НОХД №00213/2010г. МОТИВИ по присъда № от 21.09.2010г на Районен съд Г.Т. срещу
подсъдимия М.И.И. ***.
Обвинителният акт, внесен в
съда от Районна прокуратура Г.Т. е за престъпления по чл.279,ал.І и по чл.318 от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП подържа обвинението.
Подсъдимият признава вината си,
като е направил искане делото да се разгледа
по реда на глава двадесет и седем от НПК.
С оглед признаване на
подсъдимия изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, съдът намира, че са налице
предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие, като констатира,
че признанията на подсъдимия се потвърждават от приложените на досъдебното
производство доказателства.
От доказателствата по делото се
установи следната фактическа обстановка: На 28.03.2010г. подсъдимият се срещнал
в гр. В. със свид. П.М., като го помолил с неговия автомобил марка “Опел”,
рег.№ В6921 РМ да го отведе до аерогара К., Р. Р. Същият ден, около 17, 30 часа
двамата тръгнали от гр. В. за ГКПП Д. С тях пътувал и свид. К. С.
Пристигнали на граничния пункт
около 19, 00 ч. При проверката, извършена от свид. Т. Т., служител на ГКПП Д.,
се оказало, че подсъдимият има наложена забрана на осн. чл.76,т.3 от ЗБДС да
напуска границите на страната, отбелязване “длъжник по изпълнително дело с
начало 9.10.2009г. Видно от приложената по досъдебното производство справка от
информационната система на МВР подсъдимият бил длъжник по изп.дело№ 402/09г. на
ЧСИ В. и на осн. чл.76,т.3 от ЗБДС ЗБЛД/ е издадена заповед за принудителна
административна мярка.
Поради това свид. Т. издал
писмено Разпореждане на полицейски орган, съгласно чл.55 от ЗМВР, с което
разпоредил на подсъдимия да не предприема действия за напускане на границите на
страната и да не прави опити за незаконно преминаване на държавната граница.
Подсъдимият получил препис от Разпореждането.
След това, по молба на
подсъдимия, автомобилът, управляван от свид.
М. и заедно със свид. Ст., тръгнал към ГКПП К., общ. Г.Т.. По пътя подсъдимият
провел телефонен разговор със свид. Ал. Ал. от гр. В., с когото се уговорил да
го чака в с. К. Когато автомобилът на подсъдимия пристигнал в селото, свид. Ал.
Ал. не бил там, поради което се наложило да го изчакат в центъра на
селото. Свид. Ал. Ал. пристигнал с автомобила
си около 20, 00 ч., като с него пътувала
и съпругата му свид. В. Ал. От свид. Ал.
Ал. подсъдимият поискал да го заведе в гр. К. За това се прехвърлил в неговия
автомобил марка “БМВ”, рег.№В3543 РМ Преди
да отпътуват за ГКПП К., подсъдимият дал на свид. П. М. собствената си лична
карта, която за прибере. Свид. П. М., заедно със сви. В. Ал. и К. С., се
върнали в гр. В.
Така на 28.03.2010г. около 20,
30 ч. подсъдимият, заедно със свид. Ал. Ал., се явили с л.а. “БМВ”, рег.№В3543
РМ на ГКПП К. При извършването на
гранично-паспортната проверка, подсъдимият показал личната карта на брат си М. И.И.,
която носел със себе си. Подсъдимият бил пропуснат да премине, като не бил
извършен face control, а само били проверени данните на представяният от
подсъдимия чужд документ за самоличност.
Така подсъдимият пристигнал на летището в гр. Констанца, където се
легитимирал със задграничния си паспорт.
Междувременно по сигнал на
българските гранични власти подсъдимият бил задържан, заради незаконно
преминаване на държавната граница, след което бил предаден с протокол на служители на ГПУ Г.Т..
Установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по досъдебно производство №17/10г
по описа на ТЗ “БОП” гр. Д. доказателства –полицейски разпореждания, протокол
за оглед доброволно предаване на лична карта, телеграми до ГПУ Г.Т., справки от информационната система на МВР, от показанията на свидетелите.
С оглед на изложеното съдът приема за
установено, че от обективна и субективна страна подс. И. е осъществил при
условията на реална съвкупност наказателните състави на чл.279,ал.І и чл.318 от НК, като
на 28.03.2010г. на ГКПП К., общ. Г.Т.,
излязъл през границите на страната, без
разрешение на надлежните органи на властта и по същото време и на същото място съзнателно противозаконно
си служил с официален документ, издаден на друго лице7 лична карта № *********,
издаден на 2.03.06г. от МВР В. на М. И.И., с цел да заблуди орган на властта –служители на гранична
полиция.
От субективна страна
престъпленията са извършени при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието и неговите последици и се е стремял към
тяхното настъпване.
Събраните доказателства сочат
по несъмнен начин, че престъплението е извършено от подсъдимия. Причини за
извършеното престъпления са незачитане
на правния ред в Р. Б. и ниската правна култура на подсъдимия.
С оглед императивната
разпоредба на чл.373,ал.ІІІ от НПК съдът определи наказанието при условията на
чл.58а, ал.І /редакция ДВ бр.27/09г./, чл.2 от НК и чл.55,ал.І,т.2,б.”б” НК като, като замени
наказанието “лишаване от свобода” до пет
години с наказанието пробация чрез налагане на пробационни мерки “ задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от
шест месеца с периодичност два пъти седмично и “задължителни срещи с пробационен служител “
за срок от шест месеца, както и предвиденото в разпоредбата на чл.279,ал.І от НК наказание “глоба” малко над минималния размер 150 лв.
За извършеното престъпление по
чл.318 от НК съдът определи алтернативно
предвидените наказания при условията на
чл.58а, ал.І /редакция ДВ бр.27/09г./, чл.2 от НК и чл.55,ал.ІІ от НК като определи наказание в размер на 150, 00
лв.
На осн. чл.23, ал.І НК съдът определи общо
наказание до размера на по-тежкото от тях : пробация чрез налагане на
пробационни мерки “ задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност два
пъти седмично и “задължителни срещи с
пробационен служител “ за срок от шест месеца, както и наказание “глоба” в
размер 150 лв.
Наказанията са наложи в
минималния срок, тъй като престъплението е извършено единствено при наличието
на смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства- чистото съдебно минало, поради настъпила реабилитация по права, признанията на досъдебното производство, липса
на висящи наказателни производства,
ниска степен на обществена опасност на личността на дееца.
Освен това при определянето на
наказанието съдът взе предвид формалния характер на извършеното престъпление по
чл.279,ал.І от НК. В случая основанието
за налагане на принудителната административна мярка по чл.76,т.3 от ЗБДС
/ЗБЛД/, която е мотивирала подсъдимия да извърши процесните престъпления, е защитата на финансовия интерес на частно лице-кредитор
по парично вземане. Това основание не попада под изчерпателно изброените
основания в чл.27,ал.І от директива 2004/38/ЕО и по – конкретно не представлява съображение за защита на
обществения ред. Въпросната директива
има директен ефект и по силата на приоритета на
правото на европейската общност над националното законодателство и
прилагането на разпоредбата на чл.76,т.3 от ЗБДС ЗБЛД/ следва да бъде
дерогирано, поради наложеното ограничение извън предвидените в чл.27,ал.І от директивата основания за
ограничаване на свободното придвижване на гражданите на Европейския съюз.
Поради това и понастоящем разпоредбата
на чл.76,т.3 от ЗБДС ЗБЛД/ е отменена /ДВ. Бр.82/09г./
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :