№ 102
гр. Стара Загора, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
в присъствието на прокурора М. М. Н.
като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225500600404 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 38 от 18.04.2022 г., постановена по н.о.х.д. №
2044/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият ИВ. Д.
ИВ. е признат за виновен в това, че на 12.02.2019 г. по път III-55043, до
гробищен парк, в с. Калояновец, общ. Стара Загора, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като принудил Диян Н. Запрянов да спре управлявания от
него лек автомобил марка „Дачия“, рег. № РВ 9846 ТС, отворил предна лява
врата на автомобила, управляван от Запрянов и извикал към него и спътника
му Георги Атанасов Атанасов – „Дайте си телефоните“, ударил с метални
клещи, тип „керпеден“ по стъклото и по вътрешната страна на предна лява
врата на автомобила и заплашил Диян Н. Запрянов с думите „Ще ти извадя
зъбите”, като деянието е извършено при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. СТ 5270 РВ,
поради което и на основание чл.325 ал.3, пр.1, във вр. с ал.1 от НК и чл.55,
ал.1, т.2, б.„б“ от НК е осъден на „пробация” с пробационни мерки:
1
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с
периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от шест месеца.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият
ИВ. Д. ИВ., който я е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. С.Ч..
Жалбоподателят И. твърди, че присъдата е неправилна и постановена в
нарушение на материалния закон, че съдът не се е съобразил със събраните по
делото доказателства, с възраженията на защитата невиновността му и
искането да му се наложи наказание по УБДХ. Моли въззивния съд да отмени
обжалваната присъда и да го оправдае по първоначално повдигнатото му
обвинение. Алтернативно, ако въззивният съд прецени, че е извършил
административно нарушение, да му наложи административно наказание
глоба по УБДХ. Съображения за това са изложени в жалбата и в пледоарията
на адв. С.Ч..
Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата
оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 2044/2021 г. по описа на
Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери
изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено
следното:
Жалбата на ИВ. Д. ИВ. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и
постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното
престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за
правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за
установени, се подкрепят от доказателствата по делото.
С оглед доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие по
н.о.х.д. № 2044/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд,
първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че
жалбоподателят И. е извършил престъплението по чл.325, ал.3, пр.1, във вр.с
ал.1 от НК.
Жалбоподателят И. твърди, че по делото няма доказателства, че е
извършил деянието с цел да демонстрира явно неуважение към обществото.
2
Счита, че районният съд неправилно е тълкувал събраните по делото
доказателства, от които не може да се направи обоснован извод за неговата
вина. Излага съображения, че не е извършил т.нар. „пътно хулиганство”.
Моли съда да отмени осъдителната присъда и да го оправдае.
Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил твърдението на
подсъдимия И., че не е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.325, ал.3, пр.1, във вр. с
ал.1 от НК. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел
горното твърдение за защитна позиция на подсъдимия И., тъй като то се
опровергава от събраните в хода на наказателното производство гласни,
писмени и веществени доказателства, преценени в тяхната съвкупност.
Районният съд е направил подробен и задълбочен анализ на
посочените по-горе доказателства, като е изложил защо и на кои свидетелски
показания дава вяра, като изчерпателно е обсъдил гледната точка на всяка
една от страните.
Въз основа на всестранното и прецизно обсъждане на
доказателствената маса, районният съд е приел за установена фактическата
обстановка по делото. Въззивният съд изцяло споделя както нея, така и
изложените от първата инстанция логически и правни изводи за
инкриминираното деяние.
А именно, че свидетелите Диян Н. Запрянов и Георги Атанасов
Атанасов работели в „Ди енд Ви консулт“ ООД, гр. Пловдив.
На 12.02.2019 г., по повод служебните си задължения, свидетелите
Запрянов и Атанасов пътували със служебния автомобил, ползван от
работодателя им – лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстер“, с рег. № РВ
9846 ТС.
Около 9.00 ч. същия ден автомобилът, управляван от свидетеля
Запрянов, се движел по път III-55043 – през с. Ракитница в посока към с.
Калояновец, общ. Стара Загора. Свидетелят Атанасов бил на предната дясна
седалка.
По същото време пред тях, с около 30 км/ч., се движил товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № СТ 5270 РВ, управляван
от подсъдимия И..
3
След изхода на с. Ракитница, в посока с. Калояновец, свидетелят
Запрянов предприел изпреварване на управлявания от подсъдимия И.
автомобил, който се движил в средата на пътното платно. Същото било с
дупки и неравности и тъй като нямало достатъчно място за разминаване
между двата автомобила, Запрянов подал звуков сигнал на И. да се прибере
вдясно. След това свидетелят Запрянов завършил изпреварването и
продължил движението си в посока с. Калояновец. По повод на тази маневра,
предприета от Запрянов, подсъдимият И. рязко отбил вдясно, при което
огледалото на автомобила му контактувало с растителността край пътя.
Подсъдимият И. се ядосал от това, както и от разливането на горещ
чай, който бил на стойка до него, върху пътуващите в колата му две кученца
порода „мини йорки”. Тогава, с управлявания от него автомобил,
подсъдимият застигнал автомобила, управляван от Запрянов, изпреварил го и
веднага след това предприел рязко спиране. Това принудило свидетеля
Запрянов също да спре.
След това подсъдимият И. отново потеглил. Свидетелят Запрянов
потеглил след него.
При достигане на разклона за с. Арнаутито, преди с. Калояновец,
подсъдимият И. извършил маневра – т.нар. „дрифт”, като завъртял
управлявания от него автомобил в посока наляво по пътното платно.
По същото време автомобилът, управляван от свидетеля Запрянов,
се приближавал към въртящия се автомобил на И. и едва не настъпил сблъсък
между двете превозни средства. Запрянов успял да заобиколи автомобила на
И., след което продължил движението си в посока с. Калояновец.
В района на гробищния парк до с. Калояновец подсъдимият И.
отново застигнал автомобила на свидетеля Запрянов, изпреварил го и го
принудил да спре, като задействал спирачната система на управлявания от
него товарен автомобил.
Веднага след това подсъдимият И. излязъл от автомобила си и
тръгнал към спрелия автомобил, в който били свидетелите Запрянов и
Атанасов, като държал в ръката си метални клещи тип „керпеден“.
Двамата свидетели се притеснили от заплашителното поведение на
подсъдимия и по тази причина Атанасов позвънил на тел.112, след което
4
затворил.
В същото време подсъдимият И. стигнал до автомобила, в който
били Запрянов и Атанасов, отворил предната му лява врата и им извикал:
„Дайте си телефоните!“, тъй като докато пътували видял, че го снимат с
телефон. След това подсъдимият И. почукал с носения от него керпеден по
стъклото и по кората на предната лява врата на автомобила и казал на
свидетеля Запрянов, че „ще му извади зъбите“.
Подсъдимият И. казал на свидетелите Запрянов и Атанасов да
звънят на тел.112.
На мястото пристигнал полицейски екип от Второ РУ на МВР –
Стара Загора – това били свидетелите Димчо Василев Василев и Иван
Стоянов Колаксъзов.
Подсъдимият И. и свидетелите Атанасов и Запрянов били заведени
във Второ РУ на МВР – Стара Загора, където на двамата водачи били
съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР.
Всичко това се установява по категоричен начин от събраните по
делото доказателства – гласни (показанията на свидетелите Запрянов,
Атанасов, Василев и Колаксъзов и отчасти – обясненията на подсъдимия И.),
писмени (протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР) и веществени (CD
със запис от тел.112).
Районният съд е обсъдил гореописаните доказателства, съпоставил
ги е и приел за безспорно установена изложената по-горе фактическа
обстановка.
Въззивният съд не възприема като основателни възраженията на
жалбоподателя И., че при постановяван на обжалваната присъда районният
съд не е съобразил със събраните по делото доказателства и с неговите
възражения относно причините за поведението му.
В мотивите на обжалваната присъда районният съд подробно и
задълбочено е обсъдил тезата на подсъдимия И., че действията му са
продиктувани от личен мотив, и е изложил своите правни изводи по този
въпрос. Същите са правилни, законосъобразни и съобразени с трайната
съдебна практика, поради което въззивният съд изцяло ги възприема.
Действията на подсъдимия И., описани в обвинителния акт и
5
установени в хода на съдебното следствие, представляват непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение
към обществото и са извършени при управляване на моторно превозно
средство.
Обстоятелството, че страните в конфликта (И., от една страна, и
Запрянов и Атанасов, от друга страна) са нямали претенции един към друг
впоследствие, изтъкнато от защитата, не може да се приеме като аргумент за
това, че деянието на подсъдимия И. е несъставомерно.
Въззивният съд не може да сподели и възражението на
жалбоподателя И., че действията му не са предизвикали възмущение у
присъстващите. Свидетелите Запрянов и Атанасов са категорични, че
поведението на подсъдимия И., което е било в разрез с общоприетото
поведение, ги е изненадало, притеснило и уплашило, което личи и от
действията им (спиране на пътя и обаждане на тел.112). Даже свидетелят
Запрянов заявява: „Аз бях блокирал и не можах да кажа нищо, когато тръгна
с ключа към мен” (л.33, стр.2 – долу, от н.о.х.д. № 2044/2021 г. по описа на
Старозагорския районен съд).
Предвид гореизложените съображения, районният съд е
квалифицирал деянието на подсъдимия И. по чл.325, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1
от НК и е приел, че са налице обективните и субективните съставомерни
признаци на това престъпление. Поради това въззивният съд счита, че са
несъстоятелни съображенията на защитата в подкрепа на становището, че
районният съд е нарушил разпоредбите на чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК.
Обосновано, законосъобразно и правилно, въз основа на
установената фактическа обстановка по делото, районният съд е приел, че
действията на подсъдимия И., предмет на наказателното производство,
осъществяват състава на престъплението хулиганство по чл.325, ал.3, пр.1,
във вр. с ал.1 от НК, а не на дребното хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от
УБДХ. Подсъдимият И. на няколко пъти е препречвал пътя на непознатите за
него свидетели Запрянов и Атанасов, отправил се е към тях с метални клещи
тип „керпеден“ и е извършил поредица от неприемливи и застрашаващи ги
действия – отворил е вратата на автомобила им, удрял е с клещите по
стъклото и по кората на предната лява врата на автомобила им и им е
отправял закани. Това са все действия, които са непристойни, които грубо
6
нарушават обществения ред и които изразяват явно неуважение към
обществото.
Поради това въззивният съд счита, че алтернативното искане на
жалбоподателя И. – при преценка, че е извършил административно
нарушение, да му бъде наложено наказание глоба по УБДХ, е неоснователно.
Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието на
подсъдимия И. по чл.325, ал.3, пр.1, във р. с ал.1 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени: трудовата и
семейната ангажираност на подсъдимия; конкретните обстоятелства на
развилата се ситуация; това, че подсъдимият дава обяснения и изразява
съжаление за случилото се, че е поднесъл е извиненията си на Запрянов за
случилото се още в РПУ и че е предложил обезщетение.
Отегчаващо вината обстоятелство е това, че подсъдимият е
осъждан.
За престъплението по чл.325, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1 от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години и лишаване
от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Въз основа на всичко изложено районният съд правилно е
преценил, че са налице основанията за приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от
НК, а именно – че са налице са многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание е
твърде тежко за подсъдимия И..
Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на
районния съд и счита, че с наказание „пробация” с пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с
периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от шест месеца, ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК.
Въззивният съд счита, че така наложеното наказание е справедливо
и съответства както на обществената опасност на извършеното деяние, така и
на личността на дееца и неговата обществена опасност, която не е висока.
На основание чл.55 ал.3 от НК районният съд не е наложил на
7
подсъдимия И. по-лекото наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК, което законът е
предвидил наред с наказанието лишаване от свобода по чл.325, ал.3, пр.1, във
вр. с ал.1 от НК. Правилна и справедлива е тази преценка на районния съд,
който наред с всички данни за личността на подсъдимия, е взел предвид и
това, че шофирането е източник на доходи за него и семейството му.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира
основания за отмяна или изменение на присъдата.
Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на
ИВ. Д. ИВ. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
постановената присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 38 от 18.04.2022 г., постановена по
н.о.х.д. № 2044/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8