№ 2911
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100513329 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на А. Й. М., подадена чрез особен представител
адв. К. А., срещу решение № 20051009/01.08.2022 г. по гр.д. № 61150/2018 г. по описа
на СРС, 127 състав, с което са уважени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, предявени от „Йеттел България“ ЕАД срещу А.
Й. М. за установяване на дължимостта на вземанията, за които в полза на ищеца срещу
ответника в производството по ч.гр.д. № 43618/2017 г. по описа на СРС, 127 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2017 г., както следва: сумата в
размер на 43,68 лв., представляваща стойността на абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 17.12.2013 г. с
предпочетен номер *******, за периода от 10.07.2014 г. до 09.09.2014 г.; сумата в
размер на 149,34 лв., представляваща стойността на абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 16.01.2014 г. с
предпочетен номер *******, за периода от 10.07.2014 г. до 09.09.2014 г.; сумата в
размер на 35,10 лв., представляваща стойността на абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 04.04.2014 г. с
предпочетен номер *******, за периода от 10.07.2014 г. до 09.09.2014 г.; сумата в
1
размер на 11,83 лв., представляваща стойността на абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 09.06.2014 г. с
предпочетен номер *********, за периода от 10.07.2014 г. до 09.09.2014 г.; сумата в
размер на 24,17 лв., представляваща стойността на абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 17.06.2014 г. с
предпочетен номер *******, за периода от 10.07.2014 г. до 09.09.2014 г.; ведно със
законната лихва върху всяка една от посочените суми за периода от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.06.2017 г., до
погасяването.
Жалбоподателят – А. Й. М. (представлявана от особен представител), твърди, че
обжалваното решение е неправилно. Оспорва, че ищецът е бил активно
материалноправно легитимиран да претендира сумите за потребени мобилни услуги,
тъй като ответникът не е уведомен за настъпилото правоприемство между „Теленор
България“ ЕАД и „Космо Мобайл България“. Счита, че не е използвал мобилни услуги,
които да възлизат на претендираните суми. Твърди също така, че част от задълженията
са погасени по давност. Ето защо, моли решението да бъде отменено, като исковете
бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата – „Йеттел България“ ЕАД, счита първоинстанционното
решение за правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Йеттел България“ ЕАД с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните са налице облигационни отношения по:
договор за мобилни услуги от 17.12.2013 г. с предпочетен номер *******, договор за
мобилни услуги от 16.01.2014 г. с предпочетен номер *******, договор за мобилни
услуги от 04.04.2014 г. с предпочетен номер *******, договор за мобилни услуги от
09.06.2014 г. с предпочетен номер *********, договор за мобилни услуги от 17.06.2014
г. с предпочетен номер *******. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата цена
за предоставените мобилни услуги по договорите, както следва: сумата в размер на
43,68 лв., представляваща стойността на абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 17.12.2013 г. с
предпочетен номер *******, за периода от 10.07.2014 г. до 09.09.2014 г.; сумата в
размер на 149,34 лв., представляваща стойността на абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 16.01.2014 г. с
2
предпочетен номер *******, за периода от 10.07.2014 г. до 09.09.2014 г.; сумата в
размер на 35,10 лв., представляваща стойността на абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 04.04.2014 г. с
предпочетен номер *******, за периода от 10.07.2014 г. до 09.09.2014 г.; сумата в
размер на 11,83 лв., представляваща стойността на абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 09.06.2014 г. с
предпочетен номер *********, за периода от 10.07.2014 г. до 09.09.2014 г.; сумата в
размер на 24,17 лв., представляваща стойността на абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 17.06.2014 г. с
предпочетен номер *******, за периода от 10.07.2014 г. до 09.09.2014 г. Ето защо, по
заявление на ищеца в производството по ч.гр.д. № 43618/2017 г. по описа на СРС, 127
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2017 г. Същата е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето защо и с оглед
указанията на съда ищецът е предявил искове с правно основание чл. 422 ГПК за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 43618/2017 г. по описа на СРС, 127 състав.
Претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до погасяването, както и разноските по делото.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.
За основателност на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните са налице
сочените в исковата молба договори за мобилни услуги, в изпълнение на които е
предоставил на ответника мобилни услуги с цена в размер на претендираните суми.
Особеният представител на ответника оспорва, че между страните са налице
договори, както и че ищецът е предоставил мобилни услуги с цена в размер на
претендираните суми.
Във връзка с релевираните оспорвания въззивната инстанция намира следното:
По делото са представени договор за мобилни услуги от 17.12.2013 г. (за
мобилен номер *******); договор за мобилни услуги от 16.01.2014 г. (за мобилен
номер *******); договор за мобилни услуги от 04.04.2014 г. (за мобилен номер
*******); договор за мобилни услуги от 09.06.2014 г. (за номер *********), договор за
мобилни услуги от 17.06.2014 г. (за мобилен номер *******), сключени между „Космо
България Мобайл“ ЕАД, впоследствие с наименование „Теленор България“ ЕАД и със
сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД, от една страна, и А. Й. М., от друга
страна. Видно от същите, ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на
ответника срещу заплащане – абонамента такса, дължима ежемесечно, а за услугите,
3
които не се включват в месечния абонамент – по съответната ценова листа, приложима
за всеки от абонаментните планове.
За доказване на изпълнението на задължението на мобилния оператор да
предостави договорените мобилни услуги, цената на които е предмет на исковете, са
представени издадени справки за потреблението на мобилни услуги, въз основа на
които са издадени фактурите. За процесните периоди са издадени фактура №
**********/10.08.2014 г., фактура № **********/10.09.2014 г., фактура №
**********/10.11.2014 г. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза,
при анализиране на данните за процесните мобилни номера в системата на „Йеттел
България“ ЕАД се установява, че е налице потребление на далекосъобщителни услуги,
като са извършвани разговори и са изпращани на кратки текстови съобщения.
Освен това, съгласно договорите задължението на мобилния оператор е да
предостави достъп до мрежа за мобилни услуги за посочените в исковата молба и
представените по делото договори предпочетени номера. Характерът на абонаментната
такса е такъв, че предполага заплащането срещу предоставен достъп до мрежата.
Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса,
съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия.
Абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и
срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е
сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка
на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на
договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения
достъп и да използва услугите на мобилния оператор, или не. При всички случаи обаче
той ще дължи уговорената абонаментна такса.
Следователно, на базата на представените по делото писмени доказателства и
заключението на съдебното-техническата експертиза се установява, че ищецът е
предоставил реално мобилни услуги на ответника, цената на които претендира,
доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, чрез които да се опровергае
доказателствената стойност на представените справки за потребени мобилни услуги и
фактури. Ищецът е изпълнил задълженията си по процесните договори, като е
предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването ѝ от последния.
Неоснователно е възражението на въззивника, че не е уведомен за настъпилото
правоприемство при доставчика на мобилни услуги. Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, в конкретния случай се касае за универсално
правоприемство, за настъпването на което нито праводателят, нито правоприемникът
имат задължение да уведомяват длъжниците.
Неоснователно е и възражението за давност, релевирано от ответника.
Доколкото процесните задължения са периодични и са за периода от 10.07.2014 г. до
4
09.09.2014 г., до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
30.06.2017 г., от който момент се считат предявени исковете по чл. 422 ГПК, не е
изтекъл 3-годишният давностен срок, с който се погасяват задълженията, съответно –
давностният срок е прекъснат.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД за установяване дължимостта на цена за мобилни услуги се явяват
основателни.
При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди
сумата в размер на 600 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20051009/01.08.2022 г. по гр.д. № 61150/2018 г.
по описа на СРС, 127 състав.
ОСЪЖДА А. Й. М., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5