РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 647 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 667/11.05.2018 г. по гр.д.№ 8839/2017 г. по
описа на ПлРС е признато на осн. чл.
422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника М.П.Й., че дължи на кредитора
“***” ЕООД със седалище гр.София сумата 5 934.96 лв., от която главница
в размер на 4 000 лв., представляваща неизплатено задължение по отпусната в
заем сума, 1 934.96 лв., представляваща неизплатено задължение за договорно
възнаграждение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
15.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед № 399/16.08.2017 г. по ч. гр.д.№
6194/2017 г. на ПлРС, като за разликата до 8 934.96 лв. е отхвърлил
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Осъдил е на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.П.Й. да заплати
на “***” ЕООД със седалище гр.София сумата
общо 218.64 лв., представляваща
деловодни разноски, по настоящето дело съобразно уважената част от иска.Осъден
е М.П.Й. да заплати на “***” ЕООД със седалище гр.София сумата 152.23 лв. разноски по ч.гр.д.№ 6197/2017 г. по описа на
ПлРС.
Депозирана
е въззивна жалба от *** ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу
решение № 667/11.05.2018 г. по гр.д.№ 8839/2017
г. по описа на ПлРС в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан част от иска, с който се иска да се признае за установено, че М.Й.
дължи сумата от 3 000 лв. съгласно споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № **********, като за
посочената сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 6194/2017 г. по описа на ПлРС.За да отхвърли иска за търсеното
възнаграждение за споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги
съдът е приел, че същото е нищожно, като противоречащо на чл.10а ЗПК.Излагат се
доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно и се прави искане да се
отмени същото в тази му част и да се
постанови друго, с което да се уважат исковите претенции като основателни.
Въззиваемата
страна - М.П.Й. не изразява становище.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо в
обжалваната му отхвърлителна част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Съгласно т.1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1/2013 г.,
ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори и нейното нарушение
да не е въведено като основание за обжалване. Чл.24 ЗПК препраща и към разпоредбите на
чл.143-148 ЗЗП.При преценка за неравноправни клаузи и прилагането на закона съдът не е ограничен
от доводите на страните, а и служебно следи за тях (решение № 23/07.07.2016 г. по на
ВКС по т.д.№ 3686/2014 г., І т.о., решение № 237/20.01.2017 г. на ВКС по т.д.№
2927/2015 г. - І т.о.).Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, а с аргумент от чл.143, т.19 ЗЗП се
приема, че изброяването не е
изчерпателно, а примерно.
Настоящата инстанция приема за
установено следното от фактическа страна.
Издадена
е заповед за изпълнение на парично задължение на 16.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 6194/2017
г. по описа на ПлРС за сумата от 8 959.81 лв., от която 8 934.96 лв. главница; 24.85 лв.
лихва за забава за периода 06.08.2016 г. - 11.10.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като вземането
произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № **********/23.06.2016
г.
Не е спорно, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ********** (стр.58 - 60 от първоинстанционното дело) за сумата от 4 000 лв., която ще бъде върната на 24
месечни вноски, всяка от които по 247.29 лв.Със сумата от 2 377.18 лв. е
рефинансирано старо задължение на кредитополучателя по договор с **, а със
сумата 1 496.76 лв. е рефинансирано задължение на кредитополучателя към **АД.Видно
от договора страните са уговорили лихвен процент в размер на 41.17%, и ГПР 49.90%,
като крайната дължима сума по кредита е в размер на 5 934.96 лв.Кредитополучателят
дължи сумата от 3 000 лв. по закупен пакет от допълнителни услуги, а вноската
за закупения пакет е в размер на 125 лв.Общият размер на задължението по
кредита и по пакета от допълнителни услуги е 8 934.96 лв., общия размер на
вноската е 372.29 лв.От приложените доказателства е видно, че заедно с договора
е изготвен погасителен план, стандартен европейски формуляр, споразумение ОУ,
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Няма спор и относно обстоятелството, че
искането за отпускане на потребителски кредит е направено на 22.06.2016 г., а
кредитът е отпуснат на 23.06.2016 г.Видно от стандартния европейски формуляр за
предоставянето на кредита не се изисква друг договор за допълнителна услуга,
като в този случай е основателно възражение на въззивника в жалбата, че
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е
задължително за отпускане на кредита.
Няма
спор и относно обстоятелството, че въззиваемият е пожелал да закупи пакет от
допълнителни услуги.От допълнителната преддоговорна информация към него, както
и от споразумението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги е видно, че
той включва: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата
на падеж; 5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
В
споразумението страните са уговорили, че 15% от възнаграждението по закупения пакет от
допълнителни услуги, посочени в точка VІ на този ДПК, но не повече от 300 лв.,
представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.
Решението
се обжалва частично в отхвърлителната му част.Първоинстанционният съд е приел,
че възнаграждението по споразумението за допълнителни услуги е нищожно, като
противоречащо на чл.10а от ЗПК.Приел е, че не се касае за допълнителни услуги,
а за забранена такса за действия свързани с управлението на кредита, или дори
за скрита наказателна лихва, поради което не се дължи сумата в размер на 300
лв.
Настоящата инстанция приема следното въз от
правна страна.
Относно
възраженията по т.1.1 и т.1.2 от въззивната жалба, настоящата инстанция приема
следното.
Първоинстанционният съд не е приел, че
клаузите, определящи задължението за заплащане на закупения пакет от
допълнителни услуги, противоречат на разпоредбите на чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.19 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, който се изчислява по формула съгласно
приложение № 1, като той не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на МС.В §1, т.1-3 от ДР на ЗПК са дадени дефиниции на понятието „общ разход на
потребителя“, “обща сума, дължима от потребителя“ и „общ размер на кредита“.В
§1, т.1 е посочено, че в общият разход по кредита за потребителя се включват “разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.В чл.10а, ал.1 ЗПК е посочено, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит.В този смисъл би могло да се приеме, че тези разходи за
допълнителни услуги могат да бъдат част от общия разход по кредита за потребителя,
но в процесния случай това е правноирелевантно, защото съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни, а
данни по делото за такова превишение липсват.
Въззивникът се позовава и на §22 от Преамбюла
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета (Директива 2008/48/ЕО).Според тази разпоредба Държавите-членки
следва да останат свободни да запазят или въвеждат национални разпоредби, които
забраняват на кредитора да изисква от потребителя във връзка с договора за
кредит да открие банкова сметка, ***слуга или да заплати разходите или таксите
за такива банкови сметки или други допълнителни услуги.В държавите - членки, в
които са позволени такива комбинирани предложения за сключване на договор,
потребителите следва да бъдат информирани преди сключването на договора за
кредит относно допълнителните услуги, които са задължителни
за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.
С оглед и на възражението му по т.1.2 от
въззивната жалба, то няма спор и пред настоящата инстанция, че сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за
отпускането на кредита, а то е по избор на потребителя и зависи от неговата
воля, като такъв избор е направен от въззиваемия.Пакетът за допълнителни услуги
е закупен по избор на потребителя М.Й.,
видно от заявеното от него в искането за отпускане на потребителски кредит,
който пакет от допълнителни услуги включва
горепосочените пет услуги.В
процесния случай следва да се прецени обаче дали сумата е дължима въз основа на
валидна договорна клауза, тъй като в чл.21, ал.1 ЗПК е посочено, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна, както и приложимостта на разпоредбите на
чл.143-148 от ЗЗП във връзка с препращащата разпоредбата на чл.24 от ЗПК, за
което ще се изложат доводи от настоящата инстанция.
Относно възражението по т.2.1. от въззивната
жалба, то съгласно §12 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО договорите за продължително изпълнение за предоставяне
на услуги или за доставка на стоки от един и същи вид, при които потребителят
заплаща за тях през целия период на предоставянето им чрез вноски, могат
значително да се различават по отношение на интересите на страните по договора
и условията и изпълнението на сделките от договорите за кредит, които са обхванати
от настоящата директива, поради което следва да се уточни, че такива договори
не се смятат за договори за кредит за целите на настоящата директива, като такива
видове договори включват например застрахователния договор, при който
застраховката се заплаща чрез месечни вноски.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.Договорите за предоставяне на услуги в
горепосочената хипотеза не представляват договор за потребителски кредит.
Една от формите за предоставяне на
потребителски кредит е предоставянето на кредит под формата на заем, какъвто е
сключен в процесния случай между страните.Въззивникът е поел задължение да
предостави на въззиваемия определена парична сума – 4 000 лв. срещу задължение
на последния да му я върне, като
размера, начина и сроковете за връщане на сумата са уговорени в договора от
23.06.2016 г.
Относно
т.2.2 от въззивната жалба, то „услуга“ по смисъла на т.14 от ДР на ЗЗП е
всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим
начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне
владение на вещ.Договорът за услуги се определя като договор, по силата на
който едната страна се задължава спрямо другата да осъществи определена услуга
или пакет от услуги, а другата страна - да плати възнаграждение (напр. договорите за предоставяне на ВиК и канализационни
услуги, на телекомуникационни услуги, на услугата интернет - банкиране и др.).В
процесният случай не може да се приеме, че споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги представляват услуги, които са извадени от договора за
потребителски кредит, тъй като в чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидено, че
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит.А и съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Относно т.2.3 от въззивната жалба, искането
за отпускане на потребителския кредит е направено на 22.06.2016 г., а кредитът
е отпуснат на 23.06.2016 г.Първата услуга от пакета от допълнителни услуги
включва приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.
Съдът приема, че въззиваемият не дължи
възнаграждение за тази дейност, тъй като съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът
не може да иска заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Следователно неоснователен е доводът на
въззивника, че въззиваемият дължи възнаграждение на кредитора по сключеното
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги за това, че се е възползвал
от първата услуга от пакета -приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит.
Относно довода по т.2.4 от въззивната жалба,
то съгласно чл.15 от Общите условия тази точка се отнася единствено до ДПК, по
които КЛ е поискал и избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за
фактическото използване на всяка от услугите, трябва да са налице съответните
специфични условия: 15.1. - приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит; 15.2 - отлагане на
вноски.Допълнителни услуги могат да бъдат например издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера
на текущото задължение, но не е допълнителна услуга удължаването на сроковете
за плащане срещу заплащането на такса, тъй като чл.10а, ал.2 ЗПК забранява
заплащането на такса за действия, свързани с управлението на кредита.
Относно т.2.5 от въззивната жалба, че не е
налице задължение за определяне на конкретната цена на всяка една услуга, тъй
като услугите се предлагат анблок и цената за правото да бъдат упражнени тези
услуги е посочена анблок.В договора за потребителски кредит е посочено, че е
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3 000 лв., размера на вноската
по него е 125 лв.В споразумението е
посочено, че страните са се съгласили възнаграждението за пакета допълнителни
услуги да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено
към месечните вноски за погасяване на главницата.Същото обаче не може да се
определя по този начин ан блок, тъй като съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът,
размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, които са за
допълнителни услуги, трябва да са ясно и точно определени в договора за
кредит.В процесния случай размерът на всяка от допълнителните услуги следва да
е посочена с отделна цена като размер.
Относно т.2.6. от въззивната жалба съдът
счита, че не може да се приеме, че възнаграждението им е дължимо за наличието
им, за възможността (опцията) въззиваемият да поиска извършването на някоя или на
всички останали услуги във всеки момент
от действието на договора.
Кредиторът не може да знае дали и кога ще има
искане от потребителя и съответно за коя услуга, но всяка от тези допълнителни
услуги следва да бъде предварително индивидуализирана по вид и размер и при
съответното поискване само да се начисли, а не да не може да се установи
нейният конкретен размер, тъй като заплащането на такива може да има само при
реално потребяване на допълнителни услуги и то на конкретно избрана от
потребителя.
Относно възражение по т.2.7 от въззивната
жалба, че възнаграждението по сключеното споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги не представлява разход по смисъла на чл.19, ал.1 и т.1
от ДР на ЗПК, поради което не се подчинява на предвидените императивни
изисквания за максимално допустим размер, съдът приема за неоснователно.В
случая от страна на кредитополучателя той заплаща пълната цена на тези
услуги, но те могат и да не бъдат
ползвани, т.е. да не бъдат предоставяни (няма данни да е искано предоставянето на такива от т.2 до т.5 и такива да са предоставени), но това в нито един момент няма да бъде обвързано с
неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги.Въвежда се задължение
за едната страна по договора да заплати за нещо, което страната има по силата
на самия закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора,
както и свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води
до неравноправност на същите.Освен това кредитополучателят следва да плати цена
за получаването на услуга, която е изцяло във волята на въззивника, то това
води до неравновесие между правата и задълженията на последния и потребителя и
е осъществена хипотезата на чл.143, т.3 ЗЗП, в последица от което следва да се
приемат за нищожни клаузи по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП, които разпоредби са
приложими с оглед на чл.24 ЗПК.
Относно възражението по т.3.1. от жалбата, че
е неоснователно твърдението за нарушение на чл.10а, ал.3 от ЗПК, то разпоредбата
предвижда, че кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и /или
комисионна за едно и също действие.В споразумението е предвидено, че възнаграждeнието за предоставянето на посочените допълнителни
услуги става изискуемо с подписването на същото от страните по ДПК, като са се
съгласили то да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски.Не може
да се приеме, че цената на пакета е еднократна.Както се посочи, размерът на
всяка такса и комисионна за допълнителни услуги следва да бъде определена
предварително по размер, като може да бъде определен и общ такъв, но ще се
дължи конкретната такса, респ.комисионна от потребителя само при реалното ползване
на допълнителната услуга, за която е договорена и то еднократно по време на
действие на договора за потребителски кредит с оглед на чл.10а, ал.3 ЗПК.
Относно довода по т.3.2 от въззивната жалба,
че не е налице и противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, не се
споделя от настоящата инстанция.Съгласно тази разпоредба видът, размерът и
действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит.Тя е приложима към
договора за потребителски кредит в частта му за избрания и закупен пакет от
допълнителни услуги, така и за споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.Видът и
действието са, както са посочени от въззивника: приоритетно разглеждане и
изплащане, отлагане на определен брой вноски, намаляване на определен брой
вноски, смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, но всяка една от допълнителните услуги следва да
съдържа отделно посочване на размера на таксата и /или комисионната.Съгласно
чл.33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неизплатената в срок сума за времето на забавата.Недопустимо е под
формата на възнаграждение за допълнителни услуги да се начисляват и други
дължими суми на потребителя с оглед на чл.21, ал.1 ЗПК.Въвежда се задължение на
едната страна по договора да заплати за нещо, което страната има по силата на
самия закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора,
както и свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води
до значителна неравноправност на същите.
Ето защо въз основа на гореизложеното
настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението в
обжалваната му отхвърлителна част и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 667/11.05.2018 г. по
гр.д.№ 8839/2017 г. по описа на Плевенски районне съд в обжалваната му част, в
която е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният иск от *** ЕООД ,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.* №*, бл.**, вх*,
срещу М.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***.М., обл.Плевен, ул.“***, за
признаване за установено на основание чл.422 вр. чл.124 ГПК по отношение на М.П.Й.,
че дължи на *** ЕООД със седалище гр.София, разликата над 5 934.96 лв. до 8 934.96 лв.,
т.е. сумата от 3 000 лв., представляваща част от главницата, ведно със
законната лихва върху главницата от 3 000 лв., считано от датата на подаване на
заявлението - 15.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед № 399/16.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 6194/2017 г. по описа
на ПлРС.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: