Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова, изслуша докладваното от съдията административно дело № 1812/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано във връзка
с искане от Х.И.Д. с правно основание
чл.276 ал.1 т.1 и ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл.3 от ЗИНЗС срещу действия на администрацията на
затвора Варна, изразяващи се в извършване на удръжки от възнаграждението на
лишения от свобода за полагане на труд в затвора.
Жалбоподателят твърди, че служителите на
затвор гр.Варна нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС, тъй като се правят
удръжки от възмездно положения от него труд в затвор гр.Варна в нарушение
на чл.78 ал.3 от ЗИНЗС във връзка с
чл.57 ал.1 от Правилника за прилагане на Закон за изпълнение на наказанията и
задържане под стража /ППЗИНЗС/. Заявява, че сумата, която му се полага след
законните удръжки в размер на 70% от основното месечно възнаграждение съгласно
чл.78 ал.2 от ЗИНЗС е 219.00 лева, който размер е несеквестируим съгласно
чл.446 от ГПК. След удържането на допълнителни суми във връзка с изпълнителни
производства разполагаемите средства са в нищожен размер и не могат да покрият
основни санитарни и лични нужди, което уронва човешкото му достойнство и поражда
у жалбоподателя чувство на страх,
незащитеност и малоценност, което му създава усещане за изтезание. Иска съдът
да разпореди служителите на затвор гр.Варна да спрат да му удържат суми по
изпълнителното дело от възнаграждението, което получава в затвора.
Ответникът – началникът на затвор Варна
оспорва искането като неоснователно и недоказано. Изтъква, че правилно и
законосъобразно от получената от Х.Д. заработка в размер 219 лева и при
спазване на изискването за 2/3 са преведени на държавния съдебен изпълнител
суми по изпълнително дело. Подчертава, че възнаграждението за положения от
лишения от свобода жалбоподател не представлява трудово такова, поради което не
попада в хипотезите по чл.446 от ГПК и затворническата администрация е
изпълнила задължението си по чл.507 ал.2 и ал.3 от ГПК, поради което искането
на Х.Д. следва да бъде отхвърлено.
С оглед на събрания по реда на чл.277 и
чл.278 от ЗИНЗС доказателствен материал, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от изявлението на процесуалния
представител на ответника, направено в
съдебното заседание на 09.09.2020г., не се оспорва факта, че Х.Д. полага
възмезден труд в полза на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ и получава
за това заработка. Съгласно представената справка, заработката на Х.Д. за м.юли
2020г. е била в размер на 219.60 лева.
Въз основа на изпълнителен лист от
26.11.2019г. Х.И.Д. е осъден да заплати сумата от 500 лева, представляваща
наказание „глоба“ по споразумение №550/11.11.2019г. по н.о.х.д. №5056/2019г. по
описа на Варненския районен съд в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд гр.Варна и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за
издаване на изпълнителния лист.
С разпореждане на държавен съдебен
изпълнител при Районен съд гр.Варна по изпълнително дело №1207/2019г. на
основание чл.458 от ГПК е конституирана Държавата като взискател за публично
вземане съгласно удостоверение от НАП с изх.№ 030371903114016/16.12.2019г. Срещу
Х.Д. са образувани изпълнително дело № 20167120401792 по описа на частен
съдебен изпълнител с рег.№ 712 с район
на действие – Окръжен съд гр.Варна и изпълнително дело №20193110401207 по описа
на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Варна. С разпореждания на
държавен съдебен изпълнител по изп.дело №1207/2019г. на 10.03.2020г. и на
13.07.2020г. е наложен запор върху личната партида на длъжника в затвор
гр.Варна. Във връзка с първото изпълнително дело в затвор Варна е получено
запорно съобщение, върху което няма отбелязване на датата на получаването му.
По второто изпълнително дело №20193110401207 по описа на държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Варна е изпратено запорно съобщение, получено от
затвор Варна на 20.07.2020г.
Съгласно чл.450, ал.3 ГПК, запорът върху
вземането на длъжника се смята за наложено спрямо третото задължено лице от
деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл.507 от ГПК. Съгласно
чл.451, ал.1 ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от
правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от
наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Съгласно
чл.507, ал.2 ГПК в запорното съобщение се забранява на третото задължено лице
да предава дължимите от него суми на длъжника. От деня на получаване на
запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо
дължимите от него вещи и суми. В изпълнение на цитираните задължения, в случая
администрацията на затвора-Варна е извършила плащане по изпълнителното дело на
основание полученото запорно съобщение, поради което тези действия не са
неоснователни по смисъла на чл.250 АПК, а напротив - основават се на закона.
Видно от приложената справка за получено възнаграждение и удържани суми от
лишения от свобода Х.Д., по изпълнително дело № 20167120401792 са му удържани
суми от м.октомври 2016г. до м.юни 2018г., които съпоставени с месечното
възнаграждение не надвишават 2/3 от него. По изпълнително дело №20193110401207
по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Варна на лишения от
свобода Х.Д. е удържана по малко от 2/3 сума в размер от 130 лева върху полученото за
м.юли 2020г. възнаграждение в размер на 219.60 лева.
С оглед на изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.276 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска:
1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3
от ЗИНЗС; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Самата забрана по чл.3 от приложимия
закон гласи: Осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. За нарушение на ал. 1 на чл.3 от ЗИНЗС се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съдът
намира за необходимо да разгледа понятията: изтезания, жестоко, нечовешко или
унизително отношение през призмата на практиката на Европейския съд по правата
на човека.
1.
Изтезание
В решението си Ирландия срещу Обединеното
кралство, съдът определя изтезанията като „нарочно нечовешко отношение,
причиняващо много сериозни и жестоки страдания“ – стандарт за страдание. Под
„нарочно“ съдът има предвид умишлено причинени страдания за постигане на
определена цел. За да е налице изтезание, причиненото страдание трябва да е с
достатъчна интензивност, т.е не всяко страдание е изтезание. Умишленото
нечовешко отношение е свързано с насилие, което не е свързано с определена цел,
например получаване на информация. За да е налице изтезание трябва да има
натрупване на действия на физическо и психическо насилие и малтретиране.
Психическото страдание може да представлява изтезание, при условие, че е
достатъчно сериозно чрез предизвикване на мъка и стрес. Заплахата с изтезание,
ако е достатъчно реална и непосредствена може да представлява изтезание, тъй
като страхът от физическо страдание може сам по себе си да представлява
психическо страдание.
2.
Нечовешко отношение
За да представлява нечовешкото отношение
нарушение на чл.3, малтретирането „трябва да бъде свързано с минимална степен
на тежест“, т.е. трябва да причинява „или действително телесно увреждане, или
интензивно физическо или психическо страдание“
/дело Kudla v Poland/.
Причиненото страдание трябва „да излиза извън неизбежния елемент на страдание“
в резултат от „определена форма на законно отношение или наказание“ /дело дело Kudla v Poland/. За разлика от
изтезанието, нечовешкото отношение не е нужно да има за цел да причини
страдание и не е необходимо страданието да е причинено за постигане на
определена цел, за да е нечовешко /дела Denizci v Cyprus, Egmez v Cyprus/.
Решаващата разлика между изтезанието и нечовешкото отношение е степента на
причиненото страдание. При нечовешкото отношение страданието е с по-нисък
интензитет от това при изтезанието. Заплахата с изтезание, ако е достатъчно
реална и непосредствена може да перпдизвика достатъчно душевно страдание, за да
е нечовешко отношение /дело Campbell
and Cosans v UK, дело Gafgen v Germany/. Нечовешкото отношение е
свързано с презрителни действия, при които не се зачита безопасността и
благополучието на жертвите или малтретиране на член на семейството. Нечовешкото
отношение може да бъде под различни форми: малтретиране; насилие; използване на
психологически техники за разпит; причинено страдание при задържане под стража;
екстрадиране и депортиране на чужденец; извънредно прехвърляне на лица от една
на друга юрисдикция или държава, при което има риск от изтезание; липса на
съгласие за експериментално медицинско лечение или изследване.
3.
Нечовешко наказание
Делото Chember v Russia – нечовешкото наказание
е вързано с нечовешко отношение водещо до физическо увреждане.
Дело Vinter и други срещу Обединеното
кралство – несъразмерната присъда – когато е налице прекалена несъразмерност е
в нарушение на чл.3.
4.
Унизително отношение
Отношението е унизително, ако „предизвиква
в жертвите чувство на страх, страдание и малоценност, които могат да ги унижат
и принизят“ /дело Kudla v
Poland/. Отношението е унизително, ако чрез него
„дадено лице се унижава или принизява, като се демонстрира липса на зачитане
или омаловажаване на човешкото му достойнство, или ако предизвиква чувство на
страх, страдание и малоценност, които могат да пречупят психичната и физическа
устойчивост на дадено лице“ /дело Pretty v UK/. При унизителното
отношение акцентът е върху унижението или принизяването, което трябва да има
публичен характер, при нечовешкото отношение е акцентът върху физическото или
психическото страдание – нарушение на физическата неприкосновеност. Унижението
трябва да е в по-голяма степен унижението, което неизбежно следва при
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ /дело Kudla v Poland/. Всяко изтезание е
нечовешко и унизително отношение, а нечовешкото отношение е и унизително, но не
всяко унизително отношение или наказание е непременно и нечовешко /дело Raninen v Finland/.
5.
Унизително наказание
Когато е извън законно предвиденото
наказание и включва нарушение на физическата неприкосновеност до степен да
представлява насилие. Наказанието е приложено по унизителен начин и е причинило
физическа вреда.
По силата на чл.78 от ЗИНЗС, за всяка работа извън доброволния
неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от
свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от
възнаграждението за изработеното. Частта от възнаграждението по ал. 1 се
определя със заповед на министъра на правосъдието.
Според ал.3 на чл.78 от ЗИНЗС, на лишените
от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече
от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася
за удръжките по задължение за издръжка.
По силата на чл.57 от ППЗИНЗС, удръжките
по член 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по
реда на чл. 446 от Гражданско-процесуалния
кодекс върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да
надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
Съгласно справката за получено
възнаграждение и удържани суми от лишения от свобода Х.Д., по изпълнително дело
№ 20167120401792 са му удържани суми от м.октомври 2016г. до м.юни 2018г.,
които съпоставени с онази част от месечното възнаграждение по чл.78 ал.2 от ЗИНЗС след като от нея се приспаднат данъците, не надвишават 2/3 от него. По
изпълнително дело №20193110401207 по описа на държавен съдебен изпълнител при
Районен съд – Варна на лишения от свобода Х.Д. е удържана по малко сума в
размер от 130 лева върху полученото за м.юли 2020г. възнаграждение в размер на
219.60 лева. Отново удържаната сума е по-малко от 2/3 от онази негова част - в
случая в размер на 219.60 лева, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС
се полага на лишения от свобода, след
като от нея се приспаднат данъците.
Извън съдебния контрол по настоящото дело
е определяне размера на цялото възнаграждение за положения труд, както и изчисляването
на размера на онази част от месечното възнаграждение за положения от лишения от свобода възмезден труд в затвор
Варна, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС му се полага, след като
от нея се приспаднат данъците. Такъв би бил предмета на дело, образувано въз
основа на жалба срещу самата заповед по чл.78 ал.2 от ЗИНЗС.
Обхвата на тази съдебна проверка е само
обстоятелството дали от оставащата част, която се полага на лишения от свобода
съгласно заповедта по чл.78 ал.2 от ЗИНЗС след приспадане на данъците, са удържани суми по валидно изпълнително
основание и в изпълнение на изискването на чл.78 ал.3 от ЗИНЗС и чл.57 ал.1 от
ППЗИНЗС. Тоест, удръжките не могат да надвишават 2/3 от полагащото се
възнаграждение, чийто размер е този, получен след приспадане на данъците от
сумата, определена със заповедта по чл.78 ал.2 от ЗИНЗС и именно тези 2/3 от
полагащото се възнаграждение, а не от цялото възнаграждение, се явяват несеквестируем доход. Това условие е
било изпълнено от затворническата администрация с оглед на представената по
делото справка, която не се оспорва от Х.Д.
предвид изявлението му в съдебното
заседание на 09.09.2020г. и която показва, че всички удържани суми са в размер
по-малък от 2/3 от полагащото се възнаграждение. Следва да се добави, че издръжката на лишените
от свобода е от държавния бюджет, видно от разпоредбите на ЗИНЗС и Правилника
за прилагането му, т.е. разходите за храна, облекло, отопление, осветление,
медицинско обслужване са за сметка на българските данъкоплатци и твърдението на
жалбоподателя, че оставащата след удръжките
сума е недостатъчна за посрещане на лични нужди е неоснователно. Освен
това, получаването на възнаграждение за положен труд в затвора е правна
възможност, а не гарантирано от закона право. С други думи, правото на
подходяща работа по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
не е задължително обвързано със заплащане, и трудът може да бъде доброволен и
неплатен, както и такъв по поддържане на реда и хигиената в мястото на лишаване
от свобода.
В разглеждания случай, налице е годно
изпълнително основание и дължимите суми не се оспорват от Х.Д.. Жалбоподателят не иска връщане на удържаните пари. Следователно,
удържането на суми по двете изпълнителни
дела срещу Х.Д. е извършено от администрацията на затвор Варна при правилно
приложение на закона, поради което тези действия не могат да се приемат за нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. От
събраните по делото доказателства не се установи наличие на други фактически действия
на органите по изпълнение на наказанията и длъжностни лица в затвор Варна,
които да са в нарушение на забраната по чл. 3 и да попадат в обхвата на
защитата по чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС.
Предвид горното, не се установиха
противоправни фактически действия в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, поради което искането следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното,
Варненският административен съд, ХІХ-ти състав
Р
А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Х.И.Д. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в затвор гр.Варна, направено по реда на чл. 276, ал. 1 от Закона за изтърпяване
на наказанията и задържането под стража за преустановяване на действия във връзка със забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в удържане на суми от възнагражденията на лишения от
свобода за полагания от него труд.
Разпореждането на
основание чл.
281 от ЗИНЗС може да се обжалва пред тричленен състав на Административен
съд – Варна, в тридневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: