№ 94
гр. Шумен, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500393 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба с пр. основание чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК, депозирана в ОС - Шумен, с молба с вх. № 618/10.05.2021 г. /п.кл. 05.05.2021 г./ и
идентична жалба, депозирана при ЧСИ Я.Б. с вх.№ 1596/11.05.2021 г. (след разделяне на
производството по жалбата с определение № 368/17.09.2021г. по в.гр.д.№
20213600500383/2021 г. на ОС – Шумен) депозирана от П. Ж. В. от гр. Ш. – длъжник по изп.
дело № 2020*0400008 по описа на ЧСИ Я.Б., срещу действията на ЧСИ изразяващи се в
определените разноски по изпълнението, обективирани в покана за доброволно предаване на
дете с изх. № 217/13.01.2021г. и в съобщения с изх. № 01912/20.04.2021г. и с изх. №
2131/28.04.2021г.
Жалбоподателката обжалва разноските изцяло, тъй като счита, че с поведението си не
е дала повод и не станала причина за образуване на изпълнителното производство и
предприетите по него изпълнителни действия от ЧСИ по искане на взискателя. Излага, че не
са били налице фактически и правни основания за образуване на изпълнителното дело, тъй
като липсвали каквито и да е доказателства за неизпълнение на съдебното решение за
режима на лични контакти между взискателката и внучката й С.. Счита, че с действията си,
не е станала причина за образуването на това изпълнителното дело и никога не е отказвала
изпълнение на режима на лични контакти. Отделно от това оспорва и начина на определяне
на разноските – само по размер при липса на яснота относно основанието и счита, че в
случая следва да намери приложение общото правило, че отговорността за разноски се
понася от страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, тъй като тя с
поведението си не е станала причина за образуването му. Позовава се на т. 5 от ТР №
3/2015г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, според която длъжникът не отговаря за онази
1
част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед реализиране на
вземането, както и тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които
са останали нереализирани, като в последния случай, нереализираните изпълнителни
способи се приравнявали на такива, изоставени от взискателя и моли съда да отмени
възложените и разноски. Евентуално в случай, че съда не отмени всички възложени й такси
и разноски, то моли да отмени като незаконосъобразни по основание и размер, следните
такси: в покана за доброволно предаване на дете с изх. № 217/13.01.2021г. в размер на 435,
20 лева, от които 200 лева - адвокатски хонорар и 235.20 лева – такси по ТТР. Сочи, че
процесните разноски са били предмет на обжалване пред ОС – Шумен, който с решението
си от 09.03.2021г. по в.гр.д. № 58/2021г. е постановил връщане на жалбата, в тази и част за
произнасяне от ЧСИ с нарочен акт по направеното от длъжника искане за отмяна на
присъдените разноски, направено още с отговора на изпратената до длъжника покана за
доброволно предаване на дете, в която първа покана били определени и разноските по
образуването на изпълнителното дело. Излага, че такова произнасяне отново не е направено
от ЧСИ, а в изпратеното й съобщение с изх. № 01912/20.04.2021г., връчено й на 21.04.2021г.
ЧСИ бил приел, че жалбата й в частта за разноските била просрочена. Тъй като това
съобщение по същество не представлявало нарочен акт на ЧСИ за разноските, така както
съда е постановил с решението от 09.03.2021г., то моли съда да се произнесе по тях и да ги
отмени. Излага, че в същото съобщение са и начислени и допълнителни такси и разноски в
общ размер на 252 лева от които по т.5 от ТТР – 192 лева с ДДС и по т. 11 от ТТР – 60 лева с
ДДС, които също оспорва и моли съда да ги отмени. Оспорва изцяло и моли съда да отмени
възложените и със същото съобщение допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева - за водене на производството, които с първоначално приетите 200 за
образуване, стават в общ размер от 500 лева, тъй като не е дала повод за образуване и
водене на производство, алтернативно моли съда да намали размера от 300 на 200 лева – по
чл. 10, т.4 от Наредбата, в който смисъл е депозирала и възражение пред ЧСИ на
29.04.2021г. за намаляването на адвокатския хонорар и по което възражение и до момента
не е получила отговор от ЧСИ. Оспорва и възложените и разноски със съобщение изх. №
2131 от 28.08.2021г., с което са и определени още допълнителни такси за запори в размер на
36 лева по т. 9 и 48 лева по т. 5 от ТТР, тъй като отново не ставало ясно, точно за кое
действие и в какъв размер за всяко едно действие е начислена възложената и такса. Твърди,
че в нито един момент, за нито една възложена и такса или разноски, не и е изготвяна или
връчвана сметка по см. на чл. 79 от ЗЧСИ.
Взискателката по изпълнението С.Г.П., чрез процесуалният си представител мл. адв.
М.Г. от АК - Ш., е депозирала становище в което твърди, че жалбата е просрочена, а по
същество неоснователна, тъй като именно с бездействието си и отказа да предаде внучката
на взискателката, жалбоподателката е станала повод за образуване на производство, поради
което всички разноски следва да бъдат понесени от нея, в качеството и на длъжник.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия, съгласно чл.436,
ал. 3 от ГПК и становище за неоснователност на жалбата, тъй като за всяко действие е бил
надлежно сезиран от взискателя и за всяко такова е изготвял и връчвал съответният
документ, в който правилно са начислени дължимите такси съгласно ТТР към ЗЧСИ.
Настоящият състав приема, че жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник по
изпълнението, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК (жалбата е постъпила в ОС – Шумен на
05.05.2021г. в двуседмичния срок считано от 21.04.2021г.) срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я намира за основателна, поради
следното:
Изпълнителното дело е образувано под № 2021*0400008, по описа на ЧСИ Я.Б. с рег.
2
№ *, с район на действие Окръжен съд Шумен, по изпълнителен лист № 260045/11.01.2021
г., издаден на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1 от ГПК след влизане в сила на Решение №
44/17.01.2019 г. по гр. д. № 2045/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен и Решение №
105/08.05.2019 г. по в.гр.д. № 126/2019 г. описа на ОС - Шумен, с които е определен режим
на лични отношения на С.Г.П. с ЕГН ********** и внучката й С. Б.П. с ЕГН **********,
като е посочен и конкретния режим, а именно: всеки трети четвъртък от месеца от 17ч. до
19ч., като детето се взема и връща в дома на майката, или от и в учебното заведение, което
посещава.
Във връзка с изпълнение на определения режим на лични контакти с детето на
12.01.2021г. взискателката е депозирала до ЧСИ Я. Б. молба, с която е поискала да бъдат
предприети необходимите действия за изпълнение на определения със съдебното решение
режим на лични отношения с внучката й, без да сочи, съответно установява, изричен отказ
на длъжника по делото да изпълни исканото действие.
До длъжника П. Ж. В. е била изпратена покана за доброволно предаване на дете с изх.
№ 217/13.01.2021 г. с правно основание чл. 528, ал. 2 от ГПК, връчена редовно на
13.01.2021 г.. С поканата П.В. е поканена да изпълни доброволно задължението си за
предаване на детето, съобразно определения от съда режим на лични отношения с
взискателката. Посочено е, че при липса на доброволно изпълнение, ще й бъде наложена
глоба по реда на чл. 527, ал. 3 от ГПК, както и, че ще бъде престъпено към принудително
изпълнение на задължението за предаване на детето по реда на ГПК.
В срока по чл. 528, ал. 2 от ГПК длъжницата – жалбоподателката в настоящото
производство е депозирала молба с вх. № 223/15.01.2021г., в която изрично в отговор на
поставените и въпроси, е декларирала готовността си да изпълни доброволно задължението
си за предаване на детето, на посочената дата 21.01.2021г. от 17ч. до 19ч., като е направила
и изявление, че няма претенции дали срещата ще се осъществи в домът й или при покана от
взискателката навън, като е оставила преценката за това, изцяло на взискателката. Със
същата молба е оспорила възложените й разноски по изпълнението в размер на 435.20лева и
е поискала от ЧСИ да ги отмени, тъй като с поведението си не е създавала пречки за
осъществяването на срещите и не е давала основание за завеждане на делото. ЧСИ не се е
произнесъл по направеното възражение за отмяна на разноските поради което
жалбоподателката е сезирала ОС – Шумен с частна жалба срещу определените й разноски
по изпълнението. С цитираното от жалбоподателката решение № 260049/09.03.2021г. по гр.
д. № 58/2021г. на ОС – Шумен, съда е върнал жалбата на ЧСИ, в частта и срещу разноските,
за произнасяне от него с нарочен акт по реда на чл. 248 от ГПК, тъй като искането е
направено в законноустановения срок, първо пред него (поканата е получена на
13.01.2021г., а възражението за разноски е направено два дни след това на 15.01.2021г.). От
материалите по делото е видно, че ЧСИ с изпратеното до длъжницата съобщение с изх. №
01912/20.04.2021г. (връчено и на 21.04.2021г.) е приел, че определените към момента на
първата покана за доброволно предаване на дете от 13.01.2021г. разноски са правилно и
законосъобразно определени и се дължат от длъжницата. Посочил е, че след като същите
вече са преведени по делото по изпълнение на наложен запор от работодателя, разноските
вече са събрани и не подлежат на повторно внасяне.
Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. / 08.06.2017 г. / по тълк. д. № 3/2015 г.
на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в
3
изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният
изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на
производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез
един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ
представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само
за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга
страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия,
които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези
действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на
разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване
изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово
от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква
материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение
взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното
изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги
възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и
реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на
доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях
ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за
изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се
събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след
неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано
изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им
да бъде установен в течение на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на
дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат
събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително
дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало
задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението,
поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението
разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за
разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението
именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо
издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително
основание. Съгласно чл. 434 от ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира
извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта
протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по
изпълнението. Това документиране по същество е произнасяне на съдебния изпълнител по
отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при
приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по
принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 от ГПК да
4
бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи
общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.
Жалбоподателката обжалва възложените и разноски по изпълнението изцяло, а в
условията на евентуалност, на конкретно посочени суми в изпратените и три броя
съобщения, описани в жалбата.
Както в отговора по чл. 528, ал. 2 от ГПК, с който длъжницата е декларирала
готовността си за доброволно изпълнение, така и с настоящата жалба, жалбоподателката
твърди, че никога не е създавала пречки за осъществяването на определения със съдебното
решение, режим на лични отношения между взискателката и внучката й, и не е давала
какъвто и да е повод за образуване на изпълнителното дело, поради което и е поискала
разноските по неоснователно образуваното изпълнителното дело да бъдат възложени в
тежест на взискателя.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че липсват каквито и да е
доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателката – длъжник в
изпълнителното производство, да е отказвала по какъвто и да е начин да предаде детето С.
на баба й по бащина линия, в установените за това със съдебното решение дни. Това
обстоятелство по безспорен начин се установява и от депозираната молба от взискателката
за образуване на изпълнителното производство, тъй като в нея също липсват твърдения от
страна на взискателката за неизпълнение на съдебното решение. С депозираната бланкетна
молба за образуване на изпълнителното дело, взискателката единственно е представила
изпълнителния лист, в който е определен режима на лични отношения с внучката й, и е
поискала от съдебният изпълнител да наложи запор на трудовото възнаграждение на
жалбоподателката за разноските по делото. С молбата дори не е отправено конкретно искане
за съдействие за предприемане на необходимите действия за изпълнение на определения със
съдебното решение режим на лични отношения с внучката й.
При така изложеното, настоящият състав счита, че длъжника П. Ж. В. с поведението
си не е дала никакъв повод за образуване на изпълнителното дело, какъвто изричен или
мълчалив отказ за изпълнение на решението за предаване на детето в точно определен ден и
час, е необходимо да бъде установен, за да обуслови подаването на молбата за образуване на
това специфично изпълнително производство. Ако не е налице надлежно удостоверено
неизпълнение на решението, и длъжникът изпълнява и изявява готовност да изпълни в
точно определения ден и час предаването на детето, разноските по образуването на
изпълнителното производство не следва да се възлагат нему. В подкрепа на този извод е и
факта, че изпълнителният лист по който е образувано изпълнителното дело е издаден 1
година и 6 месеца след влизане в сила на съдебното решение, което сочи на едно трайно и
безпрепятствено добросъвестно изпълнение на задължението на жалбоподателката за
предаване на детето и липса на каквито и да е основателни причини за образуването на
процесното изпълнително производство.
В хода на производството по изпълнителното дело, също не се установява,
жалбоподателката, да е възпрепятствала осъществяването на режима на лични контакти
между взискателя и внучката й, по повод на изпълнението на съдебното решение, поради
което й, съдът счита, че и възложените й от ЧСИ допълнителни разноски, вкл. и тези за
адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат в нейна тежест.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав приема, че длъжникът П. Ж.
В., с действията си не е станала повод за образуването и воденето на изпълнителното
производство, поради което и съобразно задължителните постановки на т. 5 от ТР от
5
10.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСГТК, сторените
от взискателя разноски не следва да се възлагат в нейна тежест.
Водим от горното и на основание чл. 437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на П. Ж. В. постановление за разноски, обективирано в покана
за доброволно предаване на дете от 13.01.2021г. по изп. дело № 2021*0400008 по описа на
ЧСИ Я. Б., с рег. № *, с район на действие ОС – Шумен (потвърдено от ЧСИ по реда на чл.
248 от ГПК, с постановление от 20.04.2021г. обективирано в съобщ. с изх. №
01912/20.04.2021г.), с което в тежест на П. Ж. В. с ЕГН ********** са възложени разноски
по изпълнението в размер на 435,20 лева.
ОТМЕНЯ по жалбата на П. Ж. В. постановление за разноски, обективирано в
съобщения с изх. № 01912/20.04.2021г. по изп. дело № 2021*0400008 по описа на ЧСИ Я. Б.,
с рег. № *, с район на действие ОС – Шумен, с което в тежест на П. Ж. В. с ЕГН **********
са възложени разноски по изпълнението в размер на 552 лева, от които 300 лева –
адвокатски хонорар и 252 лева – такси по ТТР към ЗЧСИ по т. 5 и т. 11.
ОТМЕНЯ по жалбата на П. Ж. В. постановление за разноски, обективирано в
съобщения с изх. № 2131/28.04.2021г. по изп. дело № 2021*0400008 по описа на ЧСИ Я. Б., с
рег. № *, с район на действие ОС – Шумен, с което в тежест на П. Ж. В. с ЕГН **********
са възложени разноски по изпълнението в размер на 84 лева – такси по ТТР към ЗЧСИ по т.
5 и т. 9.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4 от
ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Р. Р., с рег. № *, с район на действие ОС
– Шумен, по ИД № 2021*0400316 (преобразувано от ИД № 2020*040008 на ЧСИ Я. Б. с рег.
№ *).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6