Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262416 27.10.2021
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9808 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от Т.Р.Т., ЕГН ********** против М.Д.К., ЕГН **********
и С.М.К., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно пасивно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 57 СК и чл. 59 ЗЗД.
В исковата молба
се твърди, че до 15.04.2019 г. двете
ответници ползвали имот, лична собственост на ищеца, представляващ апартамент
от 92 кв.м., находящ се на адрес: …
С влязло в сила Решение по гр.д. № 2562/2011 г.
на ПРС, бил допуснат развод между ищеца и ответницата М.К.. С Решението било
определено тя да ползва семейното жилище, лична собственост на ищеца, до
навършване на пълнолетие на роденото от брака д. Д. Т.. Наем за ползваната от
ответницата част от семейното жилище не бил определен.
Втората ответница – м. на първата, се настанила в
семейното жилище още през 2007 година, без съгласие и разрешение на ищеца и до 15.04.2019
г. обитавала постоянно същото. На несъгласието му, С.К.
отвръщала със скандали, като през 2014 г. образувала срещу него производство за
домашно насилие.
Въпреки дадения със съдебното решение срок за
ползване на жилището, който изтекъл на 07.11.2018 г., ответниците не напуснали
доброволно. Ключовете за апартамента били предадени на 15.04.2019 г. Нито една
от двете не заплащала обезщетение за това, че ползва собствения на ищеца
апартамент.
Поради изложеното се моли за осъждане на М.К. да
плати следните суми: наемна цена в размер на 5400 лв. за предоставеното й със съдебно решение ползване на
семейно жилище, лична собственост на ищеца, за периода 07.11.2015 г. –
07.11.2018 г.; както и 900 лева – за
ползване без правно основание на жилището за периода 07.11.2018 г. – 15.04.2019
г.
Иска се и осъждане на С.К. да плати обезщетение
от 9300 лева – за ползване без
основание на жилището за периода 15.04.2014 г. – 15.04.2019 г. Моли се за
присъждане на всички суми, ведно със законната
лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендират
се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата М.К. е подала писмен отговор, с който оспорва
исковете.
Възразява
за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за сумата от 5400
лева.
Оспорва
м й да е живяла в семейното жилище, имала собствено в гр. Я. Ищецът продал
жилището на 13.06.2019 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата С.К. е подала писмен отговор, с който оспорва
иска. Възразява за изтекла погасителна
давност. Оспорва да е живяла в жилището за сочения период. В годините след
развода, посещавала д.си и своя в., през няколко месеца, за по ден – два, за да
ги види, но винаги живяла в дома си в гр. Я.. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в периода 15.04.2014 г. – 15.04.2019 г. ищецът е бил
единствен собственик на апартамент от 92 кв.м., находящ се на адрес: …; че
жилището е било семейно с отв. М.К. и е било предоставено за ползване на същата
с Решение за развод по гр.д. № 2562/2011 г. на ПРС – влязло в сила, до
навършване на пълнолетие на общо дете, което се случило на 07.11.2018 г.;
ответницата М.К. обитавала имота в периода 07.11.2015 г. - 15.04.2019 г.
/вж. Определение по чл. 140 ГПК № 262594/29.04.2021 г. – л. 29-30/.
Съдът
приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с
приобщените по делото доказателства.
По исковете
срещу М.К.:
Съгласно
чл. 57, ал. 1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползване на семейното жилище, възниква наемно правоотношение, като ал. 2 дава
възможност на всяка от страните да поиска съдът да определи размера на наема с
решението или в последващ процес, какъвто е настоящият случай. Правило е, че не
се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ, а
ползването на имотa се предоставя по силата на съдебното
решение, но източникът на облигационното правоотношение не е договор между страните,
а акт на съдебна администрация на семейните отношения. Затова и
съпругът-ползвател не е без основание в имота, а съ/собственикът
може да търси наемната цена на припадащата му се част, която се определя на
база средно-месечен наем.
Процесното
жилище е било предоставено за
ползване на М.К. с Решение за развод по гр.д. № 2562/2011 г. на ПРС – влязло в
сила, до навършване на пълнолетие на общо дете, което се случило на 07.11.2018
г.
Исковият период на претенцията по чл. 57 СК е
07.11.2015 г. – 07.11.2018 г. Предвид своевременно въведеното възражение за
изтекла погасителна давност, искът е неоснователен като погасен за периода
07.11.2015 г. – 10.08.2017 г. вкл. /ИМ е предявена на 11.08.2020 г. – чл. 116,
б.“б“ ЗЗД/ с изтичане на тригодишна давност, съгл. чл. 111, б. „в“ ЗЗД /вж. Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2750/2017 г., II г. о./.
Относно
периода 11.08.2017 г. – 07.11.2018 г. претенцията е доказана по основание. По
размера – прието е заключение на СТЕ, чийто принципни постановки се кредитират.
ВЛ е дало среден пазарен наем на имота, като е взело предвид сходни
апартаменти, съобразени по местонахождение, вид, ползване, обзавеждане и пр.
Видно от таблиците – относно горния период – сравнителният анализ касае НИ –
„обзаведени напълно, с модерни и хубави електроуреди“. Както самият експерт е
посочил и в СТЕ и при устния си доклад пред съда, е извършил само и единствено
външен оглед на апартамента, т.к. същият е продаден и достъп до вътрешността му
не е предоставен. Информация за състоянието му, вид, брой и разположение на
стаи, получила само от ищеца. ВЛ сочи, че не е било наясно какво е било
състоянието му вътре и обзавеждането.
Същевременно,
по делото са ангажирани гл. док. средства, чрез разпит на св. Д.Т. /с. на страните/,
който сочи, че предвид силно затрудненото материално положение на майка му,
апартаментът бил в много лошо състояние,
не бил ремонтиран, поради липса на средства, всичко било старо, още от
преди да се роди. Мазилките били надрани, банята била стара, кухнята с дървени,
стари шкафове. Показанията му се кредитират и след съобразяване разп. на чл.
172 ГПК, като ясни, последователни, непротиворечиви, възпроизвеждащи лични
впечатления, като няма причина да не бъдат ценени, нито има доказателства и
данни, които да им противостоят, при което относно посочените обстоятелства се приемат
за достоверни от съда.
С
оглед горното, ищецът не доказва пълно и главно размера на претенцията си до
сочения от ВЛ най – висок размер на средния наем за имота от 4,87- 4,90 лв. на
кв.м. или 448,49 лв. - 450,96 лева месечно, според таблица 1. Състоянието на
апартамента е било изрично оспорено от ответниците, а като елемент от ФС на
иска досежно размера, ищецът е следвало да ангажира годни и непротиворечиви
доказателства за същото, което да отговаря на стандартно за подобни по вид,
разположение, квадратура и т.н. апартаменти. Това не е сторено, като достъп до
имота не е осигурен, а същевременно се установява по несъмнен начин, че жилището
не е било в добро състояние, при което и ищецът не може да се ползва от най –
високия среден пазарен наем в своя облага, след като не е изпълнил изискванията
на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи по категоричен начин фактите, от които
извлича благоприятни за себе си правни последици.
Ето
защо, съдът приема, че за меродавен и отговарящ на действителното фактическо
положение, което кореспондира с доказателствата по делото и провеждането на
съответно доказване в процеса, следва да се приеме и приложи най – ниският размер
на наема, определен от ВЛ на 4,30 лв. на квадрат. Така, за основателния исков
период 11.08.2017 г. – 07.11.2018 г. дължимата от ответницата сума възлиза на 1964,84
лева /при следните изчисления – 92 кв.*4,30 лв. = 395,60 лв.; 395,60 лв. /30 дни = 13,19 лв. на ден; 14
пълни месеца и 27 дни – до 07.11.2018 г. вкл.,
с оглед пълнолетието; 14*395,60 лв. + 27 дни*13,19 лв. = 5894,53 лева /1/3 – до
колкото отговаря ответницата=1964,84 лева/. Искът е доказан до този размер и за
посочения период, като за разликата следва да се отхвърли.
По
иска по чл. 59 ЗЗД:
Основанието
му е доказано с всички елементи от ФС – основание за ползване не е имало след
навършване на пълнолетие на д, а като безспорен факт е отделено, че ответницата
е обитавала имота за исковия период 07.11.2018
г. - 15.04.2019 г. При вече изложените мотиви относно начина на формиране и
преценка на размера – тя дължи на ищеца сумата от 690,11 лева /5 пълни месеца и
7 дни – 5*395,60+7*13,19=2070,33/1/3/, но с начална дата на периода 08.11.2018
г., т.к. 07.11.2018 г. е включен в претенцията по чл. 57 СК, натрупване не е
допустимо. За разликата и посочения ден, искът ще се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По
иска по чл. 59 ЗЗД срещу С.К.:
Следва да се отхвърли изцяло, поради пълната му
недоказаност. По делото няма ангажирани каквито и да е доказателства, че за
исковия период тази ответница е обитавала жилището, за да дължи обезщетение за
ползване. Въпреки изричните указания до
ищеца по чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада,
такива не бяха заявени своевременно
в процеса. Дори напротив – от събраните гласни док. средства, чрез разпит на
свидетелите на ответника – К. /без родство/, както и на тези на св. Т.,
се установява, че С.К. не е обитавала имота, а единствено спорадично, рядко, за
по няколко дни е отивала на гости и то, за да полага грижи за общото дете на
страните, т.к. боледувало, а се налагало м. да работи, поради затрудненото
материално положение.
Поради липса на установеност при условията на чл.
154, ал. 1 ГПК на основния елемент от ФС на претенцията спрямо тази
ответницата, искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
всички страни, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК /не са въведени
възражения за прекомерност на адв. хонорари/. Ищец – отправено искане,
представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 638 лв. – ДТ; 200 лв. –
ССЕ и общо 1840 лева – адв. възн. съгл. ДПЗС. Разноски по съразмерност му се
дължат само от отв. М.К. – вземат се предвид ДТ за исковете против нея /266
лв./, половината деп. ССЕ /100/ и общо 1040 лв. – адв. възн. по тези искове,
предвид посоченото в ДПЗС. По съразмерност се дължат 592,52 лева.
На
отв. М.К. – адв. възн. от 774 лева, съгл. ДПЗС, от които ищецът дължи по
съразмерност – 447,82 лева.
На
отв. С.К. – адв. възн. от 960 лева, съгл. ДПЗС, от които ищецът дължи пълната
сума, поради отхвърляне на иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Т.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
следните суми: 1964,84 лева /хиляда
деветстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/ - главница, на
основание чл. 57 СК, представляваща обезщетение за ползване на семейно жилище, находящо
се в …, собственост на Т., предоставено със съдебно Решение по гр.д. № 2562/2011 г. на ПРС, за периода
11.08.2017 г. – 07.11.2018 г.; 690,11
лева /шестстотин и деветдесет лева и единадесет стотинки/ - главница, на
основание чл. 59 ЗЗД, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на
същия имот, за периода 08.11.2018 г.
– 15.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от постъпване на исковата молба в съда –
11.08.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 592,52 лева /петстотин деветдесет и два
лева и петдесет и две стотинки/ - разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ – иска по чл. 57 СК за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 5400 лева и за периода
07.11.2015 г. - 10.08.2017 г. вкл.,
както и иска по чл. 59 ЗЗД за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 900 лева и за датата 07.11.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Т.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против С.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на
сумата от 9300 лева
– главница, на основание чл. 59 ЗЗД, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на имот, находящ се в .., за периода 15.04.2014 г. – 15.04.2019 г.
ОСЪЖДА Т.Р.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на М.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 447,82 лева /четиристотин
четиридесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/ - разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА Т.Р.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на С.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 960 лева /деветстотин и
шестдесет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
……, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:
IBAN: ***
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП