Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 15.02.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Корнелия Лилова и
в присъствието на прокурора от СОП Йова Петрова, като разгледа докладваното от
съдия Игнатова ВНОХД № 414 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260000/20.08.2020
г., постановена по НОХД № 42/2020 г., РАЙОНЕН СЪД – С. е признал подсъдимия Д.С.П. за
виновен в това, че на 01.05.2019 г. около 12.30 ч. в с. Я., общ. С., обл. С., по път SFO 2604,
срещу хотел „Тихов дол“, с посока на движение от с. Б. към хижа „Търсава“ е
управлявал МПС – лек автомобил марка „Л.“, модел „Д.“ с рег. №
РА ****
АХ, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния
ред с техническо средство Drager Drug Test
5000 S/N: ARLK 0068 – престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, като при условията на чл. 58 а, ал. 1 от НК го осъдил на
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три
години, като съдът наложил при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и наказание
глоба в размер на 800 лв.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адв. Д.П. от САК, защитник на подс. Д.П.. В жалбата
се твърди, че описаното в обвинителния акт поведение е несъставомерно, поради
което първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и да бъде постановена
нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението.
Сочи се, че доказателствата по
делото не установяват подсъдимият да е имал неадекватно поведение или признаци
на повлияност от алкохолни вещества и опиати. Твърди се, че предвид
обстоятелството, че при наркотичните вещества няма измерима концентрация, за
съставомерност на деянието и за преценка наличието на обществена опасност е
необходимо лицето да е повлияно от наркотичните вещества. Счита се, че
наложеното с обжалваната присъда наказание е завишено, като се прави в
условията на алтернативност искане за намаляване на размера му. Оспорва се
изводът на първостепенния съд в мотивите към присъдата, че в случая отегчаващо
отговорността обстоятелство се явява управлението от подсъдимия на автомобил с
прекратена регистрация - тъй като още на досъдебното производство, поради
липсата на доказателства на подсъдимия да са били известни обстоятелствата,
свързани с дерегистрацията на автомобила, е било прекратено от прокурора воденото
срещу П. наказателно производство по чл. 345, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание пред въззивния
съд жалбата се поддържа от защитника адв. П. на релевираните в нея основания. Допълнително
се подчертава, че липсата на повлияност на подсъдимия от наркотичното вещество
и в тази връзка – липсата на обществена опасност на деянието, установяват
хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, като се сочи практика на ВКС в същия смисъл.
Липсата на повлияност се счита установена с извършените медицински прегледи на
подсъдимия и от показанията на свидетелите (вкл. полицейските служители), тъй
като не са установени отклонения в координацията, съзнанието, походката, говора
и поведението му.
Алтернативно в случай, че
въззивният съд не се съгласи с доводите за необходимостта от прилагане на
посочената разпоредба и оправдаване на подсъдимия П., се иска от защитника
намаляване на наложеното от първоинстанционния съд наказание, поради неговата
прекомерност. В подкрепа на това се изтъква неправилната преценка на районния
съд по отношение прекратената регистрация на управлявания от подсъдимия П.
автомобил като отегчаващо отговорността обстоятелство, а така също и отчитането
на установената с техническо средство концентрация от 0.24 промила в издишвания
от подсъдимия въздух.
Подсъдимият Д.П. не се явява
пред въззивния съд, редовно призован, като чрез защитника адв. П. е заявено
съгласието му за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По депозираната въззивна жалба срещу присъдата не
е постъпило писмено възражение от РП Своге.
Пред въззивния съд
представителят на СОП – прокурор Й. П., заема становище за неоснователност
на жалбата. Сочи се, че в хода на производството пред първата инстанция не са
допуснати процесуални нарушения, а с присъдата са обсъдени и решени всички
посочени в разпоредбата на чл. 301 от НПК въпроси. Изтъква се, че в мотивите
към първоинстанционната присъда е направен задълбочен и подробен анализ на
доказателствата и е посочено кои обстоятелства се считат за установени и въз
основа на кои доказателствени източници, както и какви са правните съображения
относно авторството и съставомерността на деянието и съображенията за
индивидуализацията на наказанието. Доводите на защитата за липсата на
повлияност от наркотичното вещество се считат за несъстоятелни, тъй като волята
на законодателя не е била да криминализира само случаите, в които употребата на
наркотични вещества от водач на МПС създава непосредствена опасност за
движението. Допълването на наказателноправни норми, пък било то е от определени
състави на върховната съдебна инстанция, се счита от прокурора недопустимо и в
противоречие не само на принципа на разделението на властите, но и на основни
принципи на наказателното право. Подчертава се, че в конкретния случай не може
да се твърди с абсолютна увереност, че подсъдимият П. не е бил повлиян от
употребата на наркотичното вещество, тъй като според Протокол №
353р3366/01.05.2019 г. шофирането му е било несигурно, а очите и цялостното му
поведение са изразявали безпокойство. Иска се изцяло потвърждаване на
контролираната присъда.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени
доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия Д.С.П. с внесения за разглеждане в РС С.
обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 01.05.2019 г. около 12.30
ч. в с. Я.,
общ. С.,
обл. С.,
по път SFO
****,
срещу хотел „Тихов дол“, с посока на движение от с. Б. към хижа „Търсава“ е
управлявал МПС – лек автомобил марка „Л.“, модел „Д.“ с рег. №
РА ****
АХ, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния
ред с техническо средство Drager Drug Test
5000 S/N: ARLK 0068 – престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК.
Съдебното
производство пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като
подсъдимият в присъствието на защитника си признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил
се да не се събират доказателства за тези факти и изразил желанието си делото
да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция по чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът е извършил дължимата
проверка по чл. 372, ал. 4 от НПК и като е констатирал, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия П., без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Преценката на
съда е правилна, тъй като събраните доказателства и доказателствени средства
установяват по несъмнен начин, че подсъдимият П. на посочените в обвинителния
акт дата и място управлявал МПС – лек автомобил марка „Л.“, модел
„Д.“
с рег. № РА ****
АХ, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния
ред с техническо средство Drager Drug Test
5000 S/N: ARLK 0068.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните
доказателства, които в
конкретния случай установяват следната фактическа обстановка:
На 01.05.2019 г. около 12.30 часа свидетелите Т. И. и М. И. – служители на РУ С.,
изпълнявали служебните си задължения на входа на с. Я.,
където се намирали със служебен автомобил.
По същото време по път SFO
2604 от с. Б. към хижа
„Търсава“ подсъдимият Д.П. управлявал лек автомобил марка „Л.“ модел „Д.“ с рег. №
РА ****
АХ, собственост на К.
Т.
от гр. П..
В автомобила пътували и свидетелите Т. Б., А. М., П. К. и В. И., като целта на пътуването на
всички бил мотосъбор в с. Я..
Полицейските
служители спрели за проверка лекия автомобил. При проверката те установили, че
подсъдимият е неправоспособен като водач на МПС и управляваният от него лек
автомобил е със служебно прекратена на 30.11.2017 г. регистрация от органите на
МВР. На подсъдимия била извършена и проверка с техническо средство, което отчело
положителен резултат от 0.24 промила алкохол в издишания въздух.
Малко след това
на мястото на проверка пристигнали и свидетелите С. Я. и Д. Х. – също служители на РУ С..
Свидетелят Я.
извършил проверка с техническо средство Drager
Drug Test 5000 S/N ARLK 0068,
с касета REF 8323157 LOT: ARLK 0211,
а техническото средство отчело положителен резултат за употреба на наркотично
вещество амфетамин в слюнката ,събрана
от устната кухина на подсъдимия Д. П.. Свидетелят Я. съставил
на подсъдимия протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества с рег. № 353р3366/01.05.2019 г., а така също и АУАН бланков
номер 833858, като издал на подсъдимия талон за медицинско изследване № 0018662
с направление ВМА С..
В талона подсъдимият П. саморъчно написал, че приема показанията на теста, след
което се подписал.
След това
подсъдимият П. бил откаран от полицейските служители до ВМА С., където
отново отказал да даде необходимите за извършване на химическа експертиза проби
от кръв и урина. Това обстоятелство било отразено от медицинския специалист в
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Въз
основа на така изложените фактически положения, подкрепящи се изцяло от
доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се налага
правният извод, че подсъдимият Д.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 3 от НК, в
какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на този съд
относно механизма на извършването на престъплението, авторството на деянието в
лицето на подсъдимия, квалификацията на деянието и приложението на материалния
закон са напълно обосновани и почиват на правилна и вярна интерпретация на
събраните по делото доказателства, които изцяло подкрепят направеното от
подсъдимия П. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признание на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Настоящата инстанция не споделя становището
на защитата, че за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК е
необходимо не само да бъде установено, че при управлението на МПС подсъдимият е
приел наркотични вещества, но и че е бил повлиян от тях. Напротив - за
обективната съставомерност на това престъпление е необходимо доказателствената
съвкупност да установява данни за това, че подсъдимият е управлявал МПС след
употреба на наркотично вещество – какъвто е настоящият случай.
По делото е безспорно установено, че подсъдимият П. е управлявал процесното
МПС. За да приеме сред фактическите си констатации, че той е бил употребил наркотични вещества, съдът се е позовал на
данните от извършеното тестване с Drager Drug Test 5000 S/N ARLK 0068, отчел наличие на амфетамин. На подсъдимия е
бил връчен талон за медицинско изследване и той е бил заведен от полицейски
служители до съответното медицинско заведение, където е отказал да даде кръвна
проба (факт, отразен в протокола за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество). Първоинстанционният съд е направил фактическите
си изводи в рамките на доказателствената съкупност и съобразно с
регламентирания в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ред за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Този ред предвижда използването на тест за
установяване употребата на наркотични
вещества и техните аналози, като еднакво възможно и приложимо, наред с
медицинското изследване, като при отказ на водача на даде проба за медицинско изследване,
употребата на наркотично вещество се установява въз основа на показателите на
теста.
Не може да бъде споделено и
твърдението на защитата, че в конкретния случай не са били налице външни
признаци, поведение или реакции на подсъдимия за употребата на наркотични
вещества. Напротив, от показанията на полицейските служители се установява, че по
време на проверката подсъдимият П. е бил със зачервени очи, видимо неспокоен и
превъзбуден. Прегледът във ВМА, който действително не установява външни прояви
на установеното с теста наркотично вещество, е извършен едва в 16.35 часа на
01.05.2019 г., при което изтеклият период от време несъмнено е заличил
установените преди това от полицейските служители признаци за употребата на
наркотици.
В принципен план, престъплението
по чл. 343 б, ал. 3 от НК е формално, на просто извършване и за
съставомерността му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат.
Промяната в съзнанието/поведението на подсъдимия, водещи до опасност при
шофиране в резултат на употреба на наркотични
вещества, не е признак от обективната страна на престъплението - при
което аргументацията на защитата с особеностите на наркотичните
вещества да се натрупват в кръвта и по-трудно да се елиминират във
времето за разлика от алкохола, не може да бъде споделена. Съдебната практика, на
която се позовава защитата в конкретния случай, е изолирана и не може да
обуслови различни от горните изводи.
По
наведените доводи от защитника адв. П. за определяне на деянието като такова по
чл. 9, ал. 2 от НК, въззивният съд намира следното. Легално определение на
понятието "маловажен случай" законодателят е дал в чл. 93, т. 9 от НК, а именно - този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Съдебната преценка на този въпрос се извършва на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай,
подсъдимият П. е неправоспособен водач, който след прием на наркотично вещество
не само е предприел действия по управление на МПС, но с автомобила е превозвал
и още четири лица. Множеството извършени нарушения на разпоредбите на ЗДвП, за
които подсъдимият е санкциониран, установяват трайно неглижиране на нормативно
определените правила за движение по пътищата. Ето защо, не може да бъде
споделено и становището на защитника, че
конкретният случая разкрива особености, водещи до необходимостта от приложение
на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
При
проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на
вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия Д.П. районният съд,
при приложение на материалния закон, е
наложил наказанието, като е приел наличие на превес на отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито са липсата на правоспособност за управление на МПС, фактът
на прекратената регистрация на управлявания автомобил, употребата на алкохол в
комбинация с наркотичното вещество и множеството предходни санкционирани по
административен ред нарушения. Като единствено смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът е съобразил необремененото съдебно минало на подсъдимия П..
Настоящата
инстанция споделя частично тези изводи на първостепенния съд. Основателни са
аргументите на защитника адв. П., че прекратената регистрация на управлявания
от подсъдимия лек автомобил не може да бъде тълкувана в негативен за подсъдимия
аспект, тъй като воденото срещу него наказателно производство в частта му
досежно престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК наказателно производство
е прекратено от прокурора, поради липса на доказателства за това, че на
подсъдимия са били известни обстоятелствата около регистрацията/дерегистрацията
на автомобила. Не може да бъде прието за
отегчаващо отговорността обстоятелство и наличието на алкохол в издишвания от
подсъдимия въздух, доколкото алкохолна концентрация от 0.24 промила е допустима
и наличието ѝ не се определя като нарушение. Същевременно не са отчетени
от първоинстанционния съд обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС с
четирима на брой пътници (като отегчаващо отговорността му) и оказаното от него
съдействие в хода на досъдебното производство (като смекчаващо отговорността).
При
тези изводи на въззивния съд, прекомерно се явява определянето на наказание
лишаване от свобода в размер на две години и глоба в размер на 1200 лв. – преди
необходимата, поради съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, редукция на наказанието лишаване от свобода.
Тук
е мястото да се отбележи и че районният съд е намалил размера на кумулативно
предвиденото наказание глоба, в нарушение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 5 от НК, съобразно която правилата по ал. 1 - 4 на чл. 58 а от НК не се прилагат за
предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11 (сред които е
и наказанието глоба).
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т.1 от НК в конкретния случай, тъй като смекчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства не са многобройни и нито едно от тях не е
изключително.
Настоящата
инстанция приема, че адекватно на извършеното от подсъдимия Д.П. деяние се
явява наказанието лишаване от свобода в минималния визиран от закона размер за
това престъпление, каквото е наказанието лишаване от свобода за срок от една
година. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание следва да
бъде намалено с една трета – до осем месеца лишаване от свобода. В минимално
определения от разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 размер следва да бъде определено
и наказанието глоба – а именно 500 лв.
Целите
на наказанието могат да бъдат постигнати и подсъдимият Д.П. може да бъде
превъзпитан и при отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода за
минимално допустимия от закона срок от три години, както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд. Този срок ще бъде достатъчен под угрозата от
привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода подсъдимият
да преосмисли поведението си и да преустанови извършването на незаконосъобразни
прояви.
По
този начин, счита съдът, подсъдимият П. ще се поправи и превъзпита към спазване
на закона и добрите нрави, и ще се подейства предупредително и възпитателно
върху него и останалите членове на обществото.
Воден
от изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, С. окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда №
260000/20.08.2020 г., постановена по НОХД № 42/2020 г. по описа на Районен съд
– С.,
като намалява размера на наложеното наказание на осем месеца лишаване от свобода и глоба
в размер на 500 (петстотин) лева.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………