№ 1041
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110210642 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В. ИВ. Л., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 20-4332-017354/07.10.2020 г., издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в
размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че автомобилът е бил натоварен на репатрак, но
служителите на КАТ изпратили автомобила извън района на КАТ за
разтоварване. Иска се отмяна на административното наказание „лишаване от
право да управлява МПС”, като се изразява съгласие с наложената глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят - В. ИВ. Л. редовно призован се
явява лично. Депозира обяснения по случая, в които потвърждава, че е
управлявал автомобила, който не бил регистриран по надлежния ред, но
посочва причините, поради които е сторил това. Счита, че като лекар, поради
усложнената епидемична обстановка е бил в състояние на тревожност, което
състояние е довело до необмислени постъпки, в т.ч. извършване на
процесното нарушение. Посочва, че живее на около 6 км. от болницата, в
която работи и при спешен случай ще бъде сериозно затруднен да се отзове
навреме. Посочва, че е нужен на обществото, поради професията си на лекар
1
и моли да бъде отменено наказанието, свързано с лишаване от право да
управлява МПС.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 09.07.2020 г. около 07:00 часа в гр. София жалбоподателят В. ИВ. Л.
управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х2”, с рама № *******,
движейки се по бул. „Г. М. Димитров” с посока от ул. „Никола Габровски”
към бул. „Драган Цанков”. Управляваният от Л. автомобил не бил
регистриран по надлежния ред, поради което бил без поставени
регистрационни табели. На кръстовището на бул. „Г. М. Димитров” и бул.
„Драган Цанков” управляваният от жалбоподателя автомобил бил забелязан
от свидетеля Б. Б. СТ., мл. автоконтрольор в ОПП- СДВР, който го спрял за
проверка. Водачът бил установен като В.Л., а при извършена проверка чрез
ОДЧ било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред в
Република България. На същата дата 09.07.2020 г. свидетелят С. съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №
355955/09.07.2020 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя,
който го подписал като в графата, предназначена за възражения посочил, че
няма такива.
На същата дата било образувано и досъдебно производство № 225-
ЗМК-1143/2020 г. по описан на 01 РУ- СДВР. С постановление на прокурор
при СРП от 24.09.2020 г. образуваното досъдебно производство било
прекратено на основание чл. 24, ал.1 т.1 пр. 2 НПК и материалите изпратени
на ОПП- СДВР за преценка наличие на основание за налагане на
административно наказание.
На 07.10.2020 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление, препис от което бил връчен на Л. на 01.07.2021 г., като на
същата дата била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка не разкрива сложност, тя не е и
спорна между страните и се потвърждава от събраните доказателства и
доказателствени средства - показанията на свидетеля Б. Б. СТ., обясненията на
жалбоподателя В. ИВ. Л., постановление на прокурор при СРП от 24.09.2020
г. за прекратяване на ДП. Свидетелят С. подробно и добросъвестно
пресъздаде пред съда обстоятелствата, свързани с извършената на
жалбоподателя проверка, мястото на извършването й и направените в хода на
същата констатации, а именно, че управляваният от жалбоподателя Л.
автомобил не е бил регистриран по надлежния ред, както и че автомобилът е
бил без поставени регистрационни табели. Показанията на свидетеля се
потвърждават и от самия жалбоподател, който изрично заяви, че е предприел
управление на нерегистрирания автомобил с цел придвижването му до
сградата на ОПП- СДВР за регистрирането му – такова обяснение за
причината за извършване на нарушението жалбоподателят е дал и пред
свидетеля С. по време на проверката, видно от показанията на последния.
Релевантните факти се установяват по несъмнен начин от цитираните
доказателствени средства и поради липсата на съществени противоречия
между доказателствените източници съдът намира, че по- подробен анализ не
е необходим.
2
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по ред на чл. 283 НПК - справката от
централната база данни на АИС – КАТ за регистрирани МПС на името на
жалбоподателя показва, че управляваният на 09.07.2020 г. лек автомобил е
бил регистриран впоследствие на името на жалбоподателя. От представените
по делото заповеди № 8121К-1340/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. и двете на министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (наказаното
физическо лице), срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, и при спазване на преклузивния срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 01.07.2021., а жалбата е подадена в
същия ден), с оглед на което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за
това административни органи - видно от т.1.3 от представената по делото
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните
работи към 09.07.2020 г. младши автоконтрольор Б.С. е бил оправомощен да
съставя актове за установяване на административни нарушения на ЗДвП. От
т. 2.10 на същата заповед се установява правомощието на началника на група
„Административнонаказателна дейност“ в ОПП-СДВР да издаде процесното
наказателно постановление. Видно от заповед № 8121К-1340/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване към 07.10.2020 г.
издателят на обжалваното наказателно постановление Гергана Владимирова
Борисова е заемала именно длъжността началник група „АНД“ при ОПП-
СДВР. На следващо място съдът намира, при съставяне на АУАН и издаване
на НП са спазени и давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Нарушението в АУАН и НП е описано ясно и конкретно, като му е дадена
съответна на фактическото описание правна квалификация.
Разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане
на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл.140, ал.1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
3
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
По делото беше доказано по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
нарушение – на инкриминираните дата и място е управлявал МПС – лек
автомобил марка „БМВ”, модел „Х2”, с рама № *******, който не е бил
регистриран по надлежния ред - обстоятелство, което не се оспорва и от
самия жалбоподател. От субективна страна нарушението е извършено
умишлено, при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал, че
автомобилът, чието управление поема не е регистриран по надлежния ред /в
подкрепа на изложеното е и твърдението на Л., че всъщност отивал да го
регистрира/, но въпреки това е осъществил деянието, като е управлявал
автомобила на инкриминираната дата. Причината, поради която
жалбоподателят е осъществил процесното нарушение - за да представи
автомобила пред органите на ОПП- СДВР за регистрирането му не може да
изключи отговорността му за извършеното нарушение, тъй като същият е
могъл да организира повторно придвижването на автомобила чрез репатрак
или да получи временни регистрационни табели, за което не се изисква
представянето на автомобила на място пред органите на отдел „Пътна
полиция“ – СДВР.
Съдът намира, че процесното нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този
вид, а напротив, разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя
при определяне на неговия състав, поради което не може да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че с оглед заявеното от жалбоподателя, че е бил наказван
за предходни нарушения на правилата за движение по пътищата /по-
конкретно за превишаване на максимално разрешената скорост/, то правилно
АНО е определил глобата в размер малко над минималния, а именно 300 лева,
а административното наказание „лишаване от право да управлява МПС” в
минимален размер от шест месеца, които административни наказания
преценени в своята съвкупност имат потенциал да въздействат
предупредително и превъзпитателно по отношение на нарушителя, съобразно
предвиденото в чл.12 от ЗАНН.
Съдът се съгласява с довода на жалбоподателя, че налагането на
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ ще затрудни
придвижването му до работното му място, но доколкото административните
наказания „лишаване от право да управлява МПС“ и „глоба“ са предвидени в
чл. 175, ал.3 ЗДвП кумулативно, то искането за отмяна само на едното
наказание не може да бъде уважено, предвид извършването на нарушението,
за което двете наказания са наложени. На следващо място административното
наказание представлява установена от закона мярка на държавна принуда,
4
която е свързана със засягане на определени права и интереси на наказаното
лице /било то лични, имуществени, професионални/, като именно чрез това
правомерно отрицателно засягане на правата на наказаното лице се постигат
заложените и преследвани от закон цели на наказанието, визирани в чл. 12
ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Воден от горното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, материалният закон е правилно приложен, като
определените на жалбоподателя В.Л. административни наказания са
справедливи, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108-ми състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-
017354/07.10.2020 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението
по пътищата на В. ИВ. Л., ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5