имуществени вреди. Посочените обстоятелства отегчават отговорността на жалбоподателката и изключват квалифицирането на деянието като маловажен случай на нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП въпреки наличието на изброените от защитника смекчаващи обстоятелства. Ето защо съдът приема за правилно решението на наказващия орган да не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а да наложи на жалбоподателката предвиденото в закона административно наказание.

Предвид изложеното съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта относно наложеното административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.38, ал.3 от същия закон.

3. В частта относно наложеното административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.140, ал.1 от същия закон наказателното постановление следва да бъде изменено.

От гласните доказателства и от писмените материали по приложеното към настоящото дело БП № 595/2018 г. по описа на РУ-Горна Оряховица се установява, че управляваното от жалбоподателката пътно превозно средство е снабдено с двигател за придвижване. Поради това същото е моторно превозно средство по смисъла на Закона за движение по пътищата (така §6, т.11 от ДР на ЗДвП). От друга страна, от доказателствата се установява, че това моторно превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред. При това положение като е управлявала нерегистрираното по надлежния ред моторно превозно средство по улица „А.С.“ в село Д., жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е осъществила състава на административното нарушение по чл.175, ал.3, предл.1 от същия закон.

Доводът на защитника, че не е установено по несъмнен начин дали управляваното от жалбоподателката пътно превозно средство е мотопед по смисъла на § 6, т.14 от ДР на ЗДвП, не е относим към въпроса осъществен ли е съставът на обсъжданото нарушение. От значение за съставомерността на деянието е обстоятелството дали управляваното пътно превозно средство е моторно превозно средство по смисъла на закона, а не какъв конкретен вид моторно превозно средство е – мотопед, мотоциклет, автомобил и т.н.

От обясненията на жалбоподателката се установява, че тя е управлявала нерегистрираното моторно превозно средство многократно, а не само в процесния случай. От друга страна, при управлението на нерегистрираното моторно превозно средство в конкретния случай жалбоподателката е нарушила конкретно правило за движение по пътищата и е причинила пътнотранспортно произшествие. Предвид тези отегчаващи обстоятелства деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на нарушение по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП въпреки наличието на изброените от защитника смекчаващи обстоятелства. При това положение няма основание съдът да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като отмени изцяло наложеното административно наказание за обсъжданото нарушение.

От друга страна обаче, съдът констатира, че при индивидуализиране на наказанието наказващият орган е допуснал две нарушения на материалния закон. На първо място, на жалбоподателката е наложено административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, въпреки че тя не е придобивала такова право по предвидения в закона ред. На второ място, в нарушение на правилата по чл.27, ал.2 от ЗАНН административното наказание глоба е определено в максималния предвиден в закона размер от 500 лв., без да бъдат отчетени изброените смекчаващите отговорността обстоятелства и затрудненото материално положение на К.. Изложеното налага да бъде отменено наложеното на жалбоподателката административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, а наложеното административно наказание глоба да бъде намалено от 500 лв. на 200 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

1. ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0268-001581/01.11.2018 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, В ЧАСТТА, с която на М.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл.177, ал.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл.150 от същия закон.

2. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0268-001581/01.11.2018 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, В ЧАСТТА, с която на М.Й.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.38, ал.3 от същия закон.

3. ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-0268-001581/01.11.2018 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, В ЧАСТТА, с която на М.Й.К. е наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.140, ал.1 от същия закон, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 500 лв. (петстотин лева) на 200 лв. (двеста лева) и ОТМЕНЯ наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……..………