Р Е Ш Е Н И Е
№ 603/14.4.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Искрена Иванова, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 5228 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Медицински център „Ибни Сина 1“ ООД срещу Наказателно
постановление № 03 – 010836 от 30.01.2019 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
за това, че на 03.01.2019 г. в „Медицински център „Ибни – Сина 1“ ООД, находящ се
в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 202, в качеството на
работодател е допуснал до работа лицето Е.И.П.да престира труд в полза на
„Медицински център „Ибни – Сина 1“ ООД, изпълняващо
трудовите функции на длъжност „лекар ехографист“ с
работно място Медицински център „Ибни – Сина 1“,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 202, с определено работно
време от 10,30 часа до 18,30 часа по график и договорено трудово възнаграждение
от 700 лв. месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните по трудовото правоотношение – нарушение по чл.
62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното юридическо лице, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложената имуществена санкция. Отправено е искане за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност за
неговото изменение.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
своя процесуален представител адв. В.С., която поддържа изложените във
въззивната жалба съображения и искането за отмяна, а в условията на
евентуалност за изменение на обжалваното наказателно постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
като излага съображения за неговата законосъобразност. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 03.01.2019 г. св. П.П.Е. и св. П.Б.Б., служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
извършили проверка на Медицински център „Ибни Сина
1“, намиращ се на адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 202,
стопанисван от „Медицински център „Ибни Сина 1“ ООД.
Същите се представили на рецепцията в медицинския център.
Поради това, че в този момент имало пациенти, св. Е. и св. Б. казали, че ще
изчакат и ще извършат проверката след като служителите се освободят.
В медицинския център проверяващите установили д-р Е.И.П., специалист по образна диагностика, който на
едно ниво под рецепцията извършвал преглед на лице.
На Е.И.П.била
предоставена за попълване декларация, в която същият посочил, че работи в
ехографски кабинет в „Медицински център „Ибни Сина“ с
работно време от 10,30 ч. до 18,30 ч., има сключен граждански договор, получава
месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лв., като последното трудово
възнаграждение в размер на 700 лв. получил на 07.11.2018 г. Е.И.П.посочил още,
че е поел постоянен ангажимент към въззивното дружество да извършва ехоскопия. Декларирал, че почивните му дни са събота и
неделя, като има и почивка в рамките на работния ден от 60 минути.
На
въззивното дружество била връчена призовка за представяне на документи. В хода
на проверката не бил представен трудов договор, който да е сключен между въззивното дружество и Е. И.П..
Приемайки,
че с това свое поведение, в частност бездействие, въззивното дружество е
нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, на
23.01.2019 г. св. Е. съставил АУАН в присъствието на управителя, който не
направил възражения.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 30.01.2019 г. директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. П.П.Е., М.А.Г.
и св. П.Б.Б., и писмени доказателства и
доказателствени средства: АУАН, декларация от Е.И.П., протокол за извършена
проверка, заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, граждански договор от 01.11.2018г., сключен между Медицински център „Ибни – сина 1“ ООД и д-р Е.И.П.; списък на прегледани
пациенти за 03.01.2019 г. и дневен финансов отчет за 03.01.2019г. на Медицински
център „Ибни – сина 1“ ООД.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. П.Е., св. П.Б. и св. М.Г.
като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си и такива помежду им, последователни и логични са, а освен това съответстват
на представените по делото писмени доказателства и по-конкретно декларация на Е.И.П..
От показанията на св. Е. и св. Б. се установява, че към момента на извършване
на проверката Е.И.П.е полагал труд, като е извършвал преглед на пациент в
кабинет за образна диагностика. От показанията на св. Г. също се установява, че
когато е имало пациенти, Е.И.П.е идвал в медицинския център да преглежда.
От представената от Е.И.П.декларация
се установява, че същият е полагал труд в медицинския център при 8 часов
работен ден и месечно възнаграждение в размер на 700 лв. Същият е имал
междуседмична почивка в събота и неделя, както и почивка в работния ден от 60
минути. Трудовите му функции са се изразявали в извършване на ехоскопия.
Съдът кредитира събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства като обективни и
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на св. П.Е., св. П.Б. и св. М.Г. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
Посочените гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от
надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. В чл. 1, ал. 2 КТ е
регламентирано, че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а предвид
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
От обективна страна по делото е установено, че въззивното дружество на
03.01.2019 г. в „Медицински център „Ибни – Сина 1“ ООД, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №
202, в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Е.И.П.да престира
труд в полза на „Медицински център „Ибни – Сина 1“
ООД, изпълняващо трудовите функции на длъжност „лекар ехографист“,
с работно място Медицински център „Ибни – Сина 1“,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 202, с определено работно
време от 10,30 часа до 18,30 часа по график и договорено трудово възнаграждение
от 700 лв. месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните по трудовото правоотношение.
Въззивното дружество е пренебрегнало задължението си по закон, поради което според съда съвсем правилно е
била ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
По възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира
за неоснователно възражението на въззивното
дружество, че Е.И.П.е изпълнявал консултантска дейност по граждански договор с
дружеството. Договорът за консултантски услуги представлява вид договор за
изработка, имащ за предмет престиране на резултат от
умствен труд. В конкретния случай съдът намира, че между страните не е сключен
договор за изработка, тъй като не е уговорен конкретен интелектуален резултат –
провеждане на конкретна консултация с конкретен пациент. От събраните по делото
доказателства се установяват като налични всички елементи на трудовото
правоотношение: две страни (работодател и работник); определено място на работа
(Медицински център „Ибни – Сина 1“); заемането на
конкретно определена длъжност (лекар - ехографист);
определено трудово възнаграждение с постоянен характер (700 лв.); периодичност
на заплащането (месечно); продължителност на работния ден (от 10,30 ч. до 18,30
ч.) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ.
Работодателят
„Медицински център „Ибни – Сина 1“ ООД носи
отговорност по отношение наетите от него работници, респективно за спазването
на трудовото законодателство и представеният граждански договор не променя
извода на съда за наличие на трудово правоотношение, доколкото в настоящия
случай са установени всички негови елементи, вкл. постоянен характер на
възнаграждението и определено работно време.
Възражението,
че посоченото време е на медицинския център, а не на лекарите, съдът намира за
необосновано, поради това, че Е.И.П.изрично е посочил, че работи в проверявания
обект с конкретно работно време.
Съдът
намира, че посочването на няколко норми не е довело до ограничаване на правото
на защита на въззивното дружество, тъй като разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ
въвежда задължение за сключване на писмен трудов договор между страните по
трудовото правоотношение, а чл. 61, ал.1 КТ регламентира задължение за
работодателя това да бъде направено преди постъпването на работа. В чл. 1, ал.
2 КТ е дадена дефиниция за трудово правоотношение - отношенията при
предоставянето на работна сила. Т.е. нормите на чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал.1 КТ са в неразривна връзка с нарушената норма на чл. 62, ал. 1 КТ. Следователно
правото на защита на санкционираното дружество не е нарушено, доколкото
правната квалификация на наказващия орган е ясна и недвусмислена.
По отношение на имуществената санкция:
Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за работодател, който наруши
разпоредбата на чл.
62, ал. 2 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни или други
нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че
нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към
законоустановения ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му
част, като наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора не следва да се
присъждат разноски на въззиваемата страна поради това, че жалбата е уважена по
направеното евентуално искане за изменение на наказателното постановление в
частта относно определения размер на наложената имуществена санкция.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 010836 от 30.01.2019 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Медицински
център „Ибни – Сина 1“ ООД на основание чл. 416, ал.
5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за
нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 5000 (пет хиляди) лева
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: