№ 5315
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Михаела Касабова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100502807 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.11.2022 г. по гр.дело № 82067/17 г., СРС, І ГО, 30-ти с-
в е отхвърлил като неоснователна молба вх. № 25031536 от 13.04.2022г.,
подадена от М. Н. П., ЕГН ********** и Т. И. П., ЕГН **********, двамата
от гр. София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, чрез адв. С.Ц. за
издаване на дубликат на изпълнителен лист, издаден за присъдени разноски
въз основа на решение № 109429 от 08.05.2019г. по настоящото дело и
решение № 7766 от 15.11.2019г. по в.гр.д. № 9810/2019г. по описа на СГС.
Осъдил е М. Н. П., ЕГН ********** и Т. И. П., ЕГН **********, двамата от
гр. София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******“ № *******, чрез адв.
С.Ц., да заплатят на А. В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „******* сума в размер на 300 лв. - разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от молителите М. Н. П., ЕГН
********** и Т. И. П., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат А. А. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* с мотиви, че
решението е неправилно, постановено при съществени процесуални
нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон.
1
Производството по чл. 409 от ГПК съдържа елементи характерни за исковото
производство и е определено като такова в т. 2 от мотивите на ТР №
5/12.07.2018г., постановено по тълк. дело № 5 от 2015г. на ОСГТК на ВКС.
/Решение № 273/08.04.2019г. на ВКС по гр. д. № 1640/2018г., IV г.о., ГК). В
разпоредбата на 409 ГПК, актът на съда е наименован решение. По този начин
законодателят е зачел исковия характер на производството за издаване на
дубликат от изпълнителен лист, имащо за предмет самото изпълняемо право,
по което се формира сила на пресъдено нещо. Съгласно трайно установена
практика на ВКС, в тежест на молителите е било да докажат, че
изпълнителният лист е изгубен или унищожен, че в продължителен период от
време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито
вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин. С оглед на това,
съдът е извършил съществено процесуално нарушение, като не е съставил
доклад по чл. 146 от ГПК по делото, с който съдът да определи
доказателствената тежест между страните, да посочи кои обстоятелства не се
нуждаят от доказване, кои права и обстоятелства /релеванти за спора/ всяка
от страните признава, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. Съдът
следва да изясни на страните какво доказване следва да се проведе от всяка
стана - пълно главно или е достатьчно и непълно. Пред първоинстанционния
съд по производството за издаване на дубликат на изпълнителен лист,
молителите не са ангажирали пълномощник с юридическа правоспособност и
не са били наясно, че следва да докажат гореописаните факти и
обстоятелства, релеванти за спора по делото, за да се уважи тяхното
искане.Това не им е указано и от съда. Липсата на изготвяне на доклад от
първоинстанционния съд е предпоставка за допускане на относими за делото
доказателства от въззивната инстанция. В процесния случай
първоинстанционния съд е нарушил съдопроизводствените правила във
връзка с доклада (в този см. т. 2 от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно Решение № 549/29.10.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 56/2010г., IV г.о, ГК, направено доказателствено искане от страна
за първи път във въззивната жалба, поради допуснато от първоинстанционния
съд нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е допустимо поради основанията по
чл. 266, ал. 3 ГПК. Предвид гореизложеното, с настоящата жалба се правят
следните доказателствени искания: 1. Молят да им бъде издадено съдебно
удостоверение, което да послужи пред Камара на частните съдебни
2
изпълнители, откъдето да се снабдят с информация дали срещу А. В. М., ЕГН
********** има образувани изпълнителни дела с взискатели М. Н. П. и/или Т.
И. П.. 2. Молят да им бъде издадено съдебно удостоверение, което да
послужи пред ДСИ при СРС, откъдето да се снабдим с информация дали
срещу А. В. М., ЕГН ********** има образувани изпълнителни дела в
Съдебноизпълнителна служба при Софийски районен съд с взискатели М. Н.
П. и/или Т. И. П.. 3. Молят да им бъде допуснат един свидетел при режим на
довеждане, с показанията на който ще установят факти и обстоятелства
относно това, че оргиналът на Изпълнителен лист е унищожен.
Молят да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
процесното и да бъде уважена молбата им да бъде издаден на основание
чл.409, ал.1 ГПК дубликат на ИЛ, издаден за присъдени разноски въз основа
на решение от 08.05.2019 г. по гр.д. № 82067/2017 г., СРС и решение от
15.11.2019 г. по в.гр.д. № 9810/2019 г. по описа на СГС. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемият А. В. М., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат
Л. К. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* оспорва същата като
неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Производството пред СРС е с правно основание чл.409 от ГПК.
3
Образувано е по молба на М. Н. П., ЕГН ********** и Т. И. П., ЕГН
**********, с която се иска да се издаде дубликат на издадения по делото
изпълнителен лист, тъй като твърдят, че неговият оригинал е унищожен от
играещо в домът им дете. Не ангажират доказателства във връзка с
твърденията си, както и че не са могли и не са упражнили правата си по него,
а именно да предприемат действия по събиране на присъдените им суми.
Длъжник по изпълнителния лист, както и ответна страна в
производството по чл. 409 от ГПК е А. В. М., ЕГН **********, в качеството й
на наследник на ищцата по делото С.Е.Я., ЕГН **********. Същата иска
молбата да бъде оставена без уважение, поради недоказаност на твърденията
на молителите за унищожаването на изпълнителния лист, което пречи те да
упражнят правата си по него.
Съдът констатира следното:
По гр.д. № 82067/2017г. по описа на СРС е постановено решение №
109429 от 08.05.2019г., влязло в сила на 15.11.2019г., с което повдигнатия
пред районния съд спор е решен. Решение № 109429 от 08.05.2019 г. на СРС е
потвърдено с решение № 7766 от 15.11.2019г. по в.гр.д. № 9810/2019г. по
описа на CГC. На основание решение № 109429 от 08.05.2019г. по
настоящото дело и решение № 7766 от 15.11.2019г. по в.гр.д. № 9810/2019г.
по описа на СГС, за присъдените в полза на М. Н. П. и Т. И. П., двамата от гр.
София, съдебни разноски в двете съдебни инстанции е издаден изпълнителен
лист, който е получен за тях от пълномощника им адв. В.Д. на 19.11.2020г.
Изпълнителният лист е издаден за сторените пред СРС разноски в размер на
1800 лв. и за сторените пред СГС разноски в размер на 950 лв.
От правна страна:
Съгласно чл. 409, ал.1 от ТПК, ако първообразният изпълнителен лист
бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на
молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден
първообразът. Както е посочил и районният съд, предмет на производството
по чл. 409 от ГПК е самото съществуване на изпълняемото материално право,
по отношение на което се иска издаването на дубликата от изпълнителния
лист. Решението за издаване на дубликат от изпълнителния лист се ползва със
сила на присъдено нещо относно съществуването или не на изпълняемото
право към релевантния за това момент (чл. 149, ал. 2 от ГПК). Решението, с
4
което молбата за издаване на дубликат се уважава, изцяло или отчасти,
установява със сила на присъдено нещо съществуването на изпълняемото
право в пълния му размер или до размера, за който молбата е била уважена.
Решението, с което молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист
се отхвърля, установява със сила на присъдено нещо погасяването на
изпълняемото право, поради настъпили след издаването на изпълнителното
основание обстоятелства. Производството по чл. 409 от ГПК съдържа
елементи, характерни за исковото производство. Като страни в
производството по чл. 409 от ГПК участват онези, които са били страна в
производството, по което е постановено изпълнителното основание или
техните действителни правоприемници. В този смисъл е решение № 273 от
8.04.2019г. на ВКС по гр. д. № 1640/2018 г., IV г. о., ГК.
Фактът на доказване изгубването на получен изпълнителен лист е в
тежест на страната, която го твърди. Молителят по чл.409 от ГПК черпи права
от отрицателното твърдение, че изпълнителния лист е изгубен или унищожен,
а това твърдение съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист
е издаден и получен от молителя, така и че към момента на подаване на
молбата този документ физически не съществува или не се намиране в
държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата
по него в предвидените процесуални срокове. Доказването на отрицателен
факт става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да
създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Когато е
установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия,
както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано
изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или
погасено по друг начин чрез прихващане на вземането, цесия и др., това е
достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че
изпълнителният лист е изгубен, в който смисъл е практиката на ВКС
/Решение № 134/17.03.2011 г. по Г.д. № 1713/2010 г. на ІVг.о., Решение №
263/12.06.2012 г. по Г.д. № 1138/2011 г. на І г.о.
В решението си първоинстанционният съд е приел, че молителите не са
ангажирали никакви доказателства, че не са предприели действия по
реализиране на правата си по ИЛ, поради което молбата се явява
неоснователна и е отхвърлил същата.
5
Въззивната инстанция приема, че районният съд е извършил
съществени процесуални нарушения като не е съставил доклад по чл. 146 от
ГПК по делото, с който съдът да определи доказателствената тежест между
страните, да посочи кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, кои права
и обстоятелства /релеванти за спора/ всяка от страните признава, кои
обстоятелства не се нуждаят от доказване. Липсата на изготвяне на доклад от
първоинстанционния съд е предпоставка за допускане на относими за делото
доказателства от въззивната инстанция. Ето защо, съдът е уважил
направените във въззивната жалба доказателствени искания.
Видно от отбелязването на решението на първоинстанционния съд, за
присъдените в полза на молителите разноски в първата и въззивната
инстанция е издаден изпълнителен лист, който е получен на 19.11.2020г. от
пълномощника им по гр.д. № 82067/2017г. по описа на СРС - адв. В.Д.. От
тази дата до датата на молбата по чл. 409, ал.1 от ГПК-13.04.2022г. е изминал
продължителен период от време. Относно обстоятелството, дали има
образувани изпълнителни дела с взискатели М. Н. П. и Т. И. П. и длъжник
С.Е.Я., то по това обстоятелство не се спори. Следва да бъде отбелязано, че
длъжникът С.Е.Я. е починала на 12.07.2019 г., а ИЛ е издаден на 12.10.2020 г.
По делото е бил разпитан свидетеля Н.Н., който твърди, че знае за ИЛ,
находящ се на лист. 169 по гр.д. № 82067/17г./същият му бе предявен/, че
лично е видял как този ИЛ е бил надраскан и скъсан и това е било направено
от малко момиченце, което свидетелят не познава, че е имало и други
документи, също скъсани и надраскани.
При тези данни, въззивната инстанция намира за доказано
обстоятелството, че ИЛ е унищожен. След като по делото е установено
издаването и получаването на изпълнителния лист, не се спори, че няма
образувано изпълнително дело по този лист в продължение на повече от две
години, се налага изводът за доказаност на твърдението на молителите, че
първообразният изпълнителен лист, издаден по делото, не е във фактическата
власт на молителите/взискатели, тъй като е бил унищожен.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което молбата по чл.409 от ГПК следва да бъде уважена.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, ответникът по
молбата следва да заплати на молителите направените от тях разноски за
6
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,
предвид направеното възражение от насрещната страна. Съдът намира, че с
оглед представения по делото на стр. 8 един договор за правна помощ и
съдействие, в който фигурират двамата молители, с единен предмет, а именно
оказване на правна защита и съдейстие и на двамата възложители М. Н. П. и
Т. И. П., независимо, че е записано заплащане по 400 лв., обстоятелството, че
извършените от адвоката действия по защита са напълно идентични и за
двамата и не са отграничени, както и с оглед фактическата и правна сложност
на делото, следва да бъде определено едно възнаграждение в размер на 400
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 04.11.2022 г. по гр.д. № 82067/2017 г. на СРС, I
ГО, 30 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на М. Н. П., ЕГН ********** и Т. И. П., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат А. А. от САК, със съдебен
адрес: гр.София, ул.“******* дубликат на изпълнителен лист, издаден за
присъдени разноски въз основа на решение № 109429 от 08.05.2019г. по гр.д.
82067/17 г. и решение № 7766 от 15.11.2019г. по в.гр.д. № 9810/2019г. по
описа на СГС.
ВРЪЩА делото на СРС(след влизане в сила на въззивното решение) за
осъществяване на действията по: 1) изготвяне на дубликата на изпълнителния
лист и 2) извършване на надлежна бележка за неговото издаване върху
решението на СРС.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Л. К.
от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на М. Н. П.,
ЕГН ********** и Т. И. П., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат А. А. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* направените
разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
7
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8