Р Е Ш Е Н И Е
№515 25.03.2015 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
пети март две хиляди и петнадесета година
В
публично съдебно заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря С.Д.
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 7888 по описа за 2010
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е делбено, във
втората фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила съдебно решение № 226 от 30.01.2014 г.,
постановено по настоящото дело е допуснато извършването на съдебна делба на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на
гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, без последващо изменение на КККР засягащо имота, адрес на
имота: гр. Бургас, *****, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор *****, предназначение на обекта: жилище, апартамент; брой нива
на обекта: 1; площ: 50. 37 кв.м.; ведно с прилежащите към него тераса с площ от
– 7. 74 кв.м., ниво: 1 и избено помещение с площ от 15. 10 кв.м., състоящо се
от стая с прозорец на север и изток, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****, под обекта: ***** и над
обекта: няма, между съсобственици М. Б.П. с ЕГН **********,***; съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. **** и Д.Й.Й. с ЕГН **********,***, при квоти: 1/2 идеална част за М. Б.П. с ЕГН **********
и 1/ 2 идеална част Д.Й.Й. с ЕГН **********.
Всяка от съделителките е направила искане за възлагане
на делбения имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Съделителката Д.Й.Й. е предявила спрямо М. Б.П.
претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от правото й на ползване на
собствената й идеална част от делбения имот, считано от януари, 2010 г. до
момента на предяване на претенцията – 10.12.2014 г. , в размер на 400 лв.
месечно или общо възлизаща сума за целия период в размер на 23 800 лв.
Правното основание на претенцията е чл. 31, ал. 2 от
Закона за собствеността.
Бургаският районен съд, като взе предвид изложеното от
страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от влезлите в
сила решения по гр.д. № 10646/2010 г. по описа на Бургаския районен съд и по
гр.д. № 2066/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е окончателно
разрешен съществуващия между страните спор за собственост досежно процесния
имот, че съсобствеността между тях е възникнала по наследяване. След смъртта на
Й. Д. ***, починал на 15.01.2002 г., който е бил собственик на делбения имот,
той се наследява от съпругата си Г.С. Й. с ЕГН ********** и дъщеря си Д.Й.Й.,
като всеки получава по ½ идеална част на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 от Закона за наследството. След смъртта на Г.С. Й.,***, починала на
29.06.2006 г. нейната ½ идеална част се наследява от дъщеря й М. Б.П..
Не се установява към настоящия момент някоя от
съделителките да има друго жилище, освен притежаваните ½ идеална част от
делбения имот.
В съдебно заседание на 05.02.2015 г. е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че делбеният имот от
януари, 2010 г. насам се полза само от съделителката М. П..
Представена е нотариална покана, адресирана до ищцата
и К.Д.Д., изходяща от ответницата, с която последната ги кани да се явят при
нотариус за уреждане на отношенията им досежно делбения имот, за да й бъде
предоставен достъп до него. Уведомява ги, че в случай на неявяване, й дължат
обезщетение за лишаване от правото й на ползване в размер на 400 лв. месечно,
считано от 22.10.2009 г.
Няма данни адресатите да се явили при нотариуса по повод
на отправената им покана, което е видно и от съставения констативен протокол.
Липсват и доказателства за това поканата да е връчена на ищцата през 2009 година
или в по-късен момент. Видно от отбелязванията на нотариуса, при посещението си
в имота на 19.10.2009 г. в него е открита само К.Д., която е получила поканата
за себе си. По нейно сведение М. П. живее и работи в Кипър от дълги години,
като в гр. Бургас гостува само през летния сезон.
Обстоятелството, че ищцата от 25 години живее в Кипър
се установява и в хода на проверката по образуваната прокурорска преписка №
7641/2013 г., което обстоятелство е изрично отразено в постановлението на
Бургаска районна прокуратурата от 22.07.2013 г.
С оглед на изложеното, съдът не кредитира показанията
на свидетелката М.К., която твърди, че към момента на смъртта на Й. /през 2002
г./ в имота са живели той, заедно със съпругата му Г. и дъщеря й М.. Друг е
въпросът, че свидетелката заявява, че след смъртта на Й. в имота е останала да
живее майката на М., но не й самата М., която е работила в Кипър, където работи
и към момента.
От показанията на свидетелката Т.А., се установява, че
към момента на смъртта на бащата на Д., последната е живеела заедно със своята
майка в гр. Бургас *****.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза, като изготвено от лице с нужните специални
познания, от което се установява, че делбеният имот е неподеляем, като средната
му пазарна цена възлиза на 59 900 лв. Средната месечна наемна цена за
цялото жилище възлиза на 212 лв. през 2013 г. и 240 лв. през 2014 г.
Въз основа на така установените факти, релевантни за
решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Относно исканията за възлагане на имота:
Законът предвижда, че когато някой имот е неподеляем и
не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен
на публична продан. Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска поставянето му в негов дял, като дяловете на останалите
съделители се уравняват с друг имот или пари. Т.е. в процесния случай за да се
възложи делбеният имот на някоя от страните следва да се установи, че е жилище;
съсобствеността между страните да е възникнала по наследяване; ищцата да е
живяла в имота към момента на откриване на наследството на майка си, по
наследяването от която е придобила своята ½ идеална част от него
съответно за ответницата да е живяла в имота към момента на откриване на
наследството на баща си, по наследяването от когото е придобила своята ½
идеална част от него /така т. 9 от тълкувателно решение № 1/2004 г. на
ВКС/ и съделителят да няма друго жилище.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая се
установи, че делбеният имот е жилище, като съсобствеността между страните е
възникнала от наследяване и никоя от тях няма друго жилище. Независимо от това
не са налице предпоставките за възлагане, тъй като не се установи и доказа
някоя от съделителките да е живяла в имота към меродавния за нея момент. Разпоредбата на
чл. 349, ал. 2 от ГПК урежда хипотеза, при
която наследникът следва да е живял в имота постоянно, продължително, т.е. да е
налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево
отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел
използуването му по предназначение за задоволяване жилищните нужди на
съделителя - т. 7 от горното тълкувателно решение, или иначе казано съделителят
да е живял с наследодателя в едно домакинство към момента на смъртта му, което
не се установява в случая.
При това се налага извода, че неподеляемият делбен
имот следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като не са налице
предпоставките за възлагането му.
По отношение на претенцията по сметки:
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС предвижда, че
когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са ги лишили, от деня на
писменото поискване. Процесният имот е съсобствен между страните при равни
квоти. Това, че ищцата не е била допускана до имота от страна на ответницата –
другия съсобственик означава, че тя я е лишила от възможността да ползва
собствената си идеална част от него, като по този начин е използвала лично,
само тя общата на страните вещ. При това положение Д. Й. следва да бъде
обезщетена за ползата, от която е лишена.
В тази връзка на първо място следва
да се отбележи, че на настоящият състав е известно за наличието на друго гр.д.
№ 3815/2013 г. по описа на Бургаския районен съд, което е образувано между
страните по настоящото дело и касае претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС досежно
процесния имот за периода от май 2010 г. – 15.05.2013 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 16.05.2013 г. до окончателното изплащане на
търсената сума.
При това се налага извода, че за същия период предявената
в настоящото производство претенция е недопустима.
За периода от януари 2010 г. до май, 2010 г. иска следва
да се отхвърли, тъй като не се доказа писмена покана за плащане да е достигнала
до ищцата.
Основателна се явява претенцията за периода от 16.05.2013
г., когато е предявена исковата молба по гр.д. 3815/2013 г. по описа на
Бургаския районен съд, която играе ролята на покана за плащане до 10.12.2014
г., както е заявена претенцията. Същата за този период възлиза на общо
2 115 лв. /795 лв. за периода от 16.05.2013 г. до 31.12.2013 г. и
1 320 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 10.12.2014 г. съобразно
стойността за собствената на ответницата ½ идеална част, от ползването
на която е била лишена на база посочената от вещото лице средна месечна наемна
цена/.
Съделителите
не са направили искания за присъждане на разноски.
В
тежест на страните следва да бъде възложена държавната такса за производството
съобразно стойността на дяловете им от делбения имот или всяка от тях следва да
заплати на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК държавна такса в размер на 1 198 лв. Следва също така
предвид частично уважената претенция по сметки да се възложи в тежест на М. П.
и държавна такса в размер на 84. 60 лв. или общата дължима от нея такса възлиза
на 1 282. 60 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 348 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо
изменение на КККР засягащо имота, адрес на имота: гр. Бургас, *****, намиращ се
в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, предназначение
на обекта: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ: 50. 37 кв.м.;
ведно с прилежащите към него тераса с площ от – 7. 74 кв.м., ниво: 1 и избено
помещение с площ от 15. 10 кв.м., състоящо се от стая с прозорец на север и
изток, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: *****, под обекта: ***** и над обекта: няма, като след извършването на проданта получената сума бъде
разпределена между съсобствениците М. Б.П. с ЕГН **********,*** Д.Й.Й. с ЕГН **********
*** по равно.
Осъжда М. Б.П. с ЕГН **********,***; съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. **** да заплати на Д.Й.Й.
с ЕГН **********,*** сумата от
2 115 лв. /две хиляди сто и петнадесет лева/, представляваща
обезщетение за лишаване от правото й на ползване върху собствената й ½
идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***** по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо
изменение на КККР засягащо имота, адрес на имота: гр. Бургас, *****, намиращ се
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, предназначение
на обекта: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ: 50. 37 кв.м.;
ведно с прилежащите към него тераса с площ от – 7. 74 кв.м., ниво: 1 и избено
помещение с площ от 15. 10 кв.м., състоящо се от стая с прозорец на север и
изток, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: *****, под обекта: ***** и над обекта: няма, за периода от 16.05.2013 г. до 10.12.2014 г., като отхвърля претенцията за горницата
над уважения размер от 2 155 лв. до пълния заявен такъв от 7 600 лв.,
както и претенцията за присъждане на обезщетение за периода от януари, 2010 г.
до май, 2010 г. в размер на 1 600 лв.
Прекратява производството по иска на Д.Й.Й. с ЕГН **********,*** срещу М. Б.П. с ЕГН **********,***; съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ****
за заплащане на обезщетение в размер на 14 600
лв. за лишаване от правото й на ползване върху собствената й ½
идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***** по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо
изменение на КККР засягащо имота, адрес на имота: гр. Бургас, *****, намиращ се
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, предназначение
на обекта: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ: 50. 37 кв.м.;
ведно с прилежащите към него тераса с площ от – 7. 74 кв.м., ниво: 1 и избено
помещение с площ от 15. 10 кв.м., състоящо се от стая с прозорец на север и
изток, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: *****, под обекта: ***** и над обекта: няма, за периода от май 2010 г. –
15.05.2013 г.
Осъжда
М. Б.П. с ЕГН **********,*** да заплати държавна такса по сметка на
Бургаския районен съд в размер на
1 282. 60 лв. /хиляда
двеста осемдесет и два лева и 60 ст./.
Осъжда Д.Й.Й.
с ЕГН **********,*** да заплати държавна
такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 1 198 лв. /хиляда сто деветдесет и осем лева/.
Решението може
да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно
с оригинала!
К.К.