№ 489
гр. Пазарджик , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20205220103488 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. Н. от гр. Пазарджик срещу
Д. ИВ. ИВ. от гр. Пазарджик за предоставяне на ищцата на упражняването на родителските
права върху общото им дете С.Д. И., определяне на местоживеенето на детето при майката и
следващите от това присъждане на издръжка – поискан е размер от 220 лв. месечно – и
режим на лични отношения с бащата, както и за постановяване на решение, заместващо
съгласието на бащата за пътуване на детето извън България до В. и страните от ЕС, без
ограничение на пътуванията, за срок от пет години.
Правното основание на исковете е чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а от СК.
В исковата молба се заявява, че страните имат сключено писмено споразумение за режима
на личните му контакти с детето, но напоследък отношенията им се влошили, тъй като той
извършил спрямо ищцата акт на домашно насилие. Той контактува с детето редовно според
уговорката в споразумението и заплаща издръжка по своя преценка в размер 150 лв.
В исковата молба се твърди още, че когато страните съжителствали на съпружески начала,
ответникът не участвал в разходите за жилището и детето, макар да работел в Испания; след
заавръщането си започнал всеки ден да пие с приятели и да прави скандали, затова през
октомври 2016 г. ищцата го напуснала заедно с детето.
Заявява се, че към момента ищцата има приятел, който работи във В. – гр. Лондон, а също в
Лондон живее и братовчедка на ищцата, която я е поканила на гости за Коледа и да
празнуват заедно с нея и с М.. Ищцата твърди, че не е свикнала да се отделя от детето и се
1
чувства по-спокойна, когато са заедно, детето също иска да посети В. и да се види с
братовчед си. Твърди още, че е имала и други възможности да пътува в чужбина с детето,
например на море в Гърция с близки и приятелки, но ответникът не е съгласен детето да
пътува в чужбина. Тя от своя страна му е дала своето съгласие и той e ходил заедно с детето
на почивка.
Постъпил е отговор от ответника, който заявява, че не оспорва иска за упражняването на
родителските права, но не е съгласен с предлагания ограничен режим на лични контакти и с
размера на издръжката. Оспорва и иска за заместване на съгласието му за пътуване на
детето. Отрича фактическите твърдения на ищцата за неговото поведение. Твърди, че е
осигурявал средства за издръжката на семейството, докато е работил в чужбина, и дори
някои от сметките за домакинството да са заплащани от ищцата, средства за тях са
осигурявали и той, и неговата майка. През годините неговите родители помагали на ищцата,
помогнали и да завърши висшето си образование, а след това да започне работа в
счетоводната кантора на майката на ответника. Отрича твърденията, че е пиел с приятели в
дома им и е вдигал скандали. Отрича да е упражнявал психически или физически тормоз над
ищцата. Счита, че тези твърдения се опровергават от приложените към отговора писмени
справки, от които се вижда, че в Районна прокуратура – Пазарджик и РУП – Пазарджик от
2017 г. до момента не са постъпвали сигнали от ищцата срещу ответника, с изключение на
случая от 17.11.2020 г., когато двамата се срещнали в кантората на майката по инициатива
на бащата, за да съобщи той за своите притеснения относн пътуването на детето в чужбина,
свързани както с пандемията от коронавирус, така и със “съмнителна кореспонденция” на
детето с приятеля на майката – М.. Няколко дни преди това ищцата се била свързала с
майката на ответника, за да поиска от нея да попита сина си за неговото съгласие за
пътуването на детето, което тя и направила. Ответникът отначало се колебаел с оглед
епидемичната обстановка, тъй като смятал, че не е време за пътуване, но за да вземе
категорично решение да откаже съгласието си, роля изиграло и съдържанието на
кореспонденцията, на която той се натъкнал, докато то било при него – детето изпращало на
М. емотикони във формата на целувки или с текст “обичам те”, а той от своя страна моли С.
да каже на майка си да и остави телефона, докато си пишат. По отношение на самата
епидемична обстановка той счита, че пътуването крие риск за здравето на детето – макар то
да няма хронични заболявания, агресивността на вируса не следва да се подценява, а освен
това счита, че във всеки момент не могат да се предвидят измененията на действащите
рестрикции за пътуванията и обхватът на бъдещите, а следва да се държи сметка и за това,
че Обединеното кралство вече не е член на ЕС. До момента бащата не е отказвал съгласие за
пътуване – майката се е обръщала към него само веднъж за такова пътуване, през 2018 г., и
той го е дал. В отговора се твърди още, че бащата винаги е бил отговорен към родителските
си задължения и към нуждите на детето, спазвал е постигнатата спогодба, а майката е тази,
която не я изпълнява в частта за личните отношения, като често се случва тя да пречи на
контактите на бащата и детето, поставяйки условия в колко часа да се прибере детето и
определяйки продължителност на времето, прекарано с бащата, а понякога и детето бива
2
настройвано срещу бащата и самото то поставя условия за срещите си под натиск на
майката. Твърди се освен това, че е извън възможностите на бащата да заплаща издръжка
над минималната, предвид това, че е назначен на непълен работен ден и получава около 120
лева месечно. Ответникът иска по-разширен режим на лични контакти от предложения от
ищцата и счита, че при неспазването на спогодбата от страна на майката дори сега, което
прекъсва физическата връзка между бащата и детето за дълги периоди, при ограничен
режим на лични контакти и при пътувания в чужбина ще се прекъсне емоционалната връзка
между бащата и детето, при това – във възраст, в която е особено важно присъствието на
бащата в живота на детето, както и на бабата и дядото от негова страна.
В хода на делото страните се представляват от пълномощници адвокати и поддържат
становищата си. Ответната страна прави предложение за спогодба с подробно изложени и
отразени в протокола от заседанието параметри, но то не е прието от ищцата.
С писмена защита ответникът допълва доводите си както за определяне на по-широк
режим на лични отношения, така и за отхвърляне на искането за заместване на съгласието
на бащата при пътуване или евентуално – за разрешение за такова пътуване само за срок от
една година, след който срок детето ще е навършило 10-годишна възраст и ще може да бъде
изслушано от съда, само за определен брой дни (предлага 30 дни), несъвпадащи с режима на
лични отношения, без придружаване на детето от неуточнени трети лица, различни от
майката, и само за държавите от ЕС, без В. – с оглед както съмненията на бащата за
отношенията между дъщеря му и новия партньор на майката, така и заради това, че В. вече
не е член на ЕС и българските съдебни решения са със съмнителна правна тежест там.
Липсва според ответната страна изобщо причина за пътуване в чужбина, искането е
мотивирано със среаща с човек, за когото не са представени никакви доказателства какъв е, с
какво се занимава в Лондон и доколко майката го познава. За режима на лични отношения
се сочи, че бащата също като майкта има силна емоционална връзка с детето и тя се е
установила от показанията на всички свидетели; има данни, че детето, когято е заедно с
баща си, стои неотлъчно до него; детето е останало доволно от двете си пътувания с баща си
до Италия и Гърция, той се е справил с грижите за него през това време, а самите пътувания
са задоволили интелектуални потребности на детето. Не се е установило нищо негативно за
родителските качества на бащата, дори напротив. Детето има нужда да общува с него, както
и на него детето ще му липсва, когато в поредни седмици ще се случва да не го вижда.
Другата страна според ответника не е изложила никакви разумни доводи за отхвърлянето на
предложението за спогодба, направено в съдебно заседание, което включва петата събота и
неделя от месеца в месеците, когато има такава, рождените и именните дни на детето и
коледните и великденските празници.
От събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания се
установява следната фактическа обстановка:
Страните са родители на 9-годишната С. И., и до 2016 г. са живели заедно, а след
3
това майката е напуснала обитаваното от двамата жилище и е заживяла отделно заедно с
детето. След раздялата си страните почти не са разговаряли помежду си, а контактите във
връзка с детето са се осъществявали чрез майката на ответника или бащата на ищцата.
На 01.06.2017 г. родителите са сключили писмена извънсъдебна спогодба относно
упражняването на родителските права и личните отношения с детето. Съгласно спогодбата
детето живеели с майката, бащата следвало да заплаща издръжка в размер 140 лв. за в
бъдеще и можел да взема детето при себе си всеки първи и трети петък от месеца, след
детската градина в петък до 10,00 ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, а рождения си ден,
именния си ден и Нова година детето следвало да празнува през четните години при бащата,
а през нечетните – при майката.
Не е спорно, че до м. ноември 2020 г. спогодбата като цяло се е спазвала и от двете страни,
макар те да не са общували пряко.
До този момент детето било пътувало два пъти с баща си в чужбина с цел почивка, за което
майката дала съгласие.
През м. ноември 2020 г. ищцата помолила майката на ответника да говори с него за
съгласието му тя да пътува с детето извън страната до В.. Приблизително по същото време,
когато бил уведомен обаче от майка си за тази молба, ответникът видял в телефона на
дъщеря си записи от нейна кореспонденция (чат) отпреди два месеца със сегашния приятел
на майката – М., пребиваващ към момента също във В., където работел. Детето му пишело:
„обичам те“ и „да, но без теб не е същото“ като отговор на въпроса „добре ли си?“, а на свой
ред М. бил написал на С. да каже на майка си да и остави телефона, като си пишат.
Разговорът бил воден около 22 ч. българско време. Съдържанието на съобщенията очевидно
ядосало и притеснило ответника и дни по-късно, на 17.11.2020 г., той посетил работното и
място, представляващо счетоводна кантора, наемана от нея съвместно с колежка. Както сам
ответникът обяснява, целта на посещението била да и каже, че не е съгласен детето да
пътува до В.. При пристигането си обаче той започнал да отправя към нея обидни изрази –
наричал я „курва“ и „боклук“, заявил и, че ще падне още по-ниско, и т.н. Видимо бил в
нетрезво състояние. Два дни преди това и бил изпратил и съобщения по телефона също с
обидно съдържание по неин и на М. адрес. За тези две прояви срещу него била издадена
заповед за защита на Т.Н. от домашно насилие със забрана да се доближава до нея за период
от 6 месеца. Данни за протичането на срещата им и за съдържанието на телефонните
съобщения се събират от приложеното по делото решение по молбата по ЗЗДН.
Пред социалните работници от Д“СП“ – Пазарджик, изготвили социалния доклад, детето е
заявило, че бащата и дядото по бащина линия пият алкохол и се случва да имат скандали,
което „напряга“ детето и го кара да се страхува да им гостува. Самото дете, отново според
записаното в социалния доклад, никога не е бито от баща си. По думите на майката пред
социалните работници, нейната връзка с М. е от около една година. М. има син на 12 години
и майката счита, че той се държи и с нейната дъщеря по-отговорно, отколкото собственият и
4
баща.
По делото са разпитани двете баби на детето. Показанията на бабата по майчина линия в
частта за това, че понякога детето се връща разстроено от посещения при бащата, когато той
„прави номерата си“, подкрепят до някаква степен написаното в социалния доклад. Според
другата баба, майката на ответника, на детето съзнателно се влияе от майката в посока да
разреди посещенията при тях – това е неин извод въз основа на определени други факти, а
не пряко наблюдение. Предвид данните от социалния доклад обаче, може да се предположи,
че е възможно и изобщо да липсва подобно целенасочено влияние от страна на майката, а
детето понякога да не желае да идва заради поведението на баща си и дядо си след употреба
на алкохол. От друга страна, няма причини за съмнение в показанията на тази баба, С. И., за
това, че извън тези епизоди детето се разбира добре с баща си, както и с нея. То се е върнало
доволно от летуванията си в чужбина със своя баща, а в показанията на другата баба също се
споменава, че ако бащата не прави „номера“, то се връща и от срещите с него доволно.
Майката на детето, както се спомена по-горе, има доходи от собствена практика като
счетоводител, упражнявана от името на еднолично дружество, чийто собственик на
капитала и управител е тя. Бащата има сключен трудов договор със своята майка, която
също има собствена практика като счетоводител (отново под формата на ЕООД, което е и
работодател на нейния син), при непълно работно време от 2 часа дневно и брутно трудово
възнаграждение от 155,25 лв. месечно, или нетно 120,46 лв. през 2020 г.
И двамата родители притежават собствени жилища. Майката с детето живее в своя
апартамент, а бащата все още „стяга“ своето жилище, в което има неща за дооправяне,
според показанията на неговата майка.
С. е ученичка в начално училище в гр. Пазарджик и през 2020/2021 г. е завършила втори
клас.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното:
Страните не спорят за упражняването на родителските права върху детето, което да се
възложи на майката, и местоживеенето му при нея – няма място за друго решаване на
въпроса от страна на съда и не е нужно да се излагат мотиви по тази част на иска.
При липсата на достатъчно високи доказани доходи на бащата издръжката следва да се
определи в размер 170 лв. месечно, какъвто беше предложен и от ответната страна в съдебно
заседание при обсъждането на възможностите за спогодба; фактът, че в предходните години
бащата е разполагал с достатъчно средства да води дъщеря си на почивка, както и това, че
„стяга“ собствено жилище, не са достатъчни за извод, че към момента той разполага с по-
високи доходи и съответно възможности да дава издръжка, и че сумата, която документално
му се заплаща от неговата майка, не е целият му доход.
5
При непостигането на спогодба между страните няма причина режимът на лични отношения
да се отклонява от общоприетите две съботи и недели месечно, но е уместно бащата да може
да вземе детето си още от петък вечерта, както е било и по извънсъдебната спогодба от 2017
г. Не е оправдано обаче крайният час на контакта в неделния ден да бъде 10,00 ч. сутринта,
както по спогодбата – по-подходящ е късен следобеден час, отново в съответствие с
обичайно определяното. Съдържащите се в спогодбата 20 дни през лятото също следва да са
налице и в сега определения режим. Колкото до празниците и рождените и именните дни на
детето, несъмнено е желателно и двамата родители да могат да празнуват някои от тези
празници заедно с детето си. В спогодбата е било уговорено празнуването на рождените и
именните дни и Нова година, като за една календарна година всички те е следвало да се
празнуват при единия родител. Направеното от ответната страна предложение за спогодба
включва и Коледа и Великден, които да се празнуват през съответната година при родителя,
при когото не се празнуват другите три празника. Това предложение съдът намира за
справедливо, независимо, че усложнява формулирането на режима и налага по-сложно
съобразяване с него на другите планове на родителите. Единствено рожденият ден, като
най-важен личен за детето празник, който то евентуално би могло да желае да празнува със
свои приятели - деца, при обичайната обстановка, в която живее, вероятно е по-добре да не
се включва изрично в режима през четни и нечетни години, а да се празнува при бащата
само ако през съответната година попада в останалите дни за контакти.
Колкото до заместването на съгласието на бащата за пътуване в чужбина по реда на чл. 127а
от СК, съдът не счита, че отношенията между детето и новия приятел на майката М. в
светлината на представените по делото разпечатки от разменени между тях съобщения водят
до извод за нещо притеснително, което да обоснове отхвърляне на искането за пътуване до
В.. Независимо дали ответникът се притеснява от евентуален стремеж у майката и самия М.
да го изместят като баща в отношенията му с неговата дъщеря, или подозира някакъв вид
интимен, сексуален характер на отношението на М. към детето, съдът не вижда сериозна
опора за подобни съмнения в представената кореспонденция или в другите данни по делото.
Напълно възможно е дете да се привърже към лице, което не е негов родител, а друг близък,
дори понякога да му отправя реплики като „обичам те“, без това да значи нито нещо
нередно в характера на отношенията им, нито че този близък измества родителя, макар че
могат да бъдат разбрани и ревността и притеснението у съответния родител. Излизането на
В. от ЕС също не е сериозна причина да се откаже разрешението – това би означавало, че
същото се отнася за всяка държава извън ЕС. Не е такава причина според настоящия състав
и пандемията от ковид-19, доколкото и при нея пътувания се предприемат и особено през
лятото не се считат за опасни при съответните мерки, положението на детето С. не се
различава от положението на всеки друг пътуващ, а в евентуален период на пикове на броя
заразени се очаква и мерките да бъдат съответно затегнати. Поради казаното също без
съществено значение са и изложените доводи за отношенията с братовчедката Л., тъй като
дори срещата с нея да не е основната причина за пътуването, няма основание то да не бъде
разрешено.
6
Периодът от пет години обаче е прекалено дълъг с оглед отношенията между страните.
Дълго време, макар да не са общували лично, те не са си създавали пречки един на друг в
отношенията с детето и е възможно (и желателно) това положение да се възстанови и между
тях да се постигат отново доброволно уговорки, което във всички случаи със сигурност би
уреждало отношенията им по по-гъвкав и по-подходящ начин, отколкото което и да било
решение на съд или друг държавен орган. Разрешение за пътуване за срок от една година е
достатъчен според съда, а както сочи и ответната страна, при нов спор след изтичането му
ще следва да бъде изслушано ио детето, както и ще може да бъде направена по-актуална
преценка на останалите обстоятелства. Не е нужно да се ограничава броят дни на
пътуванията в рамките на тази една година – детето живее и учи в България, няма данни за
момента за планирано преместване и това по естествен начин ограничава срока на
пребиваването в чужбина. Не се сочи да се налага детето да пътува реално с трети лица,
различни от майката (роднини, учители, ръководители на музикални състави, треньори и
пр.) и щом по-широката формулировка на искането притеснява бащата, уместно е да се
разреши напускане на страната единствено при условие, че детето се придружава от майка
си. Съчетаването на пътуванията с дните за лични отношения с бащата също би следвало да
се извърши по начина, по който тези дни се съчетават с други ангажименти, заболявания и
т.н. на децата – или чрез планиране на пътуването извън тези дни, или чрез предоставяне на
възможност на бащата да осъществи контакта си с детето в други дни.
Трудност, поне за този състав на съда, при такъв изход на делото представлява
разпределянето на разноските между страните. Уважени са както искането за възлагане на
упражняването на родителските права с последиците от него, така и искането по чл. 127а от
СК, но не до пълния размер на поисканото. Ответникът не е оспорвал местоживеенето на
детето и не е пречил на майката да упражнява родителските права, които двамата към онзи
момент притежават в пълен обем, за да може да се каже, че е станал причина за завеждането
на иска, но от друга страна завеждането на иска може да се приеме за обективно
наложително с цел документална яснота, ако страните не могат да постигнат актуално
споразумение по личните отношения и издръжката, което да се утвърди по реда на чл. 127,
ал. 1 от СК. Няма и разпределение на разноските за адвокатско възнаграждение поотделно
по всеки от двата иска, а държавните такси по двата са еднакви. Ако се приеме, че
ответникът не е станал причина за завеждането на първия иск, присъжда се издръжка в
признатия от него размер и се определя режим на лични отношения, близък до предложения
от него, но решението по другия иск с правно основание чл. 127а от СК е като цяло срещу
неговата позиция (т.е. той е изгубилата страна), то на всяка от страните би следвало да се
присъдят половината от направените от нея разноски – 300 лв. на ответника и 270 лв. на
ищцата. Прекомерност на адвокатските възнаграждения, предвид наличието на два
предявени иска, както сочи и ответната страна, не е налице.
РЕШИ:
7
Предоставя упражняването на родителските права върху детето С.Д. И., ЕГН ******, на
майката - ищцата Т. Т. Н., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, като определя
местоживеенето на детето при нея в гр. Пазарджик, ул. „Д.Г.“ № 16а, ап. 12.
Определя режим на лични отношения на бащата - ответника Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********,
от гр. Пазарджик, с детето С.Д. И., както следва: бащата да има право да вижда и взима
детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17,00 ч. в петък до 17,00 ч. в
неделя, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката; през
четните календарни години детето да празнува именния си ден и Нова година при бащата, а
Великден и Коледа - при майката, а през нечетните календарни години - именния ден и Нова
Година при майката, а Великден и Коледа - при бащата.
Осъжда Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. "Г.Б. 131, ет. 5, ап. 15, да
заплаща за дъщеря си С.Д. И., ЕГН ******, чрез нейната майка Т. Т. Н. месечна издръжка в
размер 170 лв., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
10.12.2020 г., като отхвърля предявения иск за разликата над 170 лв. до 220 лв. месечно.
Дава разрешение, заместващо съгласието на бащата Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от гр.
Пазарджик, за напускане от детето С.Д. И., ЕГН ******, на територията на Република
България и пътуване до В. и държавите от Европейския съюз с майката Т. Т. Н., ЕГН
**********, за срок от една година, считано от влизането в сила на решението, без
ограничение на броя и продължителността на пътуванията, като отхвърля искането за
периода над една година до пет години и за напускане с упълномощено от майката
пълнолетно лице.
Осъжда Д. ИВ. ИВ. да заплати на Т. Т. Н. сумата 270 лв., представляваща разноски по
делото.
Осъжда Т. Т. Н. да заплати на Д. ИВ. ИВ. сумата 300 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседми чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8