№ 1113
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100507353 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20238525 от 29.10.2020г., постановено по гр.дело №16008/2014г. по описа
на СРС, ГО, 124 с-в е признато за установено по отношение на Т. А. Х. с ЕГН:**********,
че Т. И. М. с ЕГН:********** и М. П. М. с ЕГН:********** са собственици по наследство
на апартамент №****, ж.к.“Връбница- 2“, с площ от 74,16кв.м., състоящ се от две стаи,
трапезария, кухня- бокс, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.2815.2895.2.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 68134.215.2895.2.22, под
обекта- 68134.215.2895.2.19, над обекта- 68134.215.2895.2.27, и на основание чл.108 ЗС
ответницата е осъдена да предаде на ищците владението на същия имот, както и да им
заплати по 267,09 лева на всеки от тях- разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК въззивна жалба от ответника по делото Т. А. Х.. Жалбоподателката поддържа, че е била
лишена то процесуална защита, тъй като процесуалният и представител не бил намерен на
адреса му. Други пороци на решението във въззивната жалба и в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК не са посочени. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищците оспорват същата и молят
решението на СРС да бъде потвърдено изцяло, като излагат подробни съображения за
1
неговата правилност. Претендират разноски.
Подадена е частна жалба срещу разпореждане от 02.02.2021г., с което е оставена без
уважение молба от 09.11.2020г. за отмяна на определението, постановено в открито съдебно
заседание от 15.10.2020г., с което е даден ход по съществото на спора. В частната жалба са
изложени твърдения, идентични с тези във въззивната жалба.
В подадения отговор на частната жалба ищците оспорват същата като неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата. В настоящия случай въззивният състав приема, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Изложените доводи за допуснати процесуални нарушения и ограничаване правото на
защита на ответницата са неоснователни. Препис от исковата молба е връчен лично на
ответницата на 09.06.2014г. и същата е подала отговор на 11.07.2014г. Предявила е
насрещен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, който е изпратен по подсъдност на СГС
и производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. С
решение от 28.06.2017г. по описа на СГС, І-6 състав, влязло в сила на 26.11.2018г. искът с
правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е отхвърлен. За откритото съдебно заседание на
15.10.2020г. ответницата е призована лично на 07.07.2020г. (л.133 от първоинстанционното
производство), не се е явила и не е изпратила процесуален представител. Предвид
процесуалното поведение на страните първоинстанционният съд правилно е приел делото за
изяснено от фактическа страна и е дал ход на устните състезания.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни доводи срещу правилността на
решението, поради което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на
материалния закон то не може да бъде отменено и следва да се потвърди в съответствие с
разпоредбата на чл.272 ГПК. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по
реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в
случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни
материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от
фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, като препраща към
мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено от фактическа страна.
2
До изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК за обжалване на първоинстанционното
решение подадената от страната бланкетна въззивна жалба може да бъде допълвана с
всякакви доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи произнасяне. По
допълнения, които са направени след изтичане на срока за въззивно обжлаване, въззивният
съд е длъжен да се произнесе само ако те касаят валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради неправилно
приложение на императивна материалноправна норма. В случая подадената въззивна жалба
е бланкетна и допълнения не са направени както в срока по чл.259, ал.1 ГПК, така и след
това.
Подадената от ответницата частна жалба е срещу протоколно определението,
постановено в откритото съдебно заседание от 15.10.2020г., с което се дава ход по
съществото на спора, което не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението за
даване ход на устните състезания по смисъла на чл.149, ал.1 ГПК не прегражда по
нататъшното развитие на производството, тъй като след него следва определение по чл.149,
ал.2 ГПК за обявяване на устните състезания за приключени и постановяване на съдебно
решение. За това определение не е изрично предвидена възможност за самостоятелно
оспорване. Ако съдът е постановил определение за даване ход на делото по същество при
неизяснена фактическа обстановка или в нарушение на процесуалните правила, това
съставлява основание за последващо оспорване на постановено съдебно решение, но не е и
основание за оспорване на определението за даване ход на делото по същество. Изложените
в частната жалба доводи се съдържат и във въззивната жалба, и са обсъдени по-горе.
За пълнота настоящият въззивен състав намира за необходимо да отбележи, че от
представените писмени доказателства безспорно се установява, че ищците Т. И. М. и М. П.
М., в качеството си на законни наследници на първоначалния ищец Пламен М., са
собственици на процесния имот. Не се спори, че имотът се владее от ответницата на
основание сключен между нея и първоначалния ищец предварителен договор, който обаче е
развален поради неизпълнение през 2013г., а предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3
от ЗЗД е отхвърлен с влязло в сила решение.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените
разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1210 лева.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
същото съответства на фактическата и правна сложност на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №20238525 от 29.10.2020г., постановено по гр.дело
№16008/2014г. по описа на СРС, ГО, 124 с-в.
ОСЪЖДА Т. А. Х. с ЕГН:********** да заплати на Т. И. М. с ЕГН:********** и М. П.
М. с ЕГН:********** общо сумата от 360лв. (триста и шестдесет лева)- разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4