№ 9955
гр. С, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251110101378 по
описа за 2025 година
Предявен e иск от Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл.17, ет.8, чрез адв.М., със
съдебен адрес гр.С, ул.“Д Т" № 1, вх.В, ет., ап.1, насочен срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 3, бул.“А М“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20,
представлявано от И В Д и Д В Н, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски
кредит № ..../08.06.2023 г. като противоречащ на добрите нрави.
В условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване за нищожни на
отделни клаузи от договора, а именно на чл.3, чл.4 и чл.5.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 08.06.2023 г. е сключил с „Ф Б“ ЕООД договор за
потребителски кредит № ...., по силата на който му е отпусната в заем сумата от 5000.00 лв.,
при лихва от 23.33% и ГПР 49.66%.
С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. В тази насока
се излагат съображения, че са завишени размера на възнаградителната лихва и на ГПР, като
последният е несъразмерен. Отбелязва се, че ищецът в изпълнение на задълженията си по
чл.5 от договора, е подписал и договор за поръчителство с М банк, възнаграждението за
което почти колкото отпуснатата в заем сума. Според ищеца, това са неравноправни клаузи,
които противоречат на добрите нрави и правят договора за кредит нищожен.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът твърди, че сключването на договор за поръчителство с М банк /Малта/ не
е задължително условие за отпускане на кредит. Отбелязва, че при кандидатстване за заем,
потребителят може да посочи поръчител, избран от него, като на всеки етап от
кандидатстването за кредит той е получавал необходимата информация, поради което не е
налице и зблуждаваща търговска практика. Според ответника, потребителите биват
запознати с дължимите такси преди още да подадат заявление за кредит.
Освен това се сочи, че „Ф Б“ ЕООД и М банк са отделни юридически лица, поради
1
което и между тях и заемополучателите се създават отделни облигационни правоотношения.
С оглед на това се изразява становище, че „Ф Б“ ЕООД не е надлежен ответник по
предявения иск.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските
по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа иска. Ответникът не изпраща представител, взема писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като в тежест на ищеца е да
установи по при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдените основания
за нищожност на договора за потребителски кредит.
В случая се претендира нищожност на основание противоречие на договора с
добрите нрави. Тази хипотеза е налице, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби /в
този см. Решение 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, Решение № 1270/2009 г. по гр. д. №
5093/2007 г. на ВКС, определение № 877 по т. д. № 662/2012 г. на ВКС и др./. Такъв основен
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Според
практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса
дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД. При накърняването на принципа на "добрите нрави" се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
на 08.06.2023 г. Н. Н. Н. е сключил с ответното дружество „Ф Б“ ЕООД договор № .... за
предоставяне на потребителски кредит за сумата от 5000.00 лв. Страните са постигнали
съгласие годишният лихвен процент да е 23.33%, а годишният процент на разходите 49.66
%. В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 6750.00 лв. и
срокът за това – 18 месеца. Съобразно предвиденото в чл.5 от договора, кредитът следва да
бъде обезпечен с поръчителството на Мултитюд Банк. Това е уговорено и в отделен договор
с Мултитюд Банк срещу възнаграждение от 5050.00 лв., платимо на 18 месечни вноски,
съвпадащи като падеж с тези по договора за кредит /чл.1.6 от договора за ганация/.
По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид
договори се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се
2
прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в
този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на
ВКС, ІV г.о./. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена
форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена,
щом е съставен електронен документ.
В случая страните не спорят, че са изпълнени изискванията на закона и между тях е
възникнало по реда на ЗПФУР облигационно правоотношение по договор за заем.
Отделно от това, съдът приема, че процесния договор отговаря на изискванията за
форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на
сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия
размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния лихвен процент,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски /съдържаща се в предоставената на кредитополучателя преддоговорна информация/.
Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите
изискуеми реквизити. В случая в погасителния план е направена разбивка какво точно
включва всяка вноска, без това да е безусловно необходимо, съобразно утвърдената съдебна
практика. В същото време клаузите на договора са написани с четлив шрифт, съобразно
изискванията на чл.5, ал.4 от ЗПК.
Настоящият състав намира обаче, че процесната клауза на чл.5 от договора,
задължаваща кредитополучателя да обезпечи кредита с поръчителство, предоставено от
Мултитюд банк, е нищожна доколкото установява задължение, което противоречи на
добрите нрави.
Тук следва да се има предвид, че в чл.9 от ЗЗД е утвърдена свободата на страните да
определят съдържанието на договорите, които сключват, за която свобода обаче има две
ограничения: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави /в тази насока т.3 от Тълкувателно решение №
1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК/. В случая страните са уговорили клауза
/чл.5 от договора/ за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора. Това задължение за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
В същото време, ответникът не ангажира доказателства, че е предоставил възможност
на кредотополучателя да посочи друго дружество или физическо лице като поръчител.
Ето защо, съдът приема, че процесната клауза е в нарушение на изискванията за
добросъвестност, води до неравновесие между правата на страните по договора, като
накърнява правата на потребителя.
3
Отделно от изложеното следва да се посочи, че с клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е
установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В
случая в разпоредбата на чл.4 от договора е посочен годишният процент на разходите по
кредита от 49.66 %.
Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява
двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в
момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11,
т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто
е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19,
ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя,
на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят.
В чл.10, б."ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на
4
чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от
санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият състав приема, че в конкретната
хипотеза в годишния процент на разходите по кредита трябва да е включена и начислената
такса за предоставяне на гаранция. При това се променя годишния лихвен процент, който
няма да е 49.66 %, а значително ще надвиши ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК от 50%,
доколкото възнаграждението на поръчителя е в размер по-висок от размера на отпуснатата в
заем сума /т.е. оскъпяването само от възнаграждението на гаранта ще е повече от 100%/.
Ето защо съдът приема, че в случая е допуснато и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
тъй като от една страна не е посочен реалният годишен процент на разходите, а от друга
страна последният надвишава и законовия максимум от 50 %, съобразно установеното в
чл.19, ал.4 ЗПК. По изложените съображения и доколкото са налице нарушения на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
Предявенитя в тази насока иск следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му е представи списък по чл.80 от ГПК. Съдът констатира, че
вписаните в списъка разноски за държавна такса от 216.00 лв. и за адвокатско
възнаграждение от 800.00 лв. са реално извършени и следва да бъдат поставени изцяло в
тежест на ответника. Възражението за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар, направено в молбата на ответника от 24.04.2025 г., съдът намира за неоснователно
предвид материалния интерес по делото и установените критерии в Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения иск от Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Д бл.17, ет.8, насочен срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ж.к.М 3, бул.“А М“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И В Д и Д
В Н, сключения между страните договор за потребителски кредит № ..../08.06.2023 г.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.„М -
3“, бул.„Александър Малинов“ № 51, вх. А ет.9, офис № 20, представлявано от И В Д и Д В
Н, да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл.17, ет.8, сумата в размер
на 1016.00 лв., представляваща направени от последния разноски по делото, съобразно
изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5