Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 03.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на шести август две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д.
№ 256/2020г. по описа на АС Ловеч, и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във
връзка с чл.1,
ал.1 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Административното дело е образувано по искова молба от
Д.П.И. с ЕГН ********** и настоящ адрес ***, против Областна дирекция на МВР
Ловеч с адрес
гр. Ловеч, ул. „С. Караджа” №2. С
исковата молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди –
разноски за адвокатско възнаграждение от отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление, в размер на 330 лева, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на
сумата и неимуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в преживян
стрес и негативни емоции.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа исковата молба на заявените в нея основания. Представят се
писмени бележки с изложени подробни съображения за основателност на исковата
претенция.
В съдебно заседание ответникът по жалбата чрез
упълномощен юрисконсулт оспорва ИМ в частта относно претендираните
неимуществени вреди изцяло, а по отношение на имуществените частично като прекомерни.
Участващият по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за пълна
основателност на иска, с който се претендират имуществените вреди и за неоснователност като
недоказан на иска, с който се претендират неимуществените вреди.
По делото е приложено приключилото н.а.х.д. № 697/2019г.
по описа на РС Ловеч, чиито предмет е бил законосъобразността на процесното НП.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С НП № 19-0906-000941/08.07.2019г. на Началник група
към ОД на МВР Ловеч, сектор „Пътна полиция”, на Д.П.И. на основание чл.185,
чл.179, ал.6, т.1 и чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закон за движението
по пътищата (ЗДвП) са били наложени административни наказания – глоба в размер
на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лева за нарушение
на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.37,
ал.1 от ЗДвП. Горното НП е било обжалвано от наказаното лице пред РС Ловеч,
който с Решение № 339/11.11.2019г. по н.а.х.д. № 697/2019г. го е отменил изцяло.
Решението на РС Ловеч не е било обжалвано и е влязло в сила на 17.01.2020г.
По повод обжалването на горното
НП И. е ангажирала правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално
представителство пред РС Ловеч. От договора за правна защита и съдействие (ДПЗС),
сключен на 19.09.2019г., съдържащ се в н.а.х.д. № 697/2019г. на РС Ловеч (л.37)
се установява, че е договорено възнаграждение за правна защита и съдействие по
обжалването на процесното НП пред РС Ловеч в размер на 330 лева. Адвокатският
хонорар в размер на 330 лева е заплатен изцяло и в брой. Упълномощеният адвокат
е осъществил ефективна защита по делото пред Районен съд Ловеч, като се е явил
в проведените по делото две съдебни заседания, разпитвал е свидетели, както и е
ангажирал становище по спора пред районния съд, представил е писмени бележки.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Мястото на увреждане на ищеца е гр. Ловеч, където е извършено
нарушението, видно от наказателното постановление, и където е издадено НП, настоящият
адрес на лицето е също гр. Ловеч, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при
спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово
подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП №
2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена
е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация (самостоятелно
юридическо лице, в чиято структура е издателят на отмененото НП – чл.37, ал.2
от ЗМВР и чл.9, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на МВР), и
отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна
по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или
очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда
на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203,
ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон
в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните
норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които
е причинил другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на
държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията
при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Във
фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на
чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8, ал.2 от ГПК, страните посочват фактите,
на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата
на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника
относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 26.06.2020г.
по настоящото дело.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо
ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално
причинени материални или нематериални вреди, незаконосъобразен административен
акт на орган или длъжностно лице на ответника, и пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване
на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща
управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност –
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
(изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това
основният вид на дейността по налагане на административно наказание не дава
основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като
приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на
АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически акт
с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа – негов
издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в
изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административният характер
на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от
19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.
Следователно и при безспорната отмяна на НП № 19-0906-000941/08.07.2019г.
на Началник група към ОД на МВР Ловеч, сектор „Пътна полиция” като
незаконосъобразно, е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразен
акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред.
Налице са и втората и третата предпоставки по
отношение направените разноски за адвокатско възнаграждение по н.а.х.д. № 697/2019г.
на РС Ловеч – вреди от отменения акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат.
След издаването на процесното НП, ищецът е ангажирал
адвокат, който да го защитава по н.а.х.д. № 697/2019г. на Районен съд Ловеч, в
кориците на последното дело е приложен ДПЗС от 19.09.2019г. с предмет „процесуално
представителство по а.н.д. №697/2019г. по описа на РС Ловеч “ и договорено и
заплатено изцяло и в брой възнаграждение в размер на 330 лева. Както бе
изложено по-горе, упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото пред Районен
съд Ловеч, като се е явил в проведените по делото две съдебни заседания,
разпитвал е свидетели, както и е ангажирал становище по спора пред районния
съд, представил е писмени бележки. Горното
от своя страна обосновава настъпилите за ищеца вреди от отменения акт и пряката
причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. В същия смисъл
е и трайно установената практика на ВАС.
Настоящият състав приема, че от незаконосъобразния акт
– процесното НП, отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно
решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по първоинстанционно обжалване пред РС
Ловеч на НП, отменено от районния съд. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав
приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на
това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено
процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно
постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление.
Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатена сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от
издаването на наказателното постановление, с което са му наложени три глоби,
които са отменени като незаконосъобразно наложени. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за
обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – И. не би потърсила адвокатска помощ, ако срещу нея не е издаден
акт, увреждащ нейните законни права и интереси.
Изцяло в унисон с горните разсъждения са и мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС
приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
330 лева, причинени от отмененото НП № 19-0906-000941/08.07.2019г. на Началник
група към ОД на МВР Ловеч, сектор „Пътна полиция”, е основателен и ОД на МВР
Ловеч следва да бъде осъдена да заплати на Д.П.И. тази сума.
Неоснователно е възражението на пълномощника на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по отмененото НП.
Съгласно чл.18 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в относимата редакция, минималното възнаграждение
за този вид дела е определено на 300 лева. Договореното и изплатено
възнаграждение на адвоката за оказаната правна помощ по делото е в размер
близък до минималния. Проведени са две открити съдебни заседания, разпитани са
четирима свидетели, събирани са писмени доказателства, ангажирано е становище
по същество на спора, изготвени и предадени по делото са писмени бележки. Предвид
на изложеното изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 330 лева не е
прекомерно. Същото съответства на правната и фактическа сложност на делото и
извършените от упълномощения адвокат процесуални действия.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна
лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди, считано от датата
на влизане в сила на съдебния акт, до окончателното му изплащане. Настоящият
състав намира искането за основателно, и то именно от посочената дата – 17.01.2020г.
В конкретния случай, не се претендира присъждане на разноски, направени в
съдебните производства, а заплащане на
обезщетение за претърпяна загуба в размера на направените разноски за
адвокатска защита. Дори и претендираните пред административния съд имуществени
вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно
производство по оспорване на наказателно постановление, то същите съставляват
вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Върху размера на присъденото от съда
обезщетение се дължи и законна лихва в случай, че същата изрично е поискана. Съгласно
разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение
на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразно приетото
в т.4 на ТР № 3/2004г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, вземането за
обезщетение за вреди от отменен административен акт става изискуемо от момента
на влизане в сила на решението, с което той се отменя, и от така определения
момент на изискуемост започва да тече погасителната давност и се дължи
мораторна лихва. Следователно законната
лихва върху присъденото обезщетение е дължима от влизане в сила на решението, с
което се отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, това е датата на влизане
в сила на решението на Районен съд Ловеч, с което е отменено наказателното
постановление, а именно – 17.01.2020г., която съвпада и с началната дата на
периода, за който ищецът иска присъждане на законна лихва. В същия смисъл е и
трайно установената практика на ВАС – така Решение № 4654/28.03.2019г. по
адм.д. № 13356/2018г., III отд., Решение № 4268/21.03.2019г. по адм.д. №
6082/2018г., III отд., Решение № 10009/20.07.2018г. по адм.д. № 9354/2017г.,
III отд., Решение № 9429/10.07.2018г. по адм.д. № 7049/2017г., III отд.,
Решение № 8813/28.06.2018г. по адм.д. № 8398/2017г., III отд. и др.
Като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
НП ищецът претендира, че е претърпял и неимуществени вреди. По отношение на
последните в ИМ твърди, че от образуването на наказателното производство до
отмяната на НП е преживял негативни емоции – стрес, срам, притеснение за изхода
на случая, ходене два пъти до КАТ за подаване на възражения и необходимостта от
ангажиране на адвокат, присъствие в две съдебни заседания, вдигане на кръвно и
безсъние. В съдебно заседание допълва, че е изпитала страдание и неудобства в
по-голяма степен от обичайните във връзка със здравословното й състояние и
заболявания поради обстоятелството, че автомобилът й е бил спрян от движение за
6 месеца, което я затруднило да се грижи за болната си майка. Претендираните
неимуществени вреди са оценени от ищеца на 500 лева, претърпени от датата на съставяне
на АУАН до влизане в сила на отмяната на НП.
Съобразявайки мотивите на т.1 от ТП № 2/19.05.2015г.
на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че издаването на
процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения – упражнена административно-наказателна компетентност,
законово предоставена на органа в рамките на административната му
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателно-правни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. В случая
не е спорно, че това конкретно наказателно постановление, издадено от Началник
група към ОД на МВР Ловеч, сектор „Пътна полиция” срещу Д.И., е отменено като
незаконосъобразно по съдебен ред, видно от съдебното решение на РС Ловеч. Ето
защо, съдът намира за доказана първата от визираните по-горе предпоставки –
отменен като незаконосъобразен акт, в случая наказателно постановление.
Съдът намира
обаче, че не са доказани втората и третата материалноправни предпоставки за
ангажиране на отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ за причинени
неимуществени вреди. Липсва легална дефиниция за понятието неимуществена вреда.
Обезщетенията за такива вреди се присъждат за конкретно претърпени страдания,
болки и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие на административния орган. Същественото в случая е, че ищецът
следва да докаже претърпените от него неимуществени вреди и пряката им връзка с
отменения акт.
По делото не са ангажирани конкретни и неоспорими
доказателства за твърдените от ищеца негативни емоции и страдания и най-вече за
връзката им с отмененото НП. При анализа на ангажираните свидетелски показания
няма каквито и да било основания да се приеме, че е налице връзка между
издаденото НП и твърдените негативни преживявания. В показанията на разпитания
свидетел се излагат непосредствено възприети притеснения на ищеца, свързани със
самата катастрофа и отраженията й върху заболяванията, с липсата на автомобил,
с който да се придвижва, както и тревоги от липсата на пари да заплати наложените
й глоби. За състоянието на ищеца във връзка с издаденото НП не е била пряк
свидетел на твърдените от И. неимуществени вреди, а само препредава споделено
от последната. В случая свидетелските показания не доказват неимуществени
вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с отмененото НП. Не се
твърди влошаване на заболяванията, които И. е имала още преди катастрофата и образуването
на АНП, а евентуалните й тревоги как ще заплати наложените с НП глоби са
неоснователни, след като НП е било обжалвано пред съда, следователно глобите не
са били влезли в сила и няма основания за заплащането им преди приключване на
съдебното производство.
Не се доказват и твърденията на ищеца, че неимуществените
вреди са причинени основно от спиране на лекия му автомобил от движение. Въпреки
дадената възможност ищецът не представи доказателства, че автомобилът е бил
спрян от движение и за какъв период (примерно издадена ПАМ или друг
административен акт). Самият автомобил е собственост на трето лице, а не на ищеца.
Както основателно възразява ответника, никъде в оспореното пред районния съд НП
не е постановено спиране от движение на МПС или отнемането на СУМПС на водача. Следователно
не се установява и причинно-следствена връзка между издаденото НП и твърдяното
спиране на автомобила от движение. На
следващо място, липсват доказателства и самият ищец да е бил лишен от право да
управлява МПС. Съставянето на АУАН и издаването на НП не са пречка за
управление на което и да е МПС, тъй като актът замества контролния талон, а
обжалването на НП препятства влизането му в сила.
Неоснователни са твърденията в ИМ и в о.с.з., че
неимуществените вреди са причинени от необходимостта да се ходи в КАТ за
подаване на възражения, от ангажирането на адвокат и от присъствието в съдебни
заседания, където И. е стояла права. Възражения до АНО могат да се подадат
както лично, така и по пощата или чрез куриер, което не изисква пътувания и
евентуални неудобства в тази връзка. В съдебното производство по обжалване на
НП не е задължително личното присъствие на наказаното лице в откритите
заседания, още повече че И. е ангажирала адвокат, който я е защитавал и
представлявал по делото пред РС. Личният й избор да присъства на първото
заседание не може да се приеме за неимуществена вреда, в противен случай би се
стигнало до абсурдната възможност всяко лице, което присъства в съдебно
заседание, да претендира обезщетение от това, което напълно противоречи на
принципите на наказателния, гражданския и административния процес. Самото
ангажиране на адвокат не представлява неимуществена вреда, а проявление на
основното право на защита на гражданите. По проведените в РС две съдебни
заседания И. е присъствала само на първото, а в самото заседание не е
необходимо страната да стои права при наличие на заболявания. Следователно
всички посочени по-горе процесуални действия е могло да бъдат извършени от
ищеца без никакви неудобства, чрез негов представител (какъвто е ангажиран), не
изискват личното му присъствие, поради което твърдените вреди са и недоказани,
и неоснователни.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не се е
справил с доказателствената тежест по отношение на твърдените от него
неимуществени вреди и най-вече да докаже връзката на отмененото НП с тези
вреди, поради което искът в тази му част следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
В ИМ и в хода по същество ищецът е направил искане за присъждане
на направените по настоящото дело разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Изхождайки
от това правило и съобразно уважената част от иска, съдът намира, че следва да
присъди в полза на ищеца разноски за заплатена държавна такса от 10 лв. (л.4),
както и разноски за един адвокат (ДПЗС на л.5) съобразно уважената част от иска
в размер на 119,28 лева (330,00 лв. уважена част от иска/830,00 лв. общо претендирано
обезщетение х 300,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение), или общо направени
по делото и доказани разноски в размер на 129,28 лева.
Водим от горното, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Ловеч с адрес гр. Ловеч, ул. „С.
Караджа” №2 да заплати на Д.П.И. с ЕГН **********
и настоящ адрес ***, сумата от 330 (триста и тридесет) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено наказателно
постановление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2020г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на Д.П.И.
с ЕГН ********** и настоящ адрес ***, предявен против Областна дирекция на МВР
Ловеч, в частта за заплащане на обезщетение в размер на 500 лева за претърпени
неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Ловеч с адрес гр. Ловеч, ул. „С.
Караджа” №2 да заплати на Д.П.И. с ЕГН **********
и настоящ адрес ***, реално направените и доказани разноски по настоящото адм.
дело № 256/2020г. на АС Ловеч в общ размер от 129,28 лева (сто двадесет и девет
лева и 28 стотинки).
Решението може да бъде обжалвано чрез АС Ловеч пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: