Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
гр.София, 24,07,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО , І-14 състав, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Цветослава
Гулийкова като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова, гр.дело №8435 по описа
за 2019год, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.235
и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от А.Х.П., К.А.П. и Х.А.П.
срещу А.Х.П.-Т. искове, с пр.кв. чл. 31,
ал. 2 от ЗС за осъждането на ответницата да заплати на А.Х.П. сума в размер
на 39100,00лв., на К.А.П. сума в
размер на 18550,00лв. и на Х.А.П.
сума в размер на 18550,00лв.,
представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
недвижим имот, представляващ МАГАЗИН, находящ се в
гр.София, бул.*****, етаж първи, с площ по нотариален акт около 27 кв.м., а с
площ по вътрешни размери от 18 кв.м., и с МАЗЕ от 6 кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор от КК № 68134.1001.475.1.16 съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед
РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК за периода от 01,01,2015 г. до 17,06,2018 г., ведно със законна лихва върху тези суми
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че ищците
и ответницата са съсобственици на процесния недвижим
имот като всеки от тях притежава идеални части както следва: А.Х.П. - 2/6, К.А.П. и Х.А.П. – 1/6 и А.Х.П.-Т.
– 2/6. Поддържа се, че ответницата ползва еднолично имота от 1990г. насам.
Между страните бил сключен договор за наем от 16,06,1992год. Впоследствие,
ищците отправили нотариална покана от 15,06,2007 г. към ответницата за
заплащане на по-висок наем за ползването на имота, на която било отговорено с нотариална покана на ответницата от 28,06,2007
г. След преговори наемът бил увеличен. Поради нередовното плащане на наема, от
страна на ищците бил заведен иск за делба на имота, като била представена
нотариалната покана от 15,06,2007 г. и било пояснено, че същата представлявала
претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС като делото
е прекратено. Ищците подали нова искова молба за делба на 04,06,2008 г.
по която било образувано гр. д. № 15419/2008 г. по описа на СРС, 64 с-в., по
което също е представена нотариалната покана от 15,06,2007 г., с пояснението,
че тя представлява претенция по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. След взаимни
преговори и уверение от ответницата, че ще заплаща уговорения наем, ищците са
преустановили последващи действия по реализиране на
съдебната делба. Твърди се, че след ново неизпълнение на поетите ангажименти от
страна на ответницата, ищците са подали молба до СРС за уреждане на режим на
правото на ползване на съсобствената вещ по реда на
чл. 32, ал. 2 от ЗС. Посочва се, че за периода от 01,08,2013г. до 31,12,2014
г., е предявена искова претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-А.Х.П.-Т. в
указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК
излага становище за неоснователност на исковата молба. Твърди да не е
възпрепятствала ищците да ползват имота, като посочва, че им е заплащала и
наем. Твърди, че не е изпълнено законовото изискване за писмено поискване на
обезщетение. Поддържа, че с приложената по делото нотариална покана от
15,06,2007г. се отправя предложение за сключване на договор, но не и претенция
за заплащане на обезщетение за ползване. Навежда доводи, че върху нея не е
оформено удостоверение за връчването ѝ. Оспорва и нотариална покана от
28,06,2007г., доколкото липсва нотариална заверка относно удостоверяването на
същата. Излага съображения, че депозирането на представените искови молби за
делба в съда не представлява покана за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.
2 от ЗС. Такава покана не представлява и молбата за разпределение на ползването
на имота по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При
така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на
чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните да са
съсобственици на процесния имот, при посочени в
исковата молба квоти, както следва А.Х.П. - 2/6, К.А.П. и Х.А.П. – 1/6 и А.Х.П.-Т. – 2/6. В
този смисъл е изразено становище в отговора на исковата молба, както и се
установява с влязло в сила между страните съдебно решение по молба с пр.осн.чл.32, ал.2 от ЗС. /Решение №3890/18,06,2018год.,
влязло в сила на 18,06,2018год., с което при посочените квоти е установено
времево разпределено ползване на имота, а именно 2 календарни години съвместно общо за ищците и една календарна година за
ответницата като началото на ползването следва да започнe да се осъществява
от А.Т./.
С
влязло в сила съдебно решение №42647/30,08,2018год. на СРС, по
гр.д.№70762/2017год., решение от 04,04,2019год.на
СГС, ІІІ- Б състав, постановено по
гр.д.№16208/2018год., недопуснато до касационно обжалване с определение
№113/19,03,2020год. по гр.д.№2999/2019год. ВКС, е отхвърлен иск с пр.осн.чл.31, ал.2 от ЗС за периода от 01,08,2013год. до
31,12,2014год.
Представена е нотариална покана с
рег.№3794/15.06.2007год. на нотариус И.Петрова , от която се установява, че
ищците са поканили А.Т. в 7 дневен срок, считано от получаването да заяви
становище дали приема сключването на приложен
с поканата договор/ за наем/, да предложи друг или в 1 седмичен срок да
освободи заеманото помещение. От удостоверение изх.№36/20,05,2019год. на НК на
нотариус И.Пиринка, се установява посочената НП, да касае
процесния магазин, находящ
се в гр.София, бул.Витоша, както и е връчена лично на 20,06,2007год.
Отправена е насрещна НП
рег.№2152/28,06,2007год. от А.Т. към ищците
с предложение за заплащане на сума в размер на 800щ.д. Няма данни същата
да е връчена.
Не се спори и от приложените
доказателства се установи ищците да са инициирали производство за съдебна делба
с ИМ на 04,02,2008год., както и искова молба от 04,06,2008год. отново за делба,
в което се сочи и претенция за обезщетение за ползване на съсобствен
имот.
От заключението на изслушаната по делото съдебно -техническа експертиза, което
съдът намира за обективно и компетентно изготвено, поради което кредитира при
постановяване на съдебния акт се установява средния пазарен наем за процесното помещение-магазин да е за периода 2015 и
2016год. в размер на 63540лв., а за периода 2017 до 17,06,2018год. да е
51575лв.
Не се спори между страните, че за релевирания период ответницата ползва имота.
Горното се установи от събраните по
делото доказателства.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание, чл.31, ал.2 от ЗС.
За основателността на исковата
претенция е необходимо да са налице следните
елементи от фактическия състав на правната норма, а именно: 1.Наличие на
съсобственост между страните по отношение на вещ или имот за релевантния
период, за който се претендира обезщетение, 2.ползване/служене/ с общата вещ
лично или, чрез другиго /ТР№7/2012год. ОСГК на ВКС/ член на семейството,
съобразно предназначението на веща за задоволяване на лични или на семейството
потребности от единият от
съсобствениците или имайки достъп до веща да е допуснал на безвъзмездно
основание трето за собствеността лице, 3.другият
съсобственик да е поискал да бъде обезщетен за ползването, от което е лишен.
Дължимото обезщетение в тези случаи е от датата на писменото поискване. 4.
размер на обезщетението.
Под „лишаване от ползване” не следва
да се разбира непременно, че съсобственикът е поискал да бъде допуснат да ползва имота/веща и му е отказано или е
бил отстранен. Това обстоятелства следва
да се приеме, че е налице винаги когато един от съсобствениците не е упражнил
правото си да ползва общата вещ,
респективно друг съсобственик упражнява повече от правата които притежава.
Не е спорно между страните наличието
на съсобствен между страните недвижим имот при
установени квоти.
Не се спори и относно ползването на
общата вещ от ответника. Наличието на посочената предпоставка е налице, както
когато се касае до пряко ползване на веща, съобразно нейното предназначение към
момента на възникване на съсобствеността от един от съсобствениците лично/член
на неговото семейство или от трето лице, на което ползването е предоставено
безвъзмездно, така и когато един от съсобствениците, макар и да не ползва пряко
веща, доколкото има достъп до нея, възпрепятства служенето с нея от
претендиращия ползване. От ответникът не
са ангажирани доказателства да осигурил
възможност за упражняване правата на
ищците, с което би осуетил правото на обезщетение, тъй като в този
случай неползването би било поради
нежелание, а не невъзможност.
За да бъде изискуемо вземането за
обезщетение е необходимо волеизявление от лицето, което претендира такова,
което следва да е стигнало до адресата-ползващият съсобственик. От
представената по делото нотариална покана от 15,06,2007год. не се установява да е
отправено искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Установи
се поканата да е връчена на ответника,
но от съдържанието на същата е видно
предложение за сключване на договор за наем, а не обезщетение за
лишаване от ползване. Няма характер на отправена покана за заплащане на
обезщетение, нито исковата молба за
съдебна делба, нито искова молба за разпределение на ползването по чл.32, ал.2
от ЗС. Такъв характер би имала исковата претенция по чл.31, ал.2 от ЗС,
респективно датата на връчване на препис от същата за отговор по чл.131 от ГПК,
но по делото не са ангажирани доказателства за подобни обстоятелства и доколко
касаят процесния период.
Писмена покана от лишения от ползване, получена от ползващия съсобственик не би била необходима
в хипотезата на претенция за получаване на припадащата се част от добивите от
веща /граждански плодове/ при възмездно отдаване на трети лица по чл.30, ал.3 от
ЗС и съобразно дела на всеки съсобственик, но с изрична молба уточнение от
14,10,2019год. ищците поддържат да
претендират обезщетение за лишаване от ползване, въпреки данните за отдаване
под наем на имота, сключен от ответницата и трето лице, за периода, в който е
разпределено ползване за нея съобразно чл.32, ал.2 от ЗС.
Ето защо исковата претенция съдът
намира да е неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от спора на основание
чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на
ответника, които съдът намира за доказани в размер на 2732,00лв.-адв.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Х.П., с ЕГН **********, К.А.П., с ЕГН **********
и Х.А.П., с ЕГН **********, всички със съд.адрес *** срещу А.Х.П.-Т., с ЕГН **********,
със съд. Адрес,*** искове, с пр.кв. чл.
31, ал. 2 от ЗС за осъждането на ответницата да заплати на А.Х.П. сума в
размер на 39100,00лв., на К.А.П.
сума в размер на 18550,00лв. и на Х.А.П.
сума в размер на 18550,00лв.,
представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
недвижим имот, представляващ МАГАЗИН, находящ се в
гр.София, бул.*******, етаж първи, с площ по нотариален акт около 27 кв.м., а с
площ по вътрешни размери от 18 кв.м., и с МАЗЕ от 6 кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор от КК № 68134.1001.475.1.16 съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед
РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, за периода от 01,01,2015 г. до 17,06,2018 г., ведно със
законна лихва върху тези суми от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Х.П., с ЕГН **********, К.А.П., с ЕГН ********** и Х.А.П.,
с ЕГН **********, всички със съд.адрес *** да заплатят на А.Х.П.-Т., с ЕГН **********,
със съд. Адрес,*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 2732,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: