№ 78
гр. Бургас, 02.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. П.а Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600324 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор К. С..
Жалбоподателят подсъдим Ц. Г. Г., редовно призован, се явява лично.
Явява се упълномощеният защитник адв. Г. С. от АК-П..
Не се явяват жалбоподателите частни обвинители Р. А., Г. П. - А., А. А.,
Й. А. и В. В. П., всички редовно призовани.
Явяват се адв. Н. Ц. и адв. Б. В., двамата от САК, упълномощени
повереници на частните обвинители Р. А., Г. П. - А., А. А. и Й. А..
Явява се адв. С. К. от АК-Б., упълномощен повереник на частния
обвинител В. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Доверителите ни не се явяват, но са уведомени за настоящото
съдебно заседание. Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес. Доказателства за
1
неявяването ми в предходното съдебно заседание са изпратени по пощата до
съда.
След като се запозна с материалите по делото, изслуша становищата на
страните и съобрази, че явяването на частните обвинителни не е задължително
и същите се представляват от надлежно упълномощени повереници, съдът
намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Няма да
представям други доказателства.
АДВ. С.: Моля да приемете като писмени доказателства и документи за
настоящия съд, от които ще черпим доводи за защитата си - Решение №
2272/06.03.2025 г. на ВАС по адм. дело № 2611/2024 г., с което се прогласява
нищожността на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на
водните площи, приета с Постановление на Министерски съвет от 1996 г., т. е.
наредбата, с която се запълва бланкетната норма на чл. 123 от НК, по който е
повдигнато обвинение на моя клиент; писмо от Министерство на
правосъдието до Министерски съвет, което писмо е изпратено по повод и във
връзка с издаване на Наредбата от 1996 г. като подзаконов нормативен акт,
което писмо се намира в кориците на цитираното от мен дело, по повод на
което е издадено решението на ВАС, което представям, и в което писмо ясно и
категорично Министерство на правосъдието изразява становище, че
Наредбата се издава без законово правно основание и това писмо послужи
като част от основанията на ВАС да прогласят нищожността на Наредбата.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат приети представените писмени
2
доказателства. Запозната съм с тези писмени доказателства.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, заявявам от свое име, че видно
от отбелязването на представеното по делото решение на тричленен състав на
ВАС, съобщения до заинтересованите страни са изпратени на 06.03.2025 г.
Няма доказателства дали са получени, кога са получени и дали е изтекъл
срокът за обжалване, т.е. става въпрос за невлязло в сила съдебно решение. Не
възразявам да бъде прието като доказателство за сведение.
Тъй като в последния абзац на жалбата на моя доверител има останало
от предходна жалба, представям за прецизност коригирана въззивна жалба, но
то не касае същността на жалбата. Моля да го приемете за уточнение на
въззивната жалба. Касае се за техническа грешка останала в текста.
АДВ. Ц.: Нямам възражение да бъдат приети тези доказателства. Макар
и представени днес, те не носят печат влязло в сила съдебно решение. Макар и
неотносими, съдът ако ги приемете с оглед представянето им, да ги цените или
не в края на производството.
АДВ. В.: Да се приемат представените писмени доказателства.
По повод искането на защитника и след като изслуша становището на
останалите страни, съдът намира, че следва да приеме като писмени
доказателства представените документи, а именно Решение № 2272/
06.03.2025 г. по адм. дело № 2611/2024 г. на тричленен състав на ВАС и писмо
на Министерство на правосъдието № 83-02-40/16.02.1996 г., адресирано до
Министерство на здравеопазването, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото Решение
№ 2272/06.03 2025 г. по адм. дело № 2611/2024 г. на тричленен състав на ВАС
и писмо на Министерство на правосъдието № 83-02-40/16.02.1996 г.,
адресирано до Министерство на здравеопазването.
Страните поотделно заявиха, че няма да сочат други доказателства.
3
Съдът след като изслуша становищата на страните и прецени
материали по делото намира за изяснена фактическата обстановка по спора,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам така
подадения протест и въззивни жалби от частните обвинители, респективно
оспорвам въззивната жалба на подсъдимия. Намирам, че
първоинстанционният съд е събрал всички необходими доказателства за
установяване на релевантните по спора факти. Направил е обстоен анализ на
доказателствената съвкупност, а формираните правни изводи са правилни и
законосъобразни.
Предвид, че въззивната жалба на подсъдимия е бланкетна, ще взема
отношение по направените възражения пред първата инстанция, макар, че
отговори са направени от същата и са достатъчно обосновани и коректни.
От събраните по делото доказателства безспорно е било установено, че
подсъдимият поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност – спасител, представляваща източник на повишена опасност, е
причинил смъртта на Р.А..
Първо, по отношение на възражението за легитимността на Наредбата
за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи от 1996
година, първоинстанционният съд ясно и коректно е посочил, че същата
регулира този род обществени отношения по силата на Конституцията, която е
възложила в компетентност на Министерски съвет да осъществи това свое
правомощие, което е сторено с коментираната наредба.
Действително, към момента е налице висящо административно
производство, неприключило, но независимо от това, ако се приеме, че
посочената наредба е нищожна, т.е. Върховен административен съд уважи
тази жалба, то този подзаконов административен акт няма да поражда правни
последици занапред, т.е. няма обратна сила. Не на последно място следва да се
4
посочи, че с ПМС № 82 от 03.04.2024 г., наредбата от 1996 г. е отменена и е
приета Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните
площи и басейни за обществено ползване, която регламентира същите права и
задължения за спасителната дейност.
Следва да се направи извод, че акцесорният подзаконов нормативен акт,
т.е. Наредбата от 1996 г. към момента на инкриминираното деяние е действала
и именно тя е тази, която е регламентирала правата и задълженията на
подсъдимия в качеството му на спасител. На базата на същата е и трудовата
характеристика на подсъдимия.
Правилен е изводът на съда, че деянието е осъществено чрез
бездействие и при форма на вина „непредпазливост“. Безспорно е доказано по
делото, че подсъдимият не е изпълнил дължима спасителна акция, като по
този начин е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат – смъртта
на Р.А.. Няма спор, че той е бил длъжен да оказва съдействие при инцидент на
охранявания от него пост, да извършва спасителна акция при инцидент във
водата и да оказва първа помощ. Това следва от съдържанието на чл. 21 от
Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните
площи, което е било дословно възпроизведено в длъжностната характеристика
на подс. Г.. При пълно бездействие по изпълнението на тези си задължения,
подсъдимият е напуснал охранявания от него пост № 3 на морски плаж "К -
А", община П. и не е наблюдавал непрекъснато къпещите се в морето в
поверения му за наблюдение район и като следствие, не е видял давещата се
Р.А., не е предприел действия по спасяването й и с това си бездействие е
причинил нейната смърт.
На следващо място се оспорва местоположението на свид. Г. А. и
нейните дъщери, включая и пострадалата Р.А. при настаняването им на
плажната ивица, като се приема, че дадените показания от тях са житейски
нелогични, както и противоречат на събрания доказателствен материал.
Посочените твърдения, че те са се позиционирали в неохраняемата зона
напълно не съответства на събраните доказателства по делото. В противовес
на това са показанията на свид. Е. Д. и Д. Д., както и отчасти на свид. Г. А. и А.
А., свид. С. П., М. С. и др. и не на последно място назначената и извършена
навигационна експертиза. От същата може с категоричност да се приеме,
както е посочил и Бургаски окръжен съд, че семейство А. са се настанили в
5
непосредствена близост и леко по-назад до пост № 3, на не повече от 5 метра
вляво от него, гледайки с лице към морето.
Пострадалата Р.А. и сестра й свид. Й. А. отишли да си играят във
водата на 2-3 метра навътре от брега. Това се установява както от
свидетелските показания на свид. Д., така и от навигационната експертиза.
От голямо значение за съставомерността на деянието по чл. 123 от НК е
не от къде е извадено тялото на пострадалата Й. А., а следва да се има предвид
от момента, когато е била повлякана от вълната и повалена във водата,
предвид, че от този момент е започнало давенето на същата, което място е
установено по несъмнен начин и описано на л. 496 от мотивите на присъдата и
това е охраняемата зона на пост № 3, където спасител е бил подс. Г..
Напълно обосновано първоинстанционният съд е дал вяра на
свидетелските показания на Г., Й. и А. А. и на Е. Д. и Д. Д. и отчасти на свид.
А. С. и не на последно място на навигационната експертиза и на техническата
експертиза, които са изцяло оспорени от страна на защитата, но това е
направено едва в пледоариите по същество. Защитата не ги е оспорила и
безпрекословно ги е приела за приобщаване към делото. При наличието, че се
оспорва навигационната експертиза, то би следвало да се поиска повторна и
то при зададени конкретни въпроси и конкретни възражения в насока
необосноваността и некоректността на експертизата. Такива действия не са
били предприети пред първата инстанция. Едва при пледоариите се твърди, че
същите са некоректни и не следва да бъдат взети под внимание, без да се
посочват логични контрааргументи.
В тази насока намирам, че първо, тези експертизи са изготвени
професионално и напълно аргументирано и същите са отговорили на всички
важни въпроси за изясняване на фактическата обстановка. Направените
възражения от страна на защитата са несъстоятелни. Няма да се спирам в
подробности, тъй като изключително подробно, ясно и аргументирано е
посочено мястото, от което пострадалата е влязла във водата, като е изчислен
обратният път на движението на тялото, който път е разделен на два етапа, а
именно от мястото, където последно е била видяна и втория етап - до мястото,
където е намерено тялото на пострадалата.
По отношение на гласните доказателства, намирам, че са били
правилно оценени по логика и съдържание от първоинстанционния съд.
6
Обосновано в мотивите си съдът е отхвърлил част от свидетелските
показания, като ясно и аргументирано е посочил защо не ги кредитира и най-
вече, че същите са в противоречие с останалия събран доказателствен
материал.
Всички свидетелски показания са били подложени на анализ,
противоречията в тях са изяснени и напълно обосновано Бургаски окръжен
съд е дал вяра на една част, като друга част е отхвърлил с ясни аргументи.
В действителност са налице три групи свидетели, като двете групи
могат да се определят като заинтересовани, макар и на някой от тях частично
да им е дадена вяра. Има една трета група свидетели, които не са
заинтересовани от изхода на делото, и които ясно и точно определят
фактологията на действие както на подсъдимия, така и на пострадалата. От
същите се изяснява с категоричност, че пострадалата Р.А. заедно със сестра си
първо са се настанили в близост до вишката на спасителя на пост № 3 и
именно от този пост са навлезли в морето не-повече от 2-3 метра. Към този
момент подс. Г. е липсвал, не е бил на поста си, макар и времето да е било
неблагоприятно за плажуващите, задавало се буря, флагът е бил жълт, като
след инцидента веднага е бил сменен на червен. За климатичните условия
свидетелства и справката от Института по океанология към БАН, в която ясно
и точно е посочено, че този залив, предвид характеристиките му, дава
възможност за образуване на интензивни, придънни и струйни течения,
наречени „мъртви“, при наличието на високо енергетични ветровити вълни.
Спасителни действия са били предприети от случайно минаващ турист
в лицето на свид. С., като подс. Г. много по-късно се включва в спасителната
акция и то на свид. Й. А., като по отношение на Р.А. е било късно, предвид, че
течението и бурното море са отнесли тялото й, подробно описано от
навигационната експертиза.
Подсъдимият Г. изобщо не е видял двете давещи се момичета, тъй като
не е бил на поста си, като неговите задължения не са били изпълнени, по-
точно са изпълнени от друго лице, а именно свид. А. С.. Ако е бил на поста си,
същият би видял давещите се две момичета и би предприел необходимите
своевременни действия по спасяването им.
Налице е бездействие за осъществяване на спасителна акция от страна
на подс. Г., каквото е задължението му по чл. 21, т. 2 от Наредбата. На
7
процесната дата, според показанията на свидетелите, морето е било бурно,
задавало се буря, което е задължавало подс. Г. да бъде неотлъчно на поста си и
вниманието му да е по-заострено. Напротив, той дори не е бил на поста си.
Пред първата инстанция се претендира, че подс. Г. не е бил длъжен да
предприеме спасителна акция предвид, че пострадалата е била в
неохраняемата зона. Този аргумент е неоснователен по няколко съображения.
Подсъдимият е бил длъжен да не напуска поста си, още повече, че е бил сам.
Контролните задължения са с първоизточник най-важното задължение на
спасителя – да наблюдава охраняваната зона и при необходимост веднага да
предприеме спасителна акция. Това е общо задължение за работещите като
спасители, без териториално ограничение в него и относимо към всяка
възникнала опасност независимо от мястото й.
В противоречие на горното, подс. Г. се е отклонил от поста си, като едва
след като С. е успял да извади свид. Й. А. от водата, тога се е притекъл, за да я
поеме, заедно с колегите си от пост № 2 и да се предприемат реанимиращи
действия.
Професията на подс. Г. е правно регламентирана, защото за
упражняването й се изискват специални знания и умения – чл. 20 от
Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните
площи. За нея подсъдимият има съответно свидетелство за правоспособност.
В същото време, професията на подсъдимия е източник на повишена
опасност, тъй като в процеса на упражняването й, най-малкото немарливо
изпълнение създава опасност за живота и здравето на други лица. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между бездействието на подс. Г. да
изпълни задължението си по чл. 21, т. 2 от цитираната наредба и настъпилата
смърт на Р.А.. Това дава основание да се заключи, че подс. Г. следва да носи
наказателна отговорност по чл. 123 от НК.
При така приетите и анализирани факти първоинстанционният съд е
приложил правилно материалния закон, като е признал подсъдимия Г. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1,
предл. 2 от НК. Аргументите за обективната и субективната съставомерност
на поведението на подсъдимия по чл. 123 от НК изложени от страна на
първоинстанционния съд, изцяло споделям.
След като първоинстанционният съд е достигнал до положителен извод
8
по авторството на деянието, е индивидуализирал наказанието на подсъдимия
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Отчел е възрастта
на подсъдимия и ниската степен на обществената му опасност. Отегчаващи
отговорността на Г. обстоятелства не са били установени. Тук следва да се
подчертае, че обществената опасност на деянието е висока, като е настъпил
необратим резултат за живота на едно младо момиче, но е бил застрашен
животът на още едно, и благодарение на своевременните действия на случаен
турист, то е било спасено. Индивидуализиращите факти от значение за
определянето на наказанието по смисъла на чл. 54 от НК намирам, че не са
били правилно определени.
Както посочих, с немарливото си поведение, той е застрашил живота на
още един човек в лицето на Й. А., сестра на пострадалата Р.. Обективно е
очертано от страна на Бургаски окръжен съд необремененото съдебно минало
на подс. Г., същият не е осъждан, реабилитиран е по право, но следва да се
отбележи липсата на пълна съпричастност към случилото се, предвид
неговото процесуално поведение, както е отбелязал наблюдаващият прокурор
пред първата инстанция.
Намирам за напълно справедливо наказанието да бъде определено над
средния размер от предвиденото в нормата и то изтърпяно ефективно, което от
своя страна би въздействало върху подсъдимия в насока осъзнаване в пълна
степен на извършеното, осъзнаване на последиците - пряко и реално
настъпили и най-вече, за преосмисляне на стореното на инкриминираната
дата. Намирам, че единствено по този начин би се въздействало върху
личността на осъдения по отношение на превъзпитанието му и най- вече
върху индивидуалната превенция, а така и спрямо генералната превенция.
При евентуално приемане на моите аргументи по отношение на завишаване
на наказанието, то би следвало и кумулативно определеното наказание по
реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК също да бъде завишено.
Подсъдимият грубо е пренебрегнал професионалните си задължения,
като е демонстрирал категорично незаинтересованост за живота на
пострадалия.
Предвид гореизложеното намирам, че следва на основание 337, ал. 2, т.
1 от НПК да измените първоинстанционната присъда в частта относно
наложените наказания, като определите наказание над средния размер
9
предвиден в нормата на чл.123 от НК и така определеното наказание да бъде
изтърпяно ефективно при общ режим, както и завишите размера на
определеното наказание по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, а именно лишаване
от право да упражнява водноспасителна дейност.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам заявеното от
представителя на държавното обвинение. Не намирам за необходимо да
преповтарям казаното.
Ще си позволя да кажа съвсем кратко следното: В случая, именно и
поради безхаберието на подс. Г. се е стигнало до смъртта на едно дете.
Щастливо обстоятелство е случайното преминаване от там на свидетеля А. С..
Без неговата намеса би се стигнало до още един труп и тогава нещата щяха да
бъдат много, много по-трагични. Че подсъдимият се е отклонил от
задълженията си, че не е бил на поста си, е установено по несъмнен и
категоричен начин и именно за това, а до някъде и поради неговата позиция на
отричане на обективно установени обстоятелства, намирам, че така
постановената първоинстанционна присъда е прекалено снизходително
отношение към допуснатите от него нарушения – било на трудовата му
дисциплина, било на задълженията му като спасител. Оставям на страна
обстоятелството относно Наредбата за водното спасяване, защото с Наредба
или без, той е имал конкретни задължения дори само въз основа на трудовия
си договор и длъжностната характеристика.
За това си позволявам да апелирам към съдебния състав да намери, че
така определената от първата инстанция присъда се явява недостатъчно
справедлива, да увеличи размера на наложеното наказание и най-вече да
постанови ефективно изтърпяване на така изменената присъда, доколкото
считам, че така биха били изпълнени предвидените от законодателя в частта
както на специалната, така и на генералната превенция.
Моля, ако споделите доводите ми, да възложите в тежест на
подсъдимия направените за настоящата инстанция разноски.
АДВ. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към
изложеното от представителя на държавното обвинение и колегата К.. Няма да
10
преповтарям всичко, което казаха до момента.
Единствено ще акцентирам върху обстоятелството, че както се
установява от събраните по делото доказателства, е налице поставен жълт
флаг, който се поставя именно от спасителите. Ноторно известно е значението
на този флаг, като разрешението за къпане с повишено внимание е такова не
само за плажуващите, но и за самите спасители. При условие, както се
установява от събраните в делото доказателствата, към датата на събитието е
липсвал и друг спасител, то това в двойна степен и в двойна сила е следвало
да индикира за подсъдимия при изпълнение на неговите задължения, т.е.
следвало е да бъде двойно по-бдителен в изпълнение на своите задължения.
Както се установява такова нещо не се е случило. Няма да преповтарям
фактическата обстановка.
Считаме, че първоинстанционната присъда е изцяло неправилна и в
този смисъл е твърде щадяща подсъдимия, още повече като се има предвид, че
същият и понастоящем работи в друга държава, извън България и ако
присъдата бъде оставена в този вид, би могъл да упражнява същата професия
без никакъв проблем, защото няма механизъм, по който работодателят
евентуално да знае, че той е лишен от възможността да упражнява тази
професия.
Наред с това считам, че е неправилна именно и с оглед на личната
превенция и на генералната такава, както и с оглед поведението на
подсъдимия, който, както се установява, нито веднъж до момента дори не
изказа съболезнования на семейството и на близките на загиналото момиче.
Тоест, налице е едно безразличие от страна на подсъдимия, което очертава
невъзможността да бъде постигнат ефекта на превенцията.
Именно с оглед изложеното считаме, че следва да бъде дадена присъда
над средната такава при общ режим.
Моля да ни присъдите разноските по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, няма да се впускам в
подробности, придържам се към казаното от прокуратурата и колегите.
Моля да възприемете изложеното в техните доводи и във въззивната
жалба на моите доверители. Моля във въззивната жалба на подсъдимия да не
11
възприемате изложените доводи, най-малкото като ги препращаме и
съответно към мотивите и на прокуратурата.
Моля да присъдите разноските. Моля за Вашия акт в този смисъл.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, от мое име и от името на моя
клиент заявявам, че поддържам въззивната жалба така, както е депозирана с
изложените в нея твърдения за неправилност на първоинстанционния съдебен
акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради
неправилно приложение на материалния закон.
Чухме пледоариите на колегите от публичното и частно обвинение, че
според тях фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, е
правилно анализирана, правилно конкретизирана и правилно подведена към
събрания доказателствения материал. Само че, не чухме анализ на този
доказателствен материал, такъв анализ-пълноценен с оглед разпоредбите на
НПК, не е направен и в мотивите.
Какво имам предвид: доказателствата по делото са установени
посредством няколко групи доказателствени средства и способи на доказване.
На първо място имаме множество свидетелски показания, на второ място
имаме една навигационна експертиза, която е важна за установяване на
конкретиката в обстоятелствата по делото, съдебномедицинската експертиза
не я коментирам, защото там спор няма. Доказателствата по делото, фактите
по делото, установени чрез свидетелски показания са изключително
противоречиви относно няколко важни факта по обвинението. Първият факт
е, къде се е случил инцидентът, т.е. дали пострадалото дете е навлязло в
морето в охраняемата зона или не. В тази връзка, според мен, неправилно,
некоректно, за мен дори е абсурдно да се изключват показанията на свидетеля
А. С. – момчето, което е спасило второто момиче. А. С. е бивш спасител. Той
много подробно обясни на съда как се е намесил в случая, как инцидентът се е
случил след табелата, която е ограничавала и указвала край на охраняваната
зона и тези негови показания в никакъв случай не противоречаха на
показанията, които А. С. е дал в хода на ДП. Показанията му в този смисъл
бяха абсолютно идентични – каквото е казал на ДП го каза и в съдебното
производство. Просто в съдебното производство му бяха зададени
допълнителни въпроси, извън тези, които са му били задавани в хода на
12
предварителното производство и поради това, че той нямаше ясен спомен за
това какво се е случило, колегите от частното и публичното обвинение, а и
съдът в последствие приеха, че няма как да му бъде дадена вяра за това, къде
се е случил инцидентът. Пак казвам нещо, което е абсолютно нелогично,
защото това момче има познанията, той е обучаван и знае кое е край на
охраняемата зона, кое е начало на охраняемата зона, как се обозначават тези
граници. Тук е първото противоречие, което според мен не бе изчистено в хода
на съдебното следствие и което си е проблем на публичното обвинение.
Разпоредбата на чл. 303 от НПК е категорична – присъдата не може да
почива на предположения, а в случая първоинстанционният съд, изключвайки
показанията на свид. С. без да има обективни причини за това, приема за
достоверни показанията на друга група свидетели, които също не са толкова
категорични за мястото на инцидента, и по този начин гради част от мотивите
си на предположения.
Вторият аспект, който е важен и в който има сериозни противоречия
относно фактологията, която се установява със свидетелски показания, това е
къде точно се е намирал подсъдимият към момента на инцидента – на
мястото, където е трябвало да охранява, на някакво заведение на гърба на
плажа или на някои от другите охранителни постове. В тази връзка и по тези
въпроси има показания на три групи свидетели, включително и на роднините
на пострадалото момиче. Някои от тях казват, че Ц. идвал от плажа, други
казват, че бил дошъл от заведението, трети казват, че си е бил на поста. Как
можем да установим, къде е бил подсъдимият при тази разнобойност на
показания и на фактология, изложена от свидетелите. За мен в тази връзка
също имаме недоказаност на обвинението и най-малкото присъдата почива на
предположения. Но, нормално е, мислимо е, хората към онзи момент са били
притеснени, нормално е да не можем да разчитаме изцяло на техните
показания, за да си изясним обстановката.
По тази причина в хода на ДП е назначена една навигационна
експертиза, която е послужила в мотивите на първоинстанционния съд като
база за приемане тезата на прокуратурата, че подсъдимият е извършил
престъплението. Аз направих няколко възражения в хода на съдебното
следствие относно годността на тази навигационна експертиза въобще да бъде
коментирана по делото и на нея да се правят изводи. Тези ми доводи или не
13
бяха обсъдени, или бяха непълноценно коментирани. Затова ще си позволя
съвсем накратко да ги изложа и пред Вас с идеята Вие да обърнете малко
повече внимание.
В уводната част на констативно-съобразителната част на експертизата
се заявява от вещите лица, че „изложеното в настоящата експертиза
заключение е основана на направени числени пресмятания, основани на
опростени модели на движението при…“, първи проблем „идеални условия на
морето и вятъра“. Изясни се по делото, че условията не са били идеални на
мястото на инцидента – имало е вълни, имало е подводни течения, имало е
повърхностни течения – условията не са били идеални. По-важното е, което
казват вещите лица малко по-надолу „на базата на предположения,
допускания и периодични постановки“, което по своята същност означава, че
ако приемем тази експертиза, автоматично нарушаваме нормата на чл. 303, ал.
1 от НПК, която казва, че присъдата не може да почива на предположения.
Самите вещи лица са заявили предположения в изводите си, а искаме
първоинстанционният съд, или съдът по принцип, да не предполага. Няма как
да не предполага съдът, ако приеме тази експертиза, защото тя самата е
изградена от предположения. И нещо, което е изключително важно при тази
експертиза, малко по-надолу в нея е заявено, че тази експертиза е използвала
като основа на заключенията си данните от едно становище на БАН относно
моментното съС.ие на морето към датата на инцидента. Тук аз поставих един
въпрос, на който не получих отговор. Каква е същността на това становище,
представено от БАН – това не е разпит на експерт, не е разпит на вещо лице,
няма как да е писмен документ, защото в него се изразяват някакви мнения и
единственото, което на мен ми дойде на ум е, че това становище е някакъв вид
експертиза. Само че, това становище не бе възложено като експертиза и не бе
прието като експертиза, защото ние не сме изслушали човека, който го е
изготвил. Анализирайки логически тези две доказателства – становището и
навигационната експертиза, води до категоричен извод, че навигационната
експертиза по своята същност е негодно доказателствено средство, защото не
е изготвена по реда на НПК. Тя е изготвена на базата на предположения и на
базата на становище, което по своята същност също е негодно доказателствено
средство, защото в НПК няма предвидено такова. Ето защо, аз продължавам
да твърдя, че някак си много лесно, много повърхностно, подс. Г. бе признат за
виновен от първоинстанционния съд и казусът бе решен по соломоновски.
14
По-важното е нещо друго и това е отговорът на въпроса, който трябва
да бъде даден от Вас – правно регламентирана ли е дейността на водния
спасител с оглед възраженията, които аз направих за нищожност на Наредбата
от 1996 година за водноспасителната дейност. Безспорно и категорично е, че
един административен акт, макар и нормативен, каквато е Наредбата по
смисъла на Закона за нормативните актове и по смисъла на АПК, може да
бъде оспорена по реда на косвения съдебен контрол пред всеки съд, без
значение дали е наказателен или граждански. Това е записано в нормата на чл.
5 от Закона за нормативните актове. Ясно е, известно е, че наказателните
състави много рядко си позволяват да упражняват такъв косвен съдебен
контрол върху този вид нормативни актове, или било то административни,
било то общи и след като аз направих възражението, което правя и пред Вас за
нищожност за Наредбата за водното спасяване от 1996 година и след като
получих абсурден отговор, че видите ли тя би могла да бъде издадена на
базата, директно на Конституцията - чл. 114, останах без друг вариант и
оспорих същата пред ВАС. Те се произнесоха с решение, което представих
днес за сведение и което е категорично, че тази Наредба е нищожна, просто
защото е издадена без Министерски съвет към 1996 г. да е имал такава
законова делегация да издава подзаконови нормативни актове, каквато е
Наредбата. Тоест, Министерски съвет си е позволил да твори първично
законодателство, което е разрешено единствено и само на Народното
събрание. Между другото, има едно решение на ВАС № 6012/07.06.2023
година. То е постановено по повод искане на колегите от АК-Б., оспорвайки
един подзаконов нормативен акт, издаден от Висш Адвокатски съвет. В това
решение се казва: „недопустимо е за първи път с подзаконов акт, при липса на
законова делегация, да се уреждат определени правни отношения от
административния орган“. Подзаконовите нормативни актове се издават в
изпълнение на закона. Практиката на ВАС в тази насока е категорична и тук е
мястото да отделя внимание на казаното от прокурора, че дори тази наредбата
да е била нищожна, тя нищожността имала отношение занапред. Не е така.
Пороците на подзаконовите нормативни актове и на административните
актове по принцип са две основни категории. Едните пороци са такива, че
правят административния акт незаконен, незаконосъобразен и те предполагат,
когато административният акт бъде атакуван, да се иска неговата отмяна. И
тогава, когато и, ако този административен акт бъде отменен, действието е
15
занапред. Когато обаче порокът е съществен, какъвто винаги е липсата на
компетентност, тогава и ако бъде прогласена нищожността, то се приема, че
съответният административен акт, без значение дали е подзаконов или не, все
едно никога не е съществувал. В тази връзка има богата практика на ВАС, ще
си позволя да цитирам Решение № 6232/12.05.2014 г. на ВАС, по адм. дело №
9540/2013 г., на Трето отделение – докладчик съдия П. Г.. Същият е казал
изрично в тричленен състав, „нищожният административен акт не поражда
правни последици поначало, а не само от момента на прогласяване на неговата
нищожност“. Поначало този акт не съществува в правния мир, респективно
той не създава права, не създава задължения за никой и логиката е, че след
като ние сме направили възражение и ако бъде прието то, че нормативният
акт, подзаконовият нормативен акт е нищожен, означава, че дейността на
водния спасител не е правно регламентирана, а след като не е правно
регламентирана - липсва състав на престъпление по чл. 123 от НК. В този ред
на мисли, тъй като аз съм убеден в правилността на тезата си за нищожност на
подзаконовия нормативен акт, се изправяме пред следващия проблем на
оспорваната от нас присъда и той е, че при постановяването й е нарушен
принципа на законоустановеност на наказанието и на престъплението,
принципи, които са прогласени в Конституцията на Република България – чл.
5, ал. 3, в НК - чл. 2, чл. 35. Всички тези правни норми са категорични, че
наказание се налага само тогава, когато е определено от закон, за деяние, което
е определено от закон. Няма как с акт, който не е закон и има силата на закон, в
случая подзаконов нормативен акт, да се приема, че някой е извършил
престъпление. Това е принципът на законоустановеност на престъплението и
наказанието, и на който между другото се държи много както в Европейската
конвенция за защита правата на човека - чл. 7, Хартата на основните права на
ЕС - чл. 49, а и множество решения както на ЕСПЧ, така и на Съда на ЕС в
Люксембург.
В тази връзка, нарушавайки принципа на законоустановеност,
първоинстанционният съд допуска нарушение на материалния закон,
категорично. След като липсва състав на престъпление, след като бланкетната
правна норма на чл. 123 НК не може да бъде запълнена с друга правна норма,
състав на престъпление не е налице. Има множество решения на ВКС в тази
насока.
В тази връзка, моля да направите разграничението между отмяна на
16
нормативен административен акт и провъзгласяването на нищожност на
нормативен административен акт. Това са два различни способа, които се
прилагат при различни пороци на съответния подзаконов нормативен акт и
водят до различни последици. Тогава, когато е обявен за нищожен, той все
едно не съществува, него го няма.
На мнение съм, че това, което изложих до този момент е достатъчно, за
да бъде прието, че присъдата е неправилна както от гледна точка на
нарушение на процесуалния закон, най-вече неправилно е изградено
вътрешното убеждение не съда на базата на непълноценен, непълен анализ на
доказателствата по делото, както изисква чл. 12 от НПК и най-вече вече на
базата на анализ, който е направен извън рамките на закона.
На второ място, присъдата е постановена при нарушение на
материалния закон, тъй като обективно Г. е осъден за престъпление, което не е
обявено в закона за наказуемо деяние.
В тази връзка, моля за съдебен акт, с който да го оправдаете.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото си
на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Присъединявам се към
казаното от моя защитник. Нямам какво да добавя.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да бъда оправдан.
Искам само да добавя следното: Адвокатите на пострадалите казват, че съм се
държал надменно, че не съм изказал съболезнования на семейството, но
колкото и клиширано да звучи, всяка година на датата 09.09 аз паля свещ.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
17
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18