Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.11.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на шести
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Ваня
Ружина, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело №3802 по
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №140638 от 13.06.2019год., постановено по
гр.д. №47564/2016г., Софийският районен съд, 64-ти състав, е осъден В.С.Г., ЕГН **********, е адрес *** да
плати на „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл.274, ал.1, т. 1 КЗ (отм.) сумата от 575,65 лева - регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в качеството му на застраховател по риска „гражданска отговорност“ на
ответника, управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта, и предизвикал ПТП
от 08.07.2014г. в гр. София, при което са причинени вреди върху МПС „Пежо“,
модел 406, с per. № ********, ведно със законна лихва за периода от
23.08.2016г. (дата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане,
както и сумата от 790лв.-разноски по делото.
С определение №251801/22.10.2019год. е допуснато
изменение на решението в частта за разноските, като вместо 790лв. е осъдил ответника
да заплати сумата от 549,98лв.
Настоящото производство е образувано по въззивна
жалба от ответника В.С.Г., чрез адв. С., негов пълномощник, с която
обжалва постановеното решение, като недопустимо след като сочи, че ищецът е
предявил установителен иск след като по делото е приложено заповедното производство и не е предявен
осъдителен иск при условията на евентуалност, но съдът се е произнесъл с
осъдително решение. Излага евентуално съображения, че решението е и неправилно,
като съдът е допуснал превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.
Моли съда да обезсили решението като недопустимо, а ако приеме, че не е недопустимо
да се отмени като неправилно и да се постанови друго, с което се отхвърли
предявения иск.
Подаден е отговор на въззивната жалба и насрещна
въззивна жалба от ищеца „З.О.“ АД, в които излага, че счита, че решението е
недопустимо, тъй като е предявен установителен иск за установяване на
процесното вземане, но първоинстанционният съд се е произнесъл с осъдителен
диспозитив. Излага съображения, че ако съдът счете, че искът е допустим да
постанови решение, с което потвърди обжалваното като правилно. В допълнителна
молба уточнение по делото от 23.06.2020год. излага съображения, че е предявен
установителен иск за спорното вземане, но след като е обезсилена заповедта по
чл.410 ГПК няма интерес от предявен установителен иск, а от осъдителен, но такъв
не е предявен и първоинстанционният съд се е произнесъл с осъдителен диспозитив
без даде възможност на ищеца в тази връзка да измени петутума на исковата молба
като премине от установителен към осъдителен и което смята, че следва да стане
след като решението бъде обезсилено като недопустимо, а делото се върне за ново
разглеждане, при което да има възможност по надлежен ред да премине към
осъдителен иск.
Подадена е
частна жалба от ищеца
„ЗАД ОЗК-З.“ с която обжалва определение от
22.10.2019год. постановено по същото дело №47564/2016год., по описа на СРС,
64-ти състав, с което е изменено решението в частта за разноските, като смята,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е направено в срок възражение
за прекомерност от страна на ответника и поради което го е и уважил.
Не е постъпил отговор на частната жалба от ответника
В.С.Г..
Софийският градски съд, като взе предвид становищата
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на
въззивната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд с оглед на подадената искова
молба с вх.№8017991/23.08.2016год. от ищеца „З.О.“АД е сезиран с установителен
иск срещу ответника В. С.Г., като изрично е поискано в исковата молба и е формулиран
петитум в нея с искане да се приеме за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер
на 841,87лв., първоначално посочен размер, в последствие за
сумата от 575,65 лева (след допуснато намаление на
размера на иска с молба от 03.10.2018год. и допуснато в съдебно заседание на 03.10.2018год.
по реда на чл.214 ГПК) - представляващо регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в качеството му на
застраховател по риска „гражданска отговорност“ по отношение на ответника,
управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта, и предизвикал ПТП от
08.07.2014г. в гр.София, при което са причинени вреди върху МПС „Пежо“, модел
406, с per. № ********, ведно със законна лихва за периода от 23.08.2016г.
(дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът излага освен фактически твърдения
относно осъществено ПТП предизвикано от ответника като водач на МПС Опел, с
рег.№ СА *****, с валидна застраховка Гражданска отговорност при ищцовото
дружество и което е заплатило обезщетение за причинените вреди на друго МПС, по
застраховка каско, но след като за ответника като виновен водач е констатирано
с техническо средство употреба на алкохол, последния дължи на основание чл.274,
ал.1, т.1 КЗ/отм/ възстановяване на изплатеното обезщетение в размер на
826,87лв. и 15лв.-ликвидационни разноски или общо 841,87лв. Изрично е посочено,
че за процесната претенция е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, образувано е гр.дело №19844/2016год. по описа на СРС,
64-ти състав по което е издадена заповед и срещу която е постъпило възражение, поради което е
указано в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си.
В отговор на исковата молба, ответникът В.С.Г. е
оспорил предявения иск като неоснователен.
С молба от 03.11.2018год. ищецът, чрез своя
пълномощник по делото адв.Стоянов е намалил размера на предявения установителен
иск до сумата от 575,65лв. и отново е поискал от съда да се произнесе с
решение, с което на основание чл.422 ГПК да приеме за установено по отношение
на ответника, че съществува вземане на ищеца за посочената сума. В съдебното
заседание на 03.11.2018год. е докладвана молбата на ищеца и съдът на основание
чл.214 ГПК е допуснал намаление на размера на предявения иск.
С решението си
първоинстанционният съд е осъдил ответника В.С.Г. да заплати сумата от
575,65лв., представляващо регресно
вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в
качеството му на застраховател по риска „гражданска отговорност“ на ответника,
управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта, и предизвикал ПТП от
08.07.2014г. в гр. София, при което са причинени вреди върху МПС „Пежо“, модел
406, с peг. № ********, ведно със законна лихва за периода от 23.08.2016г.
(дата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. В мотивите си
съдът е посочил, че след като заповедта за изпълнение е обезсилена и
производството не се развива по реда на чл.422 ГПК не се дължат разноски по
делото.
Приложено е гр.дело №19844/2016 год. по описа на СРС 64-ти състав по което е видно, че
първоначално е издадена заповед от
03.05.2016год. срещу длъжника В.С.Г. с предмет процесното вземане, подадено е
възражение от длъжника срещу заповедта и
в тази връзка е указано на заявителя „З.О.“АД
да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок, като
съобщението с указанията са връчени на 19.08.2016год. С разпореждане от
11.11.2016год., СРС, 64-ти състав е обезсилил заповедта по чл.410 ГПК, като в
мотивите си е приел, че заявителят не е представил доказателства по делото, че
е предявил иска по реда на чл.422 ГПК. Върху разпореждането е отбелязано, че
същото е влязло в сила на 27.03.2017год. и след като с определение от
27.03.2017год., СГС, по ч. гр.дело №2474/2017год. е оставил без уважение
частната жалба от „З.О.“АД срещу
разпореждане от 11.11.2016год., СРС, 64-ти, по
гр.дело19844/2016год. Видно от отбелязването върху исковата молба от „З.О.“АД същата е подадена в съда на 23.08.2016год. и
по нея е образувано гр.дело №47564/2016год. на СРС, 64-ти състав по което е
постановено обжалваното решение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При направените
изрични доводи за недопустимост на обжалваното решение и при извършената
служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав намира, че същото е недопустимо по следните съображения:
От петитума
на исковата молба, по която е образувано производството по гр.дело №№47564/2016год.
на СРС, 64-ти състав е видно, че
предявеният иск е установителен и с
искане да се приеме за установено, че съществува процесното вземане в полза на ищеца и този петитум не е изменян от ищеца, като и в
молбата, с която се намалява само размера на вземането за сумата от 575,65лв. и
което е допуснато от съда. Първоинстанционният съд е обвързан от търсената от
ищеца защита и която може да е както чрез установителен иск, по който петитума
се ограничава с искането да се разреши гражданския спор със силата на пресъдено
нещо, но с оглед на чл.124, ал.1 ГПК се
изисква и интерес от установяването и
което следва да е налице до приключване на съдебното дирене, а и установителния
иск е субсидиарна форма на защита, като решението по осъдителен иск се ползва и
с изпълнителната сила. Поради което в
случая произнасяйки се по осъдителен
иск, какъвто не е въведен като предмет по делото от ищеца и какъвто не е
предявения, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, което
противоречи на един от основните принципи в гражданския процес-този на
диспозитивното начало и на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК обжалваното
първоинстанционно решение следва да се обезсили като недопустимо, а делото да
се върне на същия съд, за разглеждане от
друг състав и произнасяне по действително предявения иск. При новото
разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да укаже на ищеца след
като е обезсилена заповедта по чл.410 ГПК за вземането да обоснове какъв е правния му интерес от
установителния иск, както и да посочи, какъв ред на защита се търси в предвид
направеното искане в този смисъл във въззивното производство за преминаване от
установителен иск към осъдителен по реда
на чл.214, ал.1 ГПК след което да се прецени допустимостта на предявения иск,
събраната такса по него и от кога същия се счита предявен.
Не следва да се присъждат разноски за настоящото
производство, а с оглед изхода на първоинстанционното производство следва да се
вземат в предвид при новото му разглеждане.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №140638 от 13.06.2019год., на СРС, 64-ти състав, постановено по
гр.д. №47564/2016г., изменено в частта за разноските с определение
№251801/22.10.2019год. по същото дело.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от
друг състав съобразно указанията, изложени в мотивите на настоящото съдебно
решение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.