№ 8946
гр. София , 29.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20211110137481 по описа за 2021 година
Постъпило е заявление от /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Г. Р. ТР. за сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор за кредит №
2234602 г., ведно със законната лихва, административни разноски за извънсъдебно събиране
на задължението в размер на 46,50 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 113,23 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 93,90лв., лихва за забава върху главницата в размер на 60,73 лв., и лихва за забава
върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 41,93
лв. за периода от 01.07.2020г.-08.06.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 при противоречие на искането с императивни материалноправни норми,
съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение за това вземане. Ако
съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
По отношение на претендираните със заявлението административни разноски и
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и законна лихва за забава
върху него, съдът намира следното:
В приложение № 1 към договора, който е неразделна част от него, е уговорено заплащане на
възнаграждение от страна на потребителя в размер на 75,49лв. на месец в полза на ищеца за
това, че последният се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на
втория към третото лице-кредитор /фирма/, което дружество е едноличен собственик на
1
капитала на заявителя /фирма/. Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице,
което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице,
доколкото същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че
на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне,
респективно че сключването на въпросния договор не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца. В случая договорът за поръчителство има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът – едноличен собственик
на капитала на дружеството – поръчител би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и
липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и
да предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства съответна на получените
гаранции. Освен това обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден
договор за поръчителство със свързано с кредитора лице на практика прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Горните мотиви важат и за таксите и разходите за извънсъдебно събиране на вземането. В
случая се касае за разпоредби, които не целят предоставянето на конкретна услуга, като
съдът намира, че събирането на вземането не представлява такава, а разходите във връзка с
него могат единствено да се обезпечават с неустоечно съглашение, каквото законът допуска
единствено за обезпечаване забавата в размер на законната лихва - съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Неустойки, привидно наречени "такси", извън и над размера
на законната лихва за забава като противоречащи на закона са нищожни, поради
противоречие с горната разпоредба. Същевременно такива клаузи съдът намира, че са в
пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване и излизат извън присъщите
функции на неустойката, поради което се явяват и противоречащи на добрите нрави.
Доколкото заявлението подлежи на отхвърляне за горните вземания в размер на 113,23лв. за
възнаграждение по договора за поръчителство и в размер на 46,50лв. – административни
разноски, то на отхвърляне подлежи и за вземането за мораторна лихва от 41,93лв., дължима
върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като е зависимо
от него.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Г. Р. ТР., за вземането от 46,50лв., представляващо административни разноски във
връзка с извънсъдебно погасяване на задължението, за вземането от 113,23лв.,
2
представляващо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и за
вземането от 41,93лв., представляващо мораторна лихва върху възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство за периода 01.07.2020г.-08.06.2021г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3