Р Е Ш Е Н И Е
№...........................................2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети
състав,
в публично заседание на шестнадесети
ноември 2022 г., в състав:
Административен
съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
адм. дело № 1399 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 121, ал. 1 и чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/.
Образувано е по жалба на В.О.К., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Н., срещу Заповед № ДН-51-2/06.06.2022
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/.
В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
издаването й при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че
не процесната заповед не е издадена от оправомощено лице, тъй като директора на
РД „АА“ не е сред оправомощените лице, посочени в заповед № РД-01-10/20.01.2017
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. Изложени са съображения, че от обжалваната заповед не става
ясно, кое точно служебно задължение не е изпълнила жалбоподателката, тъй като
нито в длъжностната й характеристика, нито в Указанията за контролна и
административнонаказателна дейност в ИА „АА“ е уточнено точно как да се
съхраняват преписките по съставените АУАН и чия е отговорността за това. Твърди се, че макар и достъпът до
помещението, където се съхраняват преписките да е ограничен, заедно с К.
работят още двама души, които не са наказани, въпреки че те също работят с
преписките и имат достъп до тях. Сочи се, че контролът по преписките е вменен
на жалбоподателката, но когато тя е в регламентирани почивки, отпуска,
командировка или извън помещението, не е определено друго лице, което да
упражнява контрол. Изложени са доводи, че през последните няколко месеца
лицата, които работят по преписките са се сменили няколкократно, поради което
контролът върху достъпа до помещението е трудно осъществим, поради което
отговорността не е само на К., а и на другите служители, които работят в същото
помещение. Твърди се, че ключовете за стаята могат да бъдат използвани и от
други лица, извън посочения кръг, на етажа и в стаята за обработка на
преписките няма поставени камери, както и няма назначен охранител, който да осъществява
контрол на достъпа до помещенията. Излагат се доводи, че липсва ясно очертан
метод за съхранение на преписките по съставените актове, както и с неспазването
на чл. 91 от ЗДСл дисциплинарният орган е нарушил принципа на съразмерност и е
постановил несъответен на целта на закона акт. Твърди се, че при извършената
проверка не е установено, че имено жалбоподателката е допуснала да не се
съхрани преписката по АУАН и не може да се установи от мотивите на процесната
заповед защо органът е приел, че именно тя е извършила деянието. С оглед
изложеното моли заповедта да се отмени и да се присъдят сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представил,
поддържа жалбата и излага подробни съображения за нейната основателност. Сочи,
че отношението на служителката е било отговорно, тъй като именно тя е
сигнализирала за изчезналата преписка. Изложени са съображения, че посоченият
чл. 125, ал. 5 от Указанията за контрол на административнонаказателната дейност
не кореспондира с изложеното в заповедта. Моли заповедта да бъде отменена и да
й бъдат присъдени сторените разноски.
Ответната
страна – Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администарация“, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че заповедта
е издадена от компетентен орган. Сочи се, че в периода, в който преписката е
изчезнала, служителката е била на работа и е имала възможността да осъществява
контрол. По отношение на достъпа до стаята сочи, че същата се заключва след
края на работния ден. Счита заповедта за правилна и законосъобразна. Моли
оспорената заповед да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт,
от лице с правен интерес – адресат на акта, и пред надлежния съд, поради което
се явява допустима за разглеждане.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на
законосъобразността на оспореното решение с оглед доводите в жалбата и
разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема следното:
С
доклад рег. № 11-51-3342/11.05.2022 г. В.К. на длъжност старши инспектор в Отдел
„Контрол“ в РД „АА“ гр. Варна е уведомила директора на РД „АА“, че на
10.05.2022 г. е предприела издаване на актове, съставени на 31.01.2022 г., след
като е издала акт № 319836 от 31.01.2022 г., около 15:00 часа е излязла от
стаята. В помещението е останала мл. експерт В.С, след като се е върнала е
установила, че стаята е отключена и в нея няма никой. След като е започнала
отново работа е установила, че АУАН № 319874/31.01.2022 г., ведно с цялата
административна преписка липсва в описа. В докладната е посочено, че
служителката не е обърнала внимание дали преди да излезе преписката е била в
описа, но към 03.05.2022 г. е била на мястото си в описа. Посочено е, че за
периода 03.05.2022 г. до 10.05.2022 г. описът с преписките се е съхранявал в
метален шкаф. Металният шкаф не се заключва, тъй като ключът е счупен в
ключалката, в стаята не се допускат външни лица, а в случай че се наложи да
влязат други служители, то те никога не биват оставяни сами в стаята. Посочено
е, че по веднъж отчетените преписките, последните могат да бъдат взети
единствено по утвърдения ред, съгласно чл. 163, ал. 2 и ал. 3 от УКАНД.
Служителката е посочила, че винаги щом напуска стаята заключва вратата, а
независимо от утвърдения ред, резервни ключове за стаята и за всички други стаи
има в стая 6, които се използват от чистачките. Към докладната са приложени
списък на върнатите АУАН за издаване на наказателни постановления, копие на
АУАН № 319874/31.01.2022 година.
Във
връзка с депозирания доклад Директорът на РД „АА“ издава Заповед №
РД-12-1692/26.05.2022 г., с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22,
ал. 2, т. 3 от Устройствения правилник на ИА „АА“ определя работна група, която
да извърши проверка и обследване във връзка с данните, изнесени в доклада на г-жа
К.. Определен е срок за изготвяне на доклад – 03.06.2022 година.
По
повод изчезналата преписка на 03.06.2022 г. комисията е изслушала обясненията
на В.К., за което е съставен протокол.
С
доклад рег. №11-51-3342/1/03.06.2022 г. комисията е уведомила директора на РД
„АА“, че при проверка на документите, съхранявани в касата на стая № 4 /кабинет
на директора/ е установила наличието на
дублираща бележка за определяне на НП по АНП, образувана с АУАН №
319874/31.01.2022 година. Докладвано е, че други документите не са установени,
нито в стая № 4, нито в помещенията на АНД, както и че в периода от 31.01.2022
г. до момента /а и преди това/ кръгът на лицата, които пряко или косвено са
имали достъп до административнонаказателните преписки е бил прекалено широк.
Докладвано е също, че лицата обработващи АНП са се сменяли неколкократно, както
и че не се е установило категорично дали след определянето на 03.05.2022 г.
преписката е върната в помещенията на АНД или е изчезнала в периода до
установяването на 10.05.2022 година. Предвид установеното комисията е излязла
със следните предложения:
1.
На старши
инспектор В.О.К. да бъде наложено, предвиденото в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл,
наказание „забележка“, в качеството й на лице, което със Заповеди №№
РД-12-533/19.03.2021 г. и РД-12-360/01.02.2022 г. на Директора на РД „АА“ –
Варна са възложени функции по чл. 163 от Указания за контролна и
административнонаказателни дейности в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, утвърдени със Заповед № РД-08-59/10.09.2020 година.
2.
Да се ограничи
физическият достъп на инспекторите при получаване и отчитане на АУАН до
административнонаказателните преписки.
3.
Да бъдат
актуализирани, съобразно измененията състав на служителите след смяната на
ръководството на дирекцията, всички заповеди, издадени във връзка с УКАНД.
Въз
основа на изложените съображения в изготвените доклади директорът на РД „АА“ Варна
издава оспорената в настоящото производство Заповед № ДН-51-2/06.06.2022
година, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1, чл. 97, ал. 1, във връзка с
чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 и от Закона за държавния служител и чл. 4, ал. 1 от
Кодекса за поведение на служителите в администрацията и във връзка със заповед
№ РД-01-10/20.01.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ на В.К. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.
В
заповедта е посочено, че с действията си служителят не е изпълнил точно
служебните си задължения, вменени му с „Указания за контролната и
административнонаказателната дейност в ИА „АА“, с което е нарушил чл. 125, ал.
5. Обжалваната заповед е връчена на К. на 06.06.2022 година, видно от
отбелязване върху нея.
По
делото е представена длъжностна характеристика за старши инспектор в отдел
„Контрол“, с която жалбоподателката е запозната на 17.03.2020 година, както и
заповеди с №№ РД-12-537/19.03.2021 г. и РД-360/01.02.2022 година, с които са
определени лицата, имащи право на достъп до архивиране и обработка на
административнонаказателни преписки /стая №15/ на РД „АА“ – Варна.
По
делото са снети обяснения от процесуалния представител на ответната страна,
съгласно които след като се съставят актовете за установяване на
административни нарушения се съхраняват в специална стая до регионалната
дирекция. Преписките не се съхраняват в помещението, в което работи
жалбоподателката, а в отделна стая с метални шкафове. Младши експерт С. сочи,
че нямат създадена система, в която да отбелязват кое лице по кое време
получава или изважда конкретния акт. Отбелязва се само, ако преписката се
изнася извън стаята по съхранение, че за тези случай имат изградена система.
Всяко лице, което е с длъжностна характеристика, която му позволява да работи
по преписките може да влиза в стая № 15 и да работи по конкретна преписка, без
това да бъде отбелязано някъде, освен ако преписката не се изнася от
помещението. Процесуалният представител сочи, че в тази стая работят три лица,
сред които е и тя самата, както и началникът им. Всеки служител и началникът
имат ключ за стаята, който съхраняват в себе си, като имат договорка при
излизане от помещението същото да се заключва. В коридора няма камери. Лицето,
което е взело преписката, за да работи по нея може да не отбелязва никъде,
освен ако не я изнесе от стаята. Според обясненията на С. работата по
преписките е разделена от момента, в който актът постъпва, всеки един от
тримата служители работи с преписките на определен етап. С. сочи, че тези
правила за работа са посочени в Указанията за административнонаказателната
дейност, но там само повърхностно са посочени правомощията на съответните
служители за работа със съответните документи. Редът за работа в стая № 15 те
сами са определили, като няма конкретно разписани правила. Младши експерт С.
посочва също, че жалбоподателката не може да издаде акт, с който да забрани
влизането в стая № 15, тъй като същата е в условия на равнопоставеност с
останалите служители. Посочва още, че правомощията на К. са да ограничава
достъпа на други лица до тази стая. Стаята се е почиствала след работно време и
когато няма никой в нея.
При
така установената фактическа обстановка, безспорна между страните и след извършена задължителна проверка по чл. 168,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, съдът констатира, че:
Съгласно
чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 1 и чл. 97, ал. 1 ЗДСл
дисциплинарните наказания, в частност „забележка“, се налагат от органа по
назначаването с мотивирана писмена заповед. Безспорно е по делото, че органът
по назначаването на В.О.К. е Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. В конкретния случай Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ е делегирал правомощията си на директорите
на регионалните дирекции „АА‘ към ИА
„АА“ да налагат дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1-3 ЗДСл, а
именно: „забележка“, „порицание“ и „отлагане на повишението в ранг с една
година“, на държавните служители, назначени по реда на ЗДСл, съгласно Заповед № РД-01-10/20.01.2017 г.,
изменена със Заповед № РД-01-74/01.03.2017 година. Горното произтича от чл. 6,
ал. 3 ЗДСл, в която норма е разписана възможността да бъдат възложени
правомощията на органа по назначаването на ръководителите на териториални звена
или на териториални поделения. С оглед горното съдът приема, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган – директорът на регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна.
При
издаване на оспорената заповед е спазен и срокът, предвиден в чл. 94, ал. 1 от
ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното нарушение се смята за
открито в момента, в който информацията за фактите и обстоятелствата за
извършването му е станала достояние на органа по назначаването. В процесния случай
нарушението следва да се счита за открито с представянето пред наказващия орган
на Доклад от 03.06.2022 година. Двумесечният срок за налагане на наказанието
следва да се отчита от този момент и не е изтекъл към датата на издаване на
заповедта – 06.06.2022 година.
Съдът
намира, че за да е налице неизпълнение на служебните задължения, е необходимо
служителят да не е изпълнил някое от преките си задължения, възложени му с
утвърдената за заеманата от него длъжност длъжностна характеристика или от
допълнително вмените му задължения с нарочно издаден за това акт или
обективирани в Правилник за реда в организацията издадена от съответния
компетентен орган. Затова, за да е изпълнено изискването на чл. 97, ал. 1, т. 5
от ЗДСл, трябва да е конкретизирано служебното задължение, което не е
изпълнено.
В
оспорената заповед, не е направена каквато и да била конкретизация на
служебното задължение, прието за неизпълнено. Затова съдът приема, че не е
изпълнено изискването на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Отсъствието на реквизит
по чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл представлява неспазване на изискуемата от закона
форма и води до незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Оспорената
заповед е издадена и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, обуславящи наличие на отменителното
основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Не е спазено задължението на дисциплинарно
наказващия орган по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения.
Съгласно
чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за
писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.
Изискването за даване на срок за писмени обяснения и за изслушване на държавния
служител е дадено кумулативно в закона. Има данни, че органът е изслушал К.,
видно от приложения по делото протокол от 03.06.2022 година. От него обаче се
установява единствено, че при издаване на определени от Директора на РД „АА“
НП, служителката е установила липсата на АНП по АУАН № 319874/31.01.2022 година
и въпреки щателното издирване на преписката, същата не е намерена. Записано е,
че служителката има съмнения кой би могъл да я вземе, но не може да го докаже
категорично, както и че е признала пропуските, които е допуснала при съхранение
на преписката, но счита, че не е единственото отговорно лице. Не става ясно на
служителката задавани ли са въпроси с цел изясняване на обстоятелствата, както
и не е посочено дали й е предоставена възможност да представи писмени обяснения
по случая, в определен срок. От представения протокол се установява, че
жалбоподателката не е положила подпис на протокола. Няма данни по преписката
същият да й е връчван за запознаване или да й е предоставено копие от него. С
оглед на изложеното, съдът счита, че провеждането на изслушването е било
формално, като не е дадена действителна възможност на жалбоподателката да
защити правата и интересите си.
От
доказателствата по делото не се установява да й е предоставена възможност и
преди изслушването да депозира писмени обяснения. По преписката не е
представена покана, с която на служителката да е дадена възможност за
депозирана не писмени обяснения. Съдът констатира, че писмени обяснения от
жалбоподателката не са представени с дисциплинарната преписка, нито с
допълнително представени, от ответната страна, доказателства по делото. По
преписката е представен докладът, изготвен от служителката, но същият не може
да се приеме за писмени обяснения, депозирани пред ДНО. Съдът счита, че след
депозиране на доклада са предприети действия по образуване на дисциплинарно
производство, т.е. няма как да се
приеме, че изготвеният доклад представлява писмени обяснения дадени от К..
Отделно от изложеното, разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл изисква на
служителя да бъде предоставен срок за депозиране на писмени обяснения, т.е. ДНО
е следвало да определи срок, в който служителката да депозира писмени
обяснения. При определянето на срока дисциплинарно наказващия орган е следвало
да я информира ясно и недвусмислено, че срещу нея е започнало дисциплинарно
производство, в което тя следва да защити своите права и интереси. Съдът при горните констатации, намира че с
тези си действия ДНО не е спазил изискванията на чл. 93, ал. 1, изр. второ
ЗДСл.
Изслушването
на държавния служител и даването на срок за писмени обяснения, посочени в чл. 93, ал. 1 ЗДСл не в алтернатива
изисквания на процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, нито са предоставени на волята на наказващия орган да
избере кое от тях да изпълни, а само и единствено тяхното кумулативно спазване
преди издаване на заповедта за дисциплинарно наказание е условие за нейната
законосъобразност. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за
изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са
предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното
производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за
съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарно отговорните
лица. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарно
наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на
служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението и по този
начин да формира лично становище относно вината и отговорността, като
същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност
да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи
доказателства. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния
служител за защита на законните му права и интереси. Законът предоставя на
служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности
за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното
реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не. В настоящия
случай дисциплинарно наказващият орган
не е изпълнил задължението да осигури тези възможности, поради което е налице
нарушение на правото на защита на наказаното лице.
Съгласно
разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл когато дисциплинарно наказващият орган не
е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения,
съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Настоящият
съдебен състав счита, че при издаването на оспорения индивидуален
административен акт е допуснато нарушение и на материалния закон.
Съобразно
разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, за да бъде ангажирана дисциплинарната
отговорност на държавният служител е необходимо да е налице извършено
дисциплинарно нарушение, което да бъде установено и доказано от страна на
наказващия орган. От представените по делото доказателства не се установи по
категоричен начин, че жалбоподателката е извършила вмененото й дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в това, че на 10.05.2022 г. е допуснала да не изпълни
точно служебните си задължения, а именно допуснала е да не съхрани преписка по
АУАН.
Видно от представената Заповед № РД-12-537/19.03.2021 г. Директорът на РД „АА“ – Варна
е определил за длъжностни лица, които имат достъп до помещенията за архивиране
и обработка на административнонаказателните преписки и извършват работа,
свързана с административнонаказателната дейност, съгласно вменените им
длъжностни задължения за това, включително и по административнонаказателни
преписки. С цитираната заповед, освен В.К., са определени още пет длъжностни лица.
На първо място със заповедта не са вменени задължения за пазене или съхранение
на административнонаказателните преписки конкретно на В.К.. Не й е дадена
възможност със заповедта при вменяването на това задължение за ефективното му изпълнение,
доколкото същата няма право да ограничи достъпа до стаята, в която се
съхраняват административнонаказателните преписки на другите лица, нито да
определи реда им за работа с преписките, нито да изисква спазването от тях на
конкретни въведени от нея правила за съхранението и работата по преписките.
Такива възможности не са предвидени и в другите актове, напр. но не
изчерпателно Устройствен правилник на ИА АА.
На
следващо място от представената длъжностна характеристика на жалбоподателката
се установява, че на същата е дадено право на достъп до помещенията на „АНД“ и
до програмните продукти за обработка на административнонаказателните преписки
/т. 4 от раздел V „Преки задължения“/, но няма конкретно вменено
задължение да съхранява и пази преписките. За съда остава неясно как точно
конкретната служителка е определена да понесе дисциплинарна отговорност за
изчезналата преписка при наличието на още петима служители, включени също в
заповедта на директора, за които е безспорно че в посочения период са имали
достъп до същото помещение и при констатацията, че в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ Варна не е изградена система, в която да се
отбелязва кога, кое лице работи по конкретна преписка и всеки един служител, който
според длъжностната си характеристика може да работи с
административнонаказателни преписки има достъп до помещението, като това не се
отбелязва никъде.
Тези
обстоятелства се потвърждават и от обясненията, дадени в съдебно заседание от
мл. експерт С.. Съгласно обясненията на процесуалния представител на ответната
страна начинът на работа в помещението, в което се съхраняват преписките е
определен от работещите в това помещение, без да е разписан някъде. Дори и да
се приеме, че формално са вменени задължения на жалбоподателката със Заповед №
РД-12-537/19.03.2021 г., то съдът счита, че не й е предоставен механизъм за
тяхното изпълнение. Още повече, че от дадените обяснения на мл. експерт С. се
установи, че В.К. не може да издаде заповед, с която за ограничи достъпа на
останалите служители до помещението, предвид факта, че те са в условия на
равнопоставеност. Горните изводи на съда се подкрепят и от изложеното в
жалбата, че ключ за помещението се съхранява в стая № 6 и е достъпен за всички,
както и че тези ключове се използват от чистачката за почистване на
помещението, след напускането на всички служители. В идентичен смисъл са и
дадените от мл. експерт С. обяснения, съгласно които стаята се е почиствала
след работно време, когато няма хора в помещението.
Това
означава, че в случая се констатира липса на основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на лицето по отношение посоченото дисциплинарно
нарушение.
В
допълнение с оглед доводите на жалбоподателката в жалбата, следва да се посочи
и, че неотносимо към изложената фактическа обстановка е посочването в
оспорената заповед на чл. 125, ал. 5 от Указанията за контролна и
административнонаказателна дейност в ИА „АА“. С цитираната разпоредба се
вменява задължение на служителите да въвеждат отчетените АУАН в система „АНД“
до края на работния ден и да ги отразяват в актовата книга най-късно до 3 дни
след отчитането им. Отчетените АУАН на нарушители, които нямат постоянен адрес
на територията на Република България, се въвеждат в система „АНД“ и се отразяват
в актовата книга незабавно след отчитането им. В процесната заповед, а и в
документите по преписката липсват данни служителката да не е отчела АУАН или да
не е отразила такъв в актовата книга, поради което съдът намира, че цитираната
разпоредба е неприложима в настоящия случай.
В
действителност в УКАД е разписана процедура при изгубване или кражба на АУАН,
но тези правила са в чл. 168, а не както е посочено в процесната заповед чл.
125, ал. 5 от УКАД.
Неотносима
към изложената в оспорената заповед фактическа обстановка е и нормата на чл. 4,
ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в администрацията, приложим в
редакцията му, приетата с ПМС № 57 от 07.04.2020 година. Цитираната разпоредба на
чл. 4, ал. 1 вменява в изискване към държавния служител при осъществяването на
административно обслужване да спазва всички принципи и задължителни стандарти
за качество на административното обслужване, уредени в закон и в Наредбата за
административното обслужване, приета с Постановление № 246 на Министерския
съвет от 2006 година. В оспорената заповед липсват факти, които да сочат на
нарушаване на нормите на чл. 4, ал. 1 от Кодекса. Затова настоящият състав
счита, че последната е неприложима с оглед приетите за установени обстоятелства.
В
конкретния случай от данните по делото не се установява на жалбоподателката да
са били налагани други дисциплинарни наказания. Съдът счита, на горните
съображения, че наложеното дисциплинарното наказание „забележка“ е
незаконосъобразно.
Направеното
искане за присъждане на разноските по водене на делото от процесуалния
представител на жалбоподателя, с оглед изхода от спора е основателно и на
основание чл.143, ал.4 от АПК на жалбоподателката следва да се присъдят
разноските за водене на делото – възнаграждение за адвокат в размер на 500,00 лева,
съобразно представения по делото списък.
Воден от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по оспорването по жалба на В.О.К., ЕГН **********,*** Заповед № ДН-51-2/06.06.2022 г. на Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" гр. София, да заплати В.О.К., ЕГН **********,***
сума в размер на 500.00 /петстотин/ лева, представляваща адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Съдия: