РЕШЕНИЕ
№ 1483
гр. Пловдив, 29.07. 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1308 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 167, ал.
2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Д.П.Б.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу принудителна административна мярка по
принудително задържане на пътното превозно средство рег. № ***, марка Опел,
извършено на 04.05.2022 г. с техническо средство „скоба“, приложена от контролен
органи при общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив,
за която е съставен констативен протокол № 0101988/04.05.2022 г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
принудителната мярка и се иска отмяната й от съда. Жалбоподателят твърди, че не
е извършил нарушение на правилата за паркиране и престой. Сочи, че е лице с
трайни увреждания, за което е била поставена карта за инвалидност на таблото на
автомобила. Поддържа се, че до този момент винаги е паркирал в „Синя зона“ без
ограничение за времето на престоя. Сочи се, че на интернет страницата на община
Пловдив е поставено съобщение, че ще се въведе ограничение от три часа за
времето на престоя, но има гратисен период от 7 дни, през който водачите на
автомобили, снабдени с инвалидни стикери само ще бъдат предупреждавани.
Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът – контролен органи
при общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, заемащ
длъжност „скобар“, не взема становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. На дата 04.05.2022 г., в 15:09 часа, след установяване на нарушение от
инкасатора П.Т., блокиращият оператор – С.П., в качеството на длъжностни лица
при ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, съставили констативен
протокол № 0101988/04.05.2022 г., в който е отразено извършено действие по
принудително блокиране на пътно превозно средство с рег. № ***, марка Опел, с
водач Д.П.Б., извършено на 04.05.2022 г. на бул. „Цар Борис III“ № 118, гр. Пловдив. Според съдържанието на протокола за установяване на
нарушението са направени пет броя снимки. Протоколът е подписан от водача и
посочените длъжностни лица.
Според приложените към протокола снимки лек автомобил с
рег. № *** на дата 04.05.2022 г., в 15:07 часа е паркирал в зона, обособена до
тротоар. На таблото на автомобила е поставена карта за инвалидност.
Въпреки изрично указната от съда доказателствена
тежест на ответника, в частност необходимостта да бъде представена схема на
вертикална сигнализация на посочения в констативен протокол №
0101988/04.05.2022 г. пътен участък, доказателства в тази насока не бяха
ангажирани.
7. С решение на ТЕЛК – Пловдив от 25.06.2014г.
на Д.П.Б. е определена 74 % инвалидност с водеща диагноза двустранна
коксартроза. На лицето е издадена карта № 003839 за паркиране на хора с трайни
увреждания от кмета на община Пловдив, по модел на Европейската общност,
валидна до 01.09.2023 г.
8. За удостоверяване на компетентността
да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед №
12ОА680/23.03.2012г. на и.д. кмет на община Пловдив, с която на основание чл.44
ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2, т.2 и чл.168 от ЗДвП и чл.27 от Наредбата за реда
за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град Пловдив, ОП
„Паркиране и репатриране” е определено за звено при община Пловдив, което да
осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране - „блокиране на
колелото на неправилно паркирало ППС, на територията на община Пловдив. Според
т. II от заповедта определените от директора на предприятието служители на ОП
„Паркиране и репатриране” използват техническо средство за принудително
задържане тип „скоба”, на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив, до
заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Представена
е също заповед № 19ОА-1646/09.07.2019г. на кмета на община Пловдив, с която са
определени съответните длъжностни лица от ОП „Паркиране и репатриране” (сред
които и С. К. П. – на длъжност „скобар“), които да използват техническо
средство за принудително задържане и блокиране – тип „скоба“ на ППС и да
съставят констативни протоколи за принудително блокиране на ППС на територията
на град Пловдив.
Според
допълнително споразумение към трудов договор № 111/28.04.2021 г. и длъжностна
характеристика за длъжност „скобар“ код 96220001 от 01.11.2017 г. Енчо С. К. П.
е с място на работа ОП „Паркиране и репатриране” при община Пловдив,
направление „ПП“ – синя зона, длъжност „скобар“.
IV. От правна
страна:
9. Според чл. 99, ал. 1 – ал. 3 от ЗДвП в населените
места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи
райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието;
местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и
надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране; общинският
съвет определя цената за паркиране на обозначените места, както и условията и
реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на
юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на
което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния
инвестиционен план.
Съгласно
чл.10, ал. 1 – ал. 3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив /приета с Решение № 14,
взето с Протокол № 1 от 19. 01. 2012 г.; ****/: На територията на града се определят райони, пътища
или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране ("Синя
зона") в определени часове на денонощието, от понеделник до събота
включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални
празници, в часовия диапазон от 08.30 до 18.30 часа. Таксуването се определя
съобразно действителното време на паркиране в зоните за паркиране. За паркиране
в "Синя зона” се заплаща цена в размер определен с Наредбата за определяне
и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив, с изключение на електрически превозни средства /ЕПС/, паркирали до
зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в режим на зареждане от същата. Обхватът
на "Синя зона” се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен
списък, Приложение № 1 на настоящата Наредба. Условията и редът за паркиране в
зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от
съответните звена на Община Пловдив, при спазване на действащите нормативни
разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението в гр.
Пловдив.
При
справка със съдържанието на Приложение № 1 към Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на община Пловдив, приета с Решение №
14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г., действаща редакция - изм. с Решение
№ 329, пр. № 17 от 9.11.2021 г., в Списък на булеварди, улици и площади с
разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона) не е посочен „Цар Борис
III“, гр. Пловдив.
Това
обстоятелство се потвърждава и от карта на „Синя зона“ в гр. Пловдив,
публикувана на интернет адрес: ****, с
пряк достъп на интернет адрес:*****
Разпоредбата
на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвижда, че служби за контрол, определени от
кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане
на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за
паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане
на техническото средство.
Съгласно
чл. 27 от Наредбата поставянето на „скоба” може да се извършва само от звеното
на общината, определено със заповед на кмета на общината, на основание чл.167
ал.2, т.2 от ЗДвП. По правилото на чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от същия
подзаконов нормативен акт, кметът на общината или определено с негова писмена
заповед звено на общината и длъжностни лица осъществяват контрол по спазването
на наредбата, който контрол включва използването на
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на
разходите по прилагане на техническото средство.
По правилото
на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата във всяка "Синя зона” и "Зелена
зона” се осигуряват фиксирани и обозначени със знак Д21–"Инвалид” места за
безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания.
На тези места могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта,
удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата задължително
съдържа международния знак "Инвалид”. Тя трябва да бъде поставена в
долният десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по
начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън.
Според чл.
99а от ЗДвП карта за паркиране на местата, определени за превозните средства,
обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се
издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице
по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата
страна. Картата за паркиране трябва да отговаря на изискванията на
стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на
Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни
увреждания.
По правилото
на чл. 15, ал. 2 вр. 7 от Наредбата, карта за паркиране на местата, определени
за превозните средства, обслужващи хора с увреждания и използване на улеснения
при паркиране, се издава за определен срок от Кмет на общината или от
упълномощено от него лице, който не може да бъде по дълъг от срока, посочен в
експертизата на ТЕЛК/НЕЛК/ЦЕЛК и РЕЛК.
Според
данните в публикация на интернет сайта на община Пловдив от дата 03.06.2022г.
със заглавие „Местата за инвалиди в „Синя зона“ се увеличават със 100“, ****/*-
„Съгласно Наредбата паркирането на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с
увреждания е безплатно в рамките на 3 часа. Автомобилите трябва да са снабдени
с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова място. Тя съдържа
международния знак „Инвалид” и трябва да бъде поставена в долния десен ъгъл на
предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин, осигуряващ
видимостта на изображението отвън ... Контролът за това дали се спазва времето
от 3 часа безплатно паркиране и съответно посочените и маркирани в синьо
паркоместа, ще става от служители на общинското предприятие, като за целта те
ще поставят специални талони, на които ще бъде обозначен началния час на
престоя. Тези, които не спазват правилата – паркират извън посочените места и
престояват повече от 3 часа, ще бъде санкционирани. В момента има гратисен
период от 7 дни, през който водачите на автомобили, снабдени с инвалидни
стикери само ще бъдат предупреждавани“.
Принудителното
задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство - скоба е
принудителна административна мярка. По своя характер тази мярка е форма на
държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните
последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта
места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП.
Мярката е предвидена в закон - чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по
своя характер налагането й представлява проява на властта на съответния орган
едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и
следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 АПК.
Фактическият
състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП изисква да е налице паркиране
на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във
време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения
за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице
кумулативно.
Законът
не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на
конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на разпоредбата
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни мерки се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не
се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия –
използване на техническо средство за принудително задържане.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесната принудителна административна мярка е приложена от
материално и териториално компетентен орган, но при съществени процесуални
нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на
закона.
Съставения
по приложената мярка констативен протокол съдържа данни за мястото на
извършване на нарушението, което не е включено по реда на чл. 10, ал. 3 от
Наредбата от компетентния орган - Общински съвет Пловдив, в обхвата на "Синя зона” на гр. Пловдив.
Мястото, на което се сочи да е извършено паркирането не е обозначено и в
картата на "Синя зона” на гр. Пловдив.
Ответникът
не представя схема на вертикална сигнализация в процесния пътен участък, поради
което остава недоказано и твърдението, че
оспорващият е паркирал в „Синя зона“, за която предварително са указани
условията и редът за паркиране. Представения по преписката снимков материал
също не съдържа данни за хоризонтална маркировка и/или вертикална пътна
сигнализация на мястото на твърдяното нарушение.
При липсата
на яснота по тези релевантни за фактическия състав на административната принуда
обстоятелства, остава недоказана констатация на контролните органи за извършено
нарушение. От друга страна дори да се приеме, че автомобилът е бил паркиран в
„Синя зона“, при липсата на схема на вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка, не може да бъде
установено дали автомобилът е бил извън местата, обозначени със знак
Д21–"Инвалид” - места за безплатно паркиране на ППС, респ. дали въобще
такива места са били осигурени съобразно изкисването на чл. 15, ал. 1 от
Наредбата.
Не се
установява и нарушение на правилата за поставяне на картата за инвалидност на
определеното в автомобила място. Контролният орган нито е установил, нито
твърди на процесната дата и място автомобилът да е бил използван за нужди,
различни от тези на лицето с трайни увреждания. Представената от оспорващия
инвалидна карата не е оспорена от ответника и като официален документ същата
има обвързваща съда материална доказателствена сила.
Каза се,
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения. Тоест ако не се установява административно нарушение да е извършено
при яснота по главните въпроси: къде, кога, от кой и при какви обстоятелства е
осъществено деянието, липсват и материалноправните основания за налагане на
административна принуда. Налагането на принудителни административния мерки въз
основа на предположения е недопустимо.
Не на
последно място следва да се отбележи, че общинската администрация е оповестила
и гратисен период, през който водачите на автомобили, снабдени с инвалидни
стикери само ще бъдат предупреждавани, което изявление не кореспондира с
приложената към оспорващия принудителна административна мярка. В случая се
явява нарушен и принципът по чл. 13 от АПК, изискващ административните органи
своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и
установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по
прилагане на закона и постигане на целите му.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспорената принудителна административна
мярка е незаконосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба се явява
основателна.
V. По съдебните разноски:
10. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 10 лева, заплатени за държавна такса по производството.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ принудителна административна мярка по принудително
задържане на пътното превозно средство рег. № ***, марка Опел, извършено на
04.05.2022 г. с техническо средство
„скоба“, приложена от контролен органи при общинско предприятие „Паркиране и
репатриране“ при община Пловдив, за която е съставен констативен протокол №
0101988/04.05.2022 г.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Д.П.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от общо 10 (десет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/