Решение по дело №170/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение № 3 от 05.01.2024 г. по АНД № 20231320201270 на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № BG 29032022/4000/Р8-320 /15.09.2022 г. издадено от Дректора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – [населено място], с което на Х. И. Г., [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], обл. София, [улица], е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 3а от Закон за движение по пътищата „глоба“ в размер на 1800,00 лв. /хиляда и осемстотин/, за извършено административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като законосъобразно издаден.

Касационният жалбоподател Х. И. Г., чрез процесуален представител адв. К. И. А. от АК - Хасково, поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и наложеното наказание се явява явно несправедливо. Касаторът сочи, че по делото не е установено по безспорен начин, че процесното нарушение е извършено oт него, като твърди, че не е управлявал процесното МПС в деня и часа на нарушението. Счита, че има разминаване между описанието на нарушението и числовият израз на относимата разпоредба, тъй като водачът няма как да бъде и не е адресат на задължението за заплащане на тол такси. В чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не се съдържа правило за поведение, което да вменява на водач на пътно превозно средство над 3,5 тона да заплаша тол такси. А съгласно нормата на чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимата маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9 от ЗП, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Следователно, касаторът сочи, че адресат на задължение за плащане на тол такса, не е водачът, нает от превозвача да извършва превоз на товари, а на собственика на управляваното МПС или съответното ползвател/наемател на същото. В касационната жалба се твърди още, че въззивната инстанция не е изложила аргументи във връзка с факта, че видно от текста на наказателното постановление, никъде не е посочено, че отговорността на водача се ангажира, затова, че не е изпълнил вменените си задължения по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, а е санкциониран на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Излага съображения, че чл. 179. ал. 3а от ЗДвП е санкционна норма, видно от систематическото ѝ място в закона, както и от лексикалното ѝ тълкуване, поради което и е неправилно да се посочва като правило за поведение което е нарушено. Сочи, че неразбрана остава разликата между „тол декрации“ и „тол данни“ и след като административнонаказващият орган твърди, че не е получил тол декларации за съответния тол сегмент, то същите следва да ги търси от националния доставчик на услуги, който е отговорен за предаването им, а не от касатора, който не влияе на този процес. Относно мястото на нарушението, касаторът твърди, че изводите на въззивния съд са неправилни, тъй като същото не е посочено ясно и разбираемо. В АУАН не е посочен номерът на тол сегмента или неговото наименование, за да може да се направи обоснован извод, че попада под списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, приет с Решение № 101 от 20.02.2020 г. на Министерски съвет. Наименование на тол сегмент липсва в горепосоченото решение, поради което счита, че може да се направи извод, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, възпрепятстващо контрола за законосъобразност, извършван от съда, както и ограничава и засяга правото на защита на санкционираното лице, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено. Касаторът твърди още, че районният съд неправилно е приел, че техническото устройство, заснело нарушението, не е предвидено да бъде сертифицирано и да преминава през техническа проверка, съгласно Закона за измерванията, въпреки факта, че същите заснемат величини - място и час на нарушението. Техническите средства част от системата са средства за измерване, защото измерват величини - място и час на нарушението. На следващо място твърди, че преди ангажиране на административнонаказателна отговорност трябва да се провери дали бордовите устройства работят. В настоящия случай контролните органи не са проверили дали камионът е оборудван с бордово устройство и респективно не са проверили неговата изправност. Касаторът счита също, че въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест, възлагайки на жалбоподателя да доказва определени факти или обстоятелства. Приел за безспорно установено, че е налице извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя, както и, че констатациите в наказателното постановление относно елементите на нарушението са верни, защото е приложил чл. 189е, ал. 8 и ал. 9 oт ЗДвП в съдебното производство, което счита за съществен порок на съдебното решение. Цитира разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК, съгласно която нормативен акт с по-висок ранг от ЗДвП, което означава, че при противоречие между двете норми се прилага тази от нормативния акт с по-висок ранг, т.е. чл. 14. ал. 2 от НПК, съдържаща и основен принцип, приложим в тези производства. На следващо място, касаторът твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, както и, че съдът лаконично е отхвърлил правното положение в мотивите на своя акт относно принципа за пропорционалност, изведен в европейското законодателство и по-специално чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Счита, че въззивният съд не държи сметка, че наложеното наказание надхвърля стотица пъти дължимата тол такса. Наложеното наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на Закона за движението по пътищата, в смисъла на чл. 5 § 4 от Договори за Европейския съюз. Във връзка с гореизложеното, моли касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени Решение № 3/05.01.2024 г. по анд № 1270/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, като неправилно, поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наложеното наказание е явно несъразмерно и вместо него да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № BG29032022/4000/P8-320/15.09.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, като незаконосъобразно. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание касатора чрез процецуалния си представител заявява желание да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като поддържа жалбата по изложените в нея основания и оспорва подадения отговор по същата. В подробна писмена защита развива конкретни доводи в насока отмяна на оспореното решение и издаденото НП. Претендира разноски за две съдебни инстанции, съобразно представен списък.

Ответникът по касационната жалба Агенция пътна инфраструктура – [населено място], чрез юрк. К. М., в отговор по касационната жалба оспорва същата, като счита, че решение № 3 от 05.01.2024 г. по АНД № 1270 по описа на Районен съд – Видин за 2023 г. е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. Твърди, че оспорения съдебен акт е издаде при изяснена фактическа обстановка. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица. Сочи, че самоличността на нарушителя е безспорно установена, тъй като същият е служител на дружеството собственик на МПС и е управлявал последното в деня на извършване на нарушението. Екземпляр от акта е връчен на Х. И. Г. срещу подпис, като той не е отрекъл, че е управлявал процесното МПС към момента на извършване на нарушението. Не са постъпили писмени възражения срещу акта oт касатора в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Не са представяни пред наказващия орган, нито пред въззивната инстанция надеждни доказателства, опровергаващи самоличността на лицето, управлявало процесното МПС. Твърди, че деянието, за което е наложено наказанието, се свежда до несъобразяване с изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която освен санкционна, е и материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът следва да се съобразява. Нарушението, за което е санкциониран касаторът, не е затова че не е платил, а затова че управлява ППС, за което е знаел, че не е платена тол такса и въпреки това го привел в движение и управлявал по път, за движение по който се изисква плащане на тол такса. Ответникът счита, че двете разпоредби – на чл. 179, ал. 3а и чл. 139, ал. 7 от ЗДвП са въведени в ЗДвП с ДВ. бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г. и в тази връзка, твърди, че не е съществен процесуален порок непосочването на разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП в акта и в НП и правото на защита на лицето не е било ограничено. Не е налице и несъобразяване с императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото санкционният акт съдържа необходимото нормативно съдържание. Твърди още, че по делото не са представени доказателства за приложимост на чл. 13 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, а именно че е била изпълнена процедурата при неизправност на бордовото устройство, имаща за цел да бъде установено дали бордовото устройство не предава данни поради умишлени действия на съответния ползвател или поради невключването му, или при установяване на грешно декларирани данни. Неподаването на данни не се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси. Обективно възможно е било да бъдат подавани данни за движението на ППС по платената пътна мрежа, поради което в случая, счита че е неприложима разпоредбата на чл. 179, ал. 3г от ЗДП. В подкрепа на последното е и обстоятелството, че в случая отчитането на тол таксите се е извършвало чрез бордово устройство, което е генерирало от един момент насетне данни /тол декларации/, необходими за изчисляване на дължимата такса, но не фигурират такива за сегмента /участък от пътя/ на рамката № 20181, от която е отчетено нарушението, като доказателство сочи приложения по делото отговор на „Интелигентни трафик системи“ АД /И. А./ с вх. № 53-00-8872/ 07.11.2023 г., от който се установява, че извършената проверка в системата на И. А. е показвала, че на посочената дата и час - 02.03.2022 г., в 04:00 часа, бордовото устройство, асоциирано към ППС с рег. номер С05242АХ, е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване и с изчерпана батерия, поради което не е предавало данни и информация за преминаването през тол сегментите по платената пътна мрежа. Ответникът поддържа, че са неоснователни възраженията, че собственикът бил този, който следвало да бъде санкциониран, за това че не бил изпълнил задължението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че отговорността на собственика и отговорността на водача са независими една от друга, но се реализират при ограничението на чл. 179, ал. 3д, изр. 3 от ЗДвП, според което, когато с едно и също пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от 3П в рамките на един календарен ден е осъществено движение по път, включен в обхвата па платената пътна мрежа, и при извършени нарушения по aл. 3а и 3б, наказание се налага само по ал. 3а. Ответникът излага, че от събраните по делото доказателства се установява, че път I-1, отсечка 7+594, където е разположено устройство № 20181, установило неплащането на тол такса, се намира в сегмент № **********, за който според Решение № 101/20.02.2020 г. за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, се дължи такава такса. Сочи за неоснователни възраженията, че докладите по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не се ползват с доказателствена сила. По силата на цитираната норма докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Счита за неоснователни и възраженията за нарушаване на принципа на пропорционалност поради противоречие с чл. 9а от Директива 1999/62/EО. Моли касационната инстанция да остави в сила като правилно и законосъобразно оспореното въззивно решение.

В съдебно заседание, редовно призован чрез надлежно упълномощения юрисконсулт моли за оставяне в сила на оспореното решение по доводи изложени в отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност при претендирано адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

С Определение № 3742/28.03.2024 г. по адм. дело № 2957/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 176 от 05.10.2023 г. по КАНД № 199/2023 г. на АдмС – Видин е отменено Решение № 134 от 06.04.2023 г. по АНД № 97/2023 г. на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 1270/2023 г. на Районен съд – Видин, предмет на касационното производство.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява следното:

Наказателно постановление BG29032022/4000/P8-320/15.09.2022 г. е издадено въз основа на АУАН № [рег. номер]/4000/Р8- 320/29.03.2022 г. срещу Х. И. Г., затова че на 29.03.2022 г. в 18:26 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе – Дунав мост, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № С05242АХ, вид: влекач, [Марка] и модел Ф. Х. 105.460Т, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от Г.. След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 02.03.2022 г., в 04:00 часа. горепосоченото ППС попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от ЗП. Цитираното превозно средство е засечено па 02.03.2022 г., в 04:00 часа, по път № I-1, км 7+594, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал. 1. т. 2 от ЗП. Като място на нарушението е посочен път № I-1, км 7+594, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението № DA0B05661D1D46C2E053031F160ACDB1. Извършена е справка в Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с peг. № С05242АХ е с обща техническа допустима максимална маса 18000 килограма. АУАН е връчен на нарушителя на 29.03.2022 г., който го е подписал без възражения. При извършената проверка Г. е заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119,00 лв., за което е приложена Квитанция за платени пътни такси в Република България № AM-22BG004031X45070826-********** от 29.03.2022 г. По делото не са представени доказателства за заплатена компенсаторна такса по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП, в който случай нарушителят би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.

За да потвърди оспореното НП първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по ЗДвП, видно от приложените с АНП заверени ксерокопия от заповеди на Управителния съвет на АПИ. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Съдът е приел, че деянието е правилно квалифицирано. Тежестта на доказване е правилно разпределена върху АНО. Според въззивната инстанция е безспорно установено, че жалбоподателят е имал качеството водач на МПС, по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, както и че е извършил действия по привеждане на МПС в движение и реално е управлявал такова на посочената дата и място, което обстоятелство в достатъчна степен е индивидуализирано в атакуваните актове, съответно правилно е наложено административно наказание по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на свидетеля подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал, 8 от ЗДвП, контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства. В заключение въззивната инстанция приема, че осъщественото от жалбоподателя деяние във форма на бездействие е съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно, доколкото жалбоподателят като водач на МПС с технически допустима маса над 3,5 т. и управлявайки го по пътища, попадащи в обхвата на платената пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението за заплащане на такса за изминато разстояние, респ. за закупуване на маршрутна карта, съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като освен това е следвало и да предвиди и настъпването на общественоопасните последици от извършеното. Относно приложението на чл. 28 от ЗАНН районният съд приема, че процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този вид нарушения, поради което не съставлява маловажен случай. Счел е, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено по вид и в предвидения от закона фиксиран размер.

Касационната инстанция намира, че районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая. Изводите на районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в НП нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения, изцяло се споделят от настоящата инстанция като касационният съд намира, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.

Касационната инстанция намира за неоснователни възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

НП съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, водачът на ППС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане в намален размер, съгласно чл. 79б от ЗАНН.

За доказано касационната инстанция намира и автора на деянието, тъй като екземпляр от акта е връчен на Х. И. Г. срещу подпис, като същият не е отрекъл факта на управление на процесното МПС към момента на извършване на нарушението. Не са постъпили писмени възражения срещу акта oт касатора в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Не са представяни пред наказващия орган, нито пред въззивната инстанция надлежни доказателства, опровергаващи авторството по управление на процесното МПС, а напротив приложен е трудов договор безспорно доказващ наемането на Г. в „Техноинженеринг - 96“ ЕООД явяващ се собственик, видно от СР част първа и негов работодател за длъжност шофьор товарен автомобил.

Наведените твърдения на касатора за липса на вписана в НП нарушена материална разпоредба не съответства на събраните по делото доказателства. АНО е наложил съответното административно наказание за установено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, чийто текст предвижда при какви условия и какви по вид и размер санкции ще понесе именно водач на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, т.е. същата съдържа в себе си законово установеното правило за поведение и съответната санкция, която следва да понесе нарушителя при установено нарушение. Поради което касационната инстанция, счита че същата правилно е посочена в НП като нарушена законова разпоредба.

Твърдението на касатора, че в производството е неразбрана разликата между тол декларации и тол данни, настоящият касационен състав отново намира за неоснователно. „Тол декларация“ е съвкупност от данните, генерирани от GNSS бордово устройство (географско местоположение – съгласно ISO 17575-1, ISO 17575-2 и ISO 17575-3), данните за ППС (емисионен клас, ОТДММ, брой оси), идентификационен номер на Бордово устройство, дата и час на навлизане в тол сегмент, стандартизирани съгласно ISO 12855:2016 и използвани за определяне на дължимата тол такса. Монтираното бордово устройство в ППС следва своевременно да подава тол данни към електронната система, като след проверка на декларираните данни Агенция „Пътна инфраструктура“, изчислява дължимите такси на съответния потребител. От представените доказателства се установява, че към момента на регистриране на посоченото нарушение липсват постъпили GNSS позиции от бордовото устройство. От приетото по делото становище /л. 155 от въззивното дело/ се установява, че за датата и часа на нарушението не е получена тол декларация за сегмента /№ **********/ на рамката /20181/, от която е отчетено нарушението. Няма също и получени валидни маршрутни карти на ППС. Административнонаказаното лице не установява с надлежни доказателства заплащането на дължимата по силата на закона тол такса, който факт е положителен и поради това е установимо от лицето, което го твърди.

Настоящият състав намира, че не е налице неяснота и по отношение на мястото на извършване на нарушението, като първо е посочен пътят, по който ППС се е движело „път I-1“, след това и километричният знак, при който е станало заснемането „7+594“. Неоснователно е твърдението, че в АУАН не е посочен номерът на тол сегмента, от което да се установи попада ли в списъка на републиканските пътища, за които се събира тол такса. За административния орган не съществува задължение да сочи конкретен номер на тол сегмент, тъй като с конкретизиране на пътния участък е възможно установяване на настоящото нарушение.

Относно наведеното в жалбата твърдение, че техническото устройство, заснело нарушението полежи на проверка за техническа годност, съгласно Закона за измервания, настоящият състав счита за неоснователно, тъй като с него не се извършват измервания. Въведената в Р България Електронна система за събиране на тол такси е Система, базирана на GNSS (Global Navigation Satellite System) технология за позициониране на пътното превозното средство. Системата определя позицията на пътното превозно средство чрез използването на спътниковата мрежа за позициониране и сравнява данните с геоинформатиката на платени пътища, по отношение на които се дължи плащане на такса. Въз основа на горните данни Системата определя таксата за изминат участък и установява задължението за плащане. Касационният състав намира, че в случая е неправилно да се прави аналогия между пътните камери, използвани за контрол на движението по пътищата за целите на МВР, които точно отчитат дата, час, скорост на ППС и системата поддържана от АПИ за нуждите на заплащане на тол таксите. Тол системата е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние, т.е. не е автоматизирано техническо средство, което да извършва измерване на определени показатели, поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и одобрение от Българския институт по метрология.

Касационният състав намира, че при установяване на нарушения от конкретния вид, единственото задължение на АПИ е да установи по съответния ред има ли заплатена дължимата тол такса, не и да проверява бордовото устройство дали и поради каква причина е подавало или не тол данни към електронната система.

Единственото доказателство с правно значение за случая е представянето на документ за заплатена тол такса за съответното време, за което е установено незаплащането на такава, каквото доказателство не се представя по делото.

Въззивната инстанция правилно е разпределила доказателствената тежест между административния орган и административнонаказаното лице, а в хода на съдебното дирене касаторът е имал безпрепятствена процесуална възможност да сочи и представя доказателства, поради което настоящия касационен състав намира, че не е нарушено правото му защита.

Неоснователно е и възражението на касатора за нарушение, както конкретно на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО (Директивата), така и като цяло на правото на Европейския съюз. Българският законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП, целящ именно съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата изискване. В чл. 10, ал. 2 от 3П е уредена възможно лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване па републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на категорията на пътното превозно средство, съответно неговата допустима максимална маса и оси. За касатора е съществувала възможност да заплати тази такса в указания 14-дневен срок, в резултат на което е щял да се освободи от реализирането на административнонаказателна отговорност.

Наложеното наказание е в размера установен от законодателя поради което не се явява и несправедливо, с оглед твърденията на касатора.

С оглед значимостта на обществените отношения, регулирани от ЗДвП, законодателят е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на извършените деяния по ЗДвП със специалната разпоредба на чл.189з от ЗДП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“, като неприложима в случая е и нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. При наличие на специална разпоредба в ЗДвП, възпрепятстваща освобождаване от отговорност на виновните лица, приемайки случая за маловажен, неприложим е и чл. 11 от ЗАНН, съдържащ препратка към НК по въпроса за обстоятелства, изключващи административнонаказателната отговорност на лицата. Безспорно фактът на нарушение е доказан и виновното лице следва да понесе съответната в закона санкция.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна или изменение по отношение на наложената административна санкция на проверяваното решение на Районен съд – Видин. Други такива също не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, в размер на 100.00 лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 3 от 05.01.2024 г. по АНД № 20231320201270 на Районен съд – Видин.

ОСЪЖДА Х. И. Г., [ЕГН] от [населено място] бряг, [улица], да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - [населено място], [улица], сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и 5.00 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.