Решение по дело №2482/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Г. Й. Т., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица]. В производството касаторът взема участие чрез пълномощник – адвокат Й. П. от АК Бургас.

Ответник по касация е директорът на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) с адрес [населено място], [улица]. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Р. К..

Страна в производството е и прокурор от Окръжна прокуратура Бургас.

Жалбата е насочена срещу решение № 1109/09.11.2023г. по АНД № 3411/2023г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 11-01-122/12.07.2023г. на директора на АДФИ. С наказателното постановление на Г. Т. е наложена глоба 10 000лв. за извършено нарушение по чл.250 от ЗОП.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по постановлението. Изложил подробни и обосновани съображения за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон, поради което потвърдил наказателното постановление.

В касационната жалба се изразява несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд. Правят се доводи за провеждане на административнонаказателното производство извън сроковете по чл.34 от ЗАНН. Прави се оплакване, че описаната в НП фактическа обстановка е неясна от гледна точка на състава на нарушението, предвиден в закона – посочената от АНО дата на извършване на нарушението е тази на откриване на процедурата по ЗОП, докато състава на нарушението предполагал приключване на тази процедура. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на постановлението от гледна точка на приложението на материалния закон, като се сочи наличието на изискуемите от закона изключителни обстоятелства, явяващи се основание за провеждане на обсъжданата процедура по ЗОП. В тази връзка се прави и оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата и доводите на жалбоподателя, не е формирал и фактически изводи, а е декларирал, че споделя изводите на АНО относно наличието на такива обстоятелства. Иска се касационната инстанция да отмени като неправилно първоинстанционното решение и да постанови ново по същество, с което да отмени наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация изразява становище за правилност на първоинстанционното решение и иска оставянето му в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на решението настоящата инстанция взе предвид следното.

От фактическа страна съдът е приел за установени посочените в наказателното постановление обстоятелства. Приел е, че на 05.02.2021г. във ВиК ЕАД [населено място], Г. Й. Т. – изпълнителен директор на дружеството и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5 ал.4 т.1, във вр. с §2 т.42 от ДР на Закона за обществените поръчки, с решение с изх. № ОП-6-1/05.02.2021г., без правно основание, е открил и провел процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП – пряко договаряне, с наименование „Строителен надзор за изпълнението на обектите по проект „Направа на резервно водоснабдяване на северната част от област Бургас““, без да са налице условията, посочени в чл.182 ал.1 т.1 от ЗОП. В резултат на така проведената процедура, на 17.02.2021г. е сключен договор № ЗОП-20/17.02.2021г. на ВиК ЕАД с П. Е. [населено място] с прогнозна стойност на договора 669 200лв. без ДДС, или 803 040лв. с ДДС.

Изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са обосновани и се споделят от настоящото инстанция.

Изводът на първоинстанционния съд за правилно приложение на материалния закон е неправилен, поради настъпило изменение на закона, влязло в сила след постановяването на първоинстанционния съдебен акт.

Към момента на извършване на деянието, както и към момента на постановяване на първоинстанционното решение, е била приложима нормата на чл.250 от ЗОП в редакцията и в сила от 15.04.2016г. Законът е предвиждал, че се наказва възложител, който проведе процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. В процесния случай процедурата е била проведена от привлеченото към отговорност лице, поради наличието на условията по чл.182 ал.1 т.1 от ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя.

От 01.01.2024г. е влязло в сила изменение на чл.250 от ЗОП и съгласно него тази разпоредба на закона не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, т.е. на процедура чрез пряко договаряне.

От 22.12.2023г. е влязло в сила изменение на ЗОП, съгласно което е приет нов чл.250а. Тази административнонаказателна разпоредба предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, т.е. на процедура чрез пряко договаряне. Деянието обаче се изразява в сключване на договор в резултат на такава процедура, а самото провеждане на процедурата не е предвидено като наказуемо деяние.

Изложеното по-горе обосновава извод, че към настоящия момент провеждането на процедура по чл.18 ал.1 т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, само по себе си не представлява административно нарушение по чл.250 или чл.250а от ЗОП. С влезлите в сила изменения на закона тази наказуемост е отпаднала.

При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че е осъществена хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН – преди влизането в сила на процесното наказателно постановление са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца – отпаднала е наказуемостта по административен ред на извършеното деяние. Затова наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да се отмени от съда. Тъй като окончателните изводи на обжалваното съдебно решение са в обратния смисъл касационната инстанция прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК първоинстанционно решение следва да се отмени и на основание чл.222 ал.1 от АПК да се постанови ново по същество, с което се отмени наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1109/09.11.2023г. по АНД № 3411/2023г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-122/12.07.2023г. на директора на АДФИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.