Решение по дело №1313/2023 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 487
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20235510101313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Казанлък, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510101313 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.124 ал.1 ал.1 ГПК
Ищцата Д. И. Б., чрез пълномощника си адв.Ц. М., твърди в исковата си
молба, че е абонат на ответното дружество „**********“ЕАД гр.П. с
клиентски номер ******** за имота и в с.Д.С. ул.“*******“ *** и електромер
ф.н.********* с ИТН ********. На ********* г. получила писмо, с което
ответникът я уведомил, че на 02.05.2023 г. извършил проверка на електромера
й, констатирал, че същият е с изгаснал дисплей, не отчитал ел.енергия,
съставил констативен протокол, за който също я уведомил с писмо. В
следствие на неотчетената ел.енергия ответникът и начислил задължение за
периода ********** г. – 02.05.2023 г. в размер на 912.60 лв. и оформил ф-ра
№**********/********* г., като посочил като основание за корекция на
сметката – чл.52 ал.1 т.2 от ПИКЕЕ. След получаване на ф-та подала жалба до
ответното дружество, но ответникът отказал да разгледа случая и намали
сметката. Счита, че не дължи сумата по посочената фактура поради това, че
липсва законово основание за начисляване на процесната сума, тъй като
разпоредбата на чл.52 ал.1 б. от ПИКЕЕ противоречала на ЗЕ, ЗЗД, ЗЗД,
нормите не били част от договора за доставка, поради което не могат да бъдат
основание за намеса в договора и против правата на крайния потребител,
подзаконовите правила нарушавали равнопоставеността на страните, били
нищожни на основание чл.146 ЗЗП. Твърди още, че липсвало нейно виновно
поведение, чиято липса била призната и в писмото от ответника, че
начислената сума била следствие на неизрядно устройство, собственост на
ответника, като отговорността за изправността му била задължение на
електроразпределителното дружество. Ищцата сочи още, че няма достъп до
имота, че електромерът се намирал на табло извън имота и ,до което имал
достъп само ответника и чиято отговорност била заложена в чл.2 ал.2 от ЗЕ,
1
като чл.52 от ПИКЕЕ отново в противоречие със ЗЕ прехвърлял
отговорността от повреда на потребителя. Ищцата оспорва констатациите в
констативния протокол на ответника, оспорва начисляването на сметката по
ф-та. В с.з. от 21.08.2023 г. навежда допълнителни основания за недължимост
на процесната сума, а именно че ответникът не е изпълнил задълженията си
по чл.82 ал.1 т.6 от ЗЕ във връзка с чл.98 ал.1 т.6 от ЗЕ да приеме в общите си
условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, както и наличие на неравноправна клауза в чл.50 ал.1 т.4 от общите
условия на ответника, тъй като същите предвиждат имуществена отговорност
на потребителя без негово виновно поведение. Моли съда да признае за
установено по отношения на ответника, че не му дължи сумата по фактурата,
претендира направените по делото разноски.
Ответникът „**********“, чрез процесуалния си представител
юр.Ирина Колева, оспорва предявения иск. Счита, че са налице всички
предпоставки за преизчисляване на количество ел.енергия, признава, че не е
налице извършено неправомерно вмешателство или въздействие върху
електромера, отчитащ ел.енергия в имота на ищцата. Твърди, че тъй като
СТИ не е измервало цялата доставена ел.енергия, същата е преизчислена на
основание чл.52 ал.1 т.2 от ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума е
изчислена по определена от КЕВР пазарна цена на ел.енергия за покриване на
технологични разходи на ********** ЕАД, в качеството му на оператор на
ел.мрежа – чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ, като ответникът няма нужда да доказва
виновно поведение на ищеца. Поради това ирелевантно за спора е кой е
конкретният извършител. Единственото условие, което предвиждала
разпоредбата, за да възникне правото на корекция е електромерът да не
отчитал ел.енергия. Твърди още, че считано от 04.05.2019 г. са в сила нови
ПИКЕЕ според които количеството ел.енергия вече се извършва от
операторите на съответните електрически мрежи, като най-същественото в
новата нормативна уредба било неотносимостта на изричен ред за
уведомяване на клиентите поради изключването от процеса по „корекция на
сметки“ на крайните снабдители. Сочи съдебна практика. Изяснява подробно
механизма за начисляване на ел.енергия при неизмерено количество такава.
Моли съда да отхвърли предявени иск като неоснователен и недоказан.
Претендира направените разноски.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чиито
заключения съдът кредитира като компетентни и правилни.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното и
прави следните изводи:
В производството по предявения отрицателен установителен иск по
чл.124 ал.1 ГПК, в тежест на отетника е да докаже, че спорното право е
възникнало и съществува, а ищецът - фактите, които го изключват,
унищожават или погасяват.
По делото няма спор, че ищцата е потребител на електроенергия в
имота си, съставяна и снабдявана от електроразпределителната мрежа, чиито
оператор е ответното дружество, както и че от ответното дружество е
извършена проверка на електромера в имота на ищцата на дата 02.05.2023 г.
2
Спорните моменти между страните по спора са дали ответникът е имал
законово основание да начисли процесната сума за заплащане на ищеца, дали
са спазени нормативните изисквания при извършване на проверката и
изчисляване на сумата, както и дали е осъществен пълният фактически състав
за възникване на правото на електроразпределителното дружество да извърши
едностранна корекция на сметката на ищцата, както и дали е спазена
процедурата по изготвяне на констативния протокол и изчисленията по
фактурата.
Към момента на проверката действат приетите от КЕВР /ДВ бр.35
30.04.2019 г./съобразно правомощията и по чл.83 ал.2 изр.2-ро от ЗЕ
подзаконови норми и уреждащи хипотезата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ ПИКЕЕ
правила за измерване на количеството ел.енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която има
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване,
както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези
средства база данни. ПИКЕЕ урежда още и процедурата по осъществяване на
корекция на сметката на потребителя на ел.енергия съгласно чл.104 а ал.2 т.5
и чл.98 а ал.2 т.6 от ЗЕ.
При анализ на относимата към спора правна регламентация се извежда
че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неточно и/или неизмерена ел.енергия.
Следователно, в раздел IX на ПИКЕЕ е регламентиран редът т.е. техническата
процедура по установяване на неизмерена, неточно измерена ел.енергия, но
не и възникването на отговорност за крайния потребител на ел.енергия.
Възникването на отговорност и коригиране на неговата сметка е предвидено
в чл.53-54 от ОУ както и чл.28 ОУ на ЕВН ЕС.
Крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът, е обвързан от
договорно правоотношение с крайния снабдител, като договорната връзка
възниква по реда на чл.98 а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се
уреждат както от законовата регламентация, така и от общите условия на
крайния снабдител. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя
и ответното дружество. Чл.50 от ПИКЕЕ урежда, че операторът има право
единствено да извършва изчисленията не и да коригира сметката на крайния
снабдител. Това налага извода, че задължение за плащане по корекция на
сметка може да възникне само въз основа на договор, за което се изисква
виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие върху електромера
по делото не се твърди от ответника, напротив даже се признава, че не е
извършено.
С извършването на корекция на потребеното количество
електроенергия и нейното остойностяване, дружеството ответник на практика
въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният
остава задължен да плати парична равностойност на количеството ел.енергия,
неизмерена за предходен период. Това води до извода, че ищецът-потребител
дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По
същество това означава да се ангажира неговата договорна отговорност.
Съгласно чл.81-82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен
характер, а в настоящото производство вина на потребителя нито се твърди,
нито се доказа.
3
Поради това съдът намира за несъстоятелни доводите на ответното
дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна
уредба на Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като
предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В
този смисъл разпоредбите на чл.104 – 107 от Закона за енергетиката не
въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението
при договорните задължения. Посочените разпоредби на Закона за
енергетиката регламентират само съдържанието на общите условия за пренос
и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички
останали въпроси, включително и тези по неизпълнението, намират
приложение чл.79-82 от ЗЗД.
Съдът намира, че процесната сума е неоснователно начислена на
ищцата и поради обстоятелството, че съобразно чл.89 т.4 чл.116 и чл.120 от
Закона за енергетиката ,средството за търговско измерване е собственост на
ответника, което го монтира на определено от него място, стопанисва и
поддържа технически изправно. Достъп имат само служителите, без такъв да
е предоставен на потребителите. Следователно, основната отговорност по
поддръжката на устройство по законов път е възложена имено на
електроснабдителното дружество, без да е възможно да се ангажира
поведение на купувача на ел.енергия, тъй като неговото изискуемо поведение
е за бездействие. Тези отговорности на ответното дружество са конкретно
проявление на принципа на защита на потребителя в чл.2 ал.2 от Закона за
енергетиката. В нарушение на този принцип са нормите на ПИКЕЕ, които
прехвърлят риска от последиците дори от елементарна повреда от
отчитащото устройство като отговорност на потребителя. /в този смисъл Р-е
№300/18.10.2022 г. на Окр.съд Хасково/.
От друга страна правилата на ПИКЕЕ противоречат на договорната
същност на отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето на
спора лице и я модифицират в полза на ответното дружество. Същите не са
част от договора за доставка на електроенергия, но въпреки това са основание
за намеса в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на пар.1
т.3б, т.27 г от ДР на Закона за енергетиката.
Самият Закон за енергетиката в чл.2 ал.2 и пар.1 т.3т.41б от ДРЗЕ като
специален закон, признава на купувачите на ел.енергия статута на
потребители в урежданите обществени отношения. Този статут им гарантира
прилагане на нормите на ЗЗП, за да може правилото на чл.2 ал.2 от Закона за
енергетиката да се прилага ефективно.
Изложеното обосновава извод, че подзаконовите правила, на които е
издадена процесната фактура за корекция на сметка нарушават
равнопоставеността на страните, които са страни по материално правно
договорно отношение и накърняват правата на купувача на ел.енергия като
потребител, тъй като дават възможност едностранно и произволно право на
оператора да определя заплащането на суми от потребител, срещу които не е
доставил ел.енергия, водят до ограничаване на законовите права на
потребителя спрямо оператора при неизпълнение или неточно изпълнение на
договорните задължения, поставят изпълненията на задълженията на
оператора в зависимост само от неговата воля, създават задължение за
купувача на ел.енергия да заплати високо обезщетение, водят до
4
невъзможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения. Тези
хипотези са обхванати от чл.143 от ЗЗП и съставляват при всички случаи
неравноправни клаузи за потребителя, тъй като не отговарят на изискванията
за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни правила,
превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са нищожни на
основание чл.146 от ЗЗП и не следва да се прилагат, предвид задължението на
съда да следи за неравноправни клаузи. / в този смисъл Р-е №89/06.04.2023 г.
на Окр.съд Хасково/.
Съдът не споделя и наведените в отговора възражения, че вече не
намирала приложение практика на съдилищата, че е отпадало задължението
на крайния снабдител да уведоми абоната при корекция на сметката му.
С изменението на чл.98 а, ал.1 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, за крайния
снабдител е възникнало задължение да предвиди ред за уведомяване на
абоната при корекция на сметката му за минал период. В чл.98 а ал.1 т.6 от ЗЕ
/в сила от 12.07.2012 г. /изрично е предвидено, че общите условия на крайния
снабдител задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на сметката му съгласно чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. В действащите
общи условия на договора за доставка на ел.енергия обаче не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката му.
Ответното дружество, чиято доказателствена тежест за установяване на
фактическия състав на претендираното право да извърши едностранна
корекция на сметка не установява да е изпълнило задължението си да
предвиди ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, поради което следва да
се приеме, че не е осъществен фактическият състав пораждащ правото
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при хипотезите на чл.98
ал.1 т.6 ЗЕ ба/ и бб/ така Р-е по гр.д. №5198/2019 г. РС-Стара Загора/.
Съдът намира, че в настоящия случай не е спазена и процедурата по
установяване на неотчитане на ел.енергията на електромера за имота на
ищцата, а именно не е спазен редът и формата за съставяне на протокола за
констатация от ответното дружество. Констативният протокол е предмет на
извънсъдебна процедура и при наличие на съдебен спор, като частен
свидетелстващ документ подлежи на пълно и главно доказване по правилата
на ГПК, което не е извършено в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ал.1 от ПИКЕЕ операторът на
съответната мрежа съставя констативен протокол, а съгласно разпоредбата на
ал.3 на същия член, при отсъствие на ползвателя протоколът се подписва от
представител на оператора и един свидетел, който не е служител на
оператора. В настоящия случай няма категорични доказателства, че
ползвателят е търсен и не е намерен. Видно от показанията на разпитания по
делото свидетел Х. Ц. Г. – служител на оператора, не може да се направи
категоричен извод, че е изпълнено задължението първо да е потърсен
ползвателят. Свидетелят не помни дали е имало звънец на вратата, заявява, че
„по принцип звънели“, че „ако е имало звънец, сме звънели на адреса“.
Свидетелят не дава конкретни показания, че точно за тази проверка е
потърсен ползвателят и не е намерен. На проверката е присъствал и свидетел,
който съгласно показанията на представителя на оператора бил „резервен
5
свидетел“, той беше с нас „винаги го водим“. Бил от фирма „**********“.
Въпреки, че в разпоредбата на чл.49 ал.3 няма изискване от къде да бъде
осигурен свидетелят на оператора, то използването на „резервен свидетел“ за
всички случаи и при всички проверки буди сериозни съмнения относно
пристрастността и констатациите в протокола и води до опорочаване на
процедурата по съставянето му. Съдържанието на протокола в нито една
хипотеза не доказва и виновно поведение от страна на потребителя, довело до
техническа аномалия – в случая „изгаснал дисплей и неотчитане на
ел.енергия“, каквато е същността на доказване в настоящото производство.
Опорочаването на процедурата по констатацията на фактическото
състояние на електромера води и до неотносимост на изчисленията относно
дължимостта на сумата по фактурата, тъй като няма категорични
доказателства, че действително електромерът е бил повреден.
Дори и представената по делото съдебно-техническа експертиза да дава
заключение, че сумите по процесната фактура са начислени правилно и
съгласно методиката за остойностяването при спазване на чл.52 ал.1 т.2 ал.3
от ПИКЕ, то същата не може да бъде основание за дължимост на сумата, тъй
като редът по съставяне на протокола е опорочен, а експертизата е изготвена
по съставения констативен протокол . Поради това посочените в същата суми
са изчислени в резултат на предположение, а не на категорично
доказателство, че констатациите в протокола са верни.
Предвид изложеното, съдът намира, че дори и да приемем, че
законовите разпоредби да оправомощават ответното дружество да коригира
сметките за ел.енергия за минал период, то не са спазени законовите
изисквания, за да се приеме, че правилно и коректно дружеството е
извършило корекцията и в настоящия съдебен спор ответникът не успя да
докаже, че са налице всички елементи, за да възникне посоченият от него
правопораждащ факт, а имено – че процесната сума е начислена правомерно.
Поради това съдът счита, че ответното дружество неправомерно е
начислило на ищцата процесната сума и предявеният иск се явява
основателен и доказан.

С оглед уважаване на иска на ищеца, на същия следва да бъдат
присъдени и направените от него по делото разноски възлизащи на 500 лв. за
адв. възнаграждение и 50 д.т. Съдът не възприема направеното възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение за процесуално представителство по
делото на ищеца, тъй като защитата по делото изисква познаването на
множество, различни по предмет нормативни актове, специфична материя и
множество съдебна практика, а и съдебните заседания по делото са две.

Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Д. И. Б.
ЕГН********** с. Д.С. ул. „*******“ ***, че не дължи на „**********“ЕАД
6
ЕИК ******** гр. П. ул. „****** представлявано от З.О.Б. С.З.В. сумата от
912.60 лв. /деветстотин и дванадесет лева и шестдесет ст./ /представляващи
дължима сума за установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количество ел.енергия за периода ********** г. – 02.05.2023 г. за електромер
********* по фактура **********/********* г.

ОСЪЖДА „**********“ЕАД ЕИК******** гр. П. ул. „******
представлявано от З.О.Б. и С.З.В. ДА ЗАПЛАТИ НА Д. И. Б. ЕГН **********
с. Д.С. ул.“*******“ *** сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лв. съдебни
разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Стара Загора в 14
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7