№ 11303
гр. София, 10.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110159920 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. В. М.
срещу ЗАД „Армеец“ АД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена
е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.
1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между ищеца и ответното застрахователно дружество е
сключена имуществена застраховка „Каско“ за МПС марка „***“, модел
„***********“ рег. № ********. В срока на действие на договора, на
25.04.2024г., между 8:00 ч. и 9:30 ч. сутринта, на ъгъла ул. „Н.“ и ул. „Е.“ №
**, където е паркиран процесният лек автомобил са отнети ляв и десен
вътрешен PDC сензор в предна броня, капаче кула теглич, облицовка, радар и
стойка радар сензор за рег. скорост. Твърди, че непосредствено след
настъпване на инцидента ищецът е уведомил органите на 01РУ-СДВР, а на
следващият ден е уведомил и ответното застрахователно дружество за
настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета
№ **************, по ликвидационната преписка по която са извършени два
огледа на автомобила и са направени описи на констатираните щети. Посочва,
че с възлагателно писмо от 27.05.2024 г. застрахователят е отказал заплащане
на застрахователно обезщетение, като се е позовал на общите условия към
застраховка „Каско“ на МПС, съгласно които не се покриват липсващи
1
отделни части и детайли. Обосновава подробни съображения, че отказът на
ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно
обезщетение е незаконосъобразен. Поддържа, че посочената клауза на общите
условия противоречи на закона и на трайната съдебна практика по неговото
прилагане, защото не е посочено точно, ясно и недвусмислено кои са
изключените рискове по застрахователния договор и не отговарят на
изискванията на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ, поради което посочената клауза от
общите условия, на която ответникът е обосновал отказа си да заплати
застрахователно обезщетение, се явява неравноправна клауза в потребителски
договор по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Посочва, че застраховката „Каско“ е с
клауза „Пълно каско“ и е уговорено, че лекият автомобил е застрахован за
рискове кражба, грабеж, противозаконно отнемане на цялото МПС с
намерение за ползване, както и злоумишлени действия на трети лица, поради
което кражбата на парктрониците не представлява кражба на отделен детайл
от автомобила, а е нарушена функционалната цялост на автомобила, поради
което в случая застрахователното събитие е повреда на автомобила, което
представлява покрит риск по застрахователния договор. При тези твърдения
моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2 000 лв.,
представляваща дължимото обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за следните отнети модули от л.а. „*** ***********“ с рег. №
********, а именно: ляв и десен вътрешен PDC сензор в предна броня, капак
предна кука теглич, облицовка п. радарен сензор и сензор за рег. скорост,
които са описани в опис на щетите по претенция № ************** от
26.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 09.10.2024г. до окончателно плащане на дължимите суми. Претендира
разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Признава, че процесният лек автомобил е застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица ************,
както и че на 26.04.2024 г. ищецът е подал уведомление до ответното
дружество за заплащане на застрахователно обезщетение по посочената
имуществена застраховка за настъпило на 25.04.2024 г. разбиване на предна
решетка и липса на предни парктроници на процесния лек автомобил, въз
основа на което е заведена щета № **************, по която експерти на
застрахователя са направили опис на щетите, констатираните липси и
увреждания. Посочва, че е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, като се е позовал на т. 12.9 от Общите условия към сключения
застрахователен договор, съгласно която клауза застрахователят не дължи
застрахователно обезщетение за липсващи части, агрегати, възли, детайли и
оборудване. Посочва, че с писмо от 30.04.2024 г. ищецът е уведомен за отказ
на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за липсващите
части и детайли, а на 20.08.2024 г. е изпратено второ писмо до ищеца, в
отговор на възражение, с което отказът за изплащане на застрахователно
2
обезщетение е потвърден. Твърди, че на 14.10.2024 г. ЗАД „Армеец“ АД е
заплатил стойността на ремонта на автомобила в „Д. К.“ ЕАД, след ремонта
МПС е прието от собственика без възражения. Твърди, че застрахователят не е
изплатил застрахователно обезщетение единствено за липсващите части, но е
заплатил стойността на ремонта на автомобила по процесната щета №
**************. Оспорва твърденията на ищеца, че клаузата на т. 12.9 от
Общите условия е неравноправна, тъй като посочената клауза определя
основното съдържание на договора, поради което такива клаузи не подлежат
на оценка за неравноправност. Твърди, че МПС е можело да бъде използвано
по предназначение и без липсващите части и детайли и не е нарушена
функционалната цялост на автомобила при отнемане на процесните детайли и
части. В условията на евентуалност оспорва иска и по размер, като поддържа,
че претендираното обезщетение надвишава средните пазарни цени, а също
така се позовава на т.109 ОУ и посочва, че доколкото ищецът не е заплатил
допълнителна застрахователна премия, няма право да извършва ремонт на
автомобила в официален сервиз. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на адвоката на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за сумата от
2 000 лв., представляваща дължимото обезщетение по застраховка „Каско“ на
МПС за отнети детайли и части от застрахован лек автомобил „***
***********“ с рег. № ******** от неизвестно трето лице на 25.04.2024г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
09.10.2024 г.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните, че ищецът като собственик е застраховал лек автомобил „***
***********“ с рег. № ******** при ответника по имуществена застраховка
„Каско“ по застрахователна полица ************, както и че на 26.04.2024 г. в
срока на валидно застрахователно покритие ищецът е подал уведомление до
ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение по
посочената имуществена застраховка за настъпило на 25.04.2024 г. разбиване
на предна решетка и отнемане на части и детайли на процесния лек
автомобил, въз основа на което е заведена щета № **************, по която
експерти на застрахователя са направили опис на щетите, констатираните
липси и увреждания и по която застрахователят е отказал заплащане на
обезщетение за липсващите модули, части и детайли, но е възложил и
заплатил ремонта на автомобила на доверен сервиз.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест по иска с правно
основание чл. 405 КЗ е да докаже пълно и главно сключването на договор за
3
имуществено застраховане, както и че в срока на действие на договора е
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
договора, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени
твърдените вреди, каква е действителната стойност на вредите към датата на
настъпването им, както и че е уведомил застрахователя за настъпването им и
че е представил уговорените между страните документи за определяне и
изплащане на обезщетението, а по възражението за неравноправност на
договорна клауза от общите условия – да докаже, че при сключване на
договора е имал качеството на „потребител“ по смисъла на ЗЗПотр., както и че
посочената договорна клауза на т. 12.9 от Общите условия на
застрахователния договор съдържа значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на застрахователното обезщетение, както и че посочената клауза
на т. 12.9 от ОУ не е неравноправна, респективно – че е индивидуално
договорена.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото
съдебно заседание да представи ликвидационната преписка по щета №
************** в цялост.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийска районна прокуратура, на осн. чл. 186, ал.
1 ГПК, да представи в оригинал или заверен препис документите, намиращи
се по ДП № 797/2024 г. по описа на 01 РУ на СДВР и пр.пр. 16253/2024 г. по
описа на СРП.
ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо лице „Д. К.“ ЕАД, с ЕИК
********* на осн. чл. 192 ГПК в 2-седмичен срок от съобщението да
представи преписка за извършен ремонт по заведена щета №
**************/25.04.2024 г., както и всички документи за извършения
ремонт на л.а. „*** ***********“ с рег. № ********.
ДОПУСКА съдебна авто-техническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и в отговора на исковата молба при депозит в размер на 400
лв., от които 300 лв. - вносим от ищеца и 100 лв. – вносими от ответника в 1-
седмичен срок от връчване на настоящото определение. Съдът преформулира
въпрос № 1 поставен от ищеца по следния начин: „Възможно ли е процесните
вреди да настъпят, съобразно механизма описан в исковата молба и
постановление № 16253/2024 г. на СРП.“
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. И. В. Н..
Вещото лице да се уведоми след незабавно.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
4
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.04.2025 г., от 14,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5