№ 19444
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110171237 по описа за 2022 година
Ищецът „С...“ ЕООД е предявил срещу ответника „Т...“ ЕАД частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 137, ал. 2
ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 538.63 лв., част
от обща сума от 9 000 лв., (съобразно допуснатото изменение на предявения
иск в проведеното на 26.10.2023 г. открито съдебно заседание по делото)
представляваща обезщетение за ползване на съоръжения за присъединяване
към топлопреносната мрежа, а именно: присъединителен топлопровод с
диаметър ф219/5,6 и съответна дължина по трасе 60 метра, и абонатна
станция с мощност 146 kw за О и В и 100 kw за БГВ, находящи се на адрес гр.
София, ..., за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че бил собственик на присъединителен топлопровод и
абонатна станция, включващи присъединителен топлопровод с диаметър
ф219/5,6 и съответна дължина по трасе 60 метра, и абонатна станция с
мощност 146 kw за О и В и 100 kw за БГВ. Същата била изградена след
съгласуване с ответника за нуждите от топлоснабдяване на жилищна сграда с
адрес гр. София, .... Владението на съоръжението било предадено на
ответника считано от 29.12.2003 г. Твърди, че ответникът не го е изкупил,
1
поради което смята, че на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ му се дължи
обезщетение за ползване. Такова не било изплащано от ответника. Ищецът
бил сезирал ДКЕВР с четири жалби срещу ответника, в които иска
съоръжението да бъде изкупено от последния. Ответникът нито изкупувал
съоръжението, нито плащал цена за ползването му.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът „Т...“ ЕАД
е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва ищецът да е собственик на съоръжението. Твърди, че ищецът не е
представил необходимите документи, за да се извърши изкупуване на
съоръженията, поради което ответникът не бил отказал неоснователно да
изкупи същите. Сочи, че ищецът не желае реално да продаде съоръженията, а
да получава стойност за ползване. Прави възражение за изтекла придобивна
давност считано от 29.12.2003 г. Прави възражение за изтекла погасителна
давност считано три години преди подаване на исковата молба. Претендира
разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено
следното:
През процесния период 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. отношенията
между страните по повод ползването на абонатната станция и
присъединителния топлопровод са били регулирани от нормите на чл. 137, ал.
1 - 3 ЗЕ. Съгласно цитираните разпоредби, при присъединяване на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост. Изграждането на
съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с
топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие
заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.
Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в
срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за
присъединяване по чл. 138, ал. 1.
От изложената правна уредба следва изводът, че изграждането на
съоръженията за присъединяване на сградата в режим на етажна собственост
и абонатната станция поначало е задължение на топлопреносното
2
предприятие, а когато те не са изградени от топлопреносното предприятие,
същото има задължението да ги изкупи от изградилите ги собственици в
тригодишен срок, като междувременно заплаща обезщетение за ползването
им. Размерът на обезщетението и редът за неговото плащане може да се уреди
в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ или в отделно съглашение,
в който случай между страните възниква наемно правоотношение.
Възприетата правна уредба не обвързва плащането на обезщетение със
сключване на договор за наем между топлопреносното предприятие и
собственика, за възникване правото на обезщетение е необходимо единствено
съоръженията да не са били изградени от топлопреносното предприятие и
последното да ги ползва фактически, без да ги е изкупило от техния
собственик. В тази насока нормата на чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ представлява
специална хипотеза на неоснователно обогатяване, която касае конкретно
изброените в нея съоръжения, и урежда размера на дължимото обезщетението
в отклонение от общия принцип – дължи се определената от КЕВР цена,
вместо пазарната наемна цена.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
правото си на собственост върху съоръженията за присъединяване, за чието
ползване претендира заплащането на обезщетение, че същите са изградени от
ищеца след съгласуване с топлопреносното предприятие, че ответникът
ползвал съоръженията през исковия период, както и размера на
претендираното обезщетение. С оглед направеното възражение за изтекла
погасителна давност, ищецът следва да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за наличие на
валидно основание за ползването на съоръженията.
Не са спорни между страните по делото, а и същите обстоятелства се
установяват от представените по делото писмени доказателства, че
абонатната станция и топлопровода, наречени „съоръжения за
присъединяване“ са изградени от ищеца с негови средства след съгласуване с
топлопреносното предприятие; въведени са в експлоатация с разрешение за
ползване от 29.12.2003 г.; на ответника е предоставен достъп до
съоръженията през исковия период за целите на преноса на топлинна енергия
3
до други клиенти.
От приетия по делото нотариален акт за учредяване право на строеж
върху недвижим имот срещу задължение за строеж и прехвърляне право на
собственост № 123, том II, рег. № 4374, дело № 270/2001г. се установява, че
съсобствениците на УПИ XIX-2,3,4, в кв. 76 по плана на гр. София, м. „..“, с
площ 1296 кв.м. са учредили в полза на ищцовото дружество „С...“ ЕООД
правото на строеж върху посочения имот за построяване на жилищна сграда,
състояща се от подземни гаражи, магазини на партера, офиси, четири
жилищни етажа и мансарден етаж с обща РЗП 3910 кв.м., като учредителите
са си запазили правото на строеж върху подробно описаните в т. III – 1-8 от
нотариалния акт обекти, а ищцовото дружество се е задължило да построи
сградата и така посочените обекти за своя сметка. Съгласно т. IV от
нотариалния акт, всички останали обекти в сградата, извън описаните в т. III –
1-8, са изключителна собственост на приемателя – строител „С...“ ЕООД,
които той ще построи за себе си, съгласно одобрения архитектурен проект.
Предвид гореизложеното, доколкото процесните обекти не са включени в т.
III – 1-8 от нотариалния акт, следва да се приеме, че същите са изградени от
строителя на сградата с негови средства и се явяват негова изключителна
собственост.
Наведените от ответника аргументи за противното, основани на
приетото по делото разрешение за строеж № 18 от 08.10.2003 г. за външно
топлозахранване и абонатна станция за жилищната сграда, са неоснователни.
Действително в разрешението за строеж като титуляри на правото на строеж
са посочени ищецът, както и собствениците на жилищната сграда, но
доколкото последните се явяват титуляри на правото на строеж само за
посочените в нотариалния акт обекти, от съдържанието на разрешението не
могат да се правят изводи, че външното топлозахранване и абонатната
станция са собственост на трети лица. Подобен извод не може да се направи и
от приетото по делото разрешение за ползване на сградата от 29.12.2003 г., а
по делото не са налице доказателства за отчуждаване на процесните обекти
преди или по време на процесния период.
Неоснователни са и доводите на ответника, че процесните обекти
представляват общи части на сградата. Нормата на чл. 137 ЗЕ е напълно ясна
по въпроса за собствеността върху присъединителния топлопровод,
4
съоръженията към него и абонатната станция – същите принадлежат на
лицето, което ги е построило, а ако това лице не е топлопреносното
предприятие, последното има задължението да ги изкупи именно от
построилото ги лице. Следва да се провежда разграничение между
помещението, в което се намира абонатната станция, и самата уредба,
съставляваща абонатната станция по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЕ.
Същевременно от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че процесните обекти - присъединителен топлопровод с ф219/5.6
, с дължина по трасе – 60 м и абонатна станция с мощност 146kW за О и В и
100 kW за БГВ са изградени от ищеца, съгласувано с ответника, за същите е
издаден протокол за 72-часова хидравлична проба от 04.11.2003г., както и
разрешение за ползване № 1483-ПК-2062 от 29.12.2003г. от началника на
СРДНСК. При това положение са налице всички предпоставки за изкупуване
на обектите от страна на ответника. По делото няма спор, че през процесния
период ответното дружество ползва така описаните обекти. Следователно за
ответникът като топлопреносно предприятие е възникнало задължението за
заплащане стойността на осъщественото ползване.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните експертно
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, процесната абонатна
станция е въведена в експлоатация (включена е в топлопреносната мрежа на
гр. София от 11.02.2004г. и се ползва от ответника „Т..“ ЕАД и за процесния
период, като размерът на цената за ползване за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2021 г. възлиза на сумата от 7 538.63 лева.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на
основание за ползването, който не е провел каквото и да било доказване на
развитите от него доводи и възражения в тази насока.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищцовото дружество
не е изпълнило изискванията на ответника за сключване на договор за
изкупуване на обектите. Ответникът не ангажира доказателства да е отправял
някакви конкретни изисквания спрямо ищеца в тази връзка, които да са
останали неизпълнени, а същевременно по делото се установи, че са налице
законосъобразно изградени, въведени в експлоатация и действащи абонатна
станция и присъединителен топлопровод, които ответникът ползва. Напротив,
5
от приетото по делото Решение № Ж-238 от 18.11.2013г. на ДКЕВР,
потвърдено с Решение № 8877 от 06.26.2014г. постановено по адм.д. №
16928/2013г. на ВАС, IV отд., от своя страна потвърдено с Решение № 14737
от 12.09.2014г., постановено по адм.д. № 12171/2014г. на ВАС, петчленен
състав – I колегия, се установява, че още през 2013 г. на ответното дружество
е дадено задължително указание в едномесечен срок да сключи договор за
присъединяване съгласно изискванията на ЗЕ за процесния обект, като в
договора да се съдържат клаузи относно прехвърляне на собствеността върху
съоръженията и заплащане на цена за предоставения достъп. Ответникът не
твърди, нито доказва тези указания да са били изпълнени преди или по време
на процесния период, а съобразно наведените и от двете страни твърдения,
обектите не са изкупени и понастоящем.
Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за вземането. Вземанията, произтичащи от различните състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на общата петгодишна
давност, а в случая считано от началната дата на процесния период
(01.01.2019 г.) до датата на исковата молба (30.12.2022 г.) не е изтекла дори
кратката погасителна давност, на която ответникът се позовава.
Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години.
За да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по
отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че
претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години
фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да
е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик (аnimus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си. Владението е законно, когато съдържа 6 признака: постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи
вещта, като своя собствена (чл. 68 и сл. ЗС). Лицето трябва да е
демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи,
6
че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79, ал.1 ЗС (ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК на ВКС).
Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла в негова
придобивна давност, доколкото от същия не бяха ангажирани каквито и да
било доказателства, че през процесния период е заявил волята си по изричен и
несъмнен начин да процесното съоръжение.
Предвид гореизложеното, предявеният осъдителен иск е основателен до
предявения размер от 7 538.63 лева и следва да бъде уважен.
Като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законна лихва от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер
на 1 851.55 лв. (държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско
възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „.., да заплати на „С...“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, .., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 137, ал.
2 ЗЕ сумата от 7 538.63 лева, (частично от 9 000 лева), представляваща
обезщетение за ползване през периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., на
съоръжения за присъединяване, а именно: присъединителен топлопровод с
ф219/5, 6, с дължина по трасе – 60 м. и абонатна станция с мощност 146kW за
О и В и 100 kW за БГВ, находящи се в жилищна сграда в гр. София, ул.
„Братя Миладинови“ № 104-108, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателното плащане.
7
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД , ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „.., да заплати на „С...“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, .., сумата от 1 851.55 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8