№ 34187
гр. София, 14.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110140389 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „И., ЕИК ., срещу Д.“, юридическо
лице в сферата на държавната власт, ЕИК по БУЛСТАТ ..
С определение от 06.08.2021 г. като съищец по делото на основание чл. 26, ал. 4 ГПК е
конституирано и дружеството „О., ЕИК ., на което препис от книжата са връчени по реда на
чл. 50, ал. 4 ГПК.
Ответникът Д.“ е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Прави възражение
за неподведомственост на спора на гражданските съдилища поради това, че между Д. и „О.
нямало сключен договор, а отношенията между страните произтичали единствено от
подадените заявления за подпомагане от страна на дружеството, по които Фондът се
произнася с уведомителни писма, представляващи индивидуални административни актове,
т.е., доколкото не се касаело за спор за изпълнение на облигационни задължения, било
недопустимо разглеждането му по реда на гражданското производство.
Следва да се даде възможност на ищеца да формулира надлежен петитум, а на
ответника – да изясни някои въпроси от фактическа страна в първото по делото съдебно
заседание.
Както ищецът, така и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Ищецът е направил доказателствено искане по чл. 190 ГПК и искане за допускане на
съдебно – счетоводна експертиза съгласно поставени в искова молба задачи, по които
искания съдът ще се произнесе след уточняване на петитума на исковата молба от страна на
ищеца и евентуално прецизиране на исканията и задачите, както и след изясняване в
открито съдебно заседание на въпроса дали обстоятелствата, за установяването на които се
правят исканията, са спорни между страните.
1
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито съдебно заседание по делото да посочи
дали посочените в петитума на исковата молба Схема за предходна национална помощ за
земеделска земя на хектар (ПНДП) и кампании 2018 г. следва да се считат за неписани
предвид подадената на 11.10.2021 г. уточнителна молба, в която посочената схема не
фигурира, както и кампания 2018 г. не фигурира, като в тази връзка формулира надлежен
петитум.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение указанията в срок исковата молба ще бъде
върната.
УКАЗВА на ответника в срок до първото открито съдебно заседание по делото да
уточни за коя кампания се отнася Уведомително писмо по мярка 11 „Б. от 02.06.2020 г. и
касае ли тя плащания и оторизации по тази мярка за 2018 г. и 2019 г.
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ОТЛАГА за първото открито съдебно заседание по делото произнасянето по
искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи
посочените в исковата молба, раздел „Д.“, т. 2, документи, както и по искането на ищеца за
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.03.2023 г. от 10:00 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на съищеца „О. и
ответника Д.“ – препис от становище с вх. № ./14.02.2022 г.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
44а, aл. 1 ЗОЗ от „И. качеството му на процесуален субституент на „О. по силата на Рамков
договор за особен залог от 02.08.2016 г. за осъждане на Д.“ да заплати в полза на „О. по
сметка на депозитаря Ч. сума в размер на 2 000 лв., представляваща част от заложено в
полза на банката вземане за неизплатени субсидии по кампании за 2019 г. по следните
мерки и схеми съгласно уточнителна молба от 11.10.2021 г: Схема за единно плащане на
площ (.); Схема за преразпределително плащане (.); Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(.); Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (.); Мярка 13 – плащания за
2
райони, изправени пред природни или други специфични ограничения (П. – планински
райони); М. „П. и Рамкова директива за водите“; Мярка . (Билогично растениевъдство).
Претендира се и законната лихва, считано от подаване исковата молба в съда, до
окончателното плащане.
В исковата молба и уточнителната молба процесуалният субституент „И. твърди, че на
02.08.2016 г. между „И., като кредитор, и „О., като кредитополучател и длъжник, е сключен
Договор за кредитна линия за оборотни средства „М. +“ № ДК-./02.08.2016 г., изм. и доп.
със Споразумение от 19.06.2017 г., изм. и доп. със Споразумение от 14.07.2017 г., изм. и доп.
с А. от 25.07.2017 г., изм. и доп. с А. от 11.06.2018 г., изм. и доп. с А./30.05.2019 г., изм. и
доп. с А./03.07.2019 г., изм. и доп. с А./30.09.2010 г., Договор с peг. №./30.09.2020 г. и
Договор с peг. №Д-479-007788-40/30.09.2020 г., по силата на които Банката била
предоставила на кредитополучателя-длъжник банков кредит под формата на кредитна линия
за оборотни средства в размер на 99 000 лв. Кредитът бил изцяло усвоен, като крайният срок
за издължаване на целия кредит бил 30.12.2020 г. Към 08.07.2021 г. вземанията на Банката
по гореописания договор са в размер на 66 452.13 лв.
Сочи, че за обезпечаване вземанията на банката по гореописания договор за кредит на
02.08.2016 г. бил учреден особен залог върху всички бъдещи вземания за субсидии на
залогодателя „О. от Д.“ и върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя „О. по
банкова сметка с IBAN: . съгласно Рамков договор за особен залог на вземане и на банкова
сметка №./02.08.2016 г., изм. и доп. с А. от 25.07.2017 г., изм. и доп. с Анекс №./30.05.2019
г., изм. и доп. с Анекс №./03.07.2019 г. Посочва, че залогът бил вписан в Централния
регистър на особените залози /ЦРОЗ/ при МП, изменено с последващи допълнителни
вписвания. Заложените вземания на залогодателя „О. влючвали главници, лихви, такси и
всички други плащания към залогодателя по схемите и мерките за всяка година от периода.
Твърди, че Банката-заложен кредитор изпратила на основание чл. 17 ал. 2 от Закона за
особените залози /303/ нарочно Уведомително писмо с изх. №109/03.08.2016 г. до Д.“ -
Разплащателна агенция в качеството му на длъжник по заложеното вземане, което било
получено, тъй като ответникът изпратил по електронната поща удостоверение до ищеца от
08.08.2016. Тъй като крайният срок за издължаване по кредита бил 30.12.2020 г., което
задължение не било изпълнено от кредитополучателя, банката пристъпила към
реализирането на обезпечението по кредита. „И. вписало в Централния регистър за
особените залози под № . заявление за пристъпване към изпълнение върху цялото заложено
имущество, като дружеството е пристъпило към изпълнение за сумата от 65 000.00 лв.
Твърди, че за пристъпването към изпълнение бил уведомен управителят на залогодателя,
който получил лично на 19.04.2021 г. съобщение с изх. № 43/15.04.2021 г. по чл. 33 ЗОЗ.
Третото задължено лице ДФ „З.“ - Разплащателна агенция било уведомено на 15.04.2021 г.
на основание чл. 34, т. 2 ЗОЗ. Целта на уведомяването била да доведе до негово знание
фактът, че от този момент право да се разпорежда с вземането има само заложният кредитор,
поради което под страх от „лошо“ изпълнение и за да е действително плащането, то
следвало да бъде извършено по редна на ЗОЗ – по посочената сметка на депозитаря.
3
Предвид изложеното, твърди, че Д.“ дължи на „О. неизплатени субсидии в общ размер
на 95 000 лв., от които претендира частично 2 000 лв., като с уточнителната молба с вх. на
СРС № 67214/11.10.2021 г. ищецът е посочил, че вземанията представляват сбор от следните
суми:
1. по Схема за единно плащане на площ (.) – частична претенция в размер на 325 лева от
общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 17 243.52 лева;
2. по Схема за преразпределително плащане (.) – частична претенция в размер на 325
лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 4 057.62 лева;
3. по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда – зелени директни плащания (.) – частична претенция в размер на
325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 11 551.99
лева;
4. по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (.) – частична претенция в
размер на 325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на
1 862.90 лева;
5. по Мярка 13 – плащания за райони, изправени пред природни или други специфични
ограничения (Подмярка 13.1/НР1 – планински райони) – частична претенция в размер
на 325 лева от общото вземане по конкретната мярка за 2019 г. в размер на 17 553.86
лева;
6. по М. „П. и Р.“ – частична претенция в размер на 325 лева от общото вземане по
конкретната схема за 2019 г. в размер на 4 360.65 лева;
7. по М.. (Биологично растениевъдство)“ – частична претенция в размер на 50 лева от
общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 38 369.46 лева.
Сочи, че вземането съвпада с оторизираните суми от ответника по тези мерки и схеми
и че няма претенции към определянето на размера на дължимите субсидии за кампания 2019
г., които са вече оторизирани.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Ответникът е възразил, че делото е
неподведомствено на граждански съд. Твърди, че отношенията между „О. и него са на
власт и подчинение, като във връзка с отпускането на субсидия се признасял с
Уведомителни писма, които представлявали индивидуални административни актове, които
могат да бъдат оспорени единствено от дружеството, за което се отнасят. Чрез тези
уведомителни писма Д.“ уведомява кандидатите за извършените оторизации и плащания по
схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Във връзка с подадените заявления от „О. за
кампании 2018 г. и 2019 г. ответникът бил се произнесъл с тях чрез издаването на
Уведомително писмо с изх. № ./2616 от 01.04.2021 г. /с което фондът се бил произнесъл за
кампания 2018 г./, Уведомително писмо с изх. № ./4509 от 05.08.2021 г. /с което фондът се
бил произнесъл за кампания 2019 г./, а също и Уведомително писмо по мярка 11 „Б. от
02.06.2020 г. Плащанията за приетите за допустими площи били приключили преди
банката да пристъпи към изпълнение – за кампания 2018 г. последното плащане по
заявлението било извършено по банковата сметка на бенефициента на 02.10.2019 г., а за
кампания 2019 г. последното плащане по заявление било извършено на 02.09.2020 г. или
повече от година преди във Фонда да бъде получено Уведомление с вх. № 02-1700/958 от
15.04.2021 г. от банката, с което тя уведомила фонда, че е пристъпила към изпълнение по
отношение на заложените вземания. Посоченото се установявало от представените към
отговора извлечения от Системата за електронно банково разплащане /./, чрез която Фондът
извършва плащания на безвъзмездната финансова помощ – ДФ „З.“ бил изплатил на „О.
почти 100% от дължимата по заявлението сума с минимални редукции по подадените
заявления.
4
Ответникът твърди, че на 25.10.2019 г. на „О. бил издаден Акт за установяване на
публично държавно вземане /А./ № 03/04/1/0/02474/2/02/04/01 от изпълнителния директор
на ДФ „З.“ на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Твърди, че „О. е нарушил
договора за финансова помощ, тъй като ползвателят на помощта следвало да подаде заявка
за окончателно плащане след изпълнение на одобрения проект, но не по-късно от един
месец от изтичане на срока за извършване на инвестицията, който срок бил до 04.03.2019 г.,
но това задължение не било изпълнено. Сочи, че в установявания акт било прието, че
ползвателят дължи възстановяване на цялата получена финансова помощ, ведно със
законната лихва върху сумата, като било определено дружеството да заплати сумата от
151 963,66 лв. и съответната лихва. Издаденият А. е бил обжалван от дружеството„О. пред
А., където било образувано адм. дело № 3522/2019 г., но с влязло в сила решение на
07.08.2020 г. съдът е отхвърлил жалбата на „О. като неоснователна. Посочва, че по
издадения А. е било допуснато предварително изпълнение, поради което е било
извършено прихващане от страна на ответника, за което „О. било уведомено чрез
издадените уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, които не са обжалвани.
Твърди, че правата на Банката не са били застрашени в хипотезата, в която
прихващането се извършва преди да е вписано пристъпване към изпълнение, като до
момента на пристъпване към изпълнение, прихващане от третото задължено лице е
допустимо и действително, тъй като до същия този момент и самият заложен длъжник може
да се разпорежда с предмета на залога. Твърди, че извършените от Д.“ прихващания за
задълженията на „О. също предхождат датата на пристъпване към изпълнение по
сключения договор за особен залог и уведомлението на Д.“ за пристъпване към изпълнение.
Наред с това твърди, че върху вземанията на търговско дружество „О. от Д.“,
представляващи субсидии по схеми и мерки на директни плащания на площ, не се допуска
принудително изпълнение и за тях е налице забрана да ги събира друг освен длъжникът,
тъй като представляват несеквестируеми вземания, тъй като са целево представени.
С писмена молба с вх. на СРС № 67214/11.10.2021 г. ищецът е заявил, че не оспорва
размера на сумите по мерките и схемите за плащания за процесната кампания 2019 г., като
посочените от него в исковата молба суми съвпадат с оторизираните от ответника суми по
тези мерки и схеми. По отношение на Мярка 11 е уточнил, че ответникът не се е произнесъл
по същата, поради което размерът на общото вземане (38 369.46 лв.) по същата е определен
на база кампанията за 2018 г. по тази мярка. Наред с това е оспорил извършеното от
ответника прихващане, като счита, че не са били налице материалните предпоставки за
извършването му, а освен това бил разбрал за него след депозирането на исковата молба на
09.07.2021 г. Моли съда да упражни косвен съдебен контрол върху Уведомително писмо
изх. № ./4509 от 05.08.2021 г., тъй като не бил участвал в производството по издаването и
оспорването му. Твърди, че ответникът неправомерно и в разрез със закона е прихванал с
едно неизискуемо, неликвидно и несъществуващо насрещно вземане с дължимите на ищеца
суми. Нямало доказателства самите писма да са получени от „О., а Уведимителното писмо
изх. № ./4509 било издадено след датата на подаване на исковата молба.
Ответникът е депозирал становище с вх. на СРС № 101634/03.12.2021 г. във връзка с
уточнителната молба на ищеца. Твърди, че Д.“ не е заявявал в отговора на исковата молба да
е извършвал прихващане на основание чл. 103-105 ЗЗД, а твърдението му е, че при наличие
на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на А., фондът не само че
разполага с правото да събира вземането си, установено чрез издаденото А., но е бил
задължен да го направи, независимо, че то още не било ликвидно и изискуемо и било
предмет на съдебно обжалване. Сочи, че А. е бил издаден преди Фондът да е бил уведомен
от Банката, че било налице пристъпване към изпълнение, както и дължимите от „О. суми по
5
издадения А. са били събрани от фонда преди уведомлението от банката. Посочва, че
събраните на „О. суми не представляват прихваната санкция за бъдещ период, поради което
било ирелевантно дали Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане с изх. № ./4509 от 05.08.2021 г., с което Фондът се е произнесъл за
кампания 2018 г., ще бъде отменено, тъй като събирането на сумите не е извършено въз
основата на писмото, а поради наличие на издадения А. № 03/04/1/0/02474/2/02/04/01 от
25.10.2019 г. Сочи, че евентуалното извършване на косвен съдебен контрол на
законосъобразността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане с изх. № ./4509 от 05.08.2021 г., с което фондът се бил произнесъл за
кампания 2019 г., би бил допустим единствено по отношение на банката-ищец, доколкото тя
не е участвала в административното производство пред Фонда, но не и по отношение на
„О.. Твърди, че „О. не би могъл да се ползва от извършването на евентуален инцидентен
съдебен контрол на уведомителното писмо от съда, след като не е трето неучастващо в
производството лице и за него не са налице условията на чл. 17, ал. 2 ГПК. Ищецът „И.
нямал правен интерес от такъв косвен съдебен контрол. Твърди, че „О. е било уведомено на
електронната поща, че има издадено уведомително писмо за оторизация за кампания 2019 г.,
което може да бъде изтеглено от Системата за електронни услуги /СЕУ/.
Сочи, че не дължи плащане по М..“, тъй като не били оторизирани и изплатени суми,
нито пък било издадено уведомително писмо за оторизация за кампания 2019 г. Ето защо, не
ставало ясно въз основа на кои доказателства и при липсата на издаден административен
акт, ищецът как стига до извод, че Фондът дължи плащане по тази мярка.
Ищецът в допълнително становище с вх. на СРС № ./14.02.2022 г. е посочил, че
ответникът не прави разлика между прихващането като способ за погасяване на задължения,
уреден в гл. V от ЗЗД, и законово правомощие да се събира вземането принудително,
установено с А., за което се твърдяло, че е извършил. Ищецът счита това твърдение на
ответника за неоснователно, тъй като съгласно чл. 27 ал. 5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители публичните държавни вземания, които възникват въз основа на
административен акт, се събират по реда на ДОПК, като ДФ „З.“ няма правомощия да
осъществява принудително изпълнение. Съгласно чл. 167 от ДОПК публичният изпълнител
е органът на принудителното изпълнение и осъществява действията по принудителното
изпълнение. Ищецът счита, че ответникът не разполага със законово правомощие да събира
вземането, установено в А. № 03/04/1/0/**********/04/01 от 25.10.2019 г. от бъдещи
плащания, които има към бенефициента. Ето защо, оспорва изцяло по основание и размер
извършеното прихващане от страна на ответника Д.“ като способ за погасяване на
задължението си към съищеца по делото. Твърдението на ответника, че не ставало въпрос за
прихващане на суми, а за предварително изпълнение на А. с непосочен от него способ, не
кореспондирало с нито един от писмените документи, изходящи от Д.“.
Съищецът „О. не е изразил становище по предявения иск.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищците по иска с правна квалификация чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
44а ЗО е да установят при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: сключването на договор за кредит между „И. и „О., за
обезпечение на задълженията по който е сключен договор за особен залог върху вземанията
на „О. спрямо Д.“ с твърдяното съдържание, уведомяване на длъжника по заложените
вземания относно учредения особен залог, изпълнение на задължението на банката по
предоставянето на уговорената в договора за кредит сума, валидно възникнали изискуеми
вземания на „О. за субсидии от Д.“ по описаните в исковата и уточнителната молба схеми и
мерки за кампания 2019 г., както и размера на същите, вписване на пристъпване към
изпълнение върху заложеното вземане и съобщаването му на залогодателя „О..
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже релевираните от него в
6
отговора на исковата молба възражения, вкл. възражението си, че е погасил задълженията си
спрямо „О. чрез извършване на валидно прихващане със свое насрещно вземане по А. №
03/04/1/0/**********/04/01 от 25.10.2019 г., както и че са били налице предвидените в
закона предпоставки за това.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството
относно сключване на договор за кредит между „И. и „О., за обезпечение на задълженията
по който е сключен договор за особен залог върху вземанията на „О. спрямо Д.“ с
твърдяното съдържание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7