№ 798
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100500886 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, чрез
ю.к.Славчева против Решение № 2128 от 22.12.2021 година, постановено по
гр.дело № 10 106/20221 година, по описа на ВРС, в частта, с което е била
уважена исковата претенция на Й. В. М., ЕГН ********** и В. ИЛ. М., ЕГН
********** и е осъдена ДЪРЖАВАТА да заплати както следва:
-на Й. В. М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8279,83лева,
представляваща половината стойност от дължимо обезщетение в размер на
увеличената стойност на собствения на ответника имот находящ се в ***,
вследствие извършени в него от ищците подобрения в периода м.10.2013г. до
м.07.2018г., вкл. следните дейности по пера, както следва: 1. ремонт на тераса
през м.10.2013г.- монтаж на винкелна конструкция, грундиране и боядисване;
остъкляване и затваряне на пространството под остъклението; боядисване на
таван и стени, поставяне на плот с вратички; 2. разделяне на баня- тоалет през
м.08.2015г.- изградена преградна стена между баня и тоалет; поставяне на
ПВЦ врата на банята, смесителни батерии и мивка; замазка с поставяне на
фаянс на стените на банята; замазка и поставяне на теракот на пода в банята-;
монтаж на бойлер, тоалетна чиния, тоалетно казанче, ВиК, водомер в
тоалетната; замазка и 1 поставяне на фаянс в тоалет, замазка и поставяне на
теракот на пода в тоалет; 3. спалня през м.09.2016г. – поставяне на ПВЦ
врата, ПВЦ прозорец, ролетни щори, комарник и климатик; замазка,
шпакловка, боядисване стени и таван; замазка поставяне ламинат на под; 4.
коридор през м.08.2017г.- входна врата, желязна, масивна; замазка,
шпакловка, боядисване на стени и тавани; замазка и поставяне на плочки на
1
пода; допълнително изградено багажно отделение; 5. хол през м.07.2017г. –
монтаж на ПВЦ врата и облицовка на касата, замазка, шпакловка, боядисване
на стени и тавани, замазка и поставяне на ламинат на пода; 6. кухня през
м.07.2018г.- монтаж на ПВЦ врата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и
тавани, замазка и поставяне на плочки на пода, кухненски плот с мивка,
шкафове, смесителна батерия и фаянс, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда[1]09.07.2021 година до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 74, ал.2 вр. чл.
72 ЗС.
- на В. ИЛ. М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8279.83лева,
представляваща половината стойност от дължимо обезщетение в размер на
увеличената стойност на собствения на ответника имот находящ се в ***,
вследствие извършени в него от ищците подобрения в периода м.10.2013г. до
м.07.2018г., вкл. следните дейности по пера, както следва: 1. ремонт на тераса
през м.10.2013г.- монтаж на винкелна конструкция, грундиране и боядисване;
остъкляване и затваряне на пространството под остъклението; боядисване на
таван и стени, поставяне на плот с вратички; 2. разделяне на баня- тоалет през
м.08.2015г.- изградена преградна стена между баня и тоалет; поставяне на
ПВЦ врата на банята, смесителни батерии и мивка; замазка с поставяне на
фаянс на стените на банята; замазка и поставяне на теракот на пода в банята-;
монтаж на бойлер, тоалетна чиния, тоалетно казанче, ВиК, водомер в
тоалетната; замазка и поставяне на фаянс в тоалет, замазка и поставяне на
теракот на пода в тоалет; 3. спалня през м.09.2016г. – поставяне на ПВЦ
врата, ПВЦ прозорец, ролетни щори, комарник и климатик; замазка,
шпакловка, боядисване стени и таван; замазка поставяне ламинат на под; 4.
коридор през м.08.2017г.- входна врата, желязна, масивна; замазка,
шпакловка, боядисване на стени и тавани; замазка и поставяне на плочки на
пода; допълнително изградено багажно отделение; 5. хол през м.07.2017г. –
монтаж на ПВЦ врата и облицовка на касата, замазка, шпакловка, боядисване
на стени и тавани, замазка и поставяне на ламинат на пода; 6. кухня през
м.07.2018г.- монтаж на ПВЦ врата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и
тавани, замазка и поставяне на плочки на пода, кухненски плот с мивка,
шкафове, смесителна батерия и фаянс, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда 09.07.2021г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 74, ал.2 вр. чл. 72 ЗС.
В отхвърлителната му част решението не се обжалва.
Според аргументите в жалбата, ВРС неправилно е отчел представените
по делото доказателства и респективно неговия правен извод също се явява
неправилен.Държавата, чрез ю.к.Славчева изразява становище, че не е налице
наемно отношение между страните; че чуе ищците са били държатели, а не
владелци на процесния имот и че няма доказателства за осъществените
ремонтни дейности.Отделно се сочи, че е налице извършена работа без
пълномощие и че вземанията са погасени по давност след 09.07.2016 година,
когато е изтекъл 5 годишния срок.По същество се иска отмяна на атакуваното
решение в обжалваната му част и отхвърляне на исковите претенции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на адв. Г.А.,
2
като процесуални представители на ищците, с които същите оспорват
въззивната жалба и молят съда да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, след като съобрази материалите по делото
и направените от страните възражения, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и съдът приема от фактическа страна, че
на 02.03.1988 година, УС на АПК „Съби Дичев“ гр. Вълчи дол е взел решение
за разпределение на апартаменти в жилищен блок, които впоследствие да
бъдат изкупени.Видно е от делото, че И. М. и семейството му са били
настанени във ***, Варна.Изложеното е станало по силата на Заповед № 920
от 30.12.1988 година на Председателя на АПК.Също от материалите по
делото е видно, че на 23.11.2013 година И. М. е починал, като е оставил
наследници ищцата Й.М. - съпруга и двама синове - В.М. и К. М..
Видно е ще, че на 22.03.2019 година процесният имот е бил актуван като
частна държавна собственост с АЧДС № 9683, а на 30.03.2021 година въз
основа на Заповед № РД-21-7712-5 от 09.03.2021г. на Областния управител на
област Варна, е бил изготвен приемо - предавателен протокол, с който
ищците са предали фактическата власт върху имота на представителя на
ответника.
Н се спори още, че е било развито производство по чл.207 от ГПК и на
тази база е било образувано ч.гр.д. № 14441/2021г. на ВРС по събиране на
доказателства; както и че там са били приети първоначална и тройна СТЕ. В
рамките на това производство в табличен вид, в.л. М. е отразило всички
установени на място и заявени от ищците като налични в имота подобрения.
Изчисленията си в.л. е базирало на извършен оглед и измервания на място.
Дало е стойност на извършените СМР в размер на общо 14 368.26 лева, от
които 6476.46 лева труд и 7891.80 лева материали. Стойността на разходите
за общи части е определена от 360лева.Експерта изрично е посочил, че СМР
са извършени; че ролетните щори, комарник, смесителни батерии, кухненски
шкафове са нужни за функциониране на жилището; че експлоатационната
годност на боядисването е 2-5години.
Тричленната експертиза също е работила на база извършен оглед на
място и заснемания. В приложение 2 към експертизата са описали всички
установени на място СМР, като тяхното остойностяване е обозначени в жълт
цвят. И тези в.лица не са могли да посочат точна година на извършване на
СМР. Стойността им са посочили да е в размер на сумата от 16 560 лева и 360
лева разходи за поддръжка на общи части. Остатъчната им стойност е
определена в размер на 13 300 лева.
От заключението на в.л.М.А. става ясно, че експерта не е осъществил
оглед и че е работила по фактическите констатации за вида и количествата
СМР установени на място от в.л. по тройната експертиза.Според в.л.А.
стойността на извършените СМР е определена в размер на 16 560 лева и 360
лева разходи за поддръжка на общи части. Пазарната стойност на имота
понастоящем в.л. определя в размер на сумата от 87 000 лева, а без
извършените подобрения 18 000 лева. Увеличената му стойност, вследствие
3
на извършените в него подобрения е в размер на 22 384лева. Стойността
увеличението на извършените подобрения, които биха могли да бъдат
отделени от имота е 1 734.85 лева.
Също пред ВРС е бил разпитан свидетел, в лицето на св. И. Г., които
сочи, че се познава с ищците от 1980 година, когато са се нанесли да живеят
заедно в ***.Че М.и не са заплащали наем; че се задействали да изкупят
жилището, но поради заболяване на роднина, това не се осъществило; че
когато са се нанасяли, жилищата им били на голи панели - без мазилка и
оборудване - в банята и кухнята имало само изкарани тапи за вода; че преди
10-12години М.и извършили остъкление на терасата с винкел и стъкло, и там
обособили кухненски кът. Няколко години по- късно започнал ремонтът на
другите стаи. Преди това било с тапети или мазилка, балатум на пода. Първо
бил правен ремонт на банята, разделили я на две, сложили плочки. След това
правили ремонт на спалнята и хола. Всички стени били шпакловани и
боядисани, вратите сменени. Дограмата била сменена с ПВЦ. Правили
цялостен ремонт на покрива на кооперацията 2012-2015г. и в продължение на
три години събирали пари за това. След това бил правен ремонт на
стълбището - шпакловка и боядисване, козметичен ремонт на асансьора,
сменили дограмата на стълбището.
При тези данни ВРС е стигнал до извода, че се касае за владелци, а не за
държатели, каквото е било виждането на държавата, и е присъдил
обжалваните суми.
Виждането на настоящия състав е следното:
Страните не оспорват фактите, но е различно тълкуванието им, а оттам
и съответния правен извод.Ищците, въззиваеми в този процес твърдят и
излагат, че са владелци и в тази връзка разполагат с правата по чл.72 и чл.74
от ЗС.От своя страна Държавата, чрез своя процесуален представител намира,
че те са държатели, и че само на това основание претенцията е редно да бъде
отхвърлена.
Кое лице е владелец и кое държател, са понятия на които в нормата на
чл.68 от ЗС законодателя дава ясно разграничение.Според текста на чл.68 от
ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя.Следователно владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. В случая данните по делото - настанителната заповед и отсъствието на
доказателства за заплащан наем сочат, че въззиваемите са установили
фактическа власт върху имота и са я упражнявали със съзнанието, че го
държат за себе си, т. е. те имат качеството на владелци. Налице е
субективният елемент на владението. Като се е позовал на практика на ВКС
решаващия съд правилно е приел, че в случая, владението произтича от
настанителна заповед, без да е заплащан наем. Установено е от настанителна
Заповед № 920 от 30.12.1988 година, че на основание чл. 18 ЗНО
4
наследодателя на ищците, заедно със семейството си, е настанен в процесното
жилище. Семейството се настанило през същата година, а фактическата власт
върху имота изначално е установена от страна на наследодателя на ищците,
без да е налице наемно правоотношение. Наемна цена не е била заплащана
изобщо, каквито са показанията на свидетеля И. Петков Г. и твърденията на
самите ищци. Наличието на наемно правоотношение би изключило
владението, тъй като в този случай би било налице държане, тоест
упражняване на фактическа власт със съзнание и намерение, че имотът се
държи за другиго. Ищците твърдят , а и свидетеля Г. поддържа, че те са
заявили процедура по изкупуване още през 1993 година. Т.е. установено е, че
това намерение –а да се владее имота, като собствен, е обективирано по ясен
и недвусмислен начин нито пред ответника.Обективният елемент на
владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа
власт върху имот като владение. Законът в нормата на чл.69 ЗС предполага
наличие на намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на
определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване
наличието на намерение за своене.Освен това, в практиката на ВКС
последователно се приема, че за да се придобие качеството владелец, не е
достатъчно държателят на вещта да реши да свои имота, защото владението
не може да бъде скрито - то трябва да е явно и несъмнително. Това изисква
промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез
предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да
узнае, че неговото владение е отблъснато. Владелецът следва да демонстрира,
че счита имота за свой пред всички, включително и държавни органи, което
тя е и сторила заявявайки намерението си да закупи имота.Съдът приема –
отговаряйки на доводите във въззивната жалба, че в този аспект ВРС е
изложил правилни и съобразени със практиката на ВКС, мотиви.Въпреки
предприетото оспорване и наведените твърдения за наличието на наемно
правоотношение, такова не бе доказано – напротив от показанията на
свидетеля Г. става ясно, че нито той, нито ищците са заплащали наем за
заетите от тях апартаменти.Държавата при все, че е оспорила това
обстоятелство, не е представила доказателства за противното.
Също правилно, според въззивния съд, решаващата съдебна инстанция
се е позовала на Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.,
Пленум на ВС, според които в т.6 са уредени са задължителен характер,
възникналите отношения и най – вече момента, от които започва да тече
погасителната давност между страните.Такова възражение е направено още с
отговора на ИМ от страна на Държавата, следователно неговото обсъждане се
явява задължително. Според това ППВС № 6 от 1974 година вземането на
владелеца за извършени подобрения има облигационен характер и по
отношение на него са приложими правилата за погасяването му поради
изтичане на погасителната давност.Съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Правоотношенията,
които възникват между владелеца, извършил подобренията, и собственика на
5
имота, върху който са извършени, се характеризират с такива особености,
които дават основание с оглед общия смисъл на закона и справедлИ.стта да се
приеме, че изискуемостта за вземането за подобрения върху чужд имот не
съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнася към един
по-късен момент.Това е така, т.к.по време на извършването на подобренията
владелецът се намира във владение на имота. След като завърши
подобренията, той продължава да владее имота и да ползва подобренията,
като непрекъснато и видимо изразява това си намерение по отношение на
всички, включително и по отношение на собственика на имота, който не го
владее. След като подобренията бъдат извършени, те увеличават стойността
на имота, но практически собственикът не се ползва от тях. От друга страна,
собственикът на имота дължи за подобренията плащане, доколкото те
съществуват по времепостановяване на решението по спора във връзка с тях.
До този момент извършИ.т подобренията носи риска от погиването или
унищожаването. С оглед на изложеното и общия смисъл на закона не може да
се приеме, че вземането на владелеца за подобренията, които е извършил
върху чужд имот, става изискуемо още в момента на извършването на
подобренията, защото в такъв случай той ще има възможност да получи
стойността на подобренията, които ще продължи да ползва и които може да
намалят стойността си и дори да престанат да съществуват към момента,
когато собственикът си възвърне фактическата власт върху имота. Затова
следва да се приеме, че вземането на владелеца, извършил подобрения
върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него
започва да тече от момента на прекъсване на владението, от
превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-
късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков
ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. Тук ищците
са загубили владението върху имота на 30.03.2021 година, следователно от
тази дата започва да тече и давностния срок.
Не се споделят изразените доводи от страна на Държавата за наличието
на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при
разглеждане на делото в първата инстанция.Действително, в изготвения по
делото доклад липсва ясно изразена правна квалификация, но така е налична
в решението и това опущение, съдът не приема за съществено.Не е било
накърнено правото на защита на ответната страна, и по причина, че
семантиката на заявените искове сами по себе си обуславят квалификацията
на чл.74 ал.2 вр.чл.72 ЗС.Не е основателен и другия изразен довод, според
които съдът не бил указал коя от страните какво следва да доказва.Самия
Доклад – вж.л.30 включва ясни указания – при това и до двете страни.На
ответната е указано, че следва да установи наведените от нея
правоизключващи и / или правопогасяващи възражения от които черпи
благоприятни за себе си последици.Т.е. съдът изрично е указал, че Държавата
е било редно да установи наличието на наемно отношение и да го докаже, с
допустимите от процеса способи.При тези данни, настоящия съд намира, че
решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид осъществената правна помощ по реда на чл.38 от ЗА, съдът
6
приема, че в полза на адв.Г.А. Ц., като представител на В. ИЛ. М., следва да
бъде заплатена сумата от 743.94 лева на осн.чл.7 ал.2 т.3 от НМАВ,а същата
сума следва да се изплати в полза на адв.М.Г., като процесуален представител
на Й. В. М..
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2128 от 22.12.2021 година, постановено
по гр.дело № 10 106/20221 година, по описа на ВРС, седми състав, в частта, с
което е била уважена исковата претенция на Й. В. М., ЕГН ********** и В.
ИЛ. М., ЕГН ********** и е осъдена ДЪРЖАВАТА да им заплати както
следва:
-на Й. В. М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8279,83лева,
представляваща половината стойност от дължимо обезщетение в размер на
увеличената стойност на собствения на ответника имот находящ се в ***,
вследствие извършени в него от ищците подобрения в периода м.10.2013г. до
м.07.2018г., вкл. следните дейности по пера, както следва: 1. ремонт на тераса
през м.10.2013г.- монтаж на винкелна конструкция, грундиране и боядисване;
остъкляване и затваряне на пространството под остъклението; боядисване на
таван и стени, поставяне на плот с вратички; 2. разделяне на баня- тоалет през
м.08.2015г.- изградена преградна стена между баня и тоалет; поставяне на
ПВЦ врата на банята, смесителни батерии и мивка; замазка с поставяне на
фаянс на стените на банята; замазка и поставяне на теракот на пода в банята-;
монтаж на бойлер, тоалетна чиния, тоалетно казанче, ВиК, водомер в
тоалетната; замазка и 1 поставяне на фаянс в тоалет, замазка и поставяне на
теракот на пода в тоалет; 3. спалня през м.09.2016г. – поставяне на ПВЦ
врата, ПВЦ прозорец, ролетни щори, комарник и климатик; замазка,
шпакловка, боядисване стени и таван; замазка поставяне ламинат на под; 4.
коридор през м.08.2017г.- входна врата, желязна, масивна; замазка,
шпакловка, боядисване на стени и тавани; замазка и поставяне на плочки на
пода; допълнително изградено багажно отделение; 5. хол през м.07.2017г. –
монтаж на ПВЦ врата и облицовка на касата, замазка, шпакловка, боядисване
на стени и тавани, замазка и поставяне на ламинат на пода; 6. кухня през
м.07.2018г.- монтаж на ПВЦ врата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и
тавани, замазка и поставяне на плочки на пода, кухненски плот с мивка,
шкафове, смесителна батерия и фаянс, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда[1]09.07.2021 година до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 74, ал.2 вр. чл.
72 ЗС.
- на В. ИЛ. М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8279.83лева,
представляваща половината стойност от дължимо обезщетение в размер на
увеличената стойност на собствения на ответника имот находящ се в ***,
вследствие извършени в него от ищците подобрения в периода м.10.2013г. до
м.07.2018г., вкл. следните дейности по пера, както следва: 1. ремонт на тераса
7
през м.10.2013г.- монтаж на винкелна конструкция, грундиране и боядисване;
остъкляване и затваряне на пространството под остъклението; боядисване на
таван и стени, поставяне на плот с вратички; 2. разделяне на баня- тоалет през
м.08.2015г.- изградена преградна стена между баня и тоалет; поставяне на
ПВЦ врата на банята, смесителни батерии и мивка; замазка с поставяне на
фаянс на стените на банята; замазка и поставяне на теракот на пода в банята-;
монтаж на бойлер, тоалетна чиния, тоалетно казанче, ВиК, водомер в
тоалетната; замазка и поставяне на фаянс в тоалет, замазка и поставяне на
теракот на пода в тоалет; 3. спалня през м.09.2016г. – поставяне на ПВЦ
врата, ПВЦ прозорец, ролетни щори, комарник и климатик; замазка,
шпакловка, боядисване стени и таван; замазка поставяне ламинат на под; 4.
коридор през м.08.2017г.- входна врата, желязна, масивна; замазка,
шпакловка, боядисване на стени и тавани; замазка и поставяне на плочки на
пода; допълнително изградено багажно отделение; 5. хол през м.07.2017г. –
монтаж на ПВЦ врата и облицовка на касата, замазка, шпакловка, боядисване
на стени и тавани, замазка и поставяне на ламинат на пода; 6. кухня през
м.07.2018г.- монтаж на ПВЦ врата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и
тавани, замазка и поставяне на плочки на пода, кухненски плот с мивка,
шкафове, смесителна батерия и фаянс, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда 09.07.2021г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 74, ал.2 вр. чл. 72 ЗС.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите
да заплати в полза на адв.Г.А. Ц., адвокат при АК-Варна, личен №
**********, с адрес ***, сумата от 743.94 лева / седемстотин четиридесет и
три и деветдесет и четири / представляващи извършени съдебно – деловодни
разноски – процесуално представителство пред ВОС, на осн.чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите
да заплати в полза на адв.М.Х. Г., адвокат при АК-Варна, личен №
**********, с адрес ***, сумата от 743.94 лева / седемстотин четиридесет и
три и деветдесет и четири / представляващи извършени съдебно – деловодни
разноски – процесуално представителство пред ВОС, на осн.чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България в едномесечен срок от уведомяване
на страните, на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9