Р Е Ш Е Н И Е-ДОПЪЛНИТЕЛНО
гр. Каварна, 27.09.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Каварненски районен съд, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 773 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250, ал.3 във вр. с чл.78, ал.1 и ал.8, пр.1 от ГПК, и във вр. с чл.36, ал.1, 2 и 3 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./ във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. на /ВАС/.
Образувано е по молба на ищеца ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите на основание чл.31, ал.1 от ГПК чрез пълномощника си Ж.И.Ж.- областен управител на Област Д., адрес: гр.Д., ул.„Н. №*, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт С.В.А., в която иска съдът да допълни постановеното позитивно за него свое първоинстанционно Решение № 91/23.07.2012г. в частта му за разноските, които са поискани изрично с представения списък съгласно чл.80 от ГПК, с пледоарията на процесуалния му представител- юрисконсулт и с писмената му защита.
При извършената размяна на книжа по реда на чл.248, ал.2 във вр. с чл.131- 133 от ГПК, в законния 1- седмичен срок ответникът е подал писмено възражение и е оспорила искането. Изтъква, че процесуалния представител на ищеца не е определил размера на претиндираното от него възнаграждение. На следващо място изтъква, че по делото не били представени доказателства, че такова възнаграждение било заплатено от ищеца – работодател на процесуалния представител.
Моли молбата на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнагражеднение да бъде отхвърлена.
След като се запозна с изложеното в Молбата, с постановеното Решение и със събраните по делото доказателства и материали, и като взе предвид приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното:
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКАНЕТО:
Действително съдът не се е произнесъл в мотивите и диспозитива на постановеното си изцяло позитивно за ищеца и съответно изцяло негативно за ответника първоинстанционно Решение, по отношение на претендираните от ищеца и направени от него разноски по делото, поради което следва да направи това с настоящото си допълнително Решение по реда на чл.250, ал.3 във вр. с чл.78, ал.1 и ал.8, пр.1 от ГПК.
Поради което искането на ищеца за заплащане на направените разноски е своевременно направено, същото е процесуално допустимо, и по него съдът следва да се произнесе по същество.
ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКАНЕТО :
Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК предвижда, когато искът се уважава в полза на ищцовото юридическо лице/ЮЛ/- какъвто е настоящия случай, ответникът да бъде осъден да му заплати и съответното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет- гр.София.
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Устройствен
правилник на областните администрации, приет с ПМС № 121 от 5.07.2000 г., обн.,
ДВ, бр. 57 от 14.07.2000 г., в сила от 14.07.2000 г., изм., бр. 88 от
12.10.2001 г., в сила от 15.10.2001 г., приет на основание чл. 58 от Закона за
администрацията: « Областната администрация е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище - населеното място, административен център на
областта...» Според такста на
чл.4, ал.1: « Областната администрация се ръководи и
представлява от областния управител...»
Съдът приема,
че отговорността за разноски е облигационно правоотношение, което произтича от
процесуалния закон и е уредено от него, като в настоящия казус хипотезата на
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е уредена
в чл. 78, ал. 8 ГПК. Според чл. 32 ГПК
представители на страните по пълномощие могат да бъдат и юрисконсултите - т. 3.
Те са в трудови правоотношения с юридическото лице, което трудово
правоотношение е неотносимо към правото на присъждане
на разноски. Достатъчно е юрисконсулта да е упълномощен от лицето, в чиято
структура се намира органът, който е издал административния акт.
Възнаграждението се присъжда не на юрисконсулта, а на юридическото лице, в
чиято структура е издателят на акта. Задължението за разноски за страната
произтича от неоснователно предизвикания правен спор, поради което не може да
бъде поставено в зависимост от качеството й в процеса - на ищец или на
ответник.
Съдът счита, че с оглед обстоятелството, че се касае до адвокатско възнаграждение на защитавалия ищцовото ЮЛ юрисконсулт на трудов договор/какъвто е настоящия случай/, за разлика от реалното заплащане на възнаграждението на адвоката по чл.36, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАдв., в случая такова предварително заплащане не е необходимо да е налице за юрисконсулта на ищцовото ЮЛ по аргумента на чл.36, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗАдв.
Размерът на това възнаграждение следва да е съобразен с размера на уважения изцяло иск в размер на 15000/петнадесет хиляди/ лева, което съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представлява адвокатско възнаграждение в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лв. В същото време Съдът приема, че следва да се съобрази с претендирания от ищеца размер на възнажраждение, определяем според цитираната от него правна норма – чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет/ лв.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.250, ал.3 във вр. с чл.78, ал.1 и ал.8, пр.1 от ГПК, и във вр. с чл.36, ал.1, 2 и 3 от ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС- С., Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Л. АД, със седалище и адрес на управление с.Т., к.к. Б.Л. Административен офис, per. по ф. д. ** по описа на ДОС, ЕИК**, представлявано от Д.С.М., С ЕГН:**********, да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите на основание чл.31, ал.1 от ГПК чрез пълномощника си Ж.И.Ж.- областен управител на Област Д., ядрес: гр.Д., ул.„Н. №*, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт С.В.А. сумата от 150/сто и петдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт.
НАСТОЯЩОТО решение ДОПЪЛВА и е неразделна част от решение № 91/23.07.2012г. на Районен съд – гр. К., постановено по гр. дело № 773/2011 г.
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: